Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2020 11:34 - ВИКТОР ЮГО - МАЛКИЯТ НАПОЛЕОН /Книга четвърта/ превод на доц. ГЕНО ГЕНОВ
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 522 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.12.2020 11:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Парламентаризмът

1

Един ден, оттогава минаха шестдесет и три години, френският народ, владян в продължение на осемстотин години от една династия, потискан от феодални господари до Луи ХI, а след Луи ХI от парламенти, т. е. ако употребим един по-ясен израз, от върховния господар през осемнадесетия век, "изяждан отначало от вълците, а след това от въшките"; затварян в провинции, кастеланства, съдебни юрисдикции и сенешалства 78; експлоатиран, обсипван с данъци, с налози, стриган, дран, бръснат, лишаван и безмилостно хулен; непрекъснато глобяван според приумиците на господарите му; управляван, ръководен, воден, теглен, влачен, измъчван; налаган с тояги, дамгосван с горещо желязо заради една клетва, заточаван в галерите заради един убит в кралските владения заек; обесван за пет су; осигуряващ милиони за кралете във Версай и костите си за Монфокон 79; съсипван от възбрани, разпоредби, правомощия, кралски писма, данъчни и селскостопански разпоредби, закони, кодекси, обичайни права; обременяван с данъци върху солта, налози, натурални данъци, отчуждавания на имуществото му, с акцизи върху захарта и спиртните напитки, натурални задължения, десятъци, пътни такси, наряди, смазван от чужди фалити; налаган с тояга, която наричали кралски скиптър; струящ от пот, задъхан, стенещ, непрекъснато преследван, увенчан, но на колене, по-скоро товарно животно, отколкото народ, се изправи изведнъж на крака, поиска да стане човек и реши да разчисти сметките си с монархията и Провидението, да сложи край на осемте века нищета. Това бе едно велико усилие. 

2

 Избрана бе една просторна зала, която обградиха със скамейки, после взеха широки дъски и построиха в средата на залата своеобразна естрада. Когато естрадата бе издигната, тези, които по онова време назоваваха народ, т. е. духовенството с червените си и виолетовите раса, благородничеството, нагиздено с белите си одежди, с меч на хълбока и буржоазията, облякла се в черно, дойдоха и седнаха на скамейките. Още щом седнаха, видяха как на естрадата се изкачи и се изправи в цял ръст една изключително внушителна фигура. - Какво е това чудовище? - се питаха едните. Какъв е този гигант? - се питаха другите. Това беше някакво странно, неочаквано, непознато, внезапно появило се от мрака същество, което едновременно предизвикваше страх и привличаше неудържимо; някаква отвратителна болест бе осеяла лицето му с петна като на тигър; като че ли всички грозни черти върху тази маска бяха белезите, оставени от всички пороци; беше облечено в черно както буржоазията, т. е. в траурни одежди. Очите му на див звяр хвърляха ослепителни блясъци върху събралите се; приличаше много на порицанието и заплахата; всички го разглеждаха с необичайно любопитство, което включваше и ужаса. То вдигна ръка и всички млъкнаха.

Тогава от обезобразеното лице се разнесоха величествени слова. Това беше гласът на новия свят, който говореше през устата на стария; това беше "89 година, която се изправяше на крака и зовеше, която съдеше и известяваше на Бога и хората всички гибелни за монархията дати; това беше миналото, величествено зрелище, смазаното от веригите си минало, дамгосано на рамото, старият роб, старият каторжник, нещастното минало, което зовеше с могъщи призиви бъдещето, бъдещето - освободител. Ето кого представяше този непознат, ето защо беше се явил на тази естрада. Под обстрела на думите му, които се сипеха като гръмотевици, трябваше да затрепери всичко, което беше обречено да загине, да започне да се руши, всичко - предразсъдъците, измислиците, злоупотребите, суеверията, прегрешенията, нетърпимостта, невежеството, несправедливите данъци, варварските наказания, неустойчивите авторитети, проядените магистратури, грохналите кодекси и прогнилите закони. Този величав призрак остави име в паметта на хората; би трябвало да се назовава Революцията, макар че името му беше Мирабо.

 3

В деня, в който този човек стъпва върху тази естрада, тя се преобразява, учредява се френското събрание.

