Талес от Милет / ок. 625 г.пр.н.е., Милет - ок. 547 г., ?/ 

   Талес е първият древногръцки натур философ, който се опитва рационално, без посредничеството на митологията, да обясни свет. Той разширява дейността си в областите на физиката, математиката и астрономията. Той е един от Седмината мъдреци на гръцката древност и е считан от Аристотел за основател на йонийската натурфилософия.

  Според легендата Талес предвидил слънчевото затъмнение през 585 година пр.н.е., което слага край на войната между Медите и Лидийците. Но това предсказание е немислимо при тогавашното ниво на астрономическите наблюдения. Малко вероятно е също да е учил в Египет, ако се сравнят тогавашните постижения на египетските математици и нивото на доказателствата на самия Талес. Приписва му се, например, строгото доказване на разделението на кръга на два равни полукръга от диаметъра му. Теоремата е открита около триста години по-късно от Евклид. Приписват му също разрешаването на проблема с вписването на триъгълника в кръга и метода да се измерва височината на един обект като се мери сянката му: решение, от което ще бъде изведена прочутата теорема на Талес относно правите паралелни линии и пресичащите ги две други прави /“всяка паралелна на една от страните на триъгълника права линия разделя двете му други страни на пропорционални сегменти”/.  Той е също първият, който забелязва, че някои руди от областта Магнезия привличат желязото.

    Според него първият елемент е водата. От нея произлиза целия свят. Земята е огромна плоска платформа, която плува върху световния океан.

Мисли на Талес:

Блаженството на тялото се състои в здравето, блаженството на ума – в знанията.

Най-мърдо от всичко – времето, затова то ни разкрива всичко. Бъди умерен. (на входа на храма на Аполон в Делфи)

За приятелите трябва да се помни не само в тяхно присъствие, но и в тяхно отсъствие.

Блаженството на тялото е в здравето, блаженството на ума е в знанието.

Във врагът и вероятното не вярвай. В приятели и невероятното вярвай.

Най-добрият път към добродетелите – избягвай това да порицаваш другите.

 Питагор (Самос, v. 560 av. J.-C. — Метапонт, v. 480 av. J.-C.).

   Някои факти в живота на Питагор днес се приемат като безспорни. Знае се        , че е пътувал из Египет и Вавилон. През 530 г. преди Хр. Се озовава в Южна Италия, в град Кротон, за да избяга от тиранията на Поликрат. Там основава общност, организирана около наставника и доктрината му, която изиграва важна роля в историята на града и на Велика Гърция. Като мислител той е защитник на реда и йерархия и получава поддръжката на местните аристократи. Опозиционната групиравка на демократите принуждава Питагор да напусне Кротон. Около 500 г. преди Хр. Той се установява в Метапонт, където живее до края на живота си. Демократичните революции, които се извършват през средата на V век преди Хр., се обръщат срещу сектата му и учениците му са прогонени към Тарент. 

   Общността около Питагор се поделя в две групи. “Слушателите” са се вричали да мълчат и да слушат напътствените слова на учителя. “Математиците”, т.е. онези, които са преминали през определен подготвителен период, са можели да поставят въпроси и да изказват мнения. Обучението на Питагор е предназначено за ограничен кръг ученици, а другите са получавали нарочно деформирани наставления от учителя. Там където първите откривали слова със символична стойност, другите са възприемали напътствията съвсем буквално, макар че не откривали смисъл в тях. Не се знае например защо е било забранено яденето на бобови растения. Общо взето поведението на участниците в общността на питагорейците е било подчинено на многобройни задължения.

