Оправданието
Първи опит за оправдание: 7 500 000 гласа
Разбойник спира дилижанс сред затънтена гора.
Той е главатар на определена банда.
Пътниците са повече от бандитите, но са разделени, разединени, напъхани в отделни купета, полузаспали, изненадани посред нощ, нападнати неочаквано и оказали се без оръжие.
Разбойникът им заповядва да слязат, да не издават нито звук, да не продумват нито дума, да залегнат по корем на земята.
Някои упорстват, разстрелва ги в упор.
Другите се подчиняват, просват се на пътя, онемели, сковани, ужасени, озовали се сред купа на убитите и заприличали на мъртъвци.
Разбойникът, докато съучастниците му натиснат с крак хълбока на всеки от пътниците и насочат пистолета си срещу слепоочието му, успява да пребърка джобовете на всички, разбива куфарите им и задига всичко ценно, което притежават.
След като е изпразнил джобовете им, обрал куфарите им, а държавният преврат е приключил, той им известява:
"Сега, за да се оправдая пред съда, подготвих един документ, с който вие признавате, че всичко, което ви отнех, всъщност ми принадлежи и вие ми го отстъпвате доброволно. Надявам се, това е вашето мнение. Сега ще раздадем на всеки по едно перо и без много приказки, без никакви възражения, без да мърдате, така, както сте..."
По корем, върху земята, с лице в калта...
"Ще трябва да протегнете дясната си ръка и всички да подпишете този документ. Ако някой мръдне или проговори, ето дулото на пистолета ми. Иначе вие сте свободни."
Пътниците протягат ръце и подписват.
След като всичко свърши, разбойникът вдига глава и известява:
"За мен гласуваха седем милиона и петстотин хиляди души.
3
Господин Луи Бонапарт е президент на този дилижанс.
Нека припомним някои принципи.
За да бъде законно едно гласуване при политически избори, необходими са три абсолютно задължителни условия: първо, гласуването да бъде свободно; второ: гласуването да бъде прозрачно; трето: резултатът да бъде честно изчислен. Ако липсва само едно от тези три условия, гласуването е невалидно. Какво става, ако не се спазят и трите условия?
Да приложим горните правила.
Първо. Гласуването да бъде свободно.
Колко свободно беше гласуването на 20 декември, вече казахме; изразихме вече отношението си към подобна свобода посредством поразяващата картина на самата истина. Бихме могли да подминем задължението си, без да прибавяме нищо друго. Нека всеки от тези, които гласуваха, се позамисли и си даде сметка под какъв морален или физически натиск е пуснал бюлетината си в урната. Бихме могли да посочим за пример онази община в департамента Йон, в която от петстотин глави на семейства четиристотин и трийсет бяха арестувани; останалите гласуваха с "да". В друга община в департамента Лоаре, където от шестстотин трийсет и девет глави на семейства четиристотин деветдесет и седем бяха арестувани или прогонени в изгнание, сто четийсет и двамата спасили се гласуваха с "да"; това, което съобщаваме за департаментите Лоаре и Йон, може да се каже за всички останали департаменти. От 2 декември във всеки град се настанява паплач от шпиони; всяко малко градче, всяко село, всяка селска махала се сдобива с доносник. Гласуването с "не" означава затвор, изгнание или Ламбеса 97. Из селата на един известен ни департамент "разнесоха и стовариха пред вратите на кметствата - твърди един очевидец - магарешки дисаги, пълни с бюлетини с "да". Кметовете, охранявани от полските пазачи, ги връчили на селяните. Трябва да се гласува. В Савини, близо до Сен Мор 98, на сутринта преди гласуването жандарми ентусиасти заявяват, че онзи, който се осмели да гласува с "не", няма да пренощува в леглото си. Жандармерията залоства в местния затвор на Валансиен сина на господин Паран, заместник мирови съдия в кантона Бушен, за това, че увещава жителите на Авен льо Сек да гласуват с "не". Племенникът на представителя на Севера господин Обри, след като вижда, че агентите на префекта раздават бюлетини с "да" на площада в Лил, излиза на другия ден на площада и започва да раздава бюлетини с "не"; задържат го и го затварят в крепостта.
Колкото до гласуването на войската, едната част гласува за собствените си интереси. Другата я последва.
Колкото до свободата на гласуването в казармата, нека чуем какво разказват самите войници. Ето какво пише един войник от шести пехотен полк под командата на полковник Гардьоран дьо Боас:
"За войската гласуването бе като проверка. Подофицерите, ефрейторите, барабанчиците и войниците, наредени в редици за проверка, бяха извиквани поименно от артелчика, заставаха пред полковника, лейтенант-полковника, началника на батальона и офицерите на дружината. Всеки, когато му дойдеше редът, отговаряше "тук" и името му се вписваше от майора. Полковникът повтаряше, като потриваше ръце:
- Бога ми, господа, всичко върви като по вода.
Когато един ефрейтор от моята дружина се приближи до масата, зад която седеше майорът, и го помоли да му даде перодръжката, за да се разпише собственоръчно в списъка, за да го има там черно на бяло, се случи следното:
- Как! - изкрещя полковникът. - Вие, след като вече сте предложен за артелчик и ще бъдете произведен при първото освободено място, се осмелявате да не се подчинявате на полковника си, и то пред дружината! Наред с това отказът, който отстоявате в този момент, представлява акт на неподчинение. Нима не знаете, нещастнико, че с вашия глас вие предизвиквате премахването на войската, опожаряването на бащината ви къща, разрушението на цялото общество! Подавате ръка на измета на обществото! Как! Нима вие, Х., човекът, когото исках да издигна, идвате днес да ми признаете всичко това?
Клетият нещастник, както предполагате, се примирил и бил записан както останалите.