Френското събрание! Би трябвало да се напише книга, за да се изреди всичко, което се съдържа в този израз. От шейсет години френското събрание е свободният говорител на човешкия разум. На човешкия разум, изразяващ всичко, смесващ всичко, съчетаващ всичко, оплодяващ всичко, доброто и злото, истината и лъжата, справедливостта и несправедливостта, възвишеното и низкото, грозното и красивото, мечтата и осъществяването й, страстта и разума, любовта и омразата, материалния свят и идеала; но главното му предназначение, като се има предвид, че именно това е великото му, непреходно дело, е, създавайки нощта, да отвоюва от нея деня, създавайки хаоса, да освобождава живота от него, създавайки революцията, да извоюва чрез нея републиката.

Как би могло да се разкаже всичко, което е ставало в това събрание, всичко, което е видяло, всичко, което е свършило, за бурите, които са го връхлитали, за събитията, които е предизвиквало, за мъжете, които са го разтърсвали с призивните си викове, за мъжете, които го освещават със словото си? След Мирабо - Вернио, Камий Демулен, Сен Жюст, този безкомпромисен млад човек Дантон, този всеотдаен народен защитник Робеспиер, това превъплъщение на великата, изпълнена с ужаси година! Тук са се разнасяли яростни, прекъсващи оратора подвиквания. "А, значи така - провиква се един оратор от Конвента, - и днес ли ще ме прекъсвате? - "Да - отговаря някакъв глас, - а утре - живота!" Има и такива възхитителни подвиквания: "Господин министър на правосъдието - така се обръща генерал Фоа 80 към един несправедлив пазител на печата, - осъждам ви, като излезете от тази зала, да се вгледате в статуята на Лопитал 81." От нея са били отстоявани всякакви каузи, както вече споменахме, както добри, така и престъпни; единствено добрите са печелили безусловно; на нея, натъквайки се на отпори, отрицания и препятствия, както тези, които се стремят към бъдещето, така и онези, които се стремят към миналото, често губят търпение; на нея често се случва истината да се разгневи, а лъжата да избухне; на нея се изявяват всички полюси. В това събрание гилотината е защитавана от своя говорител Марат, а Инквизицията от нейния Монталамбер. В нея се проповядва тероризъм в името на общественото спасение и тероризъм в името на Рим; в нея, глъч от две усти, под естрадата, тревога сред всички присъствуващи; когато говори единият, всички си представят как се спуска острието; когато говори другият, всички си представят как пращи горящата клада. В него се борят партиите, всички се ожесточават, някои се прославят. В него кралската власт изнасилва правото на народа, въплъщавано от Манюел 82, прославил се в историята благодарение на това насилие. В него се появяват двама меланхолични старци, презиращи миналото, на което служеха, Ройе-Колар, високомерната честност, Шатобриан, горчивият гений. В него Тиер, въплъщение на хитростта, води битка с Гизо, въплъщение на силата; в него влизат в схватка, сблъскват се, водят война, размахват като меч очевидната истина всякакви хора. В него в продължение на повече от четвърт век като буреносен облак над ведрото ти лице непрестанно кръжат омразите, бесовете, суеверията, егоизмът, измамите, виещи, задъхващи се, лаещи, настръхнали, гърчещи се, крещящи все едни и същи клевети, размахващи все един и същ стиснат юмрук, бълващи все едни и същи хули срещу Христос. О, Истина! 

4

Всичко тогава е живо, пламтящо, плодоносно, бурно, велико. И след като всичко се отстоява, разисква, гласува, разучава, изследва задълбочено, изказва, оспорва, какво се получава в края от хаоса? Неизменно искра. Какво се получава накрая от облака? Неизменно ярка светлина. Това, което може да предизвика бурята, да раздвижи лъча и да го превърне в светкавица. Там, в това събрание, се поставят, анализират, изясняват и почти винаги решават всички въпроси: финансови, кредитни, въпроса за труда, за стокообмена, въпроси по заплащането, държавни въпроси, териториални въпроси, въпроси на мира и войната. В него се произнася за първи път думата, върху която се изгражда цялото ново общество: Правата на Човека. В него в продължение на петдесет години се разнася звънът от наковалнята, върху която ковачи със свръхчовешки възможности изковават чисти идеи; идеите, това са мечовете на народа, копията на справедливостта, броните на правото. В него, понесени от новите веяния, привличащи с разпалеността на жаравата, разгаряща се от полъха на вятъра, всички онези, които носят огън в душите си, всемогъщи адвокати като Ледрю-Ролен и Берие 83, прославени историци като Гизо, прославени поети като Ламартин се оказват изведнъж съвсем естествено завладяващи оратори.

