Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2020 14:39 - ЗАПАДНОЕВРОПЕЙЗСКАТА ЦИВИЛИАЦИЯ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО - уводна лекция на доц. ГЕНО ГЕНОВ
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 317 Коментари: 0 Гласове:
1



 

 Исторически преглед

Римската империя се разделя на два големи региона през 396 година от н.е. на Западна Римска империя /Апенински и Пиринейски полуостров, Галия, Британия, Илирия и Панония, Северна Африка/ и Източна Римска империя /Балканският полуостров, Мала Азия, Египет/.

Разпадът на Западната Римска империя /476 г/

  В края на ІV век започва Великото преселение на народите. През 375 година от н.е. х у н и т е разгромяват племето алани, разположило се по долното поречие на Дон и нападат племенния съюз на  г о т и т е, обтаващи Причерноморието.

  През 410 година от н.е.  в е с т г о т и т е, предвождани от Аларих, превземат Рим и го разграбват.

  През 418 година на териоторията на Западната Римска империя възниква първата варварска държава - В е с т г о т с к о т о  кралство със столица Толоза.

       В началото на V век б у р г у н д и ц и т е  основават по средното течения на Рейн своя държава със столица Вормс. Бургундското кралство е разгромено от настъпващите хуни, предвождани от Атила  /Бич Божи/, през 437 година. Това драматично събитие в живота на втората варварска държава е пресъздадено в оцелялата до нас епическа поема “Песен за Нибелунгите”.

  През 455 година  в а н д а л и т е  прехождат от Северна Африка на Апенинския полуостров, под ръководството на вожда им Гейзерих превземат Корсика, Сардиния и Сицилия, превземат Рим и изпотрошават античните паметници в него. Оттам произлиза термина “вандализъм”.         

   През 476 година е свален от престола последния Император на Западната римска империя Ромул Августул. Предводител на варварите победители е Одоакър.

Възникването на християнската религия и Цъквата:

  Християнската религия възниква като религия на онеправданите и смирените.

Тя бива призната като официално вероизповедание през 313 година с тъй наречения Милански едикт.

  Първият вселенски събор, на който се събира висшия клир на новоучредената Църква, се провежда в  Н и к е я /Мала Азия/ 325 г./ Преодоляват се еретичните тълкувания на догмата, установява се единство.

  Вторият вселенски събор се провежда в  К о н с т а н т и н о п о л /381 г./. Бог е    е д и н, явява се в три ипостаса /Светата троица: Бог-отец, Бог-син и Свети Дух/. Христос възкръсва за да спаси земните хора от греховете им. Обявен е за Спасител.

  През ІV век от н.е. християнството е вече разпространено сред редица германски племена - готите, бургундите и вандалите… Първият проповедник на новата вяра сред готите е  У л ф и л а, който превежда Светата книга /Библията/ на готски език.

     В началото на V век римският епископ започва да се назовава  п а п а / от гръцки “баща”/, а Западната църква -  к а т о л и ч е с к а /т.е. световна или вселенска/.

  През V век на Изток се появяват първите манастирски обители, а през VІ век на Запад се учредяват първите монашески ордени.

Монашески братства и ордени

Орденът на бенедиктинците /530 г./

Орденът на бенедиктинците /529 г./

  Бенедиктинският орден (на латински: Ordo Sancti Benedicti, OSB) е най-старият западен католически орден. За година на неговото основаване се приема 529, когато Св. Бенедикт от Нурсия приема монашеството в манастира край Монте Касино /Италия/. Съдейства за т.нар. Каролингски ренесанс. Разроява се на  т р и  конгрегации: цистерианци, селестинци и калмодули.

  Орденът се преорганизира радикално през Х век, когато се настанява в манастира Клюни /Париж/, откъдето започва Клюнийската реформа - дълъг близо 200-годишен процес на реформи в Римокатолическата църква.

     След смъртта на св. Бенедикт през 547 г. основаният от него манастир Монте Касино съществува още не дълго и е разрушен от лангобардите около 577 г (по-късно е възстановен). Монасите, с подкрепа на папа Григорий I Велики се разпръскват по различни страни, разпространявайки по този начин устава и идеите на св. Бенедикт. Скоро бенедиктински манастири възникват в Англия, Франкското кралство, други страни от Западна и Централна Европа, а към ХI век и в Източна Европа.

   Сред известниците бенедиктинци от този период са св. Августин Кентърбърийски, св. Вилиброрд, св. Адалберт Пражки и др.

    Доколкото "Устава на Св.Бенедикт" се предполага централизирана структура, манастирите до ХI век, прилагащи бенедиктински устав са независими.

 

Орденът на францисканците /Просещите братя/ 1209 г./

  Основан е от италианския монах Франческо от Азиси, одобрен е от папа Инокентий ІІІ през 1215 година.

  Разроява се на   т р и конгрегации: Малките братя /Миноритите/ следващи канона, Малките братя /Миноритите/ следващи монашеския устав и Капуцините.