Умножете този полковник шестстотин хиляди пъти и ще получите силата на натиска от страна на най-различни чиновници: административни, военни, политически, граждански, църковни, съдебни, митнически, общински, училищни, търговски, консулски, от цяла Франция над войника, гражданина и селянина. Прибавете, както вече ги разгледах по-горе, подставената комунистическа жакерия и действителния бонапартистки тероризъм, правителството, заблуждаващо с фантасмагориите си слабите и държащо в подчинение с диктатурата си непримиримите, развяващо едновременно две плашила. Ще бъде необходим отделен том, да да се разкажат, изложат и задълбочено изследват неизброимите хитрости при всеобщото измъкване на подписи, което се нарича гласуването на 20 декември.
Гласуването на 20 декември похити честта, инициативата, разсъдъка и духовния престиж на нацията. Франция тръгна да гласува така, както стадото се отправя към кланицата.
Но да продължим по-нататък.
Второ. Гласуването да бъде прозрачно.
Това е просто: там, където няма свобода на печата, няма гласуване. Свободата на печата е условието sine qua non за осъществяването на всеобщото избирателно право. Всяко гласуване, осъществено при липса на свобода на печата, е напълно невалидно. Свободата на печата води след себе си естествено неотменими следствия като свободата на събиране, свободата на оповестяване, свободата на размяна на устна информация и всички други свободи, които предполага правото, предшествуващо всичко останало, да бъдат осведомени обективно всички, които ще гласуват. Да гласуваш, означава да управляваш; да гласуваш, означава да преценяваш. Може ли някой да си представи сляп лоцман на руля? Може ли някой да си представи съдия със запушени уши и избодени очи? И така, свободата, свободата да се отразява обективно с всички средства, посредством анкети, печат, речи, спорове. Това е непосредствената гаранция и необходимото условие за осъществяването на всеобщо гласоподаване. Едно нещо, за да бъде извършено както трябва, трябва да бъде извършено напълно съзнателно. Там, където няма яснота, няма законосъобразно деяние.
Тези твърдения са аксиоми. Извън тези аксиоми, всичко само по себе е невалидно.
А сега да видим дали е така: дали господин Бонапарт, при провеждането на изборите на 20 декември, последва тези аксиоми? Дали предостави гореспоменатите условия, осигуряващи свободен печат, свободни събрания, свободна трибуна, свободно оповестяване, свободна размяна на информация, свободни анкети? В отговор дори от Елисейския дворец се разнася неудържим смях.
И така, самите вие сте принудени да се съгласите; та нима хората не се възползуваха от "всеобщото гласоподаване"?!
Но как! Самият аз не зная нищо за това, което се е случило! Убивали са, клали са, разстрелвали са, избивали са хора, а аз не зная нищо! Затваряли са, измъчвали са, прогонвали са, изпращали са в изгнание и в каторга хора, а аз едва-едва се досещам! Моят кмет и моят проповедник ми обясняваха: хората, които виждаш да отвеждат вързани с въжета, са рецидивисти! Да речем, аз съм селянин, обработвам си парчето земя в някоя затънтена провинция, премахвате вестниците, потулвате разкритията, пречите на истината да стигне до мен и ме принуждавате да гласувам! Как! В най-дълбока тъма. Как! Наслуки! Как! Като изскочите изненадващо от тъмнината със сабя в ръка и ми заповядате: гласувай! И наричате това свободно гласоподаване!
Естествено! Вестници, защитаващи държавния преврат, наричат подобно гласуване "свободно и спонтанно".
Всички механизми на държавата съдействуваха на това гласуване. Някакъв селски кмет, живеещ като подивелия Ескобар 99, израснал сред нивите, обяснява следното на своите съселяни: "Ако гласувате с "да", е за Републиката, ако гласувате с "не", е срещу Републиката." Селяните гласуват с "да".
След всичко това нека разкрием още едно от лицата на срама, което се назовава "плебисцитът от 20 декември". Как беше поставен въпросът? Имаше ли някакъв избор? Беше ли, а това е всъщност най-малкото, което трябваше да направи човекът, появил се след държавния преврат чрез едни толкова необичайни избори, на които всичко се поставяше под въпрос, беше ли разтворена пред всяка партия вратата, през която да могат да влязат принципите й? Позволено ли беше на легитимистите да се обърнат към принца им в изгнание и към стародавната им почит към герба с лилиите? 100 Позволено ли беше на орлеанистите да се обърнат към династията в изгнание, чиито доблестни защитници са господата Дьо Жоанвил и Д"Омал 101 и чийто благороден дух достойно отстоява орлеанската херцогиня 102. Предлагана ли е на народа, който не е партия, а е народ, т. е. върховен повелител в държавата, предлагана ли му е истинска република, пред която изчезва всяка монархия както нощта пред изгряващия ден, тази република, която е неизбежното и непредотвратимо бъдеще на цивилизования свят; републиката без диктатура; републиката на съгласието, науката и свободата; републиката на всеобщото гласоподаване, на всеобщия мир и всеобщото благоденствие; републиката първовдъхновителка на народите и освободителка на националностите; тази република, която след всичко, каквото и да направи, както вече неведнъж е заявявал авторът на тази книга, "ще покори утре Франция, а на следващия ден - Европа"? Предлагана ли е такава република? Не. Ето как представя нещата господин Бонапарт: в тези избори се издигат двама кандидати: първият - господин Бонапарт; вторият - бездната. Франция трябвало да избира. Полюбувайте се на изобретателността на този човек и малко на неговия свян! Кой, мислите, избра за противник в това начинание господин Бонапарт? Господин Дьо Шамбор 103? Не. Господин Дьо Жоанвил 104? Не. Републиката? Ни най-малко. Господин Бонапарт, както онези прелестни креолки, които изтъкват красотата си, като застават до някой отвратително грозен хотентот, си избра за съперник в тези избори един призрак, едно привидение, социализмът от Нюрнберг със зъби и нокти, с пламтящите от приказката за Палечко очи, змея, вампира от Порт-Сен-Мартен, хидрата от Терамена, голямата морска змия от вестник "Конституционел", която акционерите му заемат на драго сърце, дракона от Апокалипсиса, чудовището от Петдесетница, дриадата Гра-ули, едно бостанско плашило 105. Подпомогнат от някой си Руджиери, господин Бонапарт раздвижи това картонено чудовище чрез ефектите от разискрянето на червен бенгалски огън и подкани слисания избирател с думите: единствената възможност е да се избира между него и мен, така че избирай! И добави: избирай между красавицата и звяра; звярът, това е комунизмът; красавицата, това е моята диктатура. Избирай! Няма средно положение! Или обществото ще бъде унищожено, къщата ти запалена, хамбарът ти ограбен, кравата ти открадната, нивата ти конфискувана, жена ти изнасилена, децата ти избити, виното ти изпито от други, а самият ти изяден жив от грамадната зейнала паст на чудовището, което виждам там, или аз ще стана император! Избирай! Мен или чудовището.