Това събрание става място за изява на сила и добродетел. То оживява, вдъхновява до такава степен, че хората започват да вярват, че всички доказателства за преданост, всички саможертвени подвизи, всички енергични действия и всички безстрашни замисли произтичат от него. Колкото до нас, ние уважаваме всички смели постъпки, дори когато се вършат от онези, които са наши противници. Един ден събранието се оказва потънало в мрак; като че ли някаква пропаст го обгражда отвсякъде; в мрака се разнасят само някакви подобни на морски рев стенания, изведнъж в оловносинята нощ, в края на мраморния плот, върху който някога се е опирала могъщата десница на Дантон, се вижда как се появява, забучена на войнишка пика, една отрязана глава. Боаси д"Англа я поздравява тържествено със знак за почест 84.

Този ден предвещава нещастия. Но народът не събаря естрадите. Те са негови и той знае, че е така. Издигнете естрада в центъра на света и след малко по четирите краища на земята ще се възроди Републиката. Събранието разпръсква лъчите си за народа и той много добре знае, че е така. Понякога то предизвиква гнева му и го кара да закипи; той го атакува с вълните си, понякога дори го залива, както на 15 май 85, после се оттегля величествено като океана и го оставя да бди като пристанищен фар. Да се разрушават естради, когато хората са станали народ, е глупост. Това е работа, достойна само за тираните.

Народът се вдига на бунт, гневи се, възмущава се; изпада в някоя благородна заблуда, подвежда се по някоя илюзия; възприема грешно някой факт,_някое деяние, някоя мярка, някой закон; отдава се в гнева си, възстановява спокойствието, доказващо превъзходството му, което възвръща силите му, приижда на народните площади с глух ропот и възхитителни пориви; избухва бунт, въстание, гражданска война, понякога революция. Събранието си остава непоклатимо. Някой любим глас се извисява и призовава народа: спри, огледай се, заслушай се и прецени! Si forte virum quem conspexere, silent 86; така е било някога в Рим, същото е сега в Париж. О, естрада, приедестал за способните мъже! Върху нея се раждат красноречието, законите, авторитетът, патриотизмът, жертвоготовността и великите мисли, юзди за народите, намордници за лъвовете.

За шестдесет години най-различни по настройка умове, най-различни по природа интелекти, най-различни превъплъщения на гениалността вземат последователно думата, изправени на това място, от което словото се разнася по целия свят. От първото Учредително събрание до последното, от първото Законодателно събрание до последното, като преминете през Конвента, съветите и камарите, хайде, избройте хората, ако можете. Това означава да изреждате като Омир. Проследете тази поредица. Колко са различни като излъчване, ако се започне от Дантон и се стигне до Тиер! Колко са сходни, като се започне от Барер и се стигне до Барош 87, като се започне от Лафайет и се стигне до Кавеняк! 88 Към имената, които вече припомнихме - Мирабо, Вернио, Дантон, Сен Жюст, Робеспиер, Камий Демулен, Манюел, Фоа, Ройе-Колар, Шатобриан, Тиер, Гизо, Ледрю-Ролен, Берие и Ламартин 89, прибавете всички останали най-различни имена, принадлежащи понякога на врагове, учени, артисти, държавници, военачалници, юристи, демократи, монархисти, либерали, социалисти, републиканци, всичките известни, някои от тях прочути, увенчани с полагащия им се ореол; Барнав, Казалес, Мори, Муние, Туре, Шапьолие, Петион, Бюзо, Брисо, Сейес, Кондорсе, Шение, Карно, Ланжюине, Понтекулан, Камбасерес, Талейран, Фонтанес, Бенжамен Констан, Казимир-Перие, Шовлен, Войе д"Аржансон, Лафит, Дюпон от Йор, Камий Жордан, Лене, Фитц-Джеймс, Боналд, Вилел, Мартиняк, Кювие, Вийемен, двамата Ламет, двамата Давид, художникът на 93-та, скулпторът на 48-а, Ламарк, Моген, Одилон Баро, Араго, Гарние-Пажес, Луи Блан, Марк Дюфрес, Ламне, Емил дьо Жирарден, Ламорисиер, Дюфор, Кремиьо, Мишел дьо Бурж, Жюл Фавр...90 Колко таланти! Колко разнообразни дарби! Колко приносни заслуги! Каква борба на всички тези истини срещу всички грешки! Колко всеотдайни умове! Колко саможертви в защита на напредъка, знанието, философията, увлеченията, убежденията, опита, симпатията, красноречието! Колко щедро раздадена плодотворна топлина! Колко необятно широка, светла диря!

