ТРЕТА КНИГА

Изкуството и науката

I

В днешно време мнозина, най-вече борсовите посредници и често нотариусите, подмятат и непрекъснато повтарят: времето на поезията си отива. Това е все едно да се твърди, че вече няма рози, пролетта издъхна, слънцето вече не се издига както обикновено на хоризонта, обиколете всички поляни по земята, няма да намерите нито една пеперуда, луната престана да свети, славеят престана да пее, лъвът престана да реве, орелът вече не се рее из висините, Алпите и Пиренеите изчезнаха, няма ги вече хубавите млади момичета и момчета, вече никой не мисли за гробищата, майката престана да обича детето си, небето угасва, човешкото сърце е мъртво.

Ако беше позволено да се смесва преходното с вечното, по-вярно би било противното. Възможностите на човешката душа, преорана и обогатена от оранта на революциите, никога не са били толкова широкообхватни и толкова високоустремени.

Но изчакайте малко, почакайте да се осъществи предстоящото обновление на обществото - безплатното задължително образование. Какъв период е необходим? Четвърт век, и си представете неизчислимата полза за интелектуалното развитие, която се съдържа във фразата: "Всички могат да четат." Увеличаването на броя на четящите означава увеличаване на количеството на хляба. В деня, в който Христос е превърнал хляба в символ, той е прозрял в бъдещето откриването на книгопечатането. Неговото чудо е равно на извършващото чудеса откритие. Вземете тази книга. С нея ще се нахранят пет хиляди души, сто хиляди души, милиони хора, цялото човечество. Умножаващият хляба Христос предвещава умножаващия книгите Гутенберг. Един сеяч предвещава появата на друг.

Какво представлява човешкият род през първите векове след появата си? Той се опитва да чете. Дълго време срича, продължава да срича и сега, но скоро ще започне да чете.

Това дете на шест хиляди години ходи отначало на училище. Къде? Сред природата. Тъй като в началото не разполагало с друга книга, срича книгата на вселената. Първите редове в нея са облаците, небосводът, метеорите, цветята, животните, горите, сезоните, различните природни явления. Рибарят от Йония изучавал вълните, овчарят от Халдея сричал по звездите. По-късно се появили първите книги - велик прогрес. Книгата е по-дълбоко съдържателна от тази гледка, от света, защото в нея към факта се прибавя идеята. Ако има нещо по-велико от Бога, въплътил се в слънцето, това е Омир, въплътил в себе си Бога.

В света без книга се зачева науката; в света с книга се появява идеалът. Непосредствено след това у хората настъпва промяна. Там, където е имало само сила, се появява духовната мощ. Пренесеният в реалните дела идеал означава цивилизация. Поезията, като песен и като записан текст, започва да се възприема като великолепно и въздействено следствие от възприманата чрез зрението поезия. Изненадващо е твърдението, че науката размишлява, а поезията действува. Със звуците на лирата мислителят прогонва диващината.

По-късно ще се върнем към споменатата мощ на книгата, сега няма да се спираме върху нея; тя е очевидна. И така, много пишещи, малко четящи, такъв е светът до ден-днешен. Но положението ще се промени. Чрез задължителното образование просветата свиква нов набор от будни умове. Отсега натътък прогресът на човечеството ще се осъществява чрез увеличаването на армията на образованите. Диаметърът на духовното и нравствено благо отговаря винаги на кръга, който се обхваща от интелекта. Вместимостта на ума е равна на вместимостта на сърцето.

Книгата е единственото средство за осъществяване на споменатата промяна. Подхранването с просвета - ето това е нужно на човечеството. Четенето представлява всъщност хранене. Именно затова значението на училището навсякъде се изравнява със значението на цивилизацията. Човещкият род ще отвори най-сетне широко книгата. Безкрайната библия на човечеството, сътворена с участието на толкова пророци, поети и философи, ще запламти и заблести във фокуса на тази огромна светоотразяваща леща - задължителното образование.

Четящото човечество е знаещо човечество.

Така че представете си колко глупост се съдържа във фразата: "Времето на поезията си отива." Ние бихме могли да се провикнем: "То настъпва." За нас думата поезия означава философия и просвета. И така, установява се царуването на книгата. Главният му поддръжник става училището. Издигането на значението на читателя означава издигане на значението на книгата. Естествено, не като вътрешно съдържание, тъй като тя си остава все същата, а като въздействена сила, тъй като тя започва да въздействува там, където досега не е въздействувала: върху душите на хората, които стават нейни поданици, обединени от защитата на доброто. Досега тя се е оценявала само като красива, а сега става полезна.

Кой би дръзнал да отрича всичко това? С разширяването на кръга на читателите ще се увеличава и кръгът на прочетените книги. Защото нуждата да се чете, като запаления вече, пълзящ към барута фитил, става неудържима. Всичко това, съчетавайки се с намаляването на ръчния труд, с въвеждането на машините и увеличаването на свободното време на човека, след като за все по-малко изморяващото се тяло остава все по-голяма свобода за изява на интелекта, пробужда неутолимата жажда на мисълта у всички умове; неудовлетворимата нужда от знания и размисли ще се превръща във все по-голяма грижа на човека; нисшите сфери ще бъдат изоставени в стремежа към по-висшите сфери, всеки съзряващ интелект ще се стреми, естествено, нагоре. Хората ще изоставят "Фобла" и ще започнат да четат "Орестията" 1; след като веднъж усетят величието на една книга, те няма да се задоволят само с нея; ще се втурнат към красивото, защото изтънчеността на будните умове ще се увеличава пропорционално с нарастването на мощта им; и ще дойде ден, когато ще се стигне до последното стъпало на цивилизацията, до онези върхове, почти безлюдни в продължение на векове, обитавани само от избраниците Лукреций, Данте и Шекспир, когато ще бъдат населени от хора с богати души, дошли да търсят храната си във висините.