  Сред възприетите вярвания в питагорейската общност е м е т е м п с и х о з а т а, т.е.трансмиграцията на душите, която има индуски произход. Но най-характерната особеност на питагорейството е значението отдавано на числото или по-точно на цялото число. То дава основание да бъде представяно чрез точки. Тяхното възможно подреждане в правилни фигури довежда до обособяването на семейства от “фигуративни числа”, триъгълните числа /1,2,3,6 и т.н./ и квадратните числа /1,4,9 и т.н./ например. Питагорейците разгръщат своеобразна аритметика с тези особени числа. Те също се интересуват от “съвършените” числа, които са равни на сумата от събраните им числа-съставки като 6 - равно на 1 + 2 + 3. За тези числа Евклид създава една обща теория, която излага в ІХ книга на “Елементите”. Числата “приятели” съставляват друго изследователско поле за питагорейците. Става дума за двойки от числа, в които сумата онт факторите на едното е равна на другото. Твърди се, че примерът с 284 и 220 бил открит от Питагор и бил единственият познат в Античността. Питагорейците напредват в изследването на пропорциите, доразвито от Евклид, който разширява теорията върху всякакъв вид величини в книга V на “Елементите”.

Аритметика и космология: Причината за това изявено увлечение по математиката е убеждението, че числата съставляват същността на нещата. Тази доктрина може би води началото си от трите съображения. Едното е констатираната релация между височините на звуците и дължините на кордите на музикалните инструменти. Другото е може би констатацията, че един триъгълник, чиито страни са дълги 3, 4 и 5 е правоъгълник. Третото е съществуването на числови релации в движението на небесните тела.

   Питагорейците не напреднали особено много в изследванията в областта на геометрията. “Питагоровата теорема” не е открита, нито доказана от този, чието име носи тя. Изследванията им все пак ги довеждат до откриването на несъизмеримостта, което има съществено значение за развитието на математиката. Тъй като диагоналът на квадрата не съдържа цяло число пъти страната му, проблемът е да се намери една отсечка от страната, която да се съдържа цяло число пъти в единия и другата. Питагорейци доказват невъзможността да се намери такава “обща мярка” и хвърлят в дълбок смут тогавашните научни среди.

Питагоровата теорема гласи: хипотенузата на квадрат в един правоъгълен триъгълник е равна на сумата от страните му на квадрат: c2 = a2 + b2.

  Питагорейците разработват теорията за интервалите в музиката и за растоянията между звездите. Те първи класифицират планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн като отчитат предполагаемата им отдалеченост от Земята. Те се опитват да установят зависимост между отдалечеността на планетите, периодите на обиколките им, и интервалите в музиката. Развиват концепцият за небесните сфери и музиката, която пораждат те.

    Питагор редовно наблюдавал движението на планетите и предизвиканите от Слънцето промени в природата. Той, както вече казахме, обосновал прераждането, а за себе си твърдял, че помни четирите свои предишни превъплъщения /инкарнации/. Според него Земята има сферична форма. Питагор пръв открива, че Вечерницата и Зорницата, които дотогава се приемат за различни звезди, всъщност са една планета и тя е Венера.

  Предполага се, че този древногръцки мислител пръв употребил в трактатите си понятията  “к о с м о с”  и  “ф и л о с о ф и я”. 

Емпедокъл /490 г., Акрагант/Сицилия/ - 430 г. пр.н.е., Пелопонес/

  Той е философ, държавник, поет, религиозен проповедник и лекар. В своите съчинения развива тезата, че Огънят, Водата, Въздухът и Земята са четирите елемента, на които се основава битието. Според него те са неизменни, несъздаваеми и неразрушими. Те не могат да се превръщат един в друг, възможно е единствено механичното им смесване.

  Според легендата Емпедокъл се самоубива, като скача в кратера на вулкана Етна.

  Според друга легенда Емпедокъл е бил самозван бог, който предизвикал собствената си смърт. Тази легенда е драматизирана от английския поет Матю Арнолд в пиесата “Емпедокъл на Етна”. Емпедокъл се хвърлил в катера на вулкана, за да убеди последователите си, че е бог.