И не сме изредили всички имена. Ако си послужим с израза, който често приписват на автора на тази книга, "премълчаваме мнозина от тях, и то едни от най-достойните". Не успяхме поне да споменем имената на някои млади оратори от храбрия легион, който се появява вляво, Арно от Ариеж, Бансел, Шофур, Паскал, Дюпре, Ескирос, Дьо Флот, Форкуне, Виктор Енкен, Мадие дьо Монжо, Мореле, Ноел Парфе, Пелтие, Сен, Версини. 91

Подчертаваме, че от времето на Мирабо в света, в човешките взаимоотношения, в цивилизацията винаги има една кулминационна точка, едно средище, едно огнище, един връх. Този връх във Франция бе събранието; будеща възхищение ориентировъчна точка за устремените напред поколения, омаен връх в мирно време, фар в непрогледния мрак по време на бедствия. От всички краища на цивилизования свят народите неотклонно съсредоточават погледа си в този връх, от който разпръсква лъчите си човешкият ум; когато внезапен мрак ги обгърне отвсякъде, те чуват как над тях се разнася един мощен глас, който ги напътства в тъмнината. Admonet et magna testatur voce per umbras 92. Глас, който изведнъж, когато настъпи часът, както петелът предизвестява зората, както крясъкът на орела извиква слънцето, се разнася като бойна тръба или като тръбен зов, оповестяващ Страшния съд и вдигащ на крак предизвикващите страх, развяващи мъртвешките си савани, вадещи мечовете си от гробниците, смъртно ранени, героични народи на Полша, Унгария и Италия! Тогава, след призива на гласа от Франция, яркосиньото небе на бъдещето се разтвори, старите деспотични монархии, ослепели и втрещени, забиха чела в ниско стелещия се мрак и народите видяха, възправен върху облаците, с чело, опиращо в звездите, с искрящ меч в ръката, как се появи, широко разтворила крила сред лазурния простор, Свободата, Архангелът на народите!

5

Това събрание представлява страшилище за всички тирании и фанатизъм, представлява надежда за всички, които са потискани под слънцето. Всеки, който стъпва на този връх, усеща отчетливо пулса на мощното сърце на човечеството; в него, ако говорещият се добронамерен човек, душата му се разтваря и озарява всичко наоколо с лъчите си; някаква вселенска мощ го изпълва и зарежда ума му, както вятърът издува корабно платно; докато стои върху естрадата, той е много по-силен и по-добър; чувствува в този свещен миг, че изживява колективния живот на народите; в ума му се раждат напътствени думи към всички хора по земята; съзира зад събраното в подножието на естрадата множество, често оглушително шумно, внимателно заслушалия се със сериозен интерес народ, напрягащ слух, с пръст пред устата, а зад народа - замисления човешки род, разположил се в кръг, вслушващ се в словата му. Толкова се оказа всемогъщо това събрание, че чрез него човек заговорва на света.