Гражданинът, изплашен и вдетинил се от страха, селянинът, невеж и вдетинил се поради умствена ограниченост, предпочетоха господин Бонапарт пред чудовището. В това се състои победата му.
Трябва да напомним обаче, че от десет милиона гласуващи петстотин хиляди сигурно щяха да гласуват за чудовището.
В края на краищата господин Бонапарт получи само седем милиона и петстотин хиляди гласа.
Ето така, по този начин, свободно, както се вижда, съзнателно, както се вижда, се проведе "всеобщото гласуване", както има добрината да го нарече господин Бонапарт. За какво всъщност се гласува?
Гласува се за диктатура, автокрация, робство, за превръщането на Републиката в деспот, за превръщането на Франция в пашалък, за окови на ръцете на всички, за запечатване на устата на всички, за мълчание, за унижение, за страх, за шпионирането - душата на всичко. Всичко това беше поднесено за един човек от вас, от всемогъщите и всезнаещите. Този човек беше обявен за велик създател на Конституцията, за ненадминат законодател, за алфата на правото и омегата на властта! Реши се, че той е Минос, Нума, Солон, Ликург 106. Реши се, че той представлява народът, нацията, държавата, законът! В продължение на десет години! Как искате аз, гражданинът, да гласувам не само собственото си отстъпление, падение и абдикиране, но и абдикирането от всеобщото гласоподаване в продължение на десет години на новите поколения, над които нямам никакво право, чието право вие, узурпаторът, ме принуждавате да си присвоя, постъпка, която в края на краищата, нека междувременно отбележим, е достатъчна да обезсмисли тези чудовищни избори, върху които вече са се натрупали, скупчили и преплели достатъчно много безсмислици! Как! Нима можете да ме накарате да извърша всичко това? Вие ме принуждавате да гласувам, че всичко е приключено, че вече нищо не може да се направи, че народът е негър! Как така! Разяснявате ми: понеже си независим, трябва да си намериш господар; понеже си Франция, трябва да се превърнеш в Хаити! Каква ужасяваща подигравка!
Ето това представлява гласуването на 20 декември, потвърждение, както го нарича господин Дьо Морни, оправдание, както го нарича господин Бонапарт.
Истината е, че след известно време, след една година, след един месец, след седмица може би, когато всичко, което виждаме в този момент, няма да го има, ще се срамуваме, че сме участвували, макар и за една минута, в тези нечестни, фалшифицирани избори, както ще се назовава тогава гласуването на тези седем милиона и петстотин хиляди, че сме им правили честта да ги обсъждаме. Въпреки това именно те са единствената база, единствената опорна точка, единственото укрепление, на което разчита чудовищната власт на господин Бонапарт. Гласуването на 20 декември е оправдание за подлеците; щит за продадените ни съвести. Генерали, съдебни служители, църковни служители, всички престъпления, всички злоупотреби и всички съучастници търсят да скрият зад тези избори своето безчестие. Франция каза думата си, повтарят те, vox populi, vox Dei 107, гласува се чрез всеобщо гласоподаване, всичко беше фалшифицирано при преброяването на гласовете. И ако на това му викат гласуване! И ако на това му викат преброяване на гласовете! Всички храчат и отминават.
Трето. Резултатът да бъде честно изчислен
Възхищавам се от резултата: 7 500 000. Той сигурно е предизвикал поразяващ ефект, откроявайки се сред мъглата на 1 януари, изписан с високи три стъпки позлатени цифри върху фасадата на "Парижката Света Богородица".
Учудвам се пред цифрата. Знаете ли защо? Защото смятам, че е твърде скромна. 7 500 000! Защо 7 500 000? Малко са! Никой не може да отрече, че господин Бонапарт притежава точна мярка. След това, което извърши на 2 декември, той имаше право на много по-голяма цифра. Кой би могъл всъщност да се заяде с него? Кой би могъл да му попречи да си измисли осем милиона, десет милиона, някоя по-закръглена цифра? Колкото до мен, надеждите ми бяха измамени. Очаквах пълно мнозинство. Превратаджиите се оказаха скромни хора.
Как така? Някой е извършил всичко, което припомнихме или разказахме, някой е положил клетва и се е отказал от нея, някой е бил пазител на една конституция и я е потъпквал, някой е бил служител на една република и я е предавал, някой е бил двигател на едно върховно събрание и грубо е пренебрегвал решенията му, някой е превърнал военната заповед в кинжал, за да прободе войнската чест, някой си е служил със знамето на Франция, за да бърше калта и срама, някой е стягал във вериги краката на генералите в Африка 108, някой е заповядал да се разкарват представителите на народа в затворнически коли, някой е пълнил затворите в Мазас, Винсен, Мон-Валериен и Сент Пелажи с неприкосновено уважавани мъже; някой е стрелял от упор срещу барикадата на правото, срещу законодателя, надянал дългата роба, свещен и неизменен знак на законността, някой е раздавал на всеки полковник, който е можел да назначи, по сто хиляди франка, за да потъпква дълга към родината, а на простия редник по десет франка на ден; някой е прахосал само за четири дни четирийсет хиляди франка, за да пои с алкохол всяка дружина; някой е трупал златото от Националната банка върху килимите на Елисейския дворец и е раздавал щедро на приятелите си: вземайте! Някой е убил в домовете на господата Ад, Белвал, Дебек, Лабилт, Дьо Куверсел, Монпьола, Тирон дьо Монтобан; някой е клал хора насред булевардите и където свари, разстрелвал е не знам си къде и не знам си кого, опетнил се е с множество убийства, от които има скромността да си признае само сто деветдесет и едно. Как така? Някой е превръщал ямките край дърветата, засадени от двете страни на булевардите в легени, и ги е пълнил с кръв, някой е проливал едновременно кръв на дете с кръв на майка и го е смесвал с шампанското за жандармите, някой е допуснал всички тези безчинства, някой е положил всички тези усилия и когато този някой пита народа: доволни ли сте? - му отвръщат само седем милиона и петстотин хиляди гласа! Това наистина не може да се нарече задоволителна отплата.
