Исторически преглед
Римската империя се разделя на два големи региона през 396 година от н.е. на Западна Римска империя /Апенински и Пиринейски полуостров, Галия, Британия, Илирия и Панония, Северна Африка/ и Източна Римска империя /Балканският полуостров, Мала Азия, Египет/.
Разпадът на Западната Римска империя /476 г/
В края на ІV век започва Великото преселение на народите. През 375 година от н.е. х у н и т е разгромяват племето алани, разположило се по долното поречие на Дон и нападат племенния съюз на г о т и т е, обтаващи Причерноморието.
През 410 година от н.е. в е с т г о т и т е, предвождани от Аларих, превземат Рим и го разграбват.
През 418 година на териоторията на Западната Римска империя възниква първата варварска държава - В е с т г о т с к о т о кралство със столица Толоза.
В началото на V век б у р г у н д и ц и т е основават по средното течения на Рейн своя държава със столица Вормс. Бургундското кралство е разгромено от настъпващите хуни, предвождани от Атила /Бич Божи/, през 437 година. Това драматично събитие в живота на втората варварска държава е пресъздадено в оцелялата до нас епическа поема “Песен за Нибелунгите”.
През 455 година в а н д а л и т е прехождат от Северна Африка на Апенинския полуостров, под ръководството на вожда им Гейзерих превземат Корсика, Сардиния и Сицилия, превземат Рим и изпотрошават античните паметници в него. Оттам произлиза термина “вандализъм”.
През 476 година е свален от престола последния Император на Западната римска империя Ромул Августул. Предводител на варварите победители е Одоакър.
Възникването на християнската религия и Цъквата:
Християнската религия възниква като религия на онеправданите и смирените.
Тя бива призната като официално вероизповедание през 313 година с тъй наречения Милански едикт.
Първият вселенски събор, на който се събира висшия клир на новоучредената Църква, се провежда в Н и к е я /Мала Азия/ 325 г./ Преодоляват се еретичните тълкувания на догмата, установява се единство.
Вторият вселенски събор се провежда в К о н с т а н т и н о п о л /381 г./. Бог е е д и н, явява се в три ипостаса /Светата троица: Бог-отец, Бог-син и Свети Дух/. Христос възкръсва за да спаси земните хора от греховете им. Обявен е за Спасител.
През ІV век от н.е. християнството е вече разпространено сред редица германски племена - готите, бургундите и вандалите… Първият проповедник на новата вяра сред готите е У л ф и л а, който превежда Светата книга /Библията/ на готски език.
В началото на V век римският епископ започва да се назовава п а п а / от гръцки “баща”/, а Западната църква - к а т о л и ч е с к а /т.е. световна или вселенска/.
През V век на Изток се появяват първите манастирски обители, а през VІ век на Запад се учредяват първите монашески ордени.
Монашески братства и ордени
Орденът на бенедиктинците /530 г./
Орденът на бенедиктинците /529 г./Бенедиктинският орден (на латински: Ordo Sancti Benedicti, OSB) е най-старият западен католически орден. За година на неговото основаване се приема 529, когато Св. Бенедикт от Нурсия приема монашеството в манастира край Монте Касино /Италия/. Съдейства за т.нар. Каролингски ренесанс. Разроява се на т р и конгрегации: цистерианци, селестинци и калмодули.
Орденът се преорганизира радикално през Х век, когато се настанява в манастира Клюни /Париж/, откъдето започва Клюнийската реформа - дълъг близо 200-годишен процес на реформи в Римокатолическата църква.
След смъртта на св. Бенедикт през 547 г. основаният от него манастир Монте Касино съществува още не дълго и е разрушен от лангобардите около 577 г (по-късно е възстановен). Монасите, с подкрепа на папа Григорий I Велики се разпръскват по различни страни, разпространявайки по този начин устава и идеите на св. Бенедикт. Скоро бенедиктински манастири възникват в Англия, Франкското кралство, други страни от Западна и Централна Европа, а към ХI век и в Източна Европа.
Сред известниците бенедиктинци от този период са св. Августин Кентърбърийски, св. Вилиброрд, св. Адалберт Пражки и др.
Доколкото "Устава на Св.Бенедикт" се предполага централизирана структура, манастирите до ХI век, прилагащи бенедиктински устав са независими.
Орденът на францисканците /Просещите братя/ 1209 г./
Основан е от италианския монах Франческо от Азиси, одобрен е от папа Инокентий ІІІ през 1215 година.
Разроява се на т р и конгрегации: Малките братя /Миноритите/ следващи канона, Малките братя /Миноритите/ следващи монашеския устав и Капуцините.
