5 

Свободата  на  печата

По-горе 25 обяснихме какво представлява законодателната власт, какво представлява административната власт и какво представлява бюджета.

А правосъдието! Онова, което някога се назоваваше касационен съд, днес представлява просто канцелария за вписване на военните съвети. Един обикновен войник изоставя мястото си на охрана и започва да драска по полетата на сборника с държавните закони "приемам" и "не приемам". Ефрейторът издава разпоредби, съдиите само се разписват. Хайде, запретнете тогите си, ходом марш, защото!... Ето така се размножават съдебните решения, заповедите за арест, отвратителните присъди! Колко необичайна гледка е това стадо от свели глава и изпънали гръб съдии, натирени с гегата по хълбоците да вършат несправедливости и безсрамия!

А свободата на печата! Какво да кажем за нея? Не е ли смешно да се произнася тази фраза? Къде е онзи свободен печат, чест за френския дух! Просветление, което осветлява едновременно всички проблеми и всички въпроси, постоянно съдействуващо за пробуждането на народа? Какво направи с него господин Бонапарт? Свобода на печата има там, където има свобода на публичните изказвания. В Париж са спрени двайсет вестника; в провинцията - осемдесет; спрени са общо сто вестника, т. е. ако се вземе предвид само материалната страна, отнет е хлябът на безброй семейства; т. е. ако искате да знаете, граждани, конфискувани са сто къщи, иззети са от собствениците им сто имения, от регистрационната книга са откъснати сто договора за наемане на земя. Пълно съответствие в принципите: премахва се свободата, отнема се собствеността. Нека егоистичните глупаци, които славословят преврата, се замислят над всичко това!

Вместо закон за печата излиза разпоредба за забраната му; вместо закон се издава мюфтийска заповед или ферман от ездача император; вместо закони - строги предупреждения. Разбрахме какво представляват тези предупреждения на режима. Добре виждаме как всеки ден изниква някое ново. Всяко ново предупреждение изисква хора, които да го съчинят. Деспотизмът никога не се е издавал, че е толкова грубо нахален и глупав както с тази необикновена, налагана ден след ден цензура, която предизвестява и разгласява всяка нова забрана, която натупва предварително с тояги всеки вестник, преди да го убие. В това правителство глупакът поправя жестокия и го вразумява. Всяка разпоредба по отношение на печата може да се изпише на един ред: позволявам ти да говориш, но изисквам да мълчиш! Кой управлява тогава? Може би Тиберий? Или може би персийският шах? Три четвърти от журналистите, защитаващи републиката, са заточени или прогонени от страната, останалата част се разпръсна, скита се, укрива се, преследвана от смесените комисии; тук-там, из четирите или петте пощадени вестника, из четирите или петте независими, но надзиравани вестника, над които е вдигната заплашително тоягата на Мопа 26, се подвизават петнайсет или двайсет смели, сериозни, неопетнени, честни и самоотвержени журналисти, които пишат с верига на шията и с гюле на крака. Талантливият е обграден от двама пазачи, независимостта е със запушена уста, честността е държана под око, а Вьойо 27 крещи с пълно гърло: Аз съм свободен!

8

Mens  agitat  molem 28

В центъра на всичко е човекът; човекът, когото вече описахме; вероломният човек; предопределеният човек, който атакува цивилизацията, за да стигне до властта, търсещ, но не сред неподкупния народ, някаква необяснима популярност на хищник, възползува се все още от неопитомените изблици на селяка и войника, опитва се да се наложи благодарение на грубите егоисти, на първобитните страсти, на пробужданата завист и на раздразнения апетит; стремящ се да бъде влиятелен като Марат, но това, което у Марат е велико, у Луи Бонапарт е низко; човекът, който убива, прогонва в заточение, обрича на изгнание, гони извън страната, гони от родината и ограбва; човекът с тромави жестове, със стъклен поглед, който крачи с блуждаещи очи край ужасите, които върши като зловещ сомнамбул.

За Бонапарт говорят както врагове, така и приятели, защото подобни необичайни същества са обградени от необичайни ласкатели: "Това е диктатор, това е деспот и нищо повече!" Такъв е според нас, но той е и нещо друго.

