МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС /1547 - 1616/
Животът на Сервантес: Роден е в испанското градче Алкала де Енарес, разцположено близо до Мадрид, по време на управлението на Карлос V. Води скитнически живот в един динамично променящ се свят и съдбата му не е по-различна от участта на именитите му съвременници Колумб, Лопе де Вега и Ел Греко.
Сведения за родословното дърво и началното образование на Сервантес черпим от изложението на нашия изтъкнат испанист Тодор Нейков: “Мигел де Сервантес Сааведра е втори поред син и четвърто от седемте деца на Родриго де Сервантес и Леонор де Кортинас. Документите установяват, че към 1489 година един Сервантес /Родриго/, с научна степен бакалавър, живял в Кордова, неговият син Хуан, дядо на великия писател, бил адвокат от същия град, а по-късно кмет и губернатор на Осуна. Втори поред, Родриго, син на този Хуан и баща на Мигел, след прекарано в охолство детство, познава лишения и учил-недоучил, е принуден да изхранва тежкото си семейство като амбулантен фелдшер,хирург и бръснар…Рано сполетялата го глухота идва да усложни още повече положението. Животът на семейството е низ от злопулучни местения, от област в област, от град в град - Валядолид, Андалузия, а след това Мадрид - под гнета на многобройните му кредитори и с вечната грижа за утрешния ден.
Данните за ранното детство и юношество на Мигел де Сервантес са доста оскъдни…Предполага се, че когато семейстовото се озовава в Мадрид /1561 - 1564/ Мигел учи за първми път по-системно. Той научава добре литературния кастилски език, а познанията му по латински му позволяват да се запознае с творчеството на Вергилий и Овидий…Изобщо образованието на юношата е много разпокъсано, то зависи напълно от пътуванията, които предприема неспокойният и винаги преследван от мизерията и от кредиторите баща.” /стр.13 - 14/.
И другите изследвачи на живота на Сервантес твърдят, че той получава несистемно,но добро образование. Знае се, че бързо е усвоил латинския език и е можел да чете в оригинал поезията на Вергилий и Овидий. Известно е, че през 1566 година става ученик на известния педагог хуманист Хуан Лопес де Ойос в Мадрид. В сборника издаден от учителя му по скръбен случай - смъртта на съпругата на крал Филип ІІ Елизабет дьо Валоа - юношата Сервантес участва с един свой сонет и с една елегия.
През 1568 година Сервантес влиза в обкръжението на папския легат Джулио Акуавива, когото следва като секретар в Италия. “След като участва в дуел, в който едва не загива той, заедно с кардинал Акуавива, обикаля последователно Палермо, Милано, Флоренция, Венеция, Парма и Ферара - съобщава Тодор Нейков, - но към края на 1569 година напуща службата си и постъпва през 1570 година в армията на Светата Лига, приет е в полка на Мигел де Монкада…С полка си е на гарнизон в различни италиански градове.”/стр.15/. По-късно преживява съдбовно произшествие, след което осакатява за цял живот. В Средиземно море се сблъскват двете мощни флоти претендиращи за господство в това удобно за търговия вътрешно море, разположено между Европа, Африка и Близкия изток, - флотите на Кръста и на Полумесеца. Сервантес е призован да воюва като редови воин в битката с турците при Лепанто/7 октомври 1571/, където той изгубва лявата си ръка, за да “ме прослави дясната” - шегува се по-късно той.
