Аз ставам от първия сън,

за тебе от първия сън,

щом вятърът ниско задиша,

щом пламнат звездите навън.

Аз ставам от първия сън

и някакъв дух ме обзима -

пак моите стъпки повежда

към твоя прозорец, любима!

Сред черния, тихия мрак

замира последния лъх,

и както сънят се разтапя,

разтапя се горският дъх.

А славеят мре от копнеж

по тази, която обича.

Тъй трябва и аз да умирам,

когато пред теб коленича.

Аз падам! Издъхвам! Ела!

При себе си ти ме вдигни!

Излей любовта си в целувки

по моите бледи страни!

Сърцето ми бързо тупти

и сякаш навън ще се блъсне.

Към твоето ти го притискай,

додето най-сетне се пръсне!

                                  Превод на Цветан Стоянов