Диктаторът някога е бил върховен съдия. Тит Ливий и Цицерон го наричат "praetor maximus" 29; Сенека го нарича "magister populi" 30; това, което той издава като постановление, е възприемано като заповед отгоре; Тит Ливий пише: pro numine observatum 31. В онези времена, когато се изгражда цивилизацията, когато строгите древни закони не могат да предвидят всичко, неговото предназначение е да съдействува за спасението на народа; той се позовава на следните думи: salus popul suprema lex esto  32. Той заповядва пред него да се носят двайсет и четирите брадви, означаващи правото му да решава живот или смърт. Той е извън закона, над закона, но не може да изменя закона. Диктатурата представлява прикритие, което пази целостта на закона. Законът си съществува преди диктатора и си остава валиден след диктатора. Той санкционира както поемането, така и отдаването на властта. Диктаторът се избира за съвсем кратък период, за шест месеца; "semestris dictatura 33", споменава Тит Ливий. Обикновено, тъй като тази огромна власт, дори когато е благосклонно приемана от народа, започва накрая да тегне като угризение, диктаторът се отказва от нея преди изтичането на срока. Цинцинат 34 се отказва от властта след осем дни. Тогава се забранява на диктатора да разполага с обществените пари без разрешението на Сената, както и да напуска Италия. Той не може да язди кон без позволението на народа. Той може да бъде плебей; Марций Рутилий и Публий Фил 35 са били диктатори. Диктаторът се създава, за да изпълнява най-разнообразни задължения: да устройва празници в свято тачените дни; да забива свещения гвоздей в стената на храма на Юпитер; в някои случаи да назначава Сената. Републиканският Рим издига осемдесет и осем диктатори. Тази институция просъществува с прекъсване сто петдесет и три години, от 552 според римския календар до 711-а 36. Тя се въвежда по време на управлението на Сервилий Близнака, просъществува до Цезар, включвайки периода на управлението на Сула 37. По времето на Цезар издъхва. Диктатурата бива създадена, за да бъде отхвърлена от Цинцинат и възприета от Цезар. Цезар се обявява за диктатор пет пъти за пет години, от 706 до 711-а. Тази власт се оказва опасна; в края на отредения й период тя поглъща свободата.

Диктатор ли е господин Бонапарт? Не виждаме неудобство да се отговорим с "да". Praetor maximus дали е върховен главнокомандуващ? Знамето го поздравява. Magister populi дали е учител на народа? Попитайте оръдията, насочени срещу площадите, където се събира народът. Pro nomine observatum почита ли се като бог? Попитайте господин Тролон 38. Той назначи Сената; оповести кои са празничните дни; издействува "спасението на народа"; заби свещен гвоздей в стената на Пантеона и закачи на гвоздея държавния си преврат. Само че той създава и отменя законите както си поиска, язди на кон без разрешение, а колкото до шестте месеца, той е на власт повече от това време. Цезар се застоява пет години, той се застоя двойно повече; в пресмятането няма грешка. Юлий Цезар - пет, господин Бонапарт - десет; съотношението е спазено.

След диктатора да поговорим за деспота. Това е другото, почти възприето от господин Бонапарт определение. Да поговорим малко на езика от времето на Източната римска империя. Той съответствува повече на темата.

Титлата "деспот" е след тази на "василевса" 39. Освен с другите си задължения той е главнокомандуващ пехотата и конницата, magister utriusque exercitus 40. Такъв е бил император Алексий Ангел 41, който създава титлата "деспот". "Деспот" е титла, по-ниска от император и по-висока от севастократор, август 42 или кесар.

Вижда се, че титлите, общо взето, означават едно и също лице. Господин Бонапарт е деспот, ако се приеме, че Манян е кесар, а Мопа е август 43.

Деспот, диктатор, така е прието. Целият този величествен блясък, цялата тази тържествуваща власт обаче е могат да попречат в Париж да се случат някои произшествия като следното, което ни бе разказано от двама честни зяпачи, свидетели на станалото, което ги накарало да се замислят: двама души вървят по улицата, приказват си за техни работи, за търговията си. Единият от тях говори за не знам кой си мошеник, от който решава, че трябва да се оплаче. Това е един нещастник, разпалва се той, това е един измамник, това е един просяк. Минаващ наблизо полицейски агент чува последните му думи и се хвърля върху него: "Господине, вие говорите за президента, арестувам ви."