II

Не биха могли да съществуват два закона; единството на закона произтича от органичното единство на явлението, към което се прилага; природата и изкуството са двете лица на едно и също явление. И така, по принцип, като се изключи ограничението, което след малко ще посочим, законът на природата е закон на изкуството. Ъгълът на отражението е равен на ъгъла на падането. След като в сферата на морала всичко зависи от справедливостта, а в сферата на материалното - от равновесието, в сферата на духовното всичко може да се обясни с уравнение. Двучленът, чудото, което може да се въведе във всичко, е приложимо както в алгебрата, така и в поезията. Природа плюс хуманност, повдигнати на втора степен, дават изкуство. Ето това е уравнението в сферата на духовното. Заместете сега това А + Б с определен, означаващ условно всеки велик художник или поет код, и ще получите определено творение на човешкия ум, което се откроява с многопосочното си въздействие и със строго обмисленото си единство. Многообразието на шедьоврите е резултат от единството на закона. Има ли нещо по-хубаво от това! Подобно на науката и поезията пуска корените си в абстрактното мислене; науката извлича от него шедьоври, създадени от метал, дърво, огън и въздух, машини, кораби, локомотиви и летателни балони; поезията извлича от него шедьоври от плът и кръв, "Илиада", "Песен на песните", "Романсеро", "Божествена комедия", "Макбет". Нищо не може да пробуди и поддържа вълнението на мислителя така, както загадъчните разклонения на абстрактното мислене, оплодяването му с изпълващи двете сфери на човешката мисъл реалии, едната от които е крайна, другата е безкрайна. В действителност двете сфери се сливат в една; безкраят предполага точната ограниченост. В основата на мисълта на човека е неизчерпаемата дума "Число"; то е градивна съставка на нашия интелект; изразява едновременно хармония и математическа точност. В изкуството Числото се разкрива чрез ритъма, който отразява пулсирането на сърцето на безкрая. В ритъма, закон на реда, човек чувствува Бога. Всеки стих е множество като тълпата; стъпките му са като марша на римски легион. Без числото няма наука; без числото няма поезия. Подобно на строфата епопеята, драмата, бурните вълнения на човека, избликът на любовта, проблясъкът на въображението, огромен, зареден със светкавици облак, страстта се направляват от загадъчната дума Число, която управлява всичко това както в геометрията, така и в аритметиката. То обяснява както сечението на конуса, диференциалното и интегралното смятане, така и Аякс, Хектор, Хекуба, седмината пред Тива, Едип, Уголино, Месалина, Лир и Приам, Ромео, Дездемона, Ричард III, Пантагрюел, Сид, Алцест; започва с "две и две прави четири" и се издига до обясняването на гръмотевиците.

Трябва междувременно да отбележим коренното различие между Изкуството и Науката. Науката се поддава на усъвършенствуване; изкуството - не.

Защо?

III

 Като творение на човека сред човешките дела изкуството представлява своеобразно изключение.

Красотата на всяко нещо тук, на земята, е свързана с податливостта му да се усъвършенствува. Всяко нещо притежава следните свойства: да расте, да укрепва, да се обогатява, да напредва, да струва повече от вчера. То придобива едновременно слава и живот. Красотата на изкуството е, че е неподатливо на усъвършенствуване.

Нека развием тези основополагащи идеи, изложени вече накратко в някои от предшествуващите страници.

Шедьовърът придобива живот веднъж завинаги. Първият поет, който се появява, се появява на върха. Вие ще се изкачвате след него, но до същата височина, не по-високо. Ех, може името ти да е Данте; но първият се помни и се нарича Омир.

Прогресът, неспирно отдалечаваща се цел, непрекъснато щурмуван етап, мени често облика си. Идеалът - никога. Нима Шекспир би могъл да промени с нещо Софокъл? Нима Молиер би могъл да ограби с нещо Плавт? Дори когато заимствува от него сюжет за своя "Амфитрион" 2, той не го ограбва с нищо. Нима Фигаро би могъл да премахне Санчо Панса? Нима Корделия би могла да заличи спомена за Антигона? Не! Поетите не стъпват върху плещите на предходниците си. Предхождащите не са стъпала за идващите след тях. Поетът се издига сам, без да търси опорна точка извън себе си. Той не стъпква в краката си своя събрат. Новопоявилите се уважават предходниците си. Поетите следват един след друг, но новопоявилият се никога не измества предходника си. Красотата не преследва красотата. Както вълците шедьоврите никога не се ядат помежду си.

Сен-Симон си спомня (цитирам по памет): "Цяла зима се говореше с възхищение за книгата на господин Дьо Камбре, когато изведнъж се появи книгата на господин Дьо Мо и я погълна." Ако книгата на Фенелон беше написана от Сен-Симон, книгата на Босюе не би я погълнала 3.

Шекспир не се издига над Данте, Молиер не се издига над Аристофан, Калдерон не се издига над Еврипид, "Божествената комедия" не се издига над "Сътворението", "Романсеро" не се издига над "Одисеята", Сириус не се извисява над Арктус 4. Величието е всъщност равенство.

Човешкият ум представлява заредена с възможности безкрайност. Шедьоврите, обособени светове, изникват непрекъснато из нея и заживяват завинаги в нея. Между тях няма никакво напрежение, не е необходимо един шедьовър да отстъпва пред друг; ако се появи засенчване, то е само привидно и скоро изчезва. Неограничената вместимост на безкрая побира в себе си най-разнообразни творения.