От тази непрекъснато вибрираща естрада непрестанно се разпространяват най-различни звукови вълни, неизчислими трептения на чувства и идеи, които, предавани от вълна на вълна, от народ на народ, стигат до крайните земни предели и раздвижват онези заредени с разум талази, които се назовават души. Често хората не могат да разберат защо даден закон, дадена структура, дадена институция се разклащат отдолу, далеч извън техните предели, отвъд заобикалящите ги морета; папската власт отвъд Алпите, царският трон на другия край на Европа, робството в Америка, смъртната присъда навсякъде. Причината е събранието на Франция, което предизвиква труса. В някои мигове трусът, предизвикан от това събрание, поражда земетресение. Когато събранието на Франция заговори, всички, които мислят на този свят, започват да се замислят; словата, произнесени в него, политат в мрака, изпълват простора, насочват се според случая където и да е. "Това е вятър работа, това са само слухове", подхвърлят безплодните умове, които се хранят само с ирония. Но на другия ден, след три месеца или година по-късно, нещо се случва или нещо възниква върху земното кълбо. Кой върши всичко? Слухът, който отминава, вятърът, който преминава. Този слух, този вятър са всъщност Словото. Свещена сила. От Божието слово произлизат всички същества; от Човешкото слово ще се роди общността на народите.

6

Изкачил се веднъж на тази естрада, човек престава да бъде просто човек; той се превръщаше на загадъчен сеяч, подобен на онзи, който може да се види привечер, в здрача, да върви с широки крачки из браздите и да разпръсква наоколо с властен жест семената, кълновете, бъдещата жътва, богатството на следващото лято, хляба и живота.

Той върви в една посока, връща се, тръгва отново; шепата му се разтваря и се изпразва, пълни се и отново се изпразва; сумрачното поле се раздвижва, задрямалата природа се пробужда, непознаваемата бездна на съзиданието подхваща делото си, росата, задържала се някъде горе, поръсва земята, младите стръкчета потръпват и закопняват за житния клас, който ще изкласи от тях; слънцето, скрило се зад хоризонта, се любува на това, което прави този човек, и знае, че лъчите му няма да пръснат напразно топлината си. Свято и чудотворно благодеяние!

Ораторът е като сеяча. Той загребва от душата си своите пориви, страсти, вярвания, страдания, мечти и идеи и ги разпръсква с пълни шепи сред хората. Всеки ум за него е бразда. Всяка засята от естрадата дума непременно пуска корен някъде и се превръща в нещо. Вие си казвате: нищо особено един човек, който говори; и повдигате рамене. О, късогледи умове! Това е бъдещето, което кълни; това е разцъфващият свят.

7

Два важни проблема занимават натрапчиво света: войната трябва да бъде премахната и завоеванията да продължат. Тези две необходими условия за развитието на всяка цивилизация привидно се взаимоизключват. Как може да се постигне едното, без другото да се пренебрегва? Кой би могъл да решава два проблема едновременно, кой може да ги разреши? Събранието. Събранието, това е мирът и като събрание означава също завоевание. Кой иска завоевания, отвоювани с меч? Никой. Народите представляват отечества. Кой иска завоевания, отвоювани чрез идеи? Всички. Народите съставляват човечеството. И така, две прославени събрания ръководят народите: английското, раздвижващо сделките, френското, създаващо идеите. От 89-а френското събрание изработва всички принципи, които са политически абсолют, а от 1848 година то започва да разработва всички принципи, които изграждат обществения абсолют. След като веднъж един принцип излезе от предродилното си състояние и се появи на бял свят, то го хвърля в света в пълно бойна снаряжение и го напътства: шествувай! Принципът влиза в битката като завоевател, сблъсква се с митничарите по границите и преминава без страх от стражевите кучета; сблъсква се със стражите пред вратите на градовете и прониква в тях, въпреки че не знае паролата; хваща влака, качва се на парахода, обикаля континентите, прекосява моретата, спира минувачите по пътищата, сяда край огнището сред семейството, вмъква се във взаимоотношенията между приятели, между братя, между мъж и жена, между господаря и роба, между народа и краля, а на тези, които го питат: кой си ти? - отговаря: аз съм истината. На онези които го питат: откъде идваш? - отговаря: идвам от Франция. Тогава този, който го разпитва, му протяга ръка и така към Франция се присъединява не още една провинция, а още един буден ум, което е по-добре. От същия миг между Париж, тази метрополия, и този изолиран от самотата човек, и този изгубен сред далечните гори или степи град, и този, превит под ярема народ се установява мисловна и любовна връзка. Под влияние на тези връзки някои националности отслабват, други укрепват и се съвземат. Дивакът се чувства по-малко дивак, турчинът по-малко турчин, руснакът по-малко руснак, унгарецът повече унгарец, италианецът повече италианец. Бавно и постепенно френският дух, в името на всеобщия напредък, приобщава към себе си всички народи. Благодарение на възхитителния френски език, измислен от Провидението, удивително уравновесен чрез достатъчно съгласни, за да бъде говорен от народите на Севера, и чрез достатъчно гласни, за да бъде говорен от народите на Юга, благодарение на този език, зареден с мощта на цивилизацията и човечността, малко по малко, единствено чрез самобитното си излъчване, тази високо издигната насред Париж естрада завладява народите и ги приобщава към Франция. Материалните граници на Франция си остават такива, каквито са си били винаги; но договорите, подписани през 1815 година, не важат по отношение на духовните граници. Духовните й граници непрекъснато се разширяват и продължават да се разширяват с всеки изминал ден, така че още след четвърт век хората щяха може би да казват "френския свят", така както някога са казвали "римски свят".

