3

Официално предупреждение

Време е да се пробуди човешката съвест.

След 2 декември 1851 година, след успешна засада, едно отвратително, отблъскващо, противно, безчестно, невиждано, като се има предвид векът, в който е извършено, престъпление тържествува и се разпорежда, превръща се в теория, процъфтява под слънцето, създава закони и постановления, взема под свое покровителство обществото, религията и семейството, протяга ръка на кралете в Европа, които приемат това, и се обръща към тях с "братко" или "братовчеде". Никой не оспорва факта, че е злосторничество, дори онези, които се възползуват от него и живеят благодарение на него; твърди се просто, че то било "необходимо"; дори този, който го извърши, престъпникът, твърди простодушно, че му е "простено". Това престъплние съдържа в себе си всички злодеяния, предателството при замислянето му, клетвопрестъпничеството при изпълнението му, кланетата и убийствата при утвърждаването му, грабежите, мошеничествата и кражбите при налагането му; то влачи след себе си, като произтичащи от него последствия, премахването на законите, нарушаването на неприкосновените конституционни права, произволното лишаване от свобода, конфискацията на имоти, среднощните кланета, тайните разстрели, заменянето на съдилищата с комисии, десетте хиляди заточени граждани, четиридесетте хиляди прогонени в изгнание граждани, шестдесетте хиляди разорени и съсипани семейства. Той е техен автор. И какво от това? Мъчително е да се известява, че това престъпление си остава обвито в мълчание; то се извърши пред очите на всички, всички са засегнати, всички го виждат, всички го отминават, заети със своите дела; продавачите продават, Борсата продължава да разиграва, търговците, седнали върху пълните си бали, потриват ръце и за всички нас скоро ще настъпи моментът, от който започваме да го приемаме като нещо съвсем естествено. Размерващият плата не чува, че метърът в ръката му проговаря: "Днес управлява неточната мярка." Онзи, който тегли стоката, не чува, че кантарът надига глас, за да му каже: "Днес управлява разстроената теглилка." Колко необичаен е такъв ред, имащ за основа най-голямото безредие, отрицанието на всякакво право, равновесие, което се основава върху беззаконието!

Налага се да прибавим и онова, което се подразбира, че извършителят на подобно престъпление би могъл да бъде само злосторник от най-безсрамния и най-нисш вид.

Нека всички, които в настоящия момент носят съдийска тога, почетна лента или униформа, нека всички, които служат на този човек, знаят, ако се смятат за държавни чиновници, че е крайно време да се освободят от тази заблуда. Те са просто съучастници на един пират. След 2 декември във Франция вече няма чиновници, има само съучастници. Дошъл е моментът за лична  равносметка: какво е сторил всеки от нас и какво ще прави занапред. Въоръжените пазители на реда, арестуващи тези, които човекът от Страсбург и Булон назовава "бунтовници", задържат всъщност защитниците на Конституцията 1. Съдиите, които съдят сражавалите се за Париж или провинцията, всъщност подлагат на разпит поддръжниците на закона. Офицерите, които охраняват мрачните килии с надпис "Осъдени", пазят под стража защитниците на Републиката и Държавата. В Африка генералът, отговарящ за охраната в Ламбеса 2 на съсипаните от жегата, разтърсвани от треска, прокопаващи в обгорената земя бразда, която ще се превърне в техен гроб, заточеници, същият този генерал всъщност държи под ключ, измъчва и избива хора, борещи се за правдата. Всички тези генерали, офицери, жандарми и съдии са в действителност предани на властта престъпници. Те охраняват и подлагат на мъчения не само невинни хора, а герои, не само жертви, а мъченици!

И така, нека се разбере, нека се побърза да се извърши поне най-необходимото, да се разбият веригите, да се вдигнат резетата, да се изпразнят затворническите килии, да се отворят тъмниците, след като все още нямаме смелостта да извадим сабите! Хайде, хора на съвестта, време е, събудете се!

Ако законът, правото, дългът, разсъдъкът, здравият разум, справедливостта и правосъдието са недостатъчно убедителни, тогава да се замислим за бъдещето! Ако угризението на съвестта мълчи, трябва да заговори отговорността.