Дали господин Бонапарт сега е, или би могъл да бъде император? Уместен въпрос. Той е господар, кадия, мюфтия, бей, дей, велик хан, велик лама, велик могол, велик дракон, братовчед на слънцето, предводител на вярващите, шах, цар, софи 44 и халиф. Париж вече не е Париж, а Багдад със свой Джафар, който носи името Персини, и със своята Шехеразада, която се излага всяка сутрин на риска да й отрежат главата и се нарича "Конститюсионел" 45. Господин Бонапарт може да използува както си поиска държавните средства, семействата и отделните личности. Ако френските граждани поискат да проверят дълбокомъдрието на "правителството", под чиято власт са попаднали, би трябвало сами да си зададат няколко въпроса. Помисли си, господин съдия, той ти смъква тогата и те праща в затвора. А после? Да видим как постъпва със Сената, с Държавния съвет, със законодателното тяло, хваща лопатата и ги изрива на купчина в някой ъгъл. А после? От теб, собственико, конфискува лятната и зимната къща с дворовете, оборите, градините и помощните помещения към тях. А после? От теб, татко, взема дъщеря ти, от теб, братко, взема сестра ти, от теб, гражданино, отвлича жена ти и авторитета ти. А после? Твоето лице, минувачо, не му харесва, пръсва главата ти с пистолетен изстрел и се прибира у дома си. А после?

Какво би станало, след като извърши всички тези неща? Нищо. Господин принц-президентът продължава да прави обичайните си разходки по Шанз-Елизе в каляската от времето на Реставрацията, теглена от четири коня, придружаван от един-единствен ординарец. Ето какво ще откриете във вестниците.

Той изличи от стените думите Свобода, Равенство, Братство. Имал право. Ех, французи, вече не сте нито свободни, усмирителната риза ви е надяната; нито равни, военните се разпореждат с всички; нито братя, под зловещото спокойствие на обсадното положение е стаена гражданска война.

Император ли? Защо не? Има си Мори, който се казва Сибур; има си Фонтанес, работно магаре, ако предпочитате, който се казва Фортул; има Лаплас, който отговаря на името Льоверие, макар че все още не е издал труд като "Небесната механика" 46. Лесно ще се намерят Есменаровци и Люс Лансиваловци 47. Неговият Пий VII в Рим е облечен в расото на Пий IХ 48. Зелената му униформа беше видяна от всички в Страсбург; орелът му е познат на всички в Булонския лес; сивият му редингот, дали не го носеше още в Хам? 49 Дали е куртка, или е редингот, все едно. Мадам Дьо Стал излиза често от дома му. Тя написа "Лелия" 50. Той й се усмихва, очаквайки сгоден момент да я прогони от Франция. Сигурно се надявате, че ще си намери някоя велика херцогиня? Изчакайте малко, той непременно ще има такава. Tu, felix Austria, nube 51. Неговият Мюра носи името Сент Арно, неговият Талейран носи името Морни, неговият енгиенски херцог се нарича Прево 52.

Огледайте се, дали не му липсва още нещо? Нищо не му липсва; може би още нещо; може би битките при Аустерлиц и Маренго 53.

Решавайте на чия страна да бъдете, сега той е император in petto 54; в някоя от следващите сутрини той ще го заяви открито; остава само една малка формалност, трябва да заповяда да го ръкоположат и коронясат в "Парижката Света Богородица" след фалшива клетва. След това всичко ще бъде наред; очаквайте представленията на императора. Очаквайте прищевките на императора. Очаквайте изненади, изумления, слисвания, съчетания от най-невероятни думи, най-храбрите неблагозвучни крясъци; очаквайте Тролон да бъде провъзгласен за принц, Мопа и Мимрел - херцози, Льобьоф - маркиз, Барош - барон! 55 Стройте се, царедворци; шапки долу, сенатори; конюшнята е отворена, господин Конят е консул. Заповядано е овесът на Негово Височество Инситатус да се позлатява 56.

Всичко ще бъде преглътнато; зиналата уста на публиката ще се окаже чудовищно широка. Всички чудатости ще бъдат преглътнати. Старите лапнимухи ще изчезнат и ще отстъпят място на лапникитовете.

За нас, които говорим сега, империята съществува още отсега и без да чакаме осъществяването на притчата за консултиране на Сената и разиграването на комедията с плебисцита, ние изпращаме известие на цяла Европа:

- Създаденото на 2 декември предателство роди империя.

- Майката и новороденото се чувствуват зле.