Вървете тогава и се посвещавайте на "спасението на обществото"! Ох, колко неблагодарни са народите! В крайна сметка три милиона уста са отговорили с "не"! Кой ще посмее да разпространява слуха, че диваците от Южните морета назовавали племето на французите с "да-да"?
Но нека да говорим сериозно. Защото в размислите върху тези трагични въпроси иронията е неуместна.
Превратаджии, никой вече не вярва, че сте получили седем милиона и петстотин хиляди гласа.
Огледайте се при прилив на откровение, признайте си, че всички сте малко византийци и играете нечестно. В бюлетина ви за резултатите от 2 декември сте съобщили за прекалено много гласове и за прекалено малко трупове.
7 500 000! Какво представлява всъщност тези цифра? Откъде се взе? Откъде се появи? За какво ни е на нас?
Дали са седем, осем или десет милиона, за нас е все едно! Позволяваме ви всичко и оспорваме всичко.
Седемте милиона, спечелили сте ги, плюс петстотинте хиляди - за да закръглите сумата, така твърдите вие, принце, отстоявате я, кълнете се, че е реалната, но кой може да го докаже?
Кой брои гласовете? Барош. Кой преброява бюлетините? Руе. Кой контролира преброяването? Пиетри. Кой прави изчисленията? Мопа. Кой ги проверява? Троплон 109. Кой ги оповести? Вие.
Значи така, низостта брои, плиткоумието преброява, измамата контролира, фалшът прави изчисленията, продажността ги проверява, лъжата ги оповестява.
Всичко е наред.
След всичко това господин Бонапарт се настанява в Капитолийския дворец, заповядва на господин Сибур да се отблагодари на Юпитер, нарежда да облекат сената в синя позлатена ливрея, законодателното право в синя посребрена, кочияша си в зелена позлатена, слага ръка на сърцето си и заявява, че е избран с "всеобщо гласоподаване", че "законността" му се обляга на избирателната урна. Избирателната урна се оказва рулетка.
5
Ето така се проведоха изборите - нека повторим, нека потретим и не забравяме: "Аз ви известявам едни и същи неща сто пъти - наставлява Исай, - за да ги чуете поне един път." Така се проведоха всъщност изборите, така се проведе плебисцитът, така се извърши гласуването, така бе спазено върховното разпореждане за "всеобщото гласоподаване", в чиято сянка се подслониха, с което оправдават властническите си постове и правителствените си пълномощия, хората, които днес се разпореждат във Франция, които командуват, управляват, администрират, съдят, царуват с ръце, до лакти в злато, и с крака, до колене в кръв!
А сега, за да приключим с този въпрос, нека отдадем дължимото на господин Бонапарт. Стига сме се заяждали. Избирането му на 20 декември беше свободно и обективно отразено; всички вестници отпечатваха онова, което си искаха; кой казва противното? Разни клеветници; предизборните събрания бяха открити, стените бяха покрити с афиши; скитащите из Париж подритваха из булевардите и улиците натрупалите се преспи от бели, сини, жълти и червени бюлетини; говореше всеки, който поиска, пишеше всеки, който пожелае, цифрата беше честна; преброяваше не Барош, а Барем; останалите преброители бяха Луи Блан, Гинар, Феликс Пиа, Распай, Косидиер, Торе, Ледрю-Ролен, Етиен Араго, Албер, Барбес, Бланки и Жент 110. Самите те оповестиха седемте милиона и петстотин хиляди гласа "за". Тъй да бъде. Съгласни сме с всичко това. А после? Какво е заключението, което си извади превратаджията?
Какво е неговото заключение? Той потрива ръце, не иска нищо повече, това му е достатъчно, заключението му е, че всичко е наред, всичко е приключило, всичко е свършено, че няма какво повече да се говори, че му е "простено".
Спрете дотук!
Гласуването свободно, цифрата на преброяването честна, но това е само външната страна на въпроса; остава моралната. Значи има и морална страна? Но, разбира се, принце, и тъкмо тя е истинската, най-важната страна на въпроса, възникнал на 20 декември. Нека я разгледаме.
6
Най-напред, господин Бонапарт, трябва да си дадете сметка поне малко какво представлява човешката съвест.
В света има две неща, опитайте се да разберете тази новост, които се наричат добро и зло. Някой трябва да ви посвети в следните истини: лъжата не е добро нещо, предателството е лошо нещо, убийството е най-лошото. Грешка е да се допуска, че подобни неща са полезни, те са забранени. От кого - ще попитате вие, това ще ви обясним по-нататък; но нека продължим. Човекът, не забравяйте тази подробност, е мислещо същество, свободно на този свят, отговорно за другия. Странно нещо, което сигурно ще ви изненада, той съвсем не е създаден само да се наслаждава, да задоволява всичките си прищевки, да скита насам-натам по волята на случайните си желания, да стъпква всичко, когато върви напред, тревичка или дадена под клетва дума, да поглъща всичко пред себе си, когато е гладен. Животът е негова жертва. Например, като получава вместо нищо сто и двайсет хиляди франка на година, не е позволено човек да полага клетва, когато няма намерението да я изпълнява, а след като вместо сто и двайсет хиляди франка започне да получава по дванайсет милиона, не е позволено човек да нарушава конституцията и законите на своята страна, да устройва непрекъснато засади на върховното събрание, да сее картеч из Париж, да обрича на каторга десет хиляди души и на изгнание още четирийсет хиляди. Продължавам да ви посвещавам в тази необикновена загадка. Няма съмнение, че е приятно да нареждаш на лакеите си да носят винаги бели копринени чорапи, но за да се постигне един толкова важен ефект, не е позволено човек да принизява славата и да потиска мисълта на един народ, да руши основното събрание на цивилизования свят, да задържа прогреса на човешкия род и пролива потоци кръв. Това е забранено. От кого? - ще повторите вие, вие, които не виждате над себе си никой, който би могъл да му забрани нещо. Търпение. След малко ще разберете, че те не са малко.