И нека всички онези, които като собственици стискат ръката на някой висш съдебен служител; като банкери прославят победите на някой генерал; като селяни поздравяват почтително някой жандарм; нека всички онези, които се възползуват от разкошния дом, в който живее министърът, от къщата, която обитава префектът, и се приютяват като в лазарет; нека всички онези, които като обикновени граждани, а не като чиновници, ходят по баловете и банкетите на Луи Бонапарт и не виждат, че над Елисейския дворец се развява черно знаме, нека всички те знаят, че подобен род безчестие действува като зараза; дори и ако не грабят, няма да успеят да се изплъзнат от морално съучастие. Престъплението, извършено на 2 декември, ги покрива с кал.

Сегашното положение, на пръв поглед спокойно за онзи, който не мисли, е толкова напрегнато, че никой не би трябвало да се заблуждава. Когато всеобщата нравственост е потъпкана, над обществения строй се спуска мрак, който предизвиква страх.

Всички гарантирани свободи си отиват, всички опорни точки се изгубват.

Занапред във Франция няма да има съд, няма да има съдебна инстанция, няма да има съдии, които да могат да раздават справедливост и да издават присъди по какъвто и да било повод, срещу когото и да било, в името на каквото и да било. 25

Ако пред съдебните заседатели бъде изправен някой злосторник, ако е крадец, той ще напомни на съдиите: държавният глава открадна двадесет и пет милиона франка от Националната банка; ако е подставен свидетел, ще напомни: държавният глава положи клетва пред Бога и поданиците си, а непрекъснато я нарушава; ако се е провинил с произволно задържане под арест, ще напомни: държавният глава арестува и задържа противно на всякакви закони представителите на неприкосновения народ; ако е мошеник, ще напомни: държавният глава мошенически си издействува пълномощие, мошенически си присвои властта, мошенически се настани в двореца Тюйлери; ако е фалшификатор, ще напомни: държавният глава фалшифицира резултатите от изборите; ако е върлуващ из горите разбойник, ще напомни: държавният глава задигна кесиите на орлеанските херцози 3; ако е убиец, ще напомни: държавният глава разстреля, простреля, изколи и избеси хиляди случайни минувачи из парижките улици в деня на преврата; а след това всички злосторници - мошеникът, фалшификаторът, подставеният свидетел, разбойникът, крадецът и убиецът - вкупом ще добавят: а нима вие, съдии, не сте ходили да поздравявате почтително този човек, не сте ходили да го възвеличавате, че престъпва клетвата си, не сте го обсипвали с комплименти, че успява във фалшификациите си, не сте прославяли мошеничествата му, не сте го поздравявали за кражбите му и не сте му благодарили за убийствата? Тогава какво искате от нас?!

Естествено, подобно състояние на нещата е обезпокояващо. Да си затваряме очите пред подобно положение, означава да затъваме в още по-долно безчестие.

Време е, нека повторим, да се спасим от този чудовищен сън, който сковава съвестите ни. Не бива да допускаме след такъв ужасен скандал като "възтържествуването на престъплението, да ни сполети един далеч по-ужасен за всички нас скандал; безразличието на цивилизования свят".

Ако се случи така, историята един ден ще ни накаже като отмъстителка и тъй, още отсега, подобно на ранените лъвове, които се крият някъде из безлюдните гори, справедливият човек, закривайки лицето си пред всеобщото падение, би трябвало да потърси някъде из безкрая подслон, за да се спаси от презрението.

4

Хората ще се пробудят

Но няма да се стигне дотам; хората ще се пробудят.

Единствената цел на тази книга е да разтърси съня им. Франция не трябва да подкрепя това правителство чрез отдавана в просъница поддръжка; в някои случаи, на някои места, под някои сенки сънят е равен на смърт.