Изкуството като изкуство, разглеждано като самостойна дейност, нито избързва, нито изостава. Преобразуванията на поезията отразяват неотстъпно вълнообразното възвисяване на красотата, чиято полза за напредъка на човешкия род е безспорна. Напредъкът на човешкия род е другата страна на въпроса, която ние, разбира се, няма да пренебрегнем. И ще изследваме внимателно по-нататък. Изкуството не претърпява вътрешно развитие. От Фидий до Рембранд има движение, но то не е развитие. Фреските в Сикстинската капела не намаляват в никакъв случай въздействието на метопите върху Партенона. Върнете се докъдето искате назад, от Версайския дворец до замъка в Хайделберг, от замъка в Хайделберг до "Парижката Света Богородица", от "Парижката Света Богородица" до Алхамбра, от Алхамбра до "Света София", от "Света София" до Колизеума, от Колизеума до Пропилеите, от Пропилеите до пирамидите, можете да се връщате в миналите векове, но не можете да се връщате в изкуството. Пирамидите и "Илиадата" си остават неизменно в началото.

Шедьоврите са на едно ниво, едно и също за всички, нивото на абсолютното.

Щом веднъж се постигне абсолютното, всичко е изказано. Издигането над нивото на абсолютното е невъзможно. Погледът може да издържа само определена степен облъчване със светлина.

Оттам произлиза самоувереността на поетите. Те се уповават на бъдещето с високомерно доверие. Exegi monumentum 5, пише Хораций. И в случая обижда бронза. Plaudite cives 6, призовава Плавт. На шестдесет и пет години Корней пробужда любовта във фамилията Ескубло) у съвсем младата маркиза Контадес 7, като й обещава потомство:

 

Сред новото потомство, на чието доверие ще се радвам, ще ви се възхищават като на красавица само ако аз прославям красотата ви.

 

У поета и художника се съдържа част от Безкрая. Именно тази съставка, Безкраят, придава непреклонно величие на този род гении. Това количество безкрай, което се съдържа в изкуството, е извън прогреса. То би могло да има и има известни задължения към прогреса; но то не зависи от него. Не зависи нито от усъвършенствуванията, които носи бъдещето, нито от промените в езика, нито от раждането или умирането на някой диалект. То съдържа в себе си неизмеримото и неизброимото; не може да бъде опитомено чрез съперничество; то е чисто, завършено, лъчезарно и божествено, както във време на разцвет на варварството, така и във време на разцвет на цивилизацията. То е Красотата, разбирана различно от всеки гений, но винаги равностойна на себе си. Върховна.

Такъв е малко познатият закон на изкуството.

 IV

Науката е друго нещо.

Относителността, която я ръководи, налага отпечатъка си върху нея; така поредицата отпечатъци на относителността, чието сходство с действителността постепенно нараства, съставя несигурната увереност у човека.

Създадените от науката творения са също шедьоври, но не за дълго. Машината на Марли 8 е била шедьовър.

Науката търси вечното движение. Намира го; това е тя.

Науката непрекъснато е насочена към добри дела.

В нея всичко се движи, всичко се променя, всичко се обновява. Всичко отрича всичко, всичко разрушава всичко, всичко създава всичко, всичко измества всичко. Това, което вчера се е приемало, днес отново се връща в мелницата. Колосалната мелница "Наука" не спира никога; непрекъснато е недоволна; непрекъснато е ненаситна за нещо по-добро, непознато за абсолютното. Ваксината повдига въпроси, гръмоотводът повдига въпроси. Йенер вероятно е сбъркал, може би е сгрешил Франклин 9; изследванията трябва да продължат. Подобно безпокойство е възхитително. Науката е неспокойна за съдбата на човека; тя си има свои основания. Науката играе полезна роля в прогресивното развитие. Ние трябва да уважаваме тази прекрасна служителка.

Науката прави открития, изкуството създава творби. Науката е придобивка на човека, стълба, един учен се качва върху другия. Поезията е като полета на птицата.

Ако искате примери, ще ги намерите в изобилие. Ето ви един, първия, който изниква в ума ни.

Якоб Мецю, известен в науката под името Метиус 10, открива телескопа съвсем случайно, както Нютон открива земното привличане, както Христофор Колумб открива Америка. Нека тук отворим скоба: в създаването на "Орестията" и "Изгубеният рай" не се намесва никаква случайност. Всеки шедьовър се създава със съзнателното усилие на волята. След Мецю се появява Галилей, който усъвършенствува откритието на Мецю, след него идва Кеплер, който подобрява усъвършенствуването на Галилей, след него идва Декарт, който, макар че се обърква малко, като взема за окуляр вдлъбнатата вместо изпъкналата леща, обогатява подобрението на Кеплер, след него идва капуцинският монах Рейта, който изправя преобърнатото отразяване на вещите, след него идва Хюйгенс, който прави решителната крачка, като разполага двете изпъкнали лещи в основата на обектива и така, за по-малко от петдесет години, от 1610 до 1659 година, през краткия период от време, който разделя "Funcius sidereus" на Галилей от "Oculus Eliаe et Enoch" 11 на брат Рейта, откривателят Мецю е напълно забравен. Така е от началото на възникването на науката до днес.

Вегетий 12 е бил царедворец в Константинопол, но въпреки това неговата военна тактика е забравена. Подобна е съдбата на военната стратегия на Полибий 13, забравена е и стратегията на Фолар 14. "Свинската глава" във фланга и "Врязващата се редица" в центъра на легиона са се използували за кратко време, преди двеста години се появяват отново при построяването на "Ъгъла" от Густав-Адолф; но по това време, когато вече няма пиконосци както през четвърти век, нито копиеносци както през седемнадесети век, тежковъоръжената атака в триъгълно разгръщане, която преди е съставлявала основата на всяка тактика, е заместена от бързоподвижно отделение зуави, които нападат с щикове. Един ден, много по-рано, отколкото очакват хората, атаката с щикове ще бъде на свой ред заместена от мира, най-напред европейски, а по-късно световен, и ето че една цяла наука, военната, ще изчезне завинаги. Най-доброто усъвършенствуване на подобна наука е изчезването й.

