(Втори опит за оправдание: клетвата)

Клетвата

1

За една клетва, клетва и половина

Какво представлява в крайна сметка Луи Бонапарт? Той е един жив клетвопрестъпник, въплъщение на умствената ограниченост, мошеник от плът и кръв, любител на фалшивите клетви, овенчан с генералска шапка и изискващ да бъде назоваван "господин".

Е добре тогава, какво иска от Франция този специалист по засадите? Клетва.

Клетва ли?!

Естествено би било след 20 декември 1848 година и 2 декември 1851 година, след като неприкосновените народни представители бяха подложени на преследване и арестувани, след като беше забранена Републиката, след държавния преврат хората да очакват от този злосторник изблик на циничен и нагъл смях вместо клетва, да очакват от този Збригани 115 да се обърне срещу Франция: "Вижте! Вярно, бях дал честната си дума. Беше ми много забавно. Нека да не говорим повече за онези глупости."

Тъкмо обратното, той иска клетва.

И така, господа кметове, жандарми, съдии, шпиони, префекти, генерали, стражари, полски пазачи, полицейски комисари, магистрати, чиновници, сенатори, държавни съветници, законодатели, служители, стадо, той настоява, той иска, тази мисъл му мина през главата, така разбира нещата, това му е хрумнало: елате, побързайте, явете се начаса, вие в регистратурата, вие в съдебната зала, вие пред очите на старшината си, вие пред министъра, вие, сенаторите, в двореца Тюйлери, в приемната за маршалите, вие, шпионите, в полицейската префектура; вие, първи председатели и главни прокурори, в личната му приемна, идвайте по-бързо с волски коли, пешком, на коне, в роба, с препаска, в костюм, с униформа, стегнати в позлата, с пайети, в бродирани елеци, с пера, с шпага на кръста, със съдийска шапчица на чело, с жабо около шията и колан около търбуха; явете се, едните пред гипсовия бюст, другите пред самия човек; така, добре, ето ви пред него, всички сте тук, никой не липсва, гледайте го право в очите, съсредоточете се, помислете за съвестта си, за верността си, за свенливостта си, за вярата си; свалете си ръкавицата, вдигнете ръка, положете клетва пред клетвопрестъпника, закълнете се във вярност пред неговото предателство.

Готово ли е? Да. Ех, какъв позорен фарс!

И тъй, Луи Бонапарт приема клетвата сериозно. Истината е, че вярва на моята, на твоята, на вашата, на нашата, на тяхната дума; вярва на думата на всички хора, но не и на своята дума. Изисква от всички да се кълнат пред него и им заповядва да бъдат честни. На Месалина е приятно да бъде заобиколена от девственици. Чудесно!

Той иска хората му да притежават чест: вие ще я имате, както се уговорихме, Сент-Арно, а вие, Мопас, считайте, че съм ви я обещал.

Нека междувременно проникнем в същността на нещата; има клетва и клетва. Клетвата, която човек дава по своя воля, тържествено, пред лицето на Бога и хората, след като е упълномощен с доверието на шест милиона граждани, която дава пред пълния състав на Народното събрание, пред Конституцията на своята страна, пред закона, пред правото, пред нацията, пред народа и Франция, не представлява нищо; не го задължава с нищо; всеки човек може да се забавлява и да си играе с нея, да я стъпче някоя прекрасна утрин с ботуша си; съвсем различна е клетвата, която човек дава пред оръдието, пред сабята, под надзора на полицията, за да запази службата си, от която живее, за да запази чина си, който не е негова собственост, клетвата, която човек дава пред един мошеник, пред един разбойник, пред един нарушител на законите, пред един убиец на Републиката, пред един отричащ всички съдилища еретик, пред един човек, който сам отрича клетвата си, за да осигури хляба си и хляба на децата си, о, подобна клетва е свещена! С нея шега не бива.

Клетвата, която хората положиха на 2 декември, потомък на осемнайсети брюмер, е пресвята!