Нека добавим, че в момента, в който се намираме, Франция, може да прозвучи странно, но е така, не знае нищо за това, което се случи на 2 декември и впоследствие, или знае отчасти, та може да бъде оневинена. Междувременно, с помощта на множеството по-подробни и смели писания, фактите започват да се разкриват. Тази книга е написана с намерението да осветли някои събития и с Божията помощ да ги представи според истинската им значимост. Най-важното е хората да знаят поне малко какво представлява господин Бонапарт. В настоящия момент благодарение на премахването на свободата на публичните заседания, благодарение на премахването на свободата на печата, благодарение на премахването на свободата на словото, благодарение на унищожаването на свободата и истината, унищожение, което в крайна сметка разрешава всичко, предприето от господин Бонапарт, но едновременно обезценява напълно всичките му начинания, включително и неокачествимия плебисцит, устроен на 20 декември 4, благодарение, продължаваме, на наложената забрана върху всякакви жалби и всякакви разяснения нито едно събитие, нито един човек, нито един факт не са представени според собствената им значимост и не носят истинското си име; престъплението на господин Бонапарт не е престъпление, а необходимост; клопката, заложена от господин Бонапарт, не е клопка, а защита на реда; кражбите на господин Бонапарт не са кражби, а предохранителни държавни мерки; убийствата на господин Бонапарт не са убийства, а са обществено спасение; съучастниците на господин Бонапарт не са злосторници, а магистрати, сенатори и държавни съветници; противниците на господин Бонапарт не са воини на закона и правдата, а дрипльовци, демагози и размирници. Пред очите на Франция, пред очите на Европа 2 декември все още се крие зад маска. Тази книга може да се възприема като ръка, която се протяга от мрака, за да свали маската.

Хайде, ще трябва да представим възтържествуването на реда; ще трябва да обрисуваме това стабилно, улегнало, здраво укрепило се силно правителство; на негова страна е тълпата недоразвити младоци, които имат повече амбиции, отколкото сериозни основания; незаконородени хлапаци и продажни просяци; в борсовия свят негова опора е евреинът Фулд 5, в църковните среди негова опора е католикът Монталамбер 6; уважаван е от жените, които искат да станат проститутки, и от мъжете, които искат да станат префекти; подкрепян е от коалицията на проституиращите, като дава приеми; като фабрикува кардинали; като носи бяла вратовръзка и цилиндър под ръка, ръкавици с цвят на прясно масло като Морни, новоизлъскан като Мопа, гладко сресан като Персини 7, богат, елегантен, чистичък, позлатен, изчеткан, весел, родил се от локва кръв.

Да, хората ще се пробудят.

Да, хората ще се отърсят от вцепенението, което за народ като нашия е срамно; и когато Франция се събуди, когато отвори очи, когато започне да различава, когато види какво има пред себе си и до себе си, същата тази Франция ще се отдръпне, разтърсена от тръпка на ужас, ще се възправи срещу това чудовищно престъпление, с което се е бракосъчетала в мрака, чието легло споделя.

Тогава ще удари решителният час.

Скептиците се подсмихват и продължават да повтарят:

"Не се надявайте на нищо. Този политически режим според вас е срам за Франция. Така е, но този срам се котира добре на Борсата, така че не се надявайте на нищо. Ако продължавате да се надявате, значи сте поети и мечтатели. Огледайте се все пак: съдът, печатът, интелигенцията, словото, мисълта, всичко, което беше свободно, вече го няма. Вчера всичко това се развиваше, живееше; днес е сковано от страх. Какво пък толкова! Хората са доволни, привикват със сковаността, възползуват се от нея, уреждат си работите, приспособяват се към това като към нещо обикновено. Животът на обществото продължава и много почтени хора смятат, че всичко е наред. Защо ви е да променяте положението? Защо ви е да нарушавате съществуващия ред? Не си правете илюзии; положението е стабилно, непоклатимо, така е сега, така ще бъде и занапред."

Ние сме в Русия. Нева е замръзнала. Хората строят къщи върху леда; по него преминават тежки волски коли. Водата не е вода, а камък. Минувачите сноват насам-натам по превърналата се в мрамор река. Върху нея се изгражда временен град, прокарват се улици, отварят се магазини, хората продават, купуват, ядат, спят, палят си огън върху замръзналата вода. Хората могат да си позволят всичко. Не се страхувайте, правете каквото ви харесва: смейте се, танцувайте, реката е по-стабилна от твърдата земя. Тя наистина звънти под краката на хората като гранит. Да живее зимата! Да живее ледът! Така ще бъде во веки веков. Но погледнете към небето. Ден ли е? Нощ ли е? Някаква бледна и сива светлина се плъзва по снега; човек би казал, че слънцето умира.