     Наистина за неговите съвременници той е бил повече от смъртен. Аристотел го приветства като откривател на реториката. Гален го прославя като основател на италианската медицина. Лукреции се възхищава от поезията му, написана в хекзаметри. Нищо не е останало от разнообразните му писания, освен 400-те реда от приписваната му поема “За природата” /Peri physeos/ и по-малко от 100 стиха от поемата му “Пречиствания” /Katharmoi/. self-styled

  Макар че е повлиян от Парменид, който възхвалява единството на всички неща, Емпедокъл твърди, че цялата материя се сътои от четири съставки: огън, въздух, вода и земя. Смята, че нищо не се ражда, нито изчезва, а нещата просто се преобразяват, подчинявайки на рациото на основните субстанции, едно в друго. Както Хераклит той вярва, че две сили, Любовта и Спорът, си взаимодействат, за да съчетаят или разделят четирите основни елемента. Спорът кара всеки елемент да се оттегля от другите. Любовта предизвиква смесването им. Реалният свят е на стадий, в който не доминира нито една от силите. В началото на света е доминирала Любовта и всичките четири елемента били смесени. При образуването на космоса Спорът навлиза и разделя въздуха, огъня, земята и водата едни от други. Впоследствие четирите елемента се подреждат в частични комбинации на някои места: изворите и вулканите, например, доказват присъствието на водата и огъня в Земята.

   Като твърдо вярващ в миграцията на душите, Емпедокъл твърди, че онези които са грешили ще трябва да блуждаят в продължение на 30,000 сезона из множество смъртни тела и ще бъдат подхвърляни от един елемент на друг. За да избегне подобно наказание, човек трябва да се пречисти, най-вече като се въздържа да яде месото на животните, чиито души може би някога са обитавали човешки тела.

Анаксагор  /500 г., Клазомене /Анадола/ - 428 г. пр. Н.е., Лампсак/

    Именит древногръцки натурфилософ, който се прославя с космологията си и с откриването на истинската причина за затъмненията. Бил е свързан с близко приятелство с Перокъл.

    Научните му търсения са в областта на астрономията и математиката. Според предание веднъж, при слънчево време, той седнал на стадиона в Олимпия, наметнат с кожен плащ, използван при силен дъжд. След малко на небето се появяват облаци и от тях завалява обилен дъжд.

    Друг път му задават въпроса, защо се е родил на този свят. Отговорът на “Влюбеният в мъдростта” бил: “ За да съзерцавам слънцето, луната и небето.” Анаксагор пръв дава правилно обяснение на слънчевите и лунните затъмнения и теоретично обосновава влиянието на лунните фази върху Земята. Той заявява, че звездите се сътоят от същата материя, както и нашата планета, че Слънцето е изградено от пламтяща огнена маса и че Луната е необитаема.

  Някъде около 430 г. пр. Н.е. философът е обявен за безбожник и е принуден да напусне Атина, в която е работил повече от 30 години.

   Около 480 г-пр.н.е. Анаксагор се установява в Атина, която става център на гръцката култура. Той пренася от Йония нова практика – философията, и ново занимание – научното изследване. След като пребивава 30 години в Атина, той е прогонен от града с обвинението, че бил безбожник, тъй като твърдял, че Слънцето е голям нажежен камък с размери малко по-големи от областта Пелопонес. Атаката срещу него вероятно е била замислена като косвен удар върху репутацията на Перикъл, който всъщност успява да го спаси. Анаксагор бил призован да напусне Атина. Последните години на живота си прекарва в Лампсак.

     Съхранени са само няколко фрагмента от писанията на А.  Предлагат се няколко различни интерпретации на запазеното. Основните насоки в тях са общо взето ясни. Космологията му надхвърля усилията на по-ранните гръцки мислители, които се опитвали да обяснят физическия свят чрез допускането на един фундаментален елемент. Анаксагор полага, че света се изгражда от безкраен брой елементи. Към елементите открити от предходниците му той добавя онези, които изграждат живото тяло – плътта, костите, кората и листата на дърветата. Той се пита как плътта може да произлезе от не-плът. Той отчита също биологическите промени, при които субстанциите се появяват в нови прояви: тъй като хората ядат и пият плътта, костите и косата им расте. За да обясни голямото натрупване и разнообразието на промените той твърди, че “има част от всяко нещо, т.е. от всеки елемент, във всяко нещо", но “всяко нещо е и е било най-вече онези неща, от които има най-много в него."