Науката се самозачерква непрекъснато. Това са плодотворни зачерквания. Кой знае днес какво е представлявала "Homoeomerie" на Анаксимен 15, която е може би от Анаксагор? Космографията е постигнала забележителни успехи от времето, когато същият този Анаксагор твърди пред Перикъл, че слънцето е почти толкова голямо, колкото Пелопонес 16. Множество планети и спътници на планети са открити след откриването на четирите звезди на Медичите 17. Ентомологията е изпреварила времето, когато се твърдяло, че скарабеят има полубожествен произход, защото е братовчед на слънцето, първо, заради тридесетте му крачета, които отговарят на тридесетте дни в соларния месец, второ, защото скарабеят е без женска като слънцето; когато Свети Климент от Александрия, допълвайки Плутарх, отбелязва, че подобно на слънцето скарабеят прекарва шест месеца над земята и шест месеца под земята. Ако искате да проверите, разгърнете "Stromates" 18, параграф четвърти. Схоластикта, макар че е толкова неясна, изоставя "Поляната на духа" 19  на Москус , подиграва се на "Светата стълба" на Йоан Климанс 20 и се срамува от века, през който свети Бернар 21, разпалвайки кладата, която искат да угасят виконтите от Кампания, назовава Арно от Бреша "човек с глава на гълъб и опашка на скорпион" 22. Антропологията вече не се позовава на "Основни Качества" 23. "Стеярдите" 24 на великия Арно се оказват отживели времето си. Колкото и неустановена да е метеорологията, в нея поне вече отдавна не се спори както през втори век дали дъждът, спасил цяла армия, умираща от жажда, е валял вследствие на намесата на молитвите на Мелитинския легион 25 или вследствие на намесата на езическия бог Юпитер Дъждоносни 26. Астрологът Марсиан Постум 27 смята, че е Юпитер, Тертулиан 28 смята, че е Мелитинският легион, но никой не отдава дължимото на облаците и вятъра. Средствата за пътуване, като се започне от колесницата на Лай и се стигне до железницата, като се мине през примитивната пътническа кола, гальотата, дилижанса и пощенската кола, изминават дълъг път на развитие; отминало е времето на знаменитото пътуване от Дижон до Париж, траещо един месец, и днес трудно можем да разберем смайването на Анри IV, изразено във въпроса му, отправен към Жозеф Скалигер 29: "Вярно ли е, господине, че сте пропътували от Дижон до Париж, без да ходите по нужда?" Микробиологията е изпреварила отдавна Льовенхук, който вече бил надминал Сватердам 30. Заинтересувайте се за степента, до която са достигнали науката за спермата и яйцеклетката, и си припомнете за Мариана 31, който отправя упреци 32 срещу Арно от Вилньоф 33, откривател на спирта и терпентина, заради необичайното престъпление, което върши, като се опитва да създаде човешко потомство от тиква. Гранжан дьо Фуши, вечно недоверчивият постоянен секретар на Академията на науките преди сто години 34, би поклатил глава, ако някой му беше казал, че от слънчевия спектър ще се премине към топлинния, а после към звездния спектър, че с помощта на спектъра на топлината и спектъра на звездите ще се открие съвсем нов начин за групиране на светлинните тела и онези образувания, които биха могли да се назовават химически съзвездия. Орфир 35, който предпочита да разбие машината си, отколкото да демонстрира вътрешното й устройство пред ландграфа на Хесен, същият онзи Орфир, от когото толкова се възхищава С. Гравсанд, авторът на "Matheseus universalis elementa" 36, би накарал нашите механици да вдигат рамене. Никой ветеринарен лекар днес не би приложил дори върху коне лекарството, което използува Гален 37, за да лекува императора Марк Аврелий, страдащ от стомашно разстройство. Какво мислят днес изтъкнатите специалисти начело с Демар за научните открития, направени през седемнадесети век от епископа на Титиополис 38 в носните кухини? Мумиите някога прохождали; днес господин Ганал 39 ги обработва по съвсем различен, ако не по-добър начин от онзи, който използуват египетските майстори на балсамирането през епохата на Херодот, когато едни само миели трупа, други само го отваряли, а трети само го мажели с балсам. Петстотин години преди Христа се е считало за напълно наукосъобразно, когато дъщерята на някой цар на Месопотамия била обладана от дявола, да се изпраща на лечение при някой бог в Тива; днес никой не прибягва до този начин, за да лекува епилепсията. По същия начин във Франция се отказват да лекуват скрофулозата на кралете.

През 371 година, по време на управлението на Валенций, сина на Грациан Обущаря 40, съдиите изпращат на подсъдимата скамейка маса, обвинена, че правела магии 41. Тази маса имала съучастник, чието име било Хилариус 42. Хилариус признава престъплението си. Признанието му е стигнало до нас благодарение на Амиен Марцелин 43, така както е записано от адвоката при държавното съкровище Зозим: "Construximus, magnifici judices ad cortinae similitudinem Delphicae infaustam hanc mensulam quam videtis; movimus tendem." 44 Отсекли главата на Хилариус. Кой бил обвинителят? Учен, геометър, магьосник, същият, който съветва Валенций да обезглави всички, чието име започва с "Теод". Днес може спокойно да носите името Теодор 45 и да викате духове над маса, без да се страхувате, че някой геометър може да заповяда да ви отсекат главата.

