Другите  престъпления

3

Какво щеше да се случи през 1852 година

Но какво щеше да се случи във Франция без този ужасен "необходим" Втори декември, както го назовават участниците в него и измамените, тръгнали след тях глупци? Бога ми, следното:

Нека се върнем няколко крачки назад и да си припомним накратко положението такова, каквото беше преди преврата.

Партията на миналото, приела името "партия на реда", се противопоставяше на Републиката, с други думи, противопоставяше се на бъдещето.

Дали й се противопоставят, или не, дали се съгласяват с нея, или не, Републиката, като се отстранят всички илюзорни надежди, е всъщност близкото или далечното, но неизбежно бъдеще на народите.

Как ще се наложи Републиката? Тя може да се наложи по два начина: чрез борбата и чрез напредъка. Демократите искат да я изграждат чрез прогреса; противниците им, хората на миналото, изглежда, искат да я изграждат чрез борбата.

Както вече споменахме, хората на миналото се противопоставят; не отстъпват; сега секат с брадва дървото и си въобразяват, че ще спрат изкачването на жизнените сокове по ствола му. Те прахосват силата си, детската си наивност и гнева си.

Не бива да отправяме злостни думи срещу бившите ни противници, които изгубиха властта в същия ден, в който я изгубихме и ние, мнозина от тях се оттеглиха с чест, ще си позволим само да напомним, че в същата тази борба, още през първите дни след учредяването му във Франция, още през месец май 1849 година, се включи по-голямата част от законодателното събрание.

Тази политика на противопоставяне е гибелна политика. Тази борба на човека срещу Бога е неизбежно обречена на неуспех; но безплодна като резултат, тя непрекъснато плоди катастрофи. Това, което трябва да стане, ще стане; това, което трябва да потече, неизбежно ще потече; това, което трябва да загине, ще загине; това, което трябва да се роди, ще се роди; това, което трябва да израсте, ще израсте; но опитайте се да издигнете препятствие пред естествените закони, и смутовете ще изникнат, безредието ще настъпи. Тъжна работа, подобно безредие да се назовава ред.

Стегнете здраво някоя вена, веднага възниква болест; преградете някоя река, тя веднага наводнява всичко; преградете бъдещето, веднага избухват революции.

Ако упорствувате да задържите при себе си, като че ли е още живо, миналото, което е вече мъртво, непременно ще предизвикате някоя непредвидена холерна епидемия в морала; разложението се разпространява бързо, то се разнася във въздуха, хората го дишат; цели класи в обществото, чиновничеството например, рухват проядени. Ако укриете труповете в къщите си, чумата ще плъпне.

Подобна политика неизбежно заслепява тези, които я провеждат, хората, които се самоопределят като държавници, стигат дотам, че не могат да разберат, че самите те, със собствените си ръце, с голяма мъка и с пот на челото, причиняват ужасяващите събития, от които се оплакват, че катастрофите, които връхлитат върху тях, са предизвикани от самите тях. Какво бихте казали за селянина, който издигне бент от едната до другата страна на реката, която тече пред колибата му, който, след като реката, превърнала се в неудържим порой, излезе извън бреговете си, след като събори стените и покрива му, започне да крещи: "О, колко зла река!" Държавниците на миналото, тези велики строители на диги, преграждащи течението, прекарват времето си, като крещят непрестанно: "О, колко озлобен народ!"

Ако го нямаше Полиняк и Юлските разпоредби 74, т. е. преградния бент, Шарл Х щеше да умре в Тюйлери. Ако през 1847 година избирателният закон 75 беше променен, т. е. премахнат и този преграден бент, Луи-Филип щеше да умре на трона. Означава ли това, че Републиката нямаше да се наложи? Не, това е неизбежно. Републиката, нека повторим, това е бъдещето; тя щеше да се наложи, но стъпка по стъпка, постепенно, чрез поредица от завоевания, напредвайки като бавно течаща река, а не като заливащ всичко потоп; щеше да се наложи с времето, тогава, когато всички се окажат готови да я приемат; щеше да се наложи, непременно много по-жизнеспособна, след като още отсега е неразрушима; но по-мирно настроена, без всякаква съпротива, без дебнещи я принцове, без държавен преврат след нея.

Политиката, обявяваща се срещу напредъка на човешкия род, е превъзходна, подчертаваме това твърдение, когато трябва да създава изкуствени катаклизми. Тъкмо тя успя да превърне 1852 година в необикновено ужасна възможност, и то по познатия начин, посредством преграден бент. Да си представим железопътните релси, влака, който трябва да мине по тях след час; препречете с греда коловоза; когато влакът връхлети, ще се разбие и ето ви катастрофа като катастрофата край Фампу 76; отстранете гредата преди пристигането на влака, и той ще премине, без дори да предположи, че там би могла да му се случи катастрофа. Издаденият на 31 май закон 77 представлява подобна преградна стена.

Водачите на мнозинството в Законодателното събрание преградиха с нея 1852 година и започнаха да крещят: през тази година обществото ще се разбие! Левицата ги предупреждаваше: "Махнете гредата! Махнете гредата! Пропуснете да премине свободно всеобщото избирателно право!" Това е цялата история на одобрения на 31 май закон.

Това са нещата, които лесно би разбрало всяко дете, но "държавниците" не искат да разберат.

Сега нека отговорим на въпроса, който възникна преди малко: какво щеше да се случи през 1852 година, ако го нямаше Втори декември?

Премахнете приетия на 31 май закон, премахнете преградите пред народа, отнемете командния лост, оръжието и претекста от Бонапарт, оставете на мира избирателното право, махнете гредата от релсите, и знаете ли какво щеше да стане през 1852 година?

Нищо.

Избори.

Онези особено спокойни неделни дни, през които народът щеше да идва да гласува, онзи народ, който, до вчера труженик, днес става избирател, а утре отново труженик, а след това върховен господар завинаги.

Някой ще възразят: добре, избори! Лесно е да се говори за избори. А "Червената камара", която би могла да се роди от тези избори?

Но не се ли предупреждаваше, че избраното през 1848 година Конституционно събрание може да се превърне в "червена камара"? Червени камари, червени плашила, предсказанията са все едни и същи. Тези, които размахват, окачени на тоягата си, подобни фантасмагории пред обезумелия народ, знаят какво вършат и се смеят под предизвикващите ужас дрипи, които развяват. Под дългата, кървавочервена роба на призрака, така назоваха 1852 година, се подават подкованите ботуши на държавния преврат.

БЕЛЕЖКИ:

74. Жюл Огюст Полиняк (1780-1847) - министър на външните работи (1829), поддържан от ултрароялистите по време на управлението на Шарл Х, подписал издадените от краля през юли 1830 г. четири Разпоредби, които предизвикват избухването на Юлската революция (1830).

75. Става дума за закона, приет на 19 април 1831 г., който правителството упорито отказва да промени. Според него, за да има право да гласува, всеки гражданин трябва да плаща данък от 200 франка.

76. Фампу - френско градче в департамента Па-дьо-Кале, край което през 1842 г. става голяма железопътна катастрофа, в която загиват 16 души.

77. На 31 май 1850 г. Законодателното събрание гласува избирателен закон, според който, за да бъдеш избирател, трябва да си живял най-малко три години в даден кантон и да не си осъждан по политически причини.