Това, на което се възхищавам, са нелепиците й. Как може да се приемат за чиста монета всички тези juro 116 на официалните плебеи; как може да се допусне, че човекът, който се е освободил от всякакви скрупули, няма да произнесе някоя дума, на която да може да се повярва! Този човек е принц, но си остава изменник. Как може да си помислите, че може да се даде пример от най-високия пост в държавата, без той да бъде последван! Как може да си помислите, че може да сее олово, а да се живее с надеждата, че ще се роди злато! Как може да не забележите, че в подобни случаи всички съвести се формират по подобие на управляващата съвест, че фалшивата клетва, положена от принца, превръща всички останали клетви във фалшиви монети!

3

Клетва на литераторите и учените

Ценна подробност: господин Бонапарт поиска клетва от Араго 117. Необходимо е да разберете, че астрономията също трябва да положи клетва. В една добре уредена държава като Франция или Китай всичко влиза в действие, дори науката. Мандаринът във Френската академия се назначава от мандарина на полицията. Големият далекоглед с паралаксна установка дължи феодална почит на господин Бонапарт. Всеки астроном е вид градски стражник. Обсерваторията не се различава от стражническата будка. Бог, който е горе, май че твърде често иска да се въобразява докрай с Конституцията от 14 януари, тъй че трябва да бъде под строг надзор. Небето е пълно с неприятни намеци и трябва да бъде държано изкъсо. Откриването на ново петно на Слънцето представлява несъмнено опасен случай за цензурата. Предсказването на някой прилив може да се окаже покана за бунт. Оповестяването на някое лунно затъмнение може да се окаже предизвестие за предателство. Ние в Елисейския дворец сме променливи като Луната. Свободната астрономия е почти толкова опасна, колкото свободният печат. Знае ли се какво може да излезе от тези нощни разговори на четири очи, които водят Араго и Юпитер? Ако беше господин Льоверие, всичко щеше да е наред, но щом е член на временното правителство, господин Мопас трябва да бъде нащрек! Лабораторията по изследване на географските ширини трябва да се закълне, че няма да съзаклятничи със звездите и най-вече с безумните подстрекателки на небесни държавни преврати, които наричат комети.

Освен това вече казахме, че човек става фаталист, когато е Бонапарт. Великият Наполеон си имаше своя звезда, малкият трябва непременно да си присвои някоя мъглявина; астрономите са несъмнено малко астролози. Положете клетва, господа.

Не е нужно да се споменава, че Араго отказа.

Едно от свойствата на клетвата пред Луи Бонапарт е, че в зависимост от това дали му отказвате, или се съгласявате да я положите, тази клетва ви отнема или ви възвръща таланта, заслугите и способностите. Ако сте професор по старогръцки или латински, трябва да побързате да положите клетва, защото иначе ще ви изгонят от катедрата, тъй като вие вече не владеете нито старогръцкия, нито латинския. Ако сте професор по риторика, побързайте да положите клетва, защото иначе, треперете от страх, няма да можете да възпроизвеждате чрез словото си нито разказа на Терамен, нито съня на Аталия 118; през остатъка от живота си ще обикаляте около призванието си, без да успеете някога да му се посветите отново. Ако сте професор по философия, побързайте да положите клетва пред господин Бонапарт, защото иначе ще се окажете неспособен да разгадавате тайните на човешкото знание и да ги разяснявате на младите хора. Ако сте професор по медицина, побързайте да положите клетва, защото, ако не я положите, няма да можете да напипате пулса на болния от треска. Но ако добрите професори си отидат, няма да има вече и добри ученици. А в медицината това е твърде опасно. Какво ще стане с болните?! Кои болни? Ама те наистина ли са болни?! По-важното е медицината да положи клетва пред господин Бонапарт. И така, или седемте милиона и петстотин хиляди гласа нямат никакъв смисъл, или става ясно, че е по-добре бедрото ти да бъде оперирано от някое положило клетвата магаре, отколкото да те оперира непокорният Дюпюитрен 119.

Ах, някои искат да се шегуват, но всичко това причинява неизразима мъка. Ако сте млад, със самобитен и щедро надарен ум като Дешанел, с неподкупна и праволинейна интелигентност като Деспоа, с целеустремен и енергичен интелект като Жак, изтъкнат писател и широкоизвестен историк като Мишле 120, побързайте да положите клетва, защото иначе ще умрете от глад.

Но те отказват. Мълчанието и сянката, в която се уединяват като непокорни стоици, пазят тайната за останалото.