9

Всемогъществото

Какви са, да видим, ако изключим неговия 2 декември, ако изключим произхода му, възможностите на този човек като политик? Искате ли да разгледаме делата му през осемте месеца, през които е на власт? Нека, от една страна, преценим управлението му, от друга, деянията му. Какво може? Всичко. Какво е направил? Нищо. С пълните правомощия, с които разполага от осем месеца, ако е талантлив политик, би променил облика на Франция, а може би и на Европа. Той, разбира се, не би могъл да заличи престъплението, с което си присвои властта, но поне би го прикрил. Посредством конкретни подобрения би могъл поне да скрие от народа моралното си падение. Но трябва да признаем, че дори за един талантлив диктатор това съвсем не е лесна работа. Някои социални проблеми, разработени през последните години от поредица здравомислещи умове, изглеждаха вече разрешени и можеха да получат, допринасяйки голяма полза и доставяйки пълно удовлетворение на народа, навременни и относително добри приложения. Луи Бонапарт не успя дори да ги предусети. Той нито им обърна внимание, нито се зае с осъществяването им. Не успя дори да изрови от Елисейския дворец част от старите, добре обмислени от социалистите предложения, които бяха направени в Хам. Прибави само някои нови престъпления към първото и в това отношение беше последователен. Като се изключат престъпленията му, не е вършил нищо друго. Неограничено всемогъщество, инициатива никаква. Обсеби Франция, а не знае какво да прави с нея. Истината е, че хората са подмамени да оплакват евнуха, който не може да се справи с неограничената си власт.

Наистина диктаторът се опитва да направи нещо, трябва да му се признае, не остава нито миг незает; усеща, изпълнен със страх, че е заобиколен от самота и тъмнина; хората, които се страхуват от нощта, пеят, този човек е непрекъснато зает с нещо. Полага невероятни усилия, захваща какво ли не, непрекъснато преследва някакви проекти; тъй като не може да създаде нищо, издава постановления; опитва се да мами хората, че е все пак нещо; това е постоянното му занимание; но, уви, колелото се върти напразно. Ами промяната на лихвения процент? До ден-днешен няма никаква полза от нея. Спестени били осемнайсет милиона. Да приемем, че е така; лихварите ги губят, но президентът и Сенатът ги прибират в джобовете си, полагат им се като заплати. Ами ползата за Франция: никаква. Отдаваш недвижимата си собственост, а не получаваш капитала. Ами железниците? Средствата са гласувани, а после отклонени. Такава е участта на всички начинания, както например работническите селища. Луи Бонапарт подписва, но не плаща. Що се отнася до бюджета, що се отнася до този бюджет, контролиран от заседаващите в Държавния съвет слепци и гласуван от заседаващите в Законодателното събрание неми, в него е зейнала бездна. Единственото възможно и вярно решение е да се пести от разходите за войската, двеста хиляди войници, върнати в семействата им, и двеста милиона спестени. Но опитайте се да намалите разходите за войската! Освободеният от повинност войник веднага би одобрил; но какво ще каже офицерът? Властта винаги е глезила офицера, а не войника. Освен това Париж, Лион и другите градове трябва да се охраняват, защото по-късно, когато се провъзгласи за император, ще трябва малко да се повоюва из Европа. Виждате ли бездната! Ако от финансовите въпроси преминем към политическите институции, о, там необонапартистите са във вихъра си, там са истинските им творения! И то какви творения, велики Боже! Конституция в стил Раврио 57, по-горе я разгледахме 58, украсена с палмички и дългошиести лебеди, превозена в Елисейския дворец заедно със старите кресла, заети от изкупуващите изхвърлена покъщнина вехтошари, поизкърпен и препозлатен Сенат, зает от 1806 година Държавен съвет, претапициран и преобточен с няколко нови ширита; старо законодателно тяло, натъкмено, преобковано и пребоядисано, от което е отзован Лен, а включен Морни 60? На мястото на свободата на печата - канцелария за общественото мнение; на мястото на личната свобода - министерство на полицията. Всички тези "институции", вече ги разгледахме, са всъщност старата мебелировка от приемната на империята. Поизтупайте ги, изчеткайте ги, оберете им паяжините, поизпръскайте ги с петна френска кръв, и ще получите създадените през 1852 година учреждения. Тази вехтошарска сбирщина управлява Франция. Ето, това са творенията й! Къде е здравият смисъл? Къде е здравият разум? Къде е истината? Нито една склонност на здравомислещия съвременен ум не е останала незасегната, нито едно завоевание на справедливостта през този век не е останало неповалено и непогазено. Всички безумни прищевки се оказват възможни. Това, на което сме свидетели от 2 декември насам, представлява вихрено препускане на един измъкнал се от юздите посредствен човек през безсмислени начинания.