Не, ти не умираш, свобода! Някой ден, когато хората най-малко очакват, в часа, в който те забравят напълно, ти ще се изправиш! Каква е тази заслепяваща светлина! Хората ще се озоват пред твоето звездно лице, изникнало изведнъж изпод земята, озарило хоризонта. Над необятния сняг, над необятния лед, над необятната бяла, замръзнала равнина, над превърналата се в леден блок вода, над зимата на безчестието ще литне твоята златна стрела, ще се стрелнат твоите пламтящи, ослепителни лъчи! Ще заструи светлина, топлина и живот! И тогава се заслушайте! Чувате ли някакъв глух звук? Чувате ли онзи страховит пукот, който се разнася от дълбините? Това е разпукването на леда. Леденият град пропада в Нева. Отново е река. Оживялата, радостна и страшна водна стихия надига ненавистния мъртъв лед и го разбива. Беше гранит, напомняте вие, а вижте сега как се троши, като стъкло! Това е разпукването на ледовете, предупреждавам ви, истината се връща. Напредъкът продължава; това е човечеството, което поема на път и влачи, увлича, изтръгва, отнася, разбива, размества, смазва и потопява във вълните си, като стари и износени мебели от бедняшка колиба, не само новопровъзгласената империя на Луи Бонапарт, но и всички кроежи и дела на стародавния вековечен деспотизъм! Вижте как реката отнася всичко! То изчезва завинаги. Никога няма да го видите отново. Полупотъналата книга е остарелият кодекс на несправедливостта! Дървеният скелет, който вълните поглъщат, е престолът. Другият дървен скелет, който вълните повличат надолу, е ешафодът!

Но какво беше нужно, за да настъпи подобно всеобхватно потъване, за да бъде извоювана великата победа на живота над смъртта? Само един твой поглед, о, слънце, само един твой лъч, о, свобода!

6

Портрет

Луи Бонапарт е среден на ръст, блед, с хладно изражение мъж, който е толкова бавен, че има вид на ненапълно събудил се човек. Публикувал е, както вече споменахме, един високо ценен в артилерийската наука трактат и отлично познава оръдейната стрелба. Язди добре. Говори провлачено френски с лек немски акцент. Всичко рицарско у него се изяви на турнира в Еглингтън 8. Той е с гъсти мустаци, скриващи усмивката му, с която напомня за херцог Алба 9, погледът му е угаснал като на Шарл IХ 10.

Ако се преценява извън онова, което назовава "моите породени от необходимостта дела" или "моите велики дела", напомня за един добре познат, лекомислен и суетен театрален персонаж. Ощастливените особи, поканени през лятото да гостуват в двореца му Сен Клу, получават едновременно с поканата заповед да си носят един утринен и един вечерен тоалет. Обича дребната слава, блясъка, перата по шапките, бродериите и пайетите по дрехите, пасквилите, надутите фрази, гръмките титли, всичко, което звънти и блести, всички дребни, панаирджийски украшения на властта. Като сродник на пълководеца от битката при Аустерлиц 11 се облича като генерал.

Малко се интересува дали го презират, задоволява се с външно засвидетелствуваната му почит.

Този човек, който би помрачил втория план на историята, зачерня първия. Европа се присмиваше от континента на Хаити, когато изведнъж в нея се появи един белокож Сулук 12. Сега в Европа, а дори извън нея, всички будни умове са обхванати от дълбока почуда, нещо като чувство за лична обида; защото Европейският континент, волю-неволю, е съпричастен с Франция, това, което унижава Франция, оскърбява Европа.

Преди 2 декември водачите на десницата заявяваха, без да се колебаят: Луи Бонапарт е глупак. Те се лъжеха. Вярно е, че умът му е размътен, че в ума му има бели полета, но там може да се открият тук-там и някои по-подредени и свързани мисли. Той прилича на книга с откъснати страници. Луи Бонапарт си има по някоя фикс-идея, но една фикс-идея невинаги е глупост. Той знае какво иска и върви право натам. Прегазвайки справедливостта, закона, разума, честността, човечността, каквото и да е, преследва неотклонно целта си.