    Най-оригиналната част в системата на Анаксагор е доктрината му за нуса ("ума" или "разума"). Космосът е оформен от ума в два етапа: първо, чрез въртящия и смесващ процес, който още продължава; второ, чрез развитието на живите същества. В самото начало, всичко от “мрака” се смесва, за да се оформи нощта, “течното” се смесва, за да се оформят океаните. Така става и с другите елементи. Същият процес на привличане на “подобното от подобното” протича на втория етап, когато плътта и другите елементи се смесват от ума в големи количества. Този процес се осъществява чрез семена от растения и животни, които влизат в състава на изначалната смес. Растежът на живите същества, според Анаксагор, зависи от силата на ума вътре в организмите, която им дава възможност да черпят храна от заобикалящите ги субстанции. По повод на въведеното от него понятие за “УМ” Анаксагор е похвален от Аристотел. Но Платон и Аристотел го упрекват, че в понятието за “ум” не се включва етичното гледище, че той действа за “най-добрите интереси” на света.

Хераклит /ок.544 - ок.483/

  Той е аристократ по рождение, роден е в Ефес, Мала Азия. До нас са стигнали само откъси от съчинението му “За природата”.

   Според него първозданният елемент, върху който се изгражда природата е огънят, тъй като е най-способен към изменения и най-подвижен. От огъня е произлязъл света като цяло, отделните неща и душите: “Светът, един от всичко, не е създаден от никого измежду боговете и от никого измежду хората, а е бил, е и ще бъде вечно жив огън, който закономерно се възпламенява и закономерно угасва.”

   Всички неща възникват от огъня според необходимостта, която Хераклит назовава “л о г о с”. Световният процес е цикличен: след изтичането на “великата година” всички неща отново стават огън. Животът на природата е непрекъснат процес на движение. В него всяко нещо и всяко свойство преминават в своята противоположност: студеното става топло, топлото - студено и т.н. Тъй като всичко, изменяйки се непрекъснато, се обновява, не може два пъти да се влезе в една и съща река: върху влизащия втори път текат вече нови води.

     В човешкия живот това преминаване на всичко в своето противоположно не е просто изменение, а  б о р б а. Тя е всеобща, “баща на всичко, цар на всичко”. В борбата на противоположностите се разкрива обаче тяхното тъждество: едно и също са пътят нагоре и надолу, животът и смъртта и т.н. Всеобщността на измененията и преминаването на всяко свойство в своята противоположност правят всички качества относителни.

    В основата на познанието лежат усещанията. Ако нещо е останало скрито от светлината, която се възприема от сетивата, то не би могло да се укрие от светлината на разума.

Мисли на Хераклит:

Всичко тече, нищо не остава на едно място.

Дори и най-прекрасната маймуна е безобразна.

Много земя претърсват златотърсачите, но намират малко злато.

Многознайството не учи на ум.

Мъдростта е само в едно – да се признае, че разумът управлява всичко и чрез всичко.

По-добре скрий невежеството си, отколкото да го изявяваш публично.

Левкип е древногръцки философ. Той пръв изказва хипотезата за атомния строеж на света. Той написва "Големият световен ред", "За ума". Трудовете му не са оцеляли до наши дни. За Левкип говорят древногръцките историци, но има и такива, които го отричат. На Левкип се приписват най-важните аспекти на атомизма. Основен проблем според Левкип е търсенето на единство и многообразие. Единство  -  от единството на атома, който е олицетворение на пълнотата. Но за да се движат атомите е необходимо да съществува празно междуатомно пространство. Левкип описва атома като неделима пределно малка частица, от която е създадено цялото многообразие на света. Атомът се намира в непрестанно движение  -  от него се създават различни комбинации.

Демокрит /ок.460, Абдера, Тракия - ок.370 г.пр.н.е./

  Той е ученик на Левкип и развива неговата теория - а т о м и з м ъ т, според която светът се състои от атоми и празно пространство, и излага една свързана и подробна концепция за света.