Какво да се прави! С това не сте съгласен и аз разбирам недоволството ви, когато човек има, от една страна, свои интереси, своя амбиция, свое щастие, свое удоволствие, красив дворец, който трябва да си запази в предградието Сент Оноре, а, от друга страна, се разнасят вайканията и риданията на жените, чиито синове са им отнети, на семействата, които са лишени от бащи, на децата, които са лишени от хляб, на народа, комуто са отнели свободата, на обществото, чиито опори, законите, са разрушени. Какво да се прави, когато риданията са от едната страна, а интересът е от другата; не би трябвало да се позволява човек да отминава подобни шумни протести, да изоставя всички тези хора "да крещят до Бога", да прекрачва препятствията и напълно невъзмутимо да се стреми към собственото си щастие, към собственото си удоволствие и към красивия си дворец в предградието Сент Оноре! Ето това е вече недопустимо! Би трябвало да се разтревожим от онова, което се случи преди три или четири години, вече не помня кога, нито пък къде, през един декемврийски ден, когато беше много студено и валеше тъй, че се наложи да напусна стаята си в един хан, за да се настаня някъде на топло; някой бе произнесъл, вече не помня по повод на какво, в една зле осветена зала пред осемстотин или деветстотин глупаци, които му бяха повярвали, следните седем букви: кълна се! Какво да се прави! Когато замисля "едно велико дело", човек би трябвало да си зададе въпроса какво би могло да последва от решението, което взема! Да се погрижи за онзи, който ще бъде гризан от плъховете из подземните килии, за онзи, който ще изгние в старите кораби, превърнати в затвори, за онзи, който ще издъхне в Каен 111, за онзи, който ще бъде пронизан от щиковете, за онзи, който ще бъде размазан върху паважа, за онзи, който ще бъде достатъчно неблагоразумен, за да се остави да бъде разстрелян, за онези, които ще бъдат разорени, за онези, които ще бъдат прогонени от страната, за всички онези хора, които днес биват разорявани, преследвани, разстрелвани и колени, които гният в трюмовете и издъхват из Африка, така че те да останат честни хора, които са изпълнили дълга си! Това са нещата, които човек трябва непрестанно да разрешава! Как?! Човек има нужди, няма пари, принц сте, случаят ви предава властта в ръцете, вие се възползувате от нея, разрешавате лотариите, разпореждате се да изложат златни кюлчета във витрините на безистена Жофроа, джобовете на всички се разтварят, измъквате от тях каквото можете, раздавате задигнатото на приятелите си, на преданите си другари, на които дължите признателност, и тъй като идва моментът, в който недискретната общественост започва да се интересува от вашите работи, в който този безчестен свободен печат пожелава да проникне в тайните ви, а правосъдието си втълпява, че всичко това го касае, налага се да напуснете Елисейския дворец, да излезете от правителството и да се озовете, нелепо седнал между двама жандарми, в шеста съдебна зала 112! Хайде стига! Не е ли по-просто да се седне върху трона на императора? Не е ли по-просто да се премахне свободата на печата? Не е ли по-просто да се нанесе удар на правосъдието? Не е ли по-лесно да принудите съдиите да коленичат пред вас? Те впрочем не заслужават нищо повече! Те са вече готови. И всичко това нямаше да бъде позволено! И всичко това щеше да бъде забранено!
Да, господине, това е забранено.
Кой е този, който се противопоставя? Кой е този, който не разрешава? Кой е този, който забранява?
Господин Бонапарт - той е господарят, това е човекът, който разполага с осем милиона гласа за оправдание на престъпленията си и с дванайсет милиона франка за осигуряване на дребните си удоволствия; който разполага със Сената и с господин Сибур в него; който командува войската, оръдията, крепостите, господин Троплон, който се влачи по корем в краката му, господин Барош, който пълзи в краката му, този е деспот, този е всемогъщият човек; тогава един друг човек, изгубен сред мрака, един минувач, един непознат се изправя пред него, възпирайки го с думите: "Ти няма да допуснеш това!"
Този друг, тази уста, която говори от мрака, която човек не вижда, но чува, този минувач, този непознат, този натрапник е всъщност човешката съвест.
Ето какво представлява всъщност човешката съвест. Това е другият човек, повтарям, онзи, който не се вижда, който е по-могъщ от цяла армия, по-многоброен от седем милиона и петстотин хиляди гласа, по-висшестоящ от Сената, по-набожен от архиепископа, по-посветен в правото от господин Троплон, много по-бързо реагиращ при изпреварването на правосъдието от господин Барош, който е на "ти" с Ваше Величество.
7
Нека изследваме малко по-задълбочено всички тези новости.
Впрочем би трябвало да проумеете и следното, господин Бонапарт: това, което отличава Човека от животното, е именно разбирането на доброто и злото, които ви обяснявах преди малко.
Тук зейва бездната.
Животното е завършено същество. Това, върху което се гради величието на човека, е всъщност неговата незавършеност; това е способността му да усеща, че в много отношения е извън завършеността; способността му да усеща, че има нещо, което го надвишава, и нещо, което е под него. Това, което го надвишава и е под него, е всъщност загадката; това е, ако употребим безсилните човешки думи, които са винаги последователно логични и изразяват само една страна на нещата, духовният свят.