Много биха се учудили Солон, син на Ексесестидас, стоикът Зенон, Антипатер, Едокс, Хризип от Тарент, Себес, Менедем, Платон, Епикур, Аристотел и Епименид 46, ако някой заявеше пред Солон, че годишният цикъл не се определя от луната; пред Зенон, че делението на душата на осем части не може да бъде доказано ; пред Антипатер, че небето не е образувано от пет кръга ; пред Едокс, че не е сигурно дали между египтяните, които балсамирали мъртъвците си, римляните, които ги изгаряли, и пеонийците, които ги изхвърляли в блатата, най-правилно са постъпвали пеонийците; пред Хризип от Тарент 47, че е неправилно зрението да се приема като излъчване на топлина ; пред Себес, че е неправилно да се приема като основополагащ в строежа на елементите принципът на равнобедрения и тъпоъгълния триъгълник; пред Менедем, че няма нищо вярно в твърдението, че за да се разберат скритите лоши намерения на хората, е достатъчно да се наложи аркадската шапка, по която били изобразени дванадесетте знака на зодиака; пред Платон, че морската вода не може да лекува всички болести ; пред Епикур, че материята е делима до безкрайност; пред Аристотел, че петият елемент не се движи по орбита, тъй като няма пети елемент; пред Епименид, че чумата не се премахва безвъзвратно, като черните и белите овце се оставят да скитат на воля и като се принасят в жертва на непознатите, криещи се край местата, където пладнуват, богове.

Ако се опитате да подметнете на Питагор, че е малко вероятно той да е бил ранен при обсадата на Троя от Менелай двеста и седем години преди раждането му, той би ви отговорил, че фактът е безспорен, а доказателството е, че той разпознал много ясно, тъй като го бил виждал вече, щита на Менелай, положен под статуята на Аполон в Бранхида, макар че бил, с изключение на изработената от слонова кост лицева част, напълно прогнил; че по време на обсадата на Троя се казвал Ефорб; че преди да се назовава Ефорб, името му било Еталид, син на Меркурий; че след като бил Ефорб, станал Хермотим, после Пирс, рибар от Делос, после Питагор; че всичко това е ясно и очевидно, доколкото е ясно как в един и същи ден, в една и съща минута може да се намира в Метапонт и в Кротон, доколкото е очевидно как, след като на лунна светлина се напише нещо с кръв върху огледало, то по-късно се вижда изписано върху луната; накрая, че самият той е Питагор, живее в Метапонт, на улицата на Музите, автор е на таблицата за умножение и на теоремата за квадрата на хипотенузата, че е най-великият сред математиците, бащата на точното знание, а самият вие сте кръгъл глупак.

Хризип от Тарс, който живял през сто и тридесетата олимпиада, е известно име в науката . Този философ, същият, който буквално умира от смях, като вижда едно магаре да яде смокини в сребърна тава, изучил всичко, се запознава задълбочено с всичко, написва седемстотин и пет тома, от които триста и единадесет по диалектика, без да посвети нито един на някой цар, нещо, което изумява Диоген Лаерций. Той трупа в ума си човешките познания. Съвременниците му го наричали "Светлина". Хризип означава "златен кон", твърди се, че бил разпрегнат от колесницата на слънцето кон. Неговият девиз гласи: "Всичко е мое." Знаел много неща, между които са и следните: - Земята е плоска. - Вселената е кръгла и има край. - Най-добрата храна за човека е човешкото месо. - Общността на жените е основата, върху която се гради общественият ред. - Бащата трябва да се жени за дъщеря си. - Съществува дума, която убива змията, дума, която опитомява мечката, дума, която спира полета на орлите, и дума, която прогонва воловете от засадените с бакла ниви. - Като произнасял ежечасно трите имена, съставляващи египетската троица, Амон - Мут - Хон 48, Андрон от Аргос успява да прекоси Либийската пустиня, без да пие вода. - Не трябва да се изработват ковчези от кипарисово дърво, тъй като от това дърво е изработен и скъптърът на Юпитер. Темистоклея 49, жрица в Делфи, има деца, но си остава девствена. - След като единствените, които имат властта да съдят, са праведните, справедливо е наименованието Съдник да се дава само на Юпитер. - Арабският Феникс и тигрите живеят в огъня. - Земята се носи във въздуха като върху колесница. - Слънцето пие вода от океана, луната - от реките, и т. н. Ето защо атиняните му издигат статуя на площад Керамика 50, на която написват: "На Хризип, който знаеше всичко."

По същото време Софокъл пише "Едип цар".

Аристотел приема, че чудото с Андрон от Аргос се е случило. Платон приема, че общността на жените има основополагащо значение за обществото. Горгий приема, че земята е плоска, Епикур приема, че земята се носи във въздуха, Хермодамант приема, че магическите думи могат да опитомяват бикове, орли, мечки и змии, Ехекрат приема, че майчинството на Темистоклея е непорочно, Питагор приема, че скиптърът на Юпитер е от кипарисово дърво, Посидоний приема, че океанът дава на слънцето да пие от водата му, а реките дават водата си на луната, Пирон приема, че тигрите живеят в огъня 51.

Трябва все пак да се уточни, че Пирон е скептик. Заради допускането, че тигрите могат да живеят в огън, той си отмъщава, като подлага всичко друго на съмнение.

Науката представлява безкрайно лутане. До вчера се заблуждаваше Кювие, до онзи ден - Лагранж, преди Лагранж се е заблуждавал Лайбниц, преди Лайбниц - Гасенди, преди Гасенди - Кардан, преди Кардан - Корней Агрипа, преди Агрипа - Авероес, преди Авероес - Плотин, преди Плотин - Артемидор от Ефес, преди Артемидор - Посидоний, преди Посидоний - Демокрит, преди Демокрит - Емпедокъл, преди Емпедокъл - Карнеад, преди Карнеад - Платон, преди Платон - Фересид, преди Фересид - Питак, преди Питак - Талес - Зороастър, а преди Зороастър - Санкониатон, преди Санкониатон - Хермес, който въплъщава науката така, както Орфей въплъщава изкуството 52. О, какво удивително чудо представлява тази рояща се грамада от блянове, раждащи действителност! О, свещени заблуди, бавнораждащи, слепи, но благословени майки на истината!