Тези хора, злосторникът и съучастниците му, разполагат с огромна, несравнима, абсолютна, неограничена, повтаряме, напълно достатъчна власт, с която да изменят облика на Европа. Използуват я, за да й се наслаждават. Забава и забогатяване, това представлява техният "социализъм". Причакват и обират бюджета насред пътя; разбиват сандъците; напълват си дисагите и разполагат с колкото си искат пари. Заплатите им се удвояват и утрояват, сумите посочихме в предишната глава 60. Трима министри, Тюрго - и в това правителство има Тюрго 61, - Персини и Мопа 62 имат по един милион тайни влогове; Сенатът разполага с един милион тайни доходи, Държавният съвет с половин милион, участвувалите в преврата на 2 декември офицери с една допълнителна заплата, отпусната от Наполеон, т. е. с милиони; участвалите в разстрелите на 2 декември войници са възнаградени с медали, т. е. с милиони; господин Мюра иска да има милиони и ще ги има; някой министър се жени, дайте му бързо половин милион; господин Бонапарт, quia nominor Poleo 63, разполага с дванайсет милиона и с още четири милиона, общо с шестнайсет милиона. Милиони, милиони! Името на този режим е Милион. Господин Бонапарт разполага с триста расови коня, с плодовете и зеленчуците от всички държавни дворци и някогашни кралски паркове и градини; преситен от изобилие; онзи ден спомена "всичките ми каляски", както едно време Карл V споменава "всичките ми Испании" и както Петър Велики споменава "всичките ми Русии". В Елисейския дворец се уреждат безотчетни разсипнически сватбени пиршества, шишовете се въртят ден и нощ над радостно тлееща жарава; тогава се изяждат - тези данни се публикуват в бюлетини, такива са бюлетините на новата империя - по шестстотин и петдесет ливри месо на ден; скоро Елисейският дворец ще си има сто четирийсет и девет кухни, колкото има в двореца Шьонбрун 64; в него всички пият, ядат, смеят се и правят банкети; банкети се уреждат в домовете на всички министри, във Военното училище, в кметството, в Тюйлери; гигантско празненство се урежда на 10 май, още по-гигантско празненство на 15 август 65; плува се в изобилие и във всякакви наслади. А човекът от народа, бедният надничар, който няма работа, босоногият парцалив пролетарий, комуто нито лятото носи хляб, нито зимата дърва, чиято майка агонизира, просната на прогнилия сламеник, чиято невръстна дъщеря се продава по уличните ъгли, за да преживява, чиито деца треперят от недояждане, студ и треска из мръсните кочини на предградието Сен Марсо, по таваните на Руан, из мазетата на Лил, мисли ли някой за него? Какво го очаква? Какво се прави за него? Пукни, куче!

10

Двете  лица  на  господин  Бонапарт

Любопитното е, че всички те искат да бъдат уважавани; всеки генерал трябва да се почита, всеки министър трябва да се боготвори. Графиня Андъл, млада жена от Брюксел, беше в Париж през март 1852 година; един ден тя се озовава в приемен салон на предградието Сент Оноре. Влиза господин П.; госпожа Андъл пожелава да излезе, минава пред него, но мислейки си вероятно за някакви си свои работи, в същия този момент вдига рамене. Господин П. забелязва жеста й; на другия ден госпожа Андъл е предупредена със заплахата, че може да бъде изгонена от Франция, като представител на народа, че занапред ще трябва да се въздържа от всякакви знаци на одобрение или неодобрение, когато среща министри.

При такова ефрейторско правителство и при такава конституция-заповед всичко си върви като под строй. Френският народ трябва да чака заповед, за да му бъде известено как точно да става, да ляга, да се облича; в какъв тоалет да отива на заседание в съда или на прием у господин префекта; забранява се писането на посредствени стихове; забранява се пускането на брада; носенето на жабо и бяла връзка се разрешава от държавните закони. Ред, дисциплина, пасивно послушание, сведени очи, тишина в редиците, такова е игото, под което се превива в този момент народът - защитник на предприемчивостта и свободата, на великата революционна Франция. Реформаторът ще се спре само тогава, когато Франция се превърне до такава степен в казарма, че генералите започнат да повтарят: ето, така е добре! Тогава, когато Франция се превърне до такава степен в семинария, че епископите започнат да повтарят: достатъчно!