Ето какво беше, ето какво направи за Франция събранието, чудотворна естрада, раждаща идеи, гигантската постройка, съградена от цивилизования свят, постоянно извисяваща нивото на будните умове из Вселената и озаряваща човечеството с безкрайно силната си светлина.

Всичко това беше разрушено от господин Бонапарт.

8

Да, същата тази естрада бе разрушена от господин Луи Бонапарт. Тази могъща институция, появила се след родилните мъки на революцията в нашата страна, беше съборена, смачкана, смазана, разкъсана на върховете на щиковете, стъпкана от копитата на конете. Вуйчо му някога произнесе афоризма: "Тронът е тапицирано с кадифе дъсчено скеле." Събранието произнесе друг афоризъм: "Естрадата е тапицирано с платно скеле, върху което е написано: Свобода, Равенство, Братство. Той хвърли скелето, платното, свободата, равенството и братството в огъня на войнишкия бивак. Войниците се посмяха, вдигна се малко дим и всичко свърши.

Нима това е истината? Нима това е възможно? Нима всичко е свършило точно така? Нима може да се случи подобно нещо? Боже мой, така е, дори много по-просто. За да се отсече главата на Цицерон и се приковат двете му ръце върху ораторската трибуна, са необходими двама оскотели мъже, единият с брадва, другият с гвоздеите и чука.

Събранието представлява за Франция три неща: средство за изява пред света, начин да се управлява държавата, слава. Луи Бонапарт премахна изявата пред света. Каква е ползата за Франция да напътства народите и да ги печели чрез любов? Той премахна установения начин да се ръководи държавата и наложи свой. Изду бузи срещу славата и я угаси. Издишането на някои хора има подобно свойство.

В крайна сметка покушението срещу събранието е семейно престъпление. Първият Бонапарт го извършва някога, но той поне донесе слава на Франция, като смени едната слава с друга, а не с безчестие.

Луи Бонапарт не се задоволява само с разрушаването на събранието. Той пожела да го осмее. Това също изисква усилия. Но те не си струват труда, когато човек не може да свърже две думи, когато държи реч винаги с тетрадка в ръка, когато заеква не само с уста, но и с ум, когато се опитва да се присмива на Мирабо! Генерал Ратапоал подвиква на генерал Фоа 93: "Мълчи, дърдорко!" Какво представлява всъщност събранието? - предизвиква ни господин Луи Бонапарт; та това е "парламентаризъм"! Какво ще кажете, ако възприемем парламентаризма? Парламентаризмът ми харесва. Парламентаризмът е рядък бисер. Ето как се обогатява речникът. Този академик по превратите създава нови думи. Наистина, човек няма да е варварин, ако не изтърси от време на време по някоя варварска дума. Това се казва сеяч; в умовете на глупците също никнат кълнове. Умът на вуйчото ражда "идеолозите", умът на племенника ражда "парламентаристите". Парламентаризмът, господа, парламентаризмът, дами. С него се обяснява всичко. Ако, да речем, се осмелите да повдигнете плахо следното възражение: "Струва ми се, че е неуместно да се разоряват толкова семейства, да се изпращат на заточение толкова хора, да се гонят от страната толкова граждани, да сноват толкова катафалки, да се копаят толкова гробове, да се пролива толкова кръв..." А, така значи, ще ви отговори един троснат глас с холандски акцент, значи съжалявате за "парламентаризма"? Откажете се тогава. Парламентаризмът е откритие. Гласувам господин Луи Бонапарт да заеме първото свободно кресло във Френската академия. Защо пък не! Нали трябва да се насърчава неологията! Този човек идва от гробищата, този човек се измъква от моргата, ръцете му ухаят на топла кръв като на касапин, почесва се зад ухото, смее се и съчинява нови думи като Жюли д"Анжен 94. Съчетава изтънчения вкус, разпространяван от салона Рамбуйе с разнасящата се от Монфокон 95 миризма. Рядко съчетание. Ние, двамата, ще гласуваме за него, нали, господин Монталамбер 96?