Някои учени като Кеплер, Ойлер, Жофроа Сент-Илер и Араго 53 внасят в науката преди всичко яснота; учени като тях се срещат рядко.

Науката понякога се превръща в препятствие за науката. Учените се оковават от скрупули пред предстоящото изследване. Плиний се възмущава от Хипарх 54; с помощта на някакъв разстроен астролаб Хипарх се опитва да брои звездите и да им измисля имена. Престъпление спрямо Бога, отсъжда Плиний. Ausus rem Deo improbat. 55

Да се броят звездите, означава да се върши злодеяние спрямо Бога. Обвинителната реч, произнесена от Плиний и насочена срещу Хипарх, бива подхваната от Инквизицията и насочена срещу Кампанела 56.

Науката не е допирателна на истината. Тя се доближава непрекъснато до нея, но не я докосва никога. Притежава между другото всички възвишени добродетели. Нейно притежание са упоритостта, точността, ентусиазмът, изостреното внимание, проникновението, изтънчеността, силата, търпението в изследване на връзките, будният усет за отделното явление, устремът към прогреса и дори някои от приливите на безумна храброст. Като примери бихме могли да посочим Ла Перуз, Пиластр де Розие, Джон Франклин, Виктор Жакмон, Ливингстон, Мазе, а в наши дни - Надар 57.

Но в нея се наблюдава последователност. Науката върви напред посредством наслагващи се един върху друг опити, чиято призрачна сграда се издига бавно до нивото на истината.

В изкуството е съвсем различно. В изкуството не могат да се откроят последователни етапи. Изкуството е неразчленима цялост.

Нека в края обобщим тези няколко страници.

Хипократ, Архимед, Аратос, Авицена, Парацелз, Никола Фламел, Амброаз Паре, Везалий, Коперник, Галилей, Нютон, Клеро, Лавоазие, Монголфие и Лаплас 58 са вече отминали етапи в науката. Но Пиндар не е. Нито Фидий .

Като учен Паскал е вече отминал етап, но като писател не е.

Астрономията на Птоломей, географията на Страбон, климатологията на Клеострат, зоологията на Плиний, алгебрата на Диофант, медицината на Трибунус, хирургията на Ронсил, диалектиката на Сферус, миологията на Стенон, уранологията на Татиус, стенографията на Тритхайм, рибовъдството на Себастиан де Медичи, аритметиката на Стифелс, геометрията на Тарталя, хронологията на Скалигер, метеорологията на Стофлер, анатомията на Гасенди, патологията на Фернел, юриспруденцията на Робер Барн, агрономството на Кене, хидрографията на Бугер, корабоплаването на Бурде дьо Вилюе, балистиката на Грибовал, хипиатрията на Гарсо, архитектониката на Дегоде, ботаниката на Турнфор 59, схоластиката на Абелар, политиката на Платон, механиката на Аристотел, физиката на Декарт и теологията на Стилингфлийт вече отдавна не се преподават никъде. Но "Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев" 60 се преподаваше вчера, преподава се днес, ще се преподава утре, ще се преподава винаги.

Поезията живее недействителен, но възможен живот. Науките могат да разширяват обхвата си, но не могат да увеличават жизнената си мощ. Омир разполага само с четири вида вятър, когато му се наложи да описва бурите, Вергилий - с дванадесет, Данте - с двадесет и четири, Милтън - с тридесет и два, но умножаването на ветровете не прави описаните чрез тях бури по-красиви.

Твърде възможно е бурите на Орфей да са въздействували по същия начин, по който въздействуват бурите на Омир, макар че Орфей, за да развълнува морето, разполага само с два вятъра, с Фенициас и Апарктиас, т. е. с южния и северния вятър, сравнявани често погрешно, нека отбележим мимоходом, с Аргест, летния западен вятър, и с Либс, зимния западен вятър.

Умират религии и умирайки, се превъплъщават в други религии, които идват след тях. Един велик художник, Серпион 61, създава в чест на Венера Аверсатива от Атина ваза, която Богородица приема от Венера и днес е използувана като кръщелен купел от свещенослужителите в църквата "Нотр Дам дьо Гает 62".

О, вечност на изкуството!

БЕЛЕЖКИ:

1. "Любовта на рицаря Фобла" (1790) - роман в 19 части от Луве дьо Кувре; драматична трилогия (458 г. пр. Хр.) на гръцкия трагически поет Есхил.

2. Заглавие на комедия от Плавт (III-II в. пр. Хр.) и на Молиер (1668).

3. Става дума за романа "Приключенията на Телемах" (1694) на Фенелон (1661-1715) - френски прелат и писател; Клод Анри дьо Рувроа, граф Дьо Сен Симон (1760-1825) - френски икономист и философ; Жак Бенин Босюе (1627-1704) - френски прелат, проповедник и писател, автор на "Разяснения относно статута на молитвата (1697), трактат, написан в отговор на труда на Фенелон "Обяснение на максимите на светците".

4. Арктурус - наименование на седмата по яркост звезда на небето (Алфа, Воловар); Сириус - название на най-ярката звезда на небето (Алфа, Голямото куче).

5. "Exegi monumentum." (Лат.) - "Издигнах си паметник" (Хораций, "Оди", III, 30, I).

6. "Plaudite cives!" (Лат.) - "Ръкопляскайте, граждани!" конвенционална фраза в края на представленията на комедии в Рим, която се произнася от сцената и е пряко адресирана към зрителите.