 

Молитвата на Свети Франческо

 

Господи, направи ме инструмент

 на своя мир, където има омраза,

 нека сея любов;

 където има рана – милост;

 където има съмнение – вяра,

 където има отчаяние – надежда,

 където има тъма – светлина,

 където има тъга – радост.

 О, Боже Всемогъщи, дари ме

 Да не търся утеха, а да утешавам,

 да не търся разбиране, а да разбирам,

 да не търся обич, а да обичам,

 защото когато даваме, получаваме,

 и в прошката ни прощават,

 и в смъртта се раждаме

 за вечен живот.

 

Орденът на доминиканците /Проповядващите братя/ 1215 г./

  Основан е от испанския монах  Д о м и н и к  в Тулуза, монасите му са страстни проповедници срещу албигойската ерес и поддръжници на Светата инквизиция/1232 г./

Основната дейност на ордена е проповядване на Евангелието, образование и научна дейност, мисионерство, борба срещу ересите. През 2004 г. в състава на доминиканците са 6109 монаси и 3724 монахини в женския клон на ордена. Манастирите са 622.

    Орденът има и трети клон - т.нар. терциарии. Това са хора, които са приели обетите на съответния орден и неговия начин на живот, но са избрали да останат да живеят в света, а не зад манастирските стени.

    Девизът на доминиканците е "Да възхвалявам, да благославям, да проповядвам!" (на латински Laudare, benedicere, praedicare).

 В този орден получават образованието си философите-теолози Тома от Аквино и Алберт Велики.

 

Орденът на тамплиерите /Рицарите от храма/ 1119 г./

 

Основан е в Палестина и тамплиерите се прославят като ревностни пазители /банкери и ковчезници на Папската курия/.

 

Кръстоносните походи на Изток:  Вдъхновени са от папа Урбан ІІ, който на голям Църковен събор в Клермон /1095 г./ призовава западните рицари-християни да отвоюват от неверниците Светите места.

Първи кръстоносен поход/1096-1099/

  Предводител е рицарят херцог Готфрид Булонски. Участват и прочутите рицари: граф Роберт Фландърски, херцог Роберт Нормандски, Раймонд Тулузки, херцог Боемунд Тарентски. Рицарети превземат през юни 1097 година Иконийското султанство Никея, а след това Едеса /1098/ и учредяват Едеското графство.

  На 15 юли те завладяват Йерусалим и създават Йерусалимското кралство, чийто първи крал става Готфрид Булонски /1100 г./.

Втори кръстоносен поход/1147 -1149/

  Главният му подбудител е Бернар от Клерво. Този път рицарската експедиция е предвождана от френския крал Луи VІІ и от немския император Конрад ІІІ, които не успяват да превземат Дамаск.

Трети кръстоносен поход /1189 - 1192/

  Повод за този поход е завладяването на Ерусалим от египетския султан Саладин. Предводителите този път са немският император Фридрих І Барбароса, френският крал Филип ІІ Август и английският крал Ричард Лъвското сърце. През юни 1191 година кръстоносците превземат остров Кипър и крепостта Акра с околностите й.       Ричард Лъвското сърце се установява в Кипър и през 1197 година го превръща в Латинско кралство.

Четвърти кръстоносен поход /1202 - 1204/

  Предводители на похода са Бонифаций Монтфератски, Балдуин Фландърски, а негов литописец е Жофроа дьо Вилардуен. Кръстоносците се отклоняват от Египет към Византия. Походът завършва с превземането на Константинопол /1204/ и създаването на Латинската империя /1204 - 1261/.

Пети кръстоносен поход/1217-1221/

Шести кръстоносен поход /1228 - 1229/

Седми кръстоносен поход /1248 -1254/

Осми кръстоносен поход /1270/

 

 

Образованието в Западна Европа през Средновековието

Първите университети:

  В началното училище учебните дисциплини са групирани в две групи: хуманитарна  т р и в и у м /граматика, реторика и диалектика/  и точни науки - к в а д р и у м /аритметика, геометрия, астрономия и музика/.

И т а л и я:  Болоня/1158/, Виченца/1205/, Арецо/1215/, Падуа /1222/, Неапол /1224/, Р и м/1303/, Перуджа /13498

А н г л и я: Оксфорд /1168/, Кеймбридж /1209/, в който преподават през Късното средновековие Дънс Скот, Джон Уиклиф и Томас Мор.

Ф р а н ц и я: Най-старият университет тук се ражда от епископално училище в Париж. Кралят Флип ІІ го признава през 1200 година, а папата му признава привилегията да бъде Висше училище през 1215 година. Базисните му факултети са: Теологическият, Медицинският, “Каноническо право” и “Свободни изкуства”. Научните степени, които присъжда са  Б а к а л а в ъ р,

Л и с а н с и е, Д о к т о р. 

Г е р м а н и я: Хайделберг /1386/, Кьолн /1388/, Лайпциг /1409/

И с п а н и я:  С а л а м а н к а /1134/, Валядолид /1346/, Барселона /1450/, Валенсия /1500/.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075266
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031