През септември 1575 година отплува с галерата “Ел Сол” от Неапол за родната Испания. Той пренася важни писма от Хуан Австрийски и от херцог де Сеса, испанския вицекрал на Неапол, до краля на Испания Филип ІІ. Корабът е приловен от алжирски пирати, които пленяват Сервантес, уверяват се, че е “важна особа” и се надяват да получат висок откуп за освобождаването му. Свободолюбивият испанец прави п е т неуспешни опита да избяга от плена на алжирските корсари. “През последните пет години на пленничество си той нито за миг не се примирява със съдбата си, непрекъснато съзъклятничи, не унива и след най-големите беди - пише Нейков. - С много от своите действия той напомня за Рицаря на печалния образ, който черпи нови сили от всяко свое поражение и превъзмогва с по-укрепнал дух всяко премеждие.” /стр.17/. Тогава в Алжир Сервантес започва да пише романа си “Галатея”. Похитителите му го освобождават след като братята от ордена “Света Троица” и майка му събират сумата /500 екю/ за да го откупят. След близо петгодишно пленичество на 19 септември 1580 година Мигел се озовава на свобода.
През 1584 година заживява с актрисата Ана Франка де Рохас, от която придобива дъщеря, но в края на същата година се жени за деветнадесет годишната девойка Каталина де Паласиос и Возмедиано. Младоженците се настаняват в имението на майката на Сервантес в Ескивиас. През 1587 година Филип ІІ подготвя “Великата Армада” за завоюването на островна Англия. Мигел работи известно време като снабдител за войската, скита из Андалузия, сблъсква се с едрите поземлени собственици и селяните, които отказват да изпълняват задълженията и повинностите си към краля. Зле платеният кралски служител Сервантес е обвинен в злоупотреби, задържан е и е отлъчен от Църквата. Има сведения, че няколко пъти е задържан в различни испански затвори. Най-дълго прекарва зад решетките в затвора на Севиля/1597/.
През 80-те години на ХVІ век Сервантес издава два сборника със стихове - “Градината на Духа”/1585/ и “Песни”/1586/. През 1585 година завършва пасторалния си роман “Галатея” и замисля поемата “Пътешествие до Парнас”. По негови признания е написал и около двадесет драми през 90-те години, от които до нас са оцелели само две негови творби “Животът в Алжир” и “Нумансия”. “Цяла поредица от драми, написани в тежките часове на пленичеството, са се изгубили за потомството - напомня Нейков, - но трябва да се предполага, че най-важните автобиографични данни са запазени благодарение на “Разказът на алжирския пленник”, вмъкнат в първата част на “Дон Кихот”, на повестта “Щедрият любовник” /една от “Поучителните повести”/, а също и на драмите “Алжирските тюрми”, “Животът в Алжир” и “Великата султанка доня Каталина де Овиедо”, чиято главна стойност, ако не единствената, е биографичният им характер.” /стр. 17 - 18/.
През последните шестнадесет години на живота си Сервантес се отдава всецяло на литературно творческа дейност. Той е канен често в двора на Филип ІІІ, ползува се от покровителството на херцога на Лерма, граф на Лемос. През 1513 година събира дванадесет свои новели в сборника “Поучителни новели”. През 1614 година Сервантес завършва поемата си “Пътешестие до Парнас”, а една година по-късно се появява сборника му с драматургични творби “Осем комедии и осем нови интермедии”/1615/.
Не разполагаме с точни сведения кога е замислил, нито кога е започнал да пише романа за злополучния рицар Дон Кихот де ла Манча. На 26 септември 1604 година получава разрешение от властите да публикева роман със заглавие “Хитроумният идалго дон Кихот де ла Манча”, който се появява през януари 1605 година. Сервантес придобива бързо известност като романист и се заема да пише втора час на романа за идалгото Дон Кихот след като се появява едно пиратско продължение на творбата му от автор, който се крие зад псевдонима Авеланеда. На 5 ноември 1615 година Сервантес получава разрешение да издаде втора част на романа за смехотворния рицар.
Последната творба, върху която работи Сервантес, е романът му в четири части “Персилес и Сихизмунда”, издаден посмъртно през 1617 година. Сервантес умира два дни след като написва предговора на този си роман в Мадрид на 23 април 1616 година. Той изписва на първата страница на последната си творба посвещение за граф де Лемос: “Времето е кратко, тревогата нараства, надеждата избяга.” Погребан е в гробището на женския метох “Света Троица”, който се намира на улица Кантаранас в испанската столица.