6

Навсякъде  клетва

Такива неща се случиха във Франция, когато се полагаше клетвата пред господин Бонапарт. Полагаше се клетва тук и там, навсякъде: в Париж, в провинцията, на изток, на запад, на север, на юг. Това можеше да се види из Франция през онзи твърде дълъг месец; навсякъде вдигнати ръце и изпънати длани; финален хор: "Заклехме се" и т. н. Министрите се клеха под надзора на президента; префектите се клеха под надзора на министрите; тълпата се кле под надзора на префектите. Какво направи господин Бонапарт с всички тези клетви? Дали не си направи колекция? Къде ли ги слага? Всички забелязаха, че от клетвата се отказаха само зле платените чиновници, например главните съветници. В действителност хората полагаха клетва пред бюджета. Всички чуха как на 29 март някакъв сенатор извести пред тях, че са забравили името му поради своеобразна благоразумна дискретност. Господин Сибур, архиепископът на Париж, се закле, господин Франк-Каре, главен прокурор в съда на перовете по Булонската афера, се закле, господин Дюпен, председател на Националното събрание, създадено на 2 декември, се закле 121. О, Боже мой! Човек би трябвало да скърши ръцете си от срам. И все пак клетвата е нещо свято!

Човекът, който полага клетва, престава да бъде човек, превръща се в олтар; вътре в него слиза и се настанява Бог. Човекът, това несъвършенство, тази сянка, този атом, това пясъчно зрънце, тази капка вода, тази сълза, отронила се от очите на съдбата; човекът, толкова малък, толкова немощен, толкова несигурен, толкова невеж, толкова неспокоен; човекът, който се движи сред смущения и съмнения, знаещ малко за вчерашния ден и нищо за утрешния, познаващ пътя си само толкова, колкото да постави крака си на една крачка пред себе си, останалото е мрак; треперещ от страх, като гледа напред, тъжен, като гледа назад; човекът, обвит от своята безкрайност и неопределеност от времето, пространството, битието и изгубен сред тях; човекът, понесъл бездната в себе си, своята душа; и бездна извън себе си, небето; човекът, който в някои мигове се прекланя, обзет от необясним, свещен ужас пред силите на природата, пред шума на морето, пред шепота на дърветата, пред сянката на планините, пред сиянието на звездите; човекът, който не може да вдигне глава през деня, без да бъде заслепен от светлината, и през нощта, без да бъде замаян от безкрая; човекът, който не знае нищо, не вижда нищо, не чува нищо; който може да бъде отнесен утре, днес, веднага от вълната, която се оттегля, от вятъра, който напира, от камъка, който се търкаля, от часа, който удря; човекът, чиито дни са преброени; това тръпнещо, олюляващо се клето същество, залъгалка на случайността, играчка на изтичащата минута, се изправя изведнъж пред загадката, която назовават човешки живот, усеща, че в него има нещо по-велико от бездната - честта; по-силно от съдбата - добродетелта; по-дълбоко от непроницаемото - вярата; и сам, слаб и гол, той се обръща към цялата тази величествена мистерия, която го притиска и обгръща отвсякъде; правй с мен каквото искаш, но аз ще правя това и няма да правя онова: и горд, ведър, спокоен, пораждащ, с една дума, неподвижна опорна точка, сред мрачната неустановеност, която изпълва хоризонта, така както морякът хвърля котва в океана, отправя клетвата си към бъдещето.

О, клетва! Възхитителна увереност на справедливия в самия себе си! Висше позволение да се утвърждава дадено от Бога на човека! Свършено е! И тя вече не съществува. Още едно великолепно потвърждение е безвъзвратно погубено!

Осма книга

Напредъкът, който носи държавният преврат

2

Докато чакаме чудотворните, но предстоящи улеснения, които ще доведе един ден обединяването на Европа и учредяването на демократична федерация на континента, каква ще бъде във Франция формата на социалната организация, чиито смътни и пробляскващи очертания мислителят отгатва още отсега, заслонени от сумрака на диктатурите?

Тази форма е следната:

Независима община, ръководена от изборен кмет; всеобщи избори, навсякъде подчинени единствено на общите начинания и националното единство - това е всичко, относно администрацията.

Синдикати и дълбокомъдри помирители, уреждащи частните спорове между различните асоциации и индустриални обединения; съдебен заседател, съдия-следовател, насочващ чрез разкритията си съдията, съдия-изпълнител; изборен съдия - това е всичко относно правосъдието.