7. Контадес - известна френска благородническа фамилия, чийто най-изтъкнат представител е Луи Жорж, маркиз Дьо Контадес (1704-1793), маршал на Франция.

8. Машината на Марли - така се наричала първата механична водна помпа, монтирана на р. Сена (1676).

9. Едуард Йенер (1749-1823) - известен английски лекар, откривател на ваксината срещу едра шарка; Бенджамин Франклин (1706-1790) - американски държавник, философ и физик, откривател на гръмоотвода.

10. Якуб Метиус (1571-1628) - холандски изобретател, конструирал, според Декарт, първия астрономически телескоп.

11. "Funcius sidereus" (лат.) - "Звезден стълб", трактат на италианския астроном и физик Галилео Галилей (1564-1642), издаден през 1610 г.; "Oculus Eliae et Enoch" (лат.) - "Окото на Елия и Енох" - трактат на францисканския монах Рейта.

12. Флавий Вегетий Ренатий (IV-V в.) - римски писател, царедворец в императорския двор в Константинопол, автор на трактати по военна статегия.

13. Полибий (200-125 г. пр. Хр.) - гръцки историк, прочут като познавач на военната стратегия.

14. Жак-Шарл Фолар (1669-1752) френски офицер, автор на съчинения по военна стратегия.

15. "Homoeomerie" - съчинение на Анаксимен от Милет (550-480) г. пр. Хр.), йонийски философ от Милетската школа.

16. Юго си припомня едно предположение за обема на Слънцето, изречено от гръцкия философ Демокрит (460-370 г. пр. Хр.).

17. Вероятно Юго има предвид четиримата първооснователи на могъщата флорентинска фамилия: Силвестро и Джовани (ХIV в.), Козимо и Лоренцо (ХV в.).

18. "Stromates" (гр.) - "Смесица" - съчинение от Климент Александрийски, чието пълно заглавие е "Смесица от бележки върху учението на гностиците според истинската философия".

19. Трактат на Москус.

20. Съчинение от Йоан Климакс, "Scala Paradisi" ("Стълбица към Рая").

21. Свети Бернар (1090-1153) - основател и първи абат на манастирската обител "Клерво", Франция, канонизиран през 1173 г.

22. Арно от Бреша (ХI-ХII в.) - италиански политически реформатор, ученик на Абелар, преследван от Църквата като размирник.

23. В трудовете на Демокрит, а по-късно и на Декарт, Лок и Бъркли, се обособяват два типа качества: първични (ръководещи) и вторични.

24. "Стеярдите" - трактат от Антоан Арно /1612 – 1694/, френски теолог, последовател на янсенизма, противник на йезуитите.

25. Става дума за ХII римски легион, станал известен като"Мълненосният", който от времето на Веспасиан е разположен на стан в кападокийския град Мелитена.

26. Юпитер Дъждоносни - епитет, с който в Рим се подчертавала функцията на Юпитер като покровител на земеделието.

27. Марсиан Постум - римски управител на Галия през периода 259-268 г.

28. Квинт Септимий Тертулиан (155 - 220) - римски теолог, страстен апологет на християнството.

29. Жозеф Скалигер (1540-1609) - френски хуманист, италианец по произход, коментатор на творбите на латинските автори.

30. Антони ван Льовенхук (1632-1723) - холандски биолог; Ян Сватердам (1637-1680) - холандски естествоизпитател, доктор по медицина.

31. Хуан Мариана де Ла Рена (1536-1624) - испански историк, йезуит, професор по теология в Римския университет.

32. Трудно е да се определи в кое съчинение на Де Ла Рена са упоменатите упреци, както и съдържанието им.

33. Арно от Вилньоф (1235-1313) - каталонски лекар, астролог и алхимик, откривател на спирта.

34. Жан-Пол, Гранжан дьо Фуши (1707-1788) - френски астроном, постоянен секретар на Френската академия от 1743 г.

35. Орфир - вероятно става дума за самоук немски механик и конструктор, чието име не открих в енциклопедиите на немски, с които разполагах.

36. Вилхелм Якоб Гравсанд (1688-1742) - холандски физик, последовател на Галилей и Нютон, автор на "Matheseus universalis elementa" ("Принципи на всеобщото познание" (лат.).

37. Клавдий Гален (131-201) - прочут гръцки лекар, съпътствуващ Марк Аврелий в похода му срещу германите (168 г.).

38.Титиополис - наименование, което би могло да се преведе като Град на чуруликащи ( titio/лат./ чуруликам ; polis/лат./ град.)

39. Жан Никола Ганал (1791-1851) - френски аптекар и химик.

40. Флавий Валенций (Валенс, фр.) (328-378) - римски император от 364 г., чийто баща е Грациан Фунарий, римски военачалник.

41. През 60-70 години на миналия век се появява модата да се правят спиритически сеанси около малки, лесноподвижни масички, посредством които се разгадават "посланията, изпращани от душите на преселилите се в отвъдния свят".

42. Името "Хилариус" е близко по звучене до латинския епитет означаващ "весел".

43. Амиен Марцелин (330-400) - римски историк, грък по произход, служил при император Констанций.

44. "Contruximus magnifici judices ad cortinae similitudinem Delphicae infaustam hanc mensulam quam videtis; movimus tendem." (Лат.) - "Създадохме, благородни съдии, тази нещастна масичка, която виждате, по подобие на делфийския триножник; най-сетне тръгваме."

45. Преведено от гръцки, името "Теодор" означава "Божи дар".