Този духовен свят, тъй като човекът се лута постоянно из него, е по-голям в сравнение с материалния. Той живее много повече сред това, което чувствува, отколкото сред това, което вижда. Творението напразно го преследва, нуждата напразно го обсажда, наслаждението напразно го изкушава, животното в него напразно го измъчва, някакво неизменно влечение неудържимо го тласка из други предели, извън творението, извън нуждата, извън наслаждението, извън животното. Той непрекъснато се убеждава, че някъде наоколо във всеки миг във всяка минута, се разгръща един по-висш свят, и зарежда душата си с това убеждение, което отмерва действията му. Той усеща, че е завършен в този земен живот. Той носи, така да се каже, у себе си някаква неясна представа за предишния и отвъдния свят, за съвършения свят, с който непрекъснато и като че ли неволно сравнява несъвършения свят, самия себе си, недостатъците, желанията, страстите, действията си. Когато открива, че се приближава до тази идеална представа, той е обхванат от радост, когато се отдалечава от него, той е обхванат от тъга. Разбира дълбоко в себе си, че няма нищо безполезно и неприемливо на този свят, нищо, което да не произлиза от нещо и да не води до нещо. Правдата, неправдата, доброто, злото, добрите дела и злодеянията пропадат в бездната, но не се изгубват, отлитат в безкрая като обвинения или благослов за тези, които ги допускат. След смъртта хората се срещат отново с тях и правят крайната равносметка. Духовният атом, както и материалният, вече не може да се изгуби, да изчезне, да се самоунищожи, да престане да съществува. Оттам у човека се ражда великото двойно усещане за собствената му свобода и отговорност. Предоставя му се възможността да бъде добър или лош. Това е равносметката, която всеки трябва да направи. Той може да бъде виновен; удивителното е, обръщам му особено внимание, че именно това съставлява величието му. Нищо подобно не съществува у животното. У него е развит само инстинктът: да пие, когато е жадно, да яде, когато е гладно, да се възпроизвежда, когато му дойде времето, да заспива, когато залезе слънцето, да се събужда, когато то изгрява, да прави точно обратното, ако е нощно животно. Животното притежава някакво неопределимо "аз", което не е озарявано от никаква духовна светлина. Единственият му закон, повтарям, е инстинктът. Инстинктът представлява своеобразна релса, по която съдбоносната природа тласка животното. Няма свобода, значи няма отговорност; следователно няма друг живот. Животното не върши нито добро, нито зло; то не ги различава. Тигърът е невинен.
Ах, защо не бях някак случайно невинен като тигъра?
В някои моменти човек е изкушен да повярва, след като няма нищо да го предупреди отвътре, че вече не носи никаква отговорност.
Истината е, че има мигове, в които човек е за оплакване. Кой знае? Може би той е просто една злощастна, сляпа сила.
Господин Бонапарт, вие не можете да различавате доброто от злото. Вие сте може би единственият човек сред цялото човечество, който не може да ги различи. Това ви осигурява предимство пред човешкия род. Наистина, вие сте опасен човек. Казват, че именно в това се състои геният ви; във всеки случай вашата мощ се гради върху страха.
Но знаете ли от какво се ражда подобна мощ? От стореното, а не от справедливостта.
Престъпникът се опитва да измами историята под друго име; той се налага и започва да крещи: "Аз съм успехът!" Не, ти си просто престъпник!
Надянали сте корона и маска. Долу маската! Долу короната!
Ах, напразно прахосвате труда си, губите си времето с призиви към народа, с плебисцит, с избори, с гласувания, с пресмятания, с изпълнителни комисии, оповестяващи резултатите, с червени или зелени плакати, върху които е изписана с позлатена хартия цифрата 7 500 000. Нищо няма да се получи от тази инсценировка. Има неща, за които е трудно да се измами всеобщото мнение. Човешкият род, разглеждан като цяло, е един честен човек.
Дори най-близките ви хора ви осъждат. Няма нито един от прислугата ви, сред тези, с галоните, както и сред другата, с бродериите, нито слуга от конюшнята, нито слуга от Сената, който да не изрича шепнешком това, което аз изричам на висок глас. Това, което оповестявам сега, хората отдавна си шепнат, това е цялата разлика. Но вие сте всесилният, хората ви се кланят и нищо повече. Хората ви поздравяват със зачервено от срам чело.
Хората се чувствуват подлеци, но добре знаят, че вие сте не по-малко подъл.
Ето защо, тъй като в момента сте се заели да устройвате лов на тези, които наричате "размирниците от декември", тъй като насъсквате глутниците си по дирята им, тъй като издигнахте един Мопас и създадохте Министерството на полицията специално за това преследване, сега ще ви издам размирницата, непокорната боркиня, бунтовницата - съвестта на всеки един от нас.
Вие раздавате пари, но тях ги приема ръката, а не съвестта. Съвестта! Докато не сте забравили, впишете я в списъците на обречените на изгнание. Тя си остава упорита, твърдоглава, непобедима, непреклонна противничка, която сее навсякъде смут. Изгонете я тогава от Франция. Само така ще бъдете спокоен.
Искате ли да знаете как се отнася тя към вас, дори сред приятелите ви? Искате ли да знаете с какви думи гласува за вас на 20 декември един носител на почетния орден "Сен Луи" на осемдесет години, прославил се като противник на "демагозите" и ваш поддръжник? "Той е негодник, заяви, но необходим негодник." Не! Няма необходими негодници! Не, престъплението никога не е ползотворно! Не, престъплението никога не е било уместно! Нима обществото може да се спаси с предателство! Това е богохулство! Тези неща могат да се решават само от архиепископите. Нищо добро не може да се изгради върху зло. Справедливият Бог не обременява човечеството с необходими негодници. Единствено необходими за този свят са справедливостта и истината. Ако този старец се беше вгледал не толкова в живота, колкото отвъд смъртта, би открил лесно тази истина. Изречени от един старец, тези думи изненадват, тъй като знаем, че Бог излъчва светлина, която озарява душите, близки до гроба, и им разкрива истината.
Правдата и престъплението не се срещат никога. В деня, в който станат приятели, думите на човешкия език ще променят смисъла си, ще изчезне всяка сигурност, обществото ще потъне в мрак. Когато случайно, това се случва понякога в историята, нещо стане така, че за момент престъплението добие силата на закон, нещо се разклаща в самите основи на човечността. Jusque datum sceleri 113, провиква се Лукиан и този стих се предава през вековете като вик на ужас.