Такъв човек не е глупак. Той е от друго, различно от нашето време. Изглежда глупав само защото е безподобен. Пренесете го в ХVI век в Испания и Филип II ще го приеме като някой от обкръжението си; пренесете го в Англия и Хенри VIII ще го приеме с радушна усмивка; пренесете го в Италия и Цезар Борджия ще се хвърли на врата му. Или, да речем, го пренесем някъде извън европейската цивилизация, например в Янина през 1817 година, тогава Али-Тепелени 13 ще му протегне ръката си.

С някои свои черти той напомня за владетелите, управлявали през периода на късната Римска империя и средновековието. Действията му биха се възприели като съвсем естествени от Михаил Дюка, Роман Диоген, Никифор Вотаниат, от евнуха Нарсес, от вандала Стиликон, от Мохамед II, от Александър VI, от Ецлин 14 в Падуа, както и самият той ги приема съвсем естествено.Само че той забравя или може би не знае, че във време като нашето неговите дела ще трябва да преминат през великите духовни озарения на човешкия морал, които са били излъчвани три века от поредица просветени умове и от Френската революция, че под тяхното въздействие неговите дела възвръщат истинския си облик и се открояват такива, каквито са, отблъскващо безобразни.

Неговите поддръжници - има ги - го сравняват благосклонно с вуйчо му, с първия Бонапарт. Те говорят: "Единият извърши преврата на 18 брюмер 15, другият - на 2 декември: двама истински честолюбци." Първият Бонапарт иска да изгради отново Римската империя, да превърне Европа във васално имение, да владее континента със силата си и да го заслепява с величието си, да седи на трона на кралете, да предлага табуретки, да принуди историците да изброяват: Немрод, Кир, Александър, Анибал, Цезар, Карл Велики, Наполеон - да стане господар на света. Той наистина става господар на света. Именно затова извършва преврата на 18 брюмер. Сегашният Наполеон иска да разполага с коне и проститутки, да го наричат "господарю" и да живее добре. Именно затова извърши преврата на 2 декември. Двама истински честолюбци; сравнението е точно.

Нека прибавим, че подобно на първия вторият също желае да стане император. Но това, което ни кара да се откажем от сравненията, е, че може би съществува известна разлика между извоюването на империята и докопването до империята чрез измама.

Както и да е, това, което е безспорно и нищо не може да скрие, дори бляскавата завеса от слава и нещастия, на която се чете: Аркола, Лоди, Пирамидите, Ейлау, Фридланд, Света Елена 16, това, което е безспорно, повтаряме, е, че превратът на 18 брюмер е престъпление, чието срамно петно се разширява след преврата на 2 декември върху паметта на Наполеон.

Господин Луи Бонапарт допуска на драго сърце да го смятат за социалист. Той усеща, че благодарение на тази заблуда пред него се разкрива благоприятно, незаето поле, върху което да изяви амбициите си. Ние вече споменахме, че той добре използува времето, прекарано в затвора, за да си създаде почти известност на демократ. Един факт го охарактеризира достатъчно. След като, докато се намира в Хам, публикува книгата си "Премахването на бедността" 17, издание, което привидно си поставя една-единствена изключителна цел: да изследва раните от нищетата върху народа и да разкрие средствата за излекуването им, изпраща произведението си на един от своите приятели с бележка, която случайно привлече погледа ни: "Прочетете този труд върху пауперизма и ми кажете дали той би могъл да ми бъде от полза."

Великата дарба на господин Луи Бонапарт е мълчанието.

Преди 2 декември той имаше съвет от министри, които си въобразяваха, че са нещо, тъй като са отговорни лица. Председателят председателствуваше. Никога или почти никога той не взимаше участие в дискусиите. Докато господата Одилон Баро, Паси, Токвил, Дюфор и Фуше 18 говореха, "той изработваше, погълнат изцяло, птиченца от хартия или рисуваше човечета върху държавните документи", разказва един от неговите министри.