     От учителя си той наследява най-дръзновената онтология /учение за първоначалата на битието, за всичко съществуващо/, предлагана от мислител в Древна Елада: вселената е съставена само от атоми и празно пространство и всички тела представляват комбинации от атоми. Прави една находчива съпоставка между тази изненадваща космология и 24 букви на гръцката азбука: 24 букви на азбуката, комбинирани по различни начини, позволяват да се напише цялата история на хората. Атомите, както буквите, се различават по форма, по подредба и накрая по позицията си.

    Оповестявайки “бръснача на Окам” Демокрит твърди, че тази теория е най-правдоподобната, защото е най-простата. Атомите са съставени от един неделим блок с променливи форма и размери. Те са вечни и съществуват в неизброимо количество. Комбинациите от тези атоми са също неизброими, съставят телата като се стиковат по различен начин помежду си след сблъсъци, в които надделяват масата и формата им. Демокрит се осмелява да твърди, че нашият свят е само един от възможните светове, толкова тази множественост от комбинации е плодоносна.

    Демокрит изказва съвсем ясно великия философски принцип, който заляга в основата на всяка материалистична космология: движението е неделимо от материята; от незапомнени времена, във вечността атомите се движат насам-натам из вселената. Не е нужно да се прибягва до външна творческа сила, за да се обясни раждането на света.

     Качествата констатирани чрез сетивата са илюзорни, зависещи от взаимоотношенията на нашите органи с атомите, които ги атакуват, така че единствено разумът ни позволява да опознаем действителността. Що се отнася до душата, материална както тялото, тя е изградена от по-подвижни атоми, кръгли и полирани, чието особено движение се нарича мисъл. Но как може да се докаже, че разумът е успял да се освободи от неточните представи на сетивата и да открие истината. Демокрит не отрича напълно достоверността на всички постъпващи от сетивата сведения: според него по едрите атоми могат да се видят от очите, така както се виждат прашинките в лъча светлина. Но окончателният му отговор е, че човешката душа може да опознае природата, защото произхожда от нея.

    Философията на Демокрит е може би най-съвършенният израз на материализма през V век. Тя примирява теорията на  е л е а т и т е /според тях истинското битие е неизменно, а видимото и постоянно изменящо многообразие е недействително - Зенон и Парменид/ с тезата за непрекъснатото “ставане” на Хераклит. Приема се, че атомът е единственият принцип, върху който се изгражда всичко. За да се преборят с “атомизма” Платон и Аристотел развиват своите велики спиритуалистични концепции.

Лев Науменко: “логосът” на нещото - това е неговото устойчиво, обективно съдържание, независещо от онези случайни ситуации, в които ги възприема този или онзи субект. Още у ранните представители на старогръцката философия намираме дълбоко, принципно различаване между “естеството” на нещото, неговото устойчиво обективно съдържание и това, което се полага в него от субективното и често пъти случайно “мнение”. “Логосът” е всеобщо, универсално, обективно значение на нещото. “Мнението” има частен, случаен, субективен характер. “Затова - четем у Хераклит - е необходимо да се следва общото, логосът. Въпреки обаче че логосът е всеобщ, повечето хора живеят така, като че имат собствено разбиране.”

Мисли на Демокрит:

По-добре е да се мисли, преди да се действа, отколкото след това.

Пред мъдрия човек стои отворен целия свят. Защото отечеството на великата душа е цялата вселена.

Прехвърлиш ли мярата и най-приятното става неприятно.

Да не се правят никакви отстъпки в живота е белег на безразсъдство.

Не се стреми да знаеш всичко, за да не се окажеш непросветен във всичко.

Откровеният изказ е присъщ на свободния дух, опасно е само да се избере неподходящото време.

Отхвърляй всяко удоволствие, което не е полезно.

От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш.

Трябва да се говори истината и да се избягва многословието.

Свободен е онзи, който от нищо не се бои и не разчита на нищо.

Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране.

Не се стреми да знаеш всичко, защото ще станеш пълен невежа.