И така, според признанието на гласоподавателите ви вие сте негодник. Не приемам, че сте необходим. Направете си заключение за положението.
Е добре, тъй да бъде, ще кажете вие. Но тъкмо там е въпросът: може ли човек да бъде оправдан чрез всеобщо гласуване?
Не е възможно.
Как така! Защо да не е възможно?
Да, наистина е невъзможно. Ей сега ще ви разкрия самата истина с примери:
Вие сте артилерийски капитан в Берн, господин Луи Бонапарт. Имате известни повърхностни знания по алгебра и геометрия. Ето някои аксиоми, за които вероятно имате известна представа:
- 2 и 2 прави 4.
- Правата линия е най-късият път между две определени точки.
- Частта е по-малка от цялото.
Сега накарайте седем милиона и петстотин хиляди гласа да заявят, че 2 и 2 правят 5, че правата линия е най-дългият път, че цялото е по-малко от частта; принудете осем, десет или сто милиона гласа да твърдят същото, пак няма да постигнете нищо повече.
Сигурен съм, че следващото твърдение ще ви изненада: съществуват аксиоми не само в геометрията, но и в честността, почтеността и справедливостта, така че и алгебричната истина, и моралната истина не могат да бъдат подлагани на каквото и да било гласуване.
Разбирането за доброто и злото не може да се подлага на всеобщо гласуване. Едни избори не могат да превърнат лъжата в истина, а несправедливостта в справедливост. Човешката съвест не се подлага на гласуване.
Разбирате ли сега?
Вгледайте се в тази лампа, в тази слаба, мъждукаща светлина, притулена в някой ъгъл, изгубена в мрака. Вгледайте се в нея, полюбувайте й се. Тя едва се забелязва; гори самотно. Накарайте седем милиона и петстотин хиляди уста да духнат едновременно срещу лампата, пак няма да успеете да я изгасите. Няма да успеете да накарате дори пламъка й да потрепне. Накарайте урагана да духне. Пламъкът ще продължава да се извисява право нагоре към небето чист и спокоен.
Тази лампа е човешката съвест.
Този пламък озарява сред нощната тъма на изгнанието листа, върху който пиша в този момент.
9
И така, каквито и да са резултатите ви, изцяло измислени, или не, изтръгнати с насилие или не, верни или фалшифицирани, това не е толкова важно; тези, които живеят с поглед, съсредоточен върху справедливостта, твърдят и ще продължават да твърдят, че престъплението е престъпление, че клетвонарушението е клетвонарушение, че предателството е предателство, че убийството е убийство, че кръвта е кръв, че калта е кал, че злодеят остава злодей, че онзи, който мисли, че наподобява в умалени размери Наполеон, всъщност копира в увеличен размер Ласнер; отстояват всичко гореспоменато и ще го отстояват въпреки обявените от вас числа, тъй като седем милиона и петстотин хиляди гласа не представляват нищо в сравнение със съвестта на един честен човек; като се има предвид, че десет милиона, сто милиона гласа, дори пълното мнозинство на целия човешки род в изборите не струват нищо в сравнение с този атом, с тази частица от Бога, душата на праведния човек, като се има предвид всеобщото гласоподаване, което има всички върховни пълномощия относно политическите въпроси, няма никаква юридическа власт над моралните въпроси.
В момента не ме интересуват, както вече споменах преди малко, похватите ви при гласуването, превръзките за очи, парцалите за уста, оръдията ви по площадите, извадените ви саби, агентите ви, пръснати навсякъде, безмълвието и страхът, които отвеждаха гласуващия до урната, както се отвежда злосторник в участъка. Всичко това сега не ме интересува; просто допускам, повтарям, едно всеобщо, истинско, свободно, неопетнено, реално гласуване, едно независимо от никого, както трябва да бъде, гласуване; всички разполагат със свой вестник, хората са разпитани и фактите - проучени, стените са покрити с изборни афиши, словото и разясненията се разпространяват навсякъде. Е, добре, предоставете на подобно всеобщо гласуване възможността да се решава мирът и войната, числеността на войската, кредитът, бюджетът, обществените осигуровки, смъртната присъда, несменяемостта на съдиите, неразтрогваемостта на брака, разводът, гражданските и политическите права на жената, безплатното образование, изграждането на общините, правата на работниците, заплащането на духовенството, свободната размяна, железниците, оборотът, колониалните завоевания, данъчната система, всички проблеми, чието решаване не предизвиква отменянето му, защото всеобщото гласуване може всичко, но не и да абдикира; предоставете му възможността да решава тези проблеми и то ще ги реши, безспорно не без грешки, но с цялата самоувереност, която предполага върховната власт на човека; то ще ги реши като върховен господар. Но ако му поставите задачата да разреши въпроса дали Жан или Пиер е постъпил добре или зле, като е откраднал една ябълка от общинската градина, то ще се стъписа и ще се провали. Защо? Нима този въпрос е по-маловажен? Не, именно той е много по-важен. Всичко, което изгражда свойствената за обществената организация, независимо дали ги разглеждате като територия, община, държава или отечество, всички политически, финансови и социални въпроси зависят от всеобщото избирателно право и са му подвластни; най-малкият атом от най-малкия морален въпрос отказва да му се подчинява.
Корабът зависи от милостта на океана, звездата - не.
Хората говореха за господин Льоверие и за вас, господин Бонапарт, че вие двамата сте единствените мъже, които са уверени в звездата си. Вие сте наистина уверен в звездата си; непрекъснато я търсите над главата си. Но не си ли давате сметка, че звездата, която търсите над вас, другите хора носят вътре в самите себе си? Тя разпръсква лъчите си под свода на темето им, озарява ума им и ги ръководи, дава им възможност да възприемат истинските очертания на живота, сочи им сред тъмата, покриваща човешката съдба, доброто и злото, правдата и неправдата, истината и лъжата, подлостта и честността, справедливостта и измамата, добродетелта и порока. Тази звезда, без която човешката душа се изпълва с мрак, е моралната истина.
