Пленителна като нощта

под ясни звездни небеса,

тя в хубостта си съчета

от ден лице, от мрак коса

и поглед, пълен с бистрота,

като разискрена роса.

Прибавил сянка, лъч отнел,

ти чара й би разрушил;

той, в къдриците й се вплел,

огрява образа й мил;

там ясна мисъл би прочел –

той хубост с ум е съюзил.

Тя има вежди и страни

спокойни, нежни, а под тях

усмивки – мамещи вълни, -

разказващи за весел смях,

за минали безгрижни дни,

за любещо сърце без грях.

1815 г.

                Превод на Любен Любенов и Григор Ленков