Свещенослужител, неподчинен никому, с изключение на църквата, с поглед, взрян в богослужебните книги и небето, чужд на бюджета, държавата не се занимава с него, знаят го единствено вярващите, няма власт, но разполага със свобода - това е всичко относно религията.

Война само за защита на територията; национална гвардия, набирана от целия народ, разделена на три областни управления, способна да се вдига на крак като един човек - това е всичко относно военната сила.

Постоянно действуващи закони, неизменно право, всичко се гласува; никакво изваждане на сабята.

И така, какви са все още препятствията пред това бъдеще, пред това великолепно претворяване на демократичния идеал?

Все още не са преодолени четирите материални препятствия. Ето ги:

Постоянната войска.

Централизираната администрация.

Одържавеното духовенство.

Несменяемото съдийско съсловие.

5

Но Провидението от своя страна действува по друг начин. То излага великолепно нещото пред очите ви и ви казва: вижте.

Една прекрасна утрин се появява човек - но какъв човек! - първият срещнат, последният срещнат, без минало, без бъдеще, без талант, без слава, без авторитет; дали е авантюрист? Дали е принц? Всичко е много по-просто, шепите на този човек са пълни с пари, с банкноти, с акции в железниците, с постове, с ордени и синекурни длъжности; той се увърта край чиновниците и им прошушва: "Чиновници, бъдете предатели."

Чиновниците стават предатели.

Нима всички? Нима без изключение?

Да, всички.

Обръща се към генералите и им заповядва: "Генерали, избивайте."

Генералите избиват.

Обръща се към несменяемите съдии и им известява: "Съдии, премахвам Конституцията, отричам се от клетвата си, разпускам Върховното събрание, арестувам неприкосновените му представители, грабя обществените каси, налагам запори, конфискувам, преследвам онези, които не ми харесват, изпращам на заточение всеки, който ми хрумне, разстрелвам без заповед, убивам без присъда, върша всичко, наричано обикновено престъпление, нарушавам всичко, прието да се нарича право; вижте законите, те са в краката ми." - "Ние ще се преструваме, че не виждаме" - отвръщат съдиите. - "Вие сте безсрамници - казва им човекът, изпратен от Провидението. - Като отвръщате погледите си от мен, ме обиждате. Аз очаквам да ми помагате. Съдии, днес трябва да ме поздравите, мен, аз, който съм силата и престъплението, а утре да осъдите онези, които ми се противопоставиха, онези, които са въплъщение на честта, правдата и закона - трябва непременно да ги осъдите."

Несменяемите съдии целуват ботуша му и започват да разследват "делото срещу смутителите на реда".

И отгоре на всичко полагат клетва пред него.

Тогава той забелязва в един ъгъл поддържаното с дотации, отрупано със злато, с жезли, филони и митри духовенство и го кани: "Ах, вие сте вече тук, епископи! Елате по-близо. Хайде сега да благословите деянията ми."

И епископите запяват с дълбок глас славословие.

БЕЛЕЖКИ:

115. Збригани - така се именува интригантът, неаполитанец по произход, в комедията на Молиер "Господин Дьо Пурсоняк".

116. Juro (лат.) - кълна се.

117. Жак Араго (1786-1853) - френски физик и астроном, член на Временното правителство, сформирано през 1848 г.

118. Терамен - герой в трагедията на Расин "Федра", наставник на Иполит; Аталия - дъщеря на Йезавел и Ахав, царица на Юдея, главна героиня в едноименна трагедия от Расин.

119. Гийом Дюпюитрен (1777-1835) - френски хирург, прочул се с независимостта и непокорството си по време на Реставрацията.

120. Емил Дешанел (1819-1904) - известен френски политически деец, ревностен републиканец, прогонен от Франция след преврата на Луи-Бонапарт; Йожен Деспоа (1818-1876) френски писател, автора на съчинения, отричащи революционния вандализъм; Амеде Жак (1813-1865) - френски философ, прогонен от родината си след преврата на 2 декември 1851 г.; Жюл Мишле (1798-1874) - известен френски историк, автор на "История на Франция" и "История на Френската революция".

121. Андре Дюпен (1783-1865) - френски политически деец, по образование юрист.