Ако тази светлина ви е липсвала, вие сте се заблудили. Вашите избори на 20 декември представляват за мислещия човек неопределимо чудовищна наивност. Вие възприехте това, което назовавате "всеобщо гласуване", за да решите един въпрос, който не може да се реши с всеобщо гласуване. Вие не сте политически деец, вие сте просто злосторник. Това, което трябва да се предприеме срещу вас, е извън възможностите на всеобщите избори.
Да, това е наивност. Държа на тази дума. Бандитът от Абруците 114, с полуизмити ръце, с останала под ноктите кръв, отива да иска прошка от свещеника; а вие, вие искахте прошка от гласоподавателите; само дето забравихте да се изповядате. А като се обърнахте към гласоподавателите с думите "Опростете греховете ми", насочихте дулото на пистолета си в слепоочието им.
О, какъв отчаян нещастник! Да бъдете "опростен", както казвате, се оказа извън възможностите на народа, извън възможностите на човечеството.
А сега послушайте:
Някога Нерон измислил сдружението "Десети декември" и като вас решил да го използува да ръкопляска на комедиите му, та дори, също като вас, и на трагедиите му. Нерон, след като надупчва с нож корема на майка си, би могъл, също като вас, да обяви всеобщо гласуване, за да оправдае самия себе си, което щеше да прилича на вашето по това, че нямаше да бъде смущавано от разгула на печата; Нерон, върховен жрец и император, заобиколен от лазещи в краката му съдии и свещенослужители, би могъл, полагайки едната от окървавените си ръце върху топлия труп на императрицата и вдигайки другата към небето, да призове целия Олимп за свидетел, че не е проливал тази кръв, и да помоли настоятелно всички свои гласоподаватели да заявят пред боговете и хората, че той, Нерон, не е убил тази жена; проведените от него всеобщи избори, организирани почти като вашите, при същата осведоменост и същата свобода, биха могли да потвърдят със седем милиона и петстотин хиляди гласа, че божественият Цезар Нерон, върховен жрец и император, не е сторил никакво зло на тази жена, която е умряла ей така; запомнете добре, господине, че Нерон нямаше да бъде "опростен"; достатъчен щеше да бъде един глас, един-единствен глас на земята, най-смиреният, най-пренебрегнатият, който щеше да се извиси сред дълбоката нощ на Римската империя и да закрещи сред мрака: "Нерон е убиец на родителя си!" - за да се роди ехото, вечно живият отклик на човешката съвест, за да започне непрекъснато да се повтаря, да се предава от народ на народ и от век на век: Нерон уби майка си!
И тъй, за да стане ясно, гласът, който протестира в мрака, е моят глас. Днес се провиквам високо и не се съмнявайте, световната съвест на човечеството повтаря заедно с мен: Луи Бонапарт разстреля Франция! Луи Бонапарт уби майка си!
БЕЛЕЖКИ:
97. Ламбеса - вж. бел.2.
98. Савини - френско градче, североизточно от Париж, разположено в поречието на Марна.
99. Ескобар и Мендоса (1589-1669 - известен испански йезуит, прочул се с умението си да води казуистични спорове.
100. Цветовете на лилията са неизменен хералдичен елемент в герба на френската кралска фамилия.
101. Дьо Жоанвил и Д"Омал - така се именували двама от синовете на крал Луи-Филип, свален от престола на Франция в началото на 1848 г.
102. Орлеанската херцогиня - съпруга на първия син на Луи-Филип. След абдикирането на краля (24 февруари 1848 г.) в полза на десетгодишния си внук, син на херцогинята, известен като Парижкия граф, депутатите в Националното събрание решават да изберат майка му за регентка, но разбунтуваният народ нахлува в залата с искане за обявяване на Временна република. Юго припомня достойното поведение на Орлеанската херцогиня в критичната за нея ситуация.
103. Анри дьо Шамбор (1820-1883) - граф на Бордо, представящ се за лигитимист, последен представител на Бурбонската фамилия.
104. Франсоа д"Орлеан, принц Дьо Жоанвил (1818-1900) - третият син на Луи-Филип.
105. Социализмът от Нюрмберг - през средата на ХIХ в. Нюрмберг се прочува с бързото развитие на тежката индустрия и с появата на социалистически сдружения; хидрата от Терамена - по-известна в митологията е хидрата (митично чудовище) от аргоския град Лерна, която имала девет глави; чудовището от Петдесетница - на религиозния празник Петдесетница из улиците на някои френски градове през ХIХ в. се разнасяло огромно плашило със зооморфен облик; Дриада - горска нимфа, Грау-ули - зъл дух.
106. Минос (мит.) - критски цар, според легендата съдия в подземното царство; Нума Помпилий (714-671 г. пр. Хр.) - вторият от легендарните царе на древен Рим, създал първите закони; Солон (640-558 г. пр. Хр.) - един от седмината мъдреци на древна Гърция, прославил се с реформата си в Атина като справедлив законодател; Ликург (IХ в. пр. Хр.) - прочут законодател на Спарта.
107. Vox populi, vox Dei. (Лат.) - Глас народен, глас Божи.
108. След преврата Луи- Бонапарт изпраща непокорните генерали в каторгите на Северна Африка.
109. Барош - вж. бел. 87; Йожен Руе (1814-1884) - френски политически деец, адвокат, министър на правосъдието преди и след преврата на Луи-Бонапарт; Пиер-Мари Пиетри (1809-1864) - префект на парижката полиция от 1852 до 1858 г.; Мопа и Тролон - вж. бел. 7 и 38.
110. Тук Юго е изброил имената на изтъкнати френски политически дейци, които преминават в опозиция след преврата на 2 декември 1851 г.
111. Каен - главен град на френска Гвиана, известен през ХIХ в. като място за заточение на недоволствуващите срещу политическия режим във Франция.
112. Шеста съдебна зала - в тази зала на парижкия съд по онова време са се разглеждали делата за държавна измяна.
113. Jusque datum sceleri. (Лат.) - Това означава да се оправдае престъплението.
114. Абруците - планинска верига, разклонение на Апенините в Централна Италия.