Да се преструва на умрял, това е всъщност изкуството му. Той застава онемял и неподвижен, гледайки в посока, различна от намерението му, докато настъпи часът. Тогава обръща глава и връхлита върху плячката си. Политическото му решение ви пресреща внезапно на някой изненадващ завой, където ви изнудва с пистолет в ръка, ut fur 19. До този момент с възможно най-малко движения. Само веднъж в продължение на изтеклите три години го видяхме да излиза на открита борба с Шангарние 20, който също, от своя страна, замисляше някакво опасно начинание. Ibant obscuri 21, както казва Вергилий. Франция разучаваше тези двама мъже с известно безпокойство. Какво става между тях? Дали единият не мечтае да стане втори Кромуел? Дали другият не мечтае да стане втори Монк 22. Всички се питаха и всички ги наблюдаваха. Единият и другият заемаха една и съща, забулена в тайнственост позиция, използуваха една и съща тактика на изчакване. Бонапарт не отронваше нито дума, Шангарние не се издаваше с нито един жест; единият не помръдваше, другият не продумваше; и двамата като че ли се надиграваха кой повече ще заприлича на статуя.

Въпреки всичко в някои случаи Луи Бонапарт нарушава мълчанието си. Но тогава не говори, а лъже. Този човек лъже, както другите дишат. Ако обяви някакво почтено намерение, внимавайте; когато настоява за нещо, не му се доверявайте; когато полага клетва, пазете се.

Макиавели създава свои потомци. Луи Бонапарт е един от тях.

Оповестява, да речем, нещо възмутително, всички се обявяват срещу предложението му, отказва се от него с възмущение, кълне се във всички богове, заявява пред всички, че е честен човек, после, в момента, когато всички се успокоят и вече се присмиват на нелепото му намерение, той го осъществява. Така постъпи при извършването на преврата, когато разписа постановленията за изгнание, когато лиши от права и състояние принцовете от Орлеанската династия 23, така направи при нахлуването в Белгия и Швейцария, така действува във всичко останало. Такъв е подходът му; мислете си каквото искате за него; такъв е подходът му, намира го за уместен, това си е негова работа. Той ще се разправя с историята.

Да си представим, че сме от близкото му обкръжение; подхвърля, да речем, мимоходом, някой проект, който на пръв поглед не изглежда неморален, нямаме време да се вглеждаме в него, а той се оказва безумен и опасен, опасен и за самия Луи Бонапарт; предявяваме възраженията си; изслушва ни, но не отговаря, отстъпва в някои случаи, а след това за два-три дни налага мнението си и всичко става по волята му.

В Елисейския дворец в кабинета му има маса, чието чекмедже е непрекъснато полуотворено. Той изважда някакъв лист оттам, прочита го пред някой министър и ето че се появява постановление. Министърът го поддържа или отхвърля. Ако го отхвърли, Луи Бонапарт прибира листа в чекмеджето, в което има много други листчета, които съдържат Мечтите на всемогъщия човек, затваря чекмеджето, заключва го, прибира ключа и си отива, без да каже дума. Министърът се сбогува с него и се оттегля, поласкан от оказаното му уважение. На другата сутрин постановлението се появява във вестник "Монитор".

В някои случаи дори с подписа на министъра.

Благодарение на този начин на действие Луи Бонапарт непрекъснато се възползува от изненадата, една голяма сила; и тъй като не възниква никакво вътрешно препятствие от страна на онова, което другите хора наричат съвест, той упорито държи на своето намерение и, както вече казахме, преминава през всичко, прегазва всичко и постига целта си.

В някои случаи, но не поради моралните последствия от своите дела, а поради материалните им последствия, отстъпва. Разпоредбата да се прогонят в изгнание осемдесет и четири представители на народа, публикувана на 6 януари във вестник "Монитор", възмути общественото мнение. Макар че Франция беше здраво вързана, потръпването се усети. Все още страхът, предизвикан от 2 декември, не бе отминал; всяко вълнение можеше да предизвика опасни последствия. Луи Бонапарт разбра добре положението. На другия ден, на 10 януари, трябваше да се появи втора разпоредба за прогонване в изгнание, в която бяха изредени осемстотин имена. Луи Бонапарт заповядва да му донесат коректурите на "Монитор", списъкът бил поместен на четиринадесет колони в официалния вестник. Смачква коректурите, хвърля ги в огъня и разпоредбата не излезе. Прогонването в изгнание продължава, но без разпоредби.