Обичате ли военните? Та те са вече навсякъде. Градският съвет на Тулуза подава оставка; префектът на Шапюи - Монтлавил - назначава на мястото на кмета полковник, на мястото на първия му заместник - полковник и на мястото на втория му заместник - също полковник 66. Военните заемат всички ръководни длъжности. "Военните, казва Мабли 67, сметнали, че заемат мястото на гражданите, които открай време издигат консулите, диктаторите, цензорите и трибуните, свързват управлението на императорите със своеобразна военна демокрация." Нали имате офицерска шапка на тила? Тогава правете каквото искате.Един младеж на връщане от бал, вървейки по улица Ришельо, се озовава пред портала на Националната библиотека; стоящият на пост войник го взема на прицел и го убива; на другия ден вестниците пишат: "Умря един млад човек", и това е всичко. Тимур Бей 68 предоставя на своите военачалници и на потомците им до седмо поколение правото да се смятат ненаказуеми независимо от престъплението, което са извършили, при условие че престъпникът не е извършил съответното престъпление повече от девет пъти. Войникът, който караули на улица Ришельо, има правото да убие още осем граждани, преди да бъде предаден на военния съд. Хубаво е да си войник, но не е хубаво да си гражданин. Междувременно продължават да позорят тази нещастна войска. На 3 декември бяха наградени комисарите, които арестуваха нейните представители и генерали; истината е, че всеки от арестуваните е получил по два луидори. О, какъв срам и за двете страни. На войниците се раздават пари, а на доносниците - почетни кръстове!

Йезуитщина и ефрейторщина, това са характерните черти на целия сегашен политически режим. Всяко политическо начинание на господин Бонапарт се осъществява по два лицемерни начина, чрез офицерско лицемерие спрямо войската и чрез проповедническо лицемерие спрямо дохувенството. Когато не е Фракас, той е дон Базилио 69. Понякога се възползува от двамата едновременно. Именно така успява лесно да подмами Монталамбер, който не вярва във Франция, и Сент Арно, който не вярва в Бога.

Дали диктаторът мирише на тамян или на тютюн? Отгатнете. Той мирише на тютюн и на тамян. Ех, Францийо, какво правителство ти се падна! Шпорите му се подават изпод расото. Превратаджията ходи на църква, разпорежда се да бият цивилните, чете си молитвеника, прегръща курвите, реди си молитвата, обръща чашите с вино и заговява през Страстната седмица. Превратаджията твърди нещо, което е съмнително, че ние сме се върнали в епохата на селските бунтове; това, което е сигурно, е, че той ни връща във времето на кръстоносните походи. Цезар се кръсти в името на папата. Diex et volt. 70 Елисейският дворец е набожен като тамплиерите 71 и ние като тях.

Да търси наслада и да живее добре, нека добавим, и да поглъща държавния бюджет; да не вярва в нищо и да се възползува от всичко; да не зачита две свети неща, воинската чест и религиозната вяра; да петни олтара с кръв и националното знаме с китката за освещаване; да прави смешни военните и ожесточава Божите проповедници; да замесва във великата си политическа измама, която назовава своя власт, църквата и народа, съзнателните католици и съзнателните патриоти, ето това са похватите на Малкия Наполеон.

Всички негови дела, от най-чудовищните до най-незначителните, от най-отвратителните до най-смехотворните, носят отпечатъка на двойствената му игра. Народните празненства например го отегчават, 24 февруари и 4 май; има безпокоящи или опасни спомени, които упорито връхлитат в точно определен ден. Всяка годишнина е досадна. Да премахнем годишнините. Тъй да бъде. Да запазим само един празник, нашият. Чудесно. Но как с един празник, с един-единствен празник могат да се задоволят две партии? Партията на военните и партията на духовниците? Партията на военните е волтерианска. Това, което радва Канробер, ще предизвика отвращение у Риансе 72. Какво да се прави? Сега ще видите. Изпечените крадци не се безпокоят за дреболии. Една хубава сутрин "Монитор" известява, че вече ще се празнува само един национален празник: 15 август. След известието - полуофициален коментар; двете маски на диктатора започват да си говорят. 15 август, казва устата на Ратапоал 73, е денят на Свети Наполеон! 15 август, казва устата на Тартюф, е празникът на Света Богородица! От едната страна Втори декември издува бузите си, провиква се гръмогласно, изважда голямата си сабя и надава възторжен вик: "По дяволите, стари мърморковци, ще празнуваме Великия Наполеон!" От другата пак той свежда клепачи, прекръства се и занарежда монотонно: "Мои възлюбени братя, нека почетем светата душа на Мария!"