46. Солон (640-558 г. пр. Хр.) - атински държавник, законодател и поет; Зенон (335-264 г. пр. Хр.) - гръцки философ, основал стоическата школа (301); Антипатер (397-319 г. пр. Хр.) - македонски вожд, наместник на Филип и Александър; Едокс (406-355 г. пр. Хр.) - гръцки философ и астроном; Лизис от Тарент (V в. пр. Хр.) - философ питагореец; Себес от Тива (V-IV в. пр. Хр.) - гръцки философ, ученик на Сократ; Менедем от Еритрея (III в. пр. Хр.) - гръцки философ; Епименид (VI в. пр. Хр.) - гръцки философ, законодател и поет, роден на о-в Крит.

47. Хризип от Тарент (281-205 г. пр. Хр.) - гръцки философ, най-изтъкнатият мислител в стоическата школа след Зенон и Клеант.

48. Амон - бог на Тива и Египет, отрано приравняван по мощ с бога-слънце Ра, почитан от египтяните като Амон-Ра; Мут - египетска богиня, жена на Амон, почитана в Карнак; Хонсу - египетски бог, син на Амон, третият в египетско-тиванската троица.

49. Темистоклея - жрица в светилището на бог Аполон (Делфи).

50. Не площад, а квартал в северозападната част на древна Атина, известен с многобройните си грънчарници.

51. Пирон (365-275 г. пр. Хр.) - гръцки философ, основоположник на скептицизма.

52. Жорж Кювие (1764-1839) - френски учен естественик; Луи дьо Лагранж (1736-1813) - френски учен математик; Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716) - немски философ и математик; Пиер Гасенди (1592-1655) - френски философ, астроном, математик и физик; Джероламо Кардано (1501-1576) - италиански философ, математик и лекар; Хайнрих Корнелиус Агрипа (1486-1535) - немски лекар и алхимик; Авероес (1126-1198) - арабски философ, астролог и математик; Артемидор от Ефес (II в.) - гръцки писател, автор на трактата "Тълкуване на сънищата"; Посидоний (135-51 г. пр. Хр.) - древногръцки философ, историк, географ и астроном; Емпедокъл (V в. пр. Хр.) - гръцки философ; Карнеад (215-129 г. пр. Хр.) - гръцки философ; Фересид (VI в. пр. Хр.) - гръцки философ; Питак (VI в. пр. Хр.) - тиран и законодател на о-в Лесбос; Талес (VII-VI в. пр. Хр.) - древногръцки философ и математик; Зороастър (Заратустра) (700-630 г. пр. Хр.) - ирански мъдрец, религиозен реформатор; Санкониатон - историк на Финикия; Хермес (мит.) - гръцки бог, син на Зевс и Мая, покровител на изобретателите.

53. Йохан Кеплер (1571-1630) - немски астроном; Леонар Ойлер (1707-1783) - швейцарски математик; Жофроа дьо Сент-Илер (1772-1844) - френски учен естественик; Франсоа Араго (1786-1853) - френски астроном, физик и политик.

54. Плиний Стари (23-79) - римски естественик и писател; Хипарх (II в. пр. Хр.) - гръцки астроном.

55. Ausus rem Deo improbat. (Лат.) - Безчестно е да слушаш делата на Бога.

56. Томазо Кампанела (1568-1639) - италиански мислител и писател, автор на романа-утопия "Градът на слънцето" (1623).

57. Ла Перуз (1741-1788) - френски мореплавател и изследовател; Пиластр дьо Розие (1756-1785) - френски физик, химик и въздухоплавател; Джон Франклин (1786-1847) - английски мореплавател и изследовател; Виктор Жакмон (1801-1832) - френски ботаник и пътешественик; Дейвид Ливингстън (1813-1873) - шотландски мисионер и пътешественик; Феликс Надар (1820-1910) - френски фотограф, художник и писател.

58. Аратос (315-240 г. пр. Хр.) - древногръцки поет и астроном; Авицена (980-1073) - арабски философ и лечител; Парацелз (1493-1541) - швейцарски лекар, лечител и магьосник, основоположник на медицината за посветени; Никола Фламел (1330-1418) - френски писател, занимаващ се с алхимични експерименти; Амброаз Паре (1509-1590) - френски хирург, назоваван "бащата на съвременната хирургия"; Андреас Везалий (1514-1564) - фламандски учен анатом, професор в университета на Лувен; Алексис Клод Клеро (1713-1765) - френски математик; Антоан Лоран дьо Лавоазие (1743-1794) - френски химик; Жозеф и Етиен Монголфие (1740-1810) и (1745-1799) - френски индустриалци, изобретатели на балона издигащ се след нагнетяване с горещ въздух; Пиер Симон, маркиз Дьо Лаплас (1749-1827) - френски астроном, математик и физик.

59. Страбон (58 г. пр. Хр. - 25) - гръцки географ; Клеострат (V в. пр. Хр.) - гръцки астроном; Диофант (325-410) - гръцки математик от Александрийската школа; Никола Стенон (1638-1686) - датски анатом и геолог; Ахил Татиус (IV в. пр. Хр.) - древногръцки писател, творящ в Александрия; Йохан Тритхайм (1462-1516) - немски историк и теолог; Себастиан де Медичи (не фигурира в родословното дърво на прочутия флорентински род); Николо Тарталя (1499-1557) - италиански математик; Джулио Чезаре Скалиджеро (1484-1558) - италиански филолог и лекар; Жан Фернел (1497-1558) - френски астроном, математик и лекар; Робърт Барн (1495-1540) - английски теолог, капелан на Хенри VIII; Франсоа Кене (1694-1774) - френски лекар и икономист; Пиер Бугер (1698-1758) - френски хидрограф, астроном и математик; Жозеф Питон дьо Турнфор (1656-1708) - френски ботаник.

60. Уводният стих на "Илиада", превод на Ал. Милев и Бл. Димитрова.

61. Серпион - прочут древногръцки керамик и вазописец.

62. Гает (Гаета, ит.) - италиански пристанищен град в областта Лацио.