В подобни начинания той има нужда от помощници и сътрудници; нужни са му както той сам казва, "хора". Диоген някога ги търси с фенер в ръка, Луи Наполеон днес ги търси с банкноти  ръка. И ги намира. Някои качества на човешката природа пораждат особен вид действуващи лица, сред които централна фигура се оказва самият той. Така че те се групират непременно около него по силата на някакъв тайнствен закон на гравитацията, който управлява не само космическото въртене, но и моралното съществуване. За да осъществи "делото на 2 декември", да го проведе и изведе докрай, Луи Наполеон се нуждаеше от споменатите "хора"; оказа се, че такива хора има. Днес е заобиколен от тях; те го ухажват и му отдават почести, втъкават славата си в неговата. През някои исторически епохи възникват плеяди от велики мъже; през други епохи се раждат плеяди от негодници.

При все това епохите не трябва да се объркват, минутата на Луи Бонапарт не бива да се обърква с деветнайсетия век; отровната гъба изниква под дъба, но не е дъб.

Господин Луи Бонапарт успя. Отсега нататък на негова страна са парите, търговията, банките, борсата, магазините и касите, както и всички онези хора, които сменят така лесно една партия с друга, когато е достатъчно да се прекрачи само през срама. Той превърна господин Шангарние в глупак, погълна като един залък господин Тиер, господин Монталамбер стана негов съучастник, от властта направи вертеп, а бюджета - свое владение. Той гравира върху националната монета медал, назовава се медал в чест на 2 декември, в чест на верността, с която спазва клетвите си. Фрегата "Конституция" беше преименувана във фрегатата "Елисейски дворец". Той може, когато поиска, да заповяда да бъде коронясан от господин Сибур и да изостави тясното си легло в Елисейския дворец и да се настани в широката спалня в Тюйлери 24. От 7 месеца той разширява властта си; произнася речи, възславя победата си, урежда банкети, дава балове, танцува, царува, организира паради и се перчи като паун; излага пред всички процъфтяващата си грозота в една ложа на Операта, разпорежда се да го наричат принц-президент, раздава щедро знамена на войската и почетни кръстове на полицейските комисари. Когато става въпрос да си избере някакъв символ, той проявява скромност и си избира орела; скромно желание, достойно за лешояд.

БЕЛЕЖКИ:

1. Конституцията - става дума за Конституцията, която се изработва от Учредителното събрание, което заседава в Париж през периода 4 май 1848-27 май 1849 г.

2. Ламбеса - изправителен лагер в Източен Алжир, в който след преврата на Луи-Бонапарт (2 декември 1851) са заточени много честни републиканци.

3. Орлеанските херцози - в историята на Франция са известни четири фамилии орлеански херцози. Последният потомък на четвъртата е Луи-Филип (1773-1850).

4. Плебисцит, проведен на 20 декември - на 20-21 декември 1851 г. Луи-Наполеон проверява волята на френския народ с плебисцит. Избирателите трябвало да отговорят на въпроса: приема ли френският народ властта на Луи- Бонапарт и възлага ли му съответните пълномощия да изработи конституция на базата на оповестеното на 2 декември възвание.

5. Ашил Фулд (1800-1867) - френски банкер, министър на финансите след преврата на Луи-Бонапарт.

6. Монталамбер (1810-1870) - френски писател и политически деец, ревностен защитник на католицизма под влияние на Ламне.

7. Шарл-Огюст Морни (1811-1865) - незаконороден син на Хортензия дьо Боаре, жена на Луи-Бонапарт, крал на Холандия; Емил дьо Мопа (1818-1888) - префект на парижката полиция при преврата на Луи-Бонапарт, след това министър на държавната полиция; граф Дьо Персини (1808-1872) - френски политически деец, организатор на бонапартистката партия след Февруарската революция (1848), министър на вътрешните работи след преврата на Луи-Бонапарт.

8. През октомври 1838 г. Луи-Бонапарт участвува в проведен в споменатото английско градче (Еглингтън) турнир, на който се демонстрират средновековните бойни ритуали на рицарите.