Сегашното правителство е с окъпана в кръв ръка, която топи пръстите си в съда със светената вода.

БЕЛЕЖКИ:

25. В трета глава (невлязла в подбора) на Втора книга се анализира структурата на Държавния съвет и законодателните органи.

26. Мопа - вж. бел. 7, Втора част, Публицистика.

27. Луи-Франсоа Вьойо (1813-1883) - френски публицист, ревностен католик, поддръжник на Луи-Бонапарт.

28. Mens agitat molem. (Лат.) - Духът движи тялото.

29. Praetor maximus (лат.) - диктатор.

30. Magister populi (лат.) - диктатор (“учител на народа”) в ранната история на Рим.

31. Pro numine observatum (лат.) - комуто се подчиняват при най-малкия знак.

32. Salus populi suprema lex esto. (Лат.) - Спасението на народа е върховен закон.

33. Semestris dictatura (лат.) - шестмесечна диктатура.

34. Квинтий Цинцинат - известен римски гражданин, почитан заради простотата и строгостта на нравите си, избран за консул през 460 г. пр. Хр.

35. Марций Рутилий и Публий Фил - римски консули, по-късно диктатори: първият от 356, вторият от 327 г. пр. Хр.

36. В Древен Рим диктаторът е съдия, който поема върховната власт в трудните за републиката моменти. Римският календар, въведен от времето на Нума, включва 12 лунни месеца, съгласуван е с движението на Слънцето по времето на Юлий Цезар.

37. Луций Корнелий Сула (136-78 г. пр. Хр.) - известен римски диктатор, притежавал неограничена власт до 79 г. пр. Хр.

38. Реймон Теодор Тролон (1795-1860) - френски юрисконсулт, председател на Сената по време на Втората империя.

39. Деспот - титла, с която се означавал всеки владетел с неограничена власт в източните монархии; василевс - титла на императора на Византия.

40. Magister utriusque exercitus (лат.) - главнокомандуващ двете войски.

41. Алексей - император на Константинопол от 1195 до 1203 г.

42. Вж. бел. 39; севастократор - титла на лице от владетелски род във Византия; август - титла на лице от владетелски род в Древен Рим.

43. Бернар Пиер Манян (1791-1855) - френски генерал, началник на парижкия гарнизон, който в деня на преврата на Луи-Бонапарт дава заповед да се стреля срещу въстаналия народ; Мопа - вж. бел. 7, Втора част, Публицистика.

44. Дей - офицер, предвождащ еничари в провинции с немюсюлманско население; лама - будистки свещеник у тибетците, монголците и т. н.; могол - титла на император от Монголската династия; софи (софта) - турски религиозен наставник; халиф - върховен мохамедански управител, упражняващ духовна и светска власт в арабските страни.

45. "Конститюсионел" - френски вестник с либерална ориентация, основан през 1815 г.

46. Жан Мори (1746-1817) - френски кардинал, прочул се като оратор в Законодателното събрание по време на Френската революция (1789); Мари Доминик Сибур (1792-1857) - парижки епископ, който благославя преврата на Луи-Бонапарт; Луи дьо Фонтанес (1757-1821) - литературен историк и критик, магистър в Сорбоната по време на Първата империя; Иполит Фортул (1811-1858) - френски писател, министър на образованието през 1851 г.; Пиер Симон Лаплас (1748-1829) - френски математик и астроном, разработва принципите на вселенското привличане в труда си "Небесната механика"; Урбен Льоверние (1811-1877) - френски астроном, директор на Парижката обсерватория.

47. Жозеф Етиен Есменар (1769-1811) - френски поет, автор на посредствената дидактична поема "Корабоплаването"; Люс дьо Лансивал (1764-1810) - френски поет и драматург, автор на посредствени пиеси.

48. Пий VII - римски папа (1800-1823), коронясал Наполеон за император на Франция (1804); Пий IХ - римски папа (1848-1878), известен с доктриналната си строгост.