БЕЛЕЖКИ:

78. Кастеланства - области под юрисдикцията на кастелан (управител на укрепен замък); сенешалства - области под опеката на сенешал (управител на дворец във Франция).

79. Монфокон - местност край Париж, където през ХIII в. били издигнати бесилки за екзекуции, по-късно сметището за тленните останки на екзекутираните.

80. Максимилиан Фоа (1775-1825) - френски генерал през Първата империя, депутат на либералите през периода на Реставрацията.

81. Мишел дьо Лопитал (1507-1573) - известен френски държавник, който се прочува със своята принципност, строгост и уравновесеност.

82. Жак Антоан Манюел (1725-1827) - френски политически деец, влиятелна фигура в либералната опозиция по време на Реставрацията.

83. Александър Ледрю Ролен (1807-1874) - френски политически деец, член на Демократическата партия, водач на "Планината" в Законодателното събрание; Пиер Антоан Берние (1790-1868) - френски адвокат, оратор на Легитимистката партия, неприемащ Втората империя.

84. Боаси д"Англа (1756-1826) - председател на Конвента в деня, в който избухва бунтът на 20 май 1795 г. Известно е, че е отдал чест на отрязаната глава, побита на войнишка пика, на неговия съмишленик Феро, който малко преди това бил убит в залата.

85. Бел. на автора: на 15 май 1848 г. манифестанти, крайно разгневени от отлаганията на Националното събрание, известно със своята въздържаност, и от Изпълнителната комисия (Ламартин, Араго, Мари Гарние-Пажес, Ледрю-Роле), нахлуват в заседателната зала, обявяват разпускането на събранието и учредяват в парижкото Кметство Временно правителство. Те били разпръснати от Националната гвардия и военни части. Този опит укрепва решимостта на буржоазията да разгроми работническите вълнения.

86. Si forte virum quem conspexere silent. (Лат.) - Ако видят човек да гледа, те млъкват.

87. Барер дьо Виьозак (1755-1841) - прочут политически деец на Конвента, завеждащ финансите в Комитета за обществено спасение; Пиер Барош (1802-1870) - френски политически деец, министър на правосъдието в правителството на Наполеон III.

88. Маркиз Дьо Лафайет (1757-1834) - френски политически деец и генерал, участник във Войната за независимост между Северна Америка и Англия; Луи-Йожен Кавеняк (1802-1857) - френски политически деец, глава на правителството от 1848 г., кандидат за президент в изборите, които печели Луи-Бонапарт.

89. Вж. бел. 80, 82 и 83.

90. Изтъкнати френски политически дейци, придобили популярност след Великата френска революция (1789-1795), видни интелектуалци и политически лидери.

91. Прочути френски политически оратори, изявили се на различни обществени трибуни във Франция след Февруарската революция (1848).

92. Admonet et magna testatur voce par umbras. (Лат) - Той те предупреждава и изрича високо свидетелството си чрез сенките.

93. Ратапоал... генерал Фоа - вж. бел. 73 и 80.

94. Жюли д"Анжен - дъщеря на маркиз Дьо Рамбуйе (1588-1665) - вж. бел. 97.

95. В салона на маркиза Дьо Рамбуйе се събират млади, опозиционно настроени поети аристократи, съчиняващи префинена "прециозна поезия"; Монфокон - вж. бел. 79.

96. Монталамбер - вж. бел. 6.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075680
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031