9. Херцог Алба (1508-1582) - испански генерал, служил последователно на Карл V и Филип II, прославил се с жестокостите си в Нидерландия и Португалия.

10. Шарл IХ - крал на Франция от 1560 г., който има зловещата слава, че е организирал и участвувал лично в кланетата през Вартоломеевата нощ (1572).

11. Битката при Аустерлиц - градче в Моравия, край което на 2 декември 1805 г. Наполеон I разгромява руско-австрийската армия.

12. Фаустен Сулук (1782-1867) - чернокожият владетел на Хаити, който през 1849 г. се обявява за император на острова под името Фаустен I.

13. Али паша (1741-1822) - владетел на Янина, опитва се да въведе някои постижения на западноевропейската цивилизация в Турция, прочува се с деспотичните си маниери.

14. Михаил Дука - византийски император (1071-1078), известен като Михаил VII; Роман IV Диоген - император на Византия (1067-1071), известен като Роман IV; Никифор Вотаниат (ХI в.) - император на Византия, известен като Никифор III; Нарсес (472-568) - главният евнух на император Юстиниан; Флавий Стиликон - предприемчив римски държавник, известен с алчността и жестокостта си, живял през периода на упадък на Римската империя; Мохамед II - турски султан (1451-1482), но Юго явно има предвид наследника му Мохамед III, прочул се като убиец на деветнайсетимата си братя; Александър VI - римски папа (1492-1503) от фамилията на Борджиите, прочул се жестокости и разврат; Ецлин - Юго има предвид Ецлин III, най-известния представител на прочутата падуанска фамилия, назоваван от съгражданите си Жестокия или Тирана.

15. На 18 брюмер, година VIII по революционния календар (9 ноември 1799 г.) Наполеон Бонапарт се връща от Египет във Франция, извършва държавен преврат и се провъзгласява за Първи консул.

16. Аркола - на 17 ноември 1796 г. Наполеон отвоюва от австрийците моста над рекичката Аркола в Италия; Лоди - италианско градче, близо до Милано, край което през 1796 г. Наполеон Бонапарт разбива армията на австрийците; Пирамидите - в близост до тях, в Египет, Наполеон разгромява войската на мамелюците, предвождани от Мурад Бей (21 юли 1798 г.); Ейлау - руско градче, край което Наполеон воюва с руснаци и прусаци през февруари 1807 г.; Фридланд - руско градче (дн. Правдинск), край което Наполеон разгромява руската армия на 14 юни 1807 г.; Света Елена - остров в южната част на Атлантическия океан, на който е заточен Наполеон от окончателния му разгром (1815) до смъртта му (1821).

17. "Премахването на бедността" - социологическо есе, което Луи-Бонапарт написва по време на заточението си в гр. Хам, Североизточна Франция, заради организираните от него бунтове срещу краля Луи-Филип (1836 и 1840 г.).

18. Одилон Баро (1791-1873) - председател на правителството, формирано от принц-президента Луи-Бонапарт (1848-1849); Иполит Филибер Паси (1793-1880) - министър на финансите в правителството на принц-президента през 1848 г.; Алексис дьо Токвил (1805-1859) - френски писател, историк и държавник, министър на външните работи в кабинета на Одилон Баро; Антоан Дюфор 1798-1881) - френски юрист, член на сформираното от Луи-Бонапарт правителство; Леон Фуше (1804-1854) - френски политически деец, журналист, министър на вътрешните работи (1848).

19. Ut fur (лат.) - като крадец.

20. Шангарние (1793-1877) - френски генерал, монархист, противник на Луи-Бонапарт, след 2 декември 1851 г. прокуден в изгнание.

21. Ibant obscuri. (Лат.) - Вървяха в мрака.

22. Монк (1608-1670) английски генерал, съратник на Кромуел, който преговаря с Чарлз II и след абдикацията на Кромуел го възстановява на трона.

23. Орлеанската фамилия - вж. бел. 3.

24. Елисейският дворец - резиденция на президента на Републиката от 1848 г.; Тюйлери - резиденция на френските крале в Париж от ХVІІ век, разрушена до основи през 1882 година.