49. Хам - вж. бел. 17.

50. Романът "Лелия" е написан от Жорж Санд, а не от Мадам дьо Стал.

51. Tu, felix Austria, nube. (Лат.) - Ех, ти, щастлива Австрия, прочута с браковете си!

52. Йоахим Мюра (1767-1815) - френски генерал, верен съратник на Наполеон I, проявил се като блестящ военен стратег; Арман дьо Сент Арно (1801-1854) - френски генерал, съратник на Луи-Бонапарт, деен участник в преврата на 2 декември, министър на войната след преврата; Шарл Морис дьо Талейран (1754-1838) - вж. бел. 52 към "Цивилизацията ". Спечелил доверието на Наполеон I, министър на външните работи през периода 1797-1807 г.; Морни - вж. бел. 7; Луи-Антоан Конде (1772-1804) - известен като Енгиенския херцог, емигрирал по време на Революцията (1789), участвувал в контрареволюционната емигрантска дейност, арестуван от агенти на Наполеон I в Германия, затворен във Венсенската крепост край Париж, където е разстрелян.

53. Аустерлиц и Маренго - Наполеон I води битка при Аустерлиц на 2 декември 1805 г. с обединена австрийско-руска армия, а при Маренго, италианско градче, побеждава австрийците на 14 юни 1800 г.

54. In petto (лат.) - в душата.

55. Тролон - вж. бел. 38, Втора част, Публицистика; Мопа - вж. бел. 7, Втора част, Публицистика; херцог Мимерел (1786-1871) - френски политически деец, сенатор от 1852 г., поддръжник на Луи-Бонапарт; Едмон Льобьоф (1809-1888) - френски маршал, министър на войната в правителството на Наполеон III от 1869 г.; Пиер Жюл Барош (1802-1870) - френски адвокат, депутат, министър на вътрешните работи преди преврата на Луи-Бонапарт; след преврата председател на Държавния съвет с ранг на министър.

56. Инситатус - името на любимия кон на римския император Калигула, който той, според преданието, поискал да бъде провъзгласен за консул.

57. Антоан Андре Раврио (1759-1814) - майстор гравьор, станал известен като автор на посредствени водевили.

58. Юго има предвид Конституцията от 1848 г., която разглежда в Първа глава (невключена в подбора) на тази (Втора) книга на "Малкият Наполеон".

59. Жозеф Лен (1767-1835) - френски виконт, известен политически деец през периода на Реставрацията; Морни - вж. бел. 7, Втора част, Публицистика.

60. Финансовата обезпеченост на режима на Наполеон III е разгледана в Четвърта глава на тази (Втора) книга.

61. Министърът на външните работи в правителството на Луи-Бонапарт, сформирано на 26 октомври 1852 г. носи фамилното име Тюрго, а Юго припомня за Ан-Робер Тюрго (1727-1781) - виден френски икономист, главен контрольор на финансите в Кралския съвет на Луи-ХV.

62. Персини и Мопа - вж. бел. 7.

63. Quia nominor Poleo. (Лат.) - Защото се казва Полеон.

64. Шойнбрун - замък във Виена, построен през периода 1744-1750 г., резиденция на Хабсбургите.

65. 15 август - рождената дата на Наполеон Бонапарт (1769 г.).

66. Имената на споменатите трима полковници са Кайасу, Дюбари и Поликарп.

67. Абат Мабли (1709-1785) - френски философ и историк, проповядващ комунизма като единствен начин за спасение на обществото от мизерията.

68. Тимур Бей (Тамерлан) - прочут военен вожд на татарите, прославил се със завоевателните си походи, основател на Втората монголска империя.

69. Дон Базилио - лицемерно набожен интригант в комедията на Бомарше "Севилският бръснар"; Фракас - името на войника-самохвалец, типична (постоянна) фигура в италианската народна комедия.

70. Diex el volt. (Лат.) - Бог го желае.

71. Тамплиерите - рицари на монашеския орган, основан да защитава Светите места в Палестина, просъществувал до ХIV в.

72. Канробер (1809-1895) - френски маршал, главнокомандуващ френския експедиционен корпус в Кримската война; Риансе (1816-1870) - френски политически деец, защитник на католицизма и кралската монархия.

73. Ратапоал - поддръжник на милитаризма и цезаризма на Наполеон I.