Молитвата на Свети Франческо
Господи, направи ме инструмент
на своя мир, където има омраза,
нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина,
където има тъга – радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме
Да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме
за вечен живот.
Орденът на доминиканците /Проповядващите братя/ 1215 г./
Основан е от испанския монах Д о м и н и к в Тулуза, монасите му са страстни проповедници срещу албигойската ерес и поддръжници на Светата инквизиция/1232 г./
Основната дейност на ордена е проповядване на Евангелието, образование и научна дейност, мисионерство, борба срещу ересите. През 2004 г. в състава на доминиканците са 6109 монаси и 3724 монахини в женския клон на ордена. Манастирите са 622.
Орденът има и трети клон - т.нар. терциарии. Това са хора, които са приели обетите на съответния орден и неговия начин на живот, но са избрали да останат да живеят в света, а не зад манастирските стени.
Девизът на доминиканците е "Да възхвалявам, да благославям, да проповядвам!" (на латински Laudare, benedicere, praedicare).
В този орден получават образованието си философите-теолози Тома от Аквино и Алберт Велики.
Орденът на тамплиерите /Рицарите от храма/ 1119 г./
Основан е в Палестина и тамплиерите се прославят като ревностни пазители /банкери и ковчезници на Папската курия/.
Кръстоносните походи на Изток: Вдъхновени са от папа Урбан ІІ, който на голям Църковен събор в Клермон /1095 г./ призовава западните рицари-християни да отвоюват от неверниците Светите места.
Първи кръстоносен поход/1096-1099/
Предводител е рицарят херцог Готфрид Булонски. Участват и прочутите рицари: граф Роберт Фландърски, херцог Роберт Нормандски, Раймонд Тулузки, херцог Боемунд Тарентски. Рицарети превземат през юни 1097 година Иконийското султанство Никея, а след това Едеса /1098/ и учредяват Едеското графство.
На 15 юли те завладяват Йерусалим и създават Йерусалимското кралство, чийто първи крал става Готфрид Булонски /1100 г./.
Втори кръстоносен поход/1147 -1149/
Главният му подбудител е Бернар от Клерво. Този път рицарската експедиция е предвождана от френския крал Луи VІІ и от немския император Конрад ІІІ, които не успяват да превземат Дамаск.
Трети кръстоносен поход /1189 - 1192/
Повод за този поход е завладяването на Ерусалим от египетския султан Саладин. Предводителите този път са немският император Фридрих І Барбароса, френският крал Филип ІІ Август и английският крал Ричард Лъвското сърце. През юни 1191 година кръстоносците превземат остров Кипър и крепостта Акра с околностите й. Ричард Лъвското сърце се установява в Кипър и през 1197 година го превръща в Латинско кралство.
Четвърти кръстоносен поход /1202 - 1204/
Предводители на похода са Бонифаций Монтфератски, Балдуин Фландърски, а негов литописец е Жофроа дьо Вилардуен. Кръстоносците се отклоняват от Египет към Византия. Походът завършва с превземането на Константинопол /1204/ и създаването на Латинската империя /1204 - 1261/.
Пети кръстоносен поход/1217-1221/
Шести кръстоносен поход /1228 - 1229/
Седми кръстоносен поход /1248 -1254/
Осми кръстоносен поход /1270/
Образованието в Западна Европа през Средновековието
Първите университети:
В началното училище учебните дисциплини са групирани в две групи: хуманитарна т р и в и у м /граматика, реторика и диалектика/ и точни науки - к в а д р и у м /аритметика, геометрия, астрономия и музика/.
И т а л и я: Болоня/1158/, Виченца/1205/, Арецо/1215/, Падуа /1222/, Неапол /1224/, Р и м/1303/, Перуджа /13498
А н г л и я: Оксфорд /1168/, Кеймбридж /1209/, в който преподават през Късното средновековие Дънс Скот, Джон Уиклиф и Томас Мор.
Ф р а н ц и я: Най-старият университет тук се ражда от епископално училище в Париж. Кралят Флип ІІ го признава през 1200 година, а папата му признава привилегията да бъде Висше училище през 1215 година. Базисните му факултети са: Теологическият, Медицинският, “Каноническо право” и “Свободни изкуства”. Научните степени, които присъжда са Б а к а л а в ъ р,
Л и с а н с и е, Д о к т о р.
Г е р м а н и я: Хайделберг /1386/, Кьолн /1388/, Лайпциг /1409/
И с п а н и я: С а л а м а н к а /1134/, Валядолид /1346/, Барселона /1450/, Валенсия /1500/.