Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2017 18:47 - РЕНЕ ДЕКАРТ - ПРАВИЛА ЗА РЪКОВОДСТВО НА УМА (Фрагменти)
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 357 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 22.02.2017 18:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 РЕНЕ ДЕКАРТ

 Правило I

 

 Изследванията трябва да имат за цел да насочват ума така, че да му позволят да изказва сигурни и истинни съждения за всичко, на което се натъкне

 

Всеки път, щом открият някаква прилика между две неща, хората имат навика да приписват и на двете онова, което са познали като истинно само за едно от тях дори когато се касае за техни различия. Така, като сравняват погрешно науките, които всички без изключение почиват върху познанието на ума, с изкуствата, които изискват известно упражняване и предразположение на тялото, и като виждат освен това, че един и същ човек не може да изучи всички изкуства едновременно, но че оня, който се занимава само с едно изкуство, става по-лесно превъзходен майстор, защото едни и същи ръце не могат да се приучат да обработват нивите и да свирят на цитра или да вършат много, но съвсем различни работи от този род също тъй лесно, както една от тях, те са сметнали, че така стоят нещата и с науките. Разграничавайки ги една от друга според различните им обекти, те са помислили, че трябва да разработват всяка наука поотделно, без да се занимават с  всички останали. В това те без съмнение се заблуждават. Защото, като имаме предвид, че всички науки не са нищо друго освен човешката мъдрост, която остава винаги една и съща, колкото и различни да са изследваните от нея обекти, и в която тези обекти не пораждат по-голямо изменение, отколкото различните неща в осветляващата ги слънчева светлина, не е нужно да поставяме граници на ума: познанието на една истина не ни пречи да открием друга, а по-скоро ни помага в това. И наистина струва ми се учудващо, че почти всички изучават с най-голямо старание нравите на хората, свойствата на растенията, движенията на звездите, преобразованията на металите и други подобни обекти на изследване, докато почти никой не се замисля над здравия разум или над всеобщата мъдрост, макар че всъщност всички други неща трябва да се ценят не толкова сами по себе си, колкото поради това, че имат някакво отношение към тях. Затова ние не без основание поставяме това правило пред всички останали, защото нищо не ни отдалечава толкова от правия път на търсене на истината, колкото насочването на нашите изследвания не към тази обща цел, а към частни цели. Аз не говоря тук за лоши и осъдителни цели, като например суетната слава или позорното користолюбие, защото очевидно е, че измамата и хитростта, присъщи на низките умове, водят към тях по един много по-къс път, отколкото може да направи това твърдото познание на истината. Искам  обаче да говоря за честни и похвални цели, защото те често ни заблуждават по един по-незабележим начин, както например когато искаме да се занимаваме с полезни науки било поради житейските облаги, които извличаме от тях, било заради удоволствието, което изпитваме от съзерцаването на истината и което в този живот е почти единственото щастие, чисто и непомрачено от никаква скръб. Това са действително законни плодове, които ние можем да очакваме от заниманието ни с науките. Но ако мислим за тях по време на нашите изследвания, те често стават причина да пропуснем много неща, необходими за придобиването на други знания, защото на пръв поглед тези неща изглеждат или малко полезни, или маловажни. Затова трябва добре да разберем, че всички науки са тъй здраво свързани помежду си, че  е по-лесно да изучим всички едновременно, отколкото една отделно от останалите. Следователно, ако някой иска сериозно да познае истината, той не трябва да избере една частна наука, защото всички науки са в единство и зависят една от друга, а трябва да се грижи единствено да увеличи естествената светлина на своя разум, но не за да разреши една или друга школска трудност, а за да може разсъдъкът му при всякакви житейски обстоятелства да покаже на волята какво решение да вземе. И тогава скоро той ще се удиви, че е успял да напредне повече от онези, които се заемат с частни изследвания, и е постигнал не само всичко онова, което желаят да постигнат и останалите, но и по-добри резултати, за които те не могат да мечтаят. 

 Правило II

Трябва да се занимаваме само с такива предмети, за които нашият ум изглежда способен да придобие сигурно и несъмнено познание

 

Всяка наука е сигурно и очевидно познание и онзи, който се съмнява в много неща, не е много по-учен от оня, който никога не е мислил за тях. Той даже ми се струва по-невежа от него, ако си е съставил погрешна идея за някои от тези неща. Затова по-добре е никога да не се занимаваме с изследване, отколкото да се занимаваме с толкова трудни предмети, че като не сме в състояние да различим истинното от неистинното, да трябва да приемем за сигурно онова, което е съмнително, понеже в такъв случай надеждата да увеличим своите знания е по-малка, отколкото рискът да ги намалим. По такъв начин чрез това правило ние отхвърляме всички познания, които са само вероятни, и решаваме, че трябва да одобряваме само онези, които са съвършено истинни и в които не можем да се съмняваме. Учените /Декарт има предвид лъжеучените-схоластици./ може би си представят, че тези познания са крайно редки, защото по силата на един недостатък, присъщ на всички хора, те не смятат за нужно да размишляват върху тях, смятайки ги за прекалено лесни и достъпни за всички. Аз обаче им заявявам, че те са много повече на брой, отколкото те си мислят, и че са достатъчни за сигурното доказване на множество положения, относно които досега те са могли да формулират само предположения. Но смятайки, че за един учен мъж е недостойно да признае, че не знае нещо, те са свикнали така да разкрасяват погрешните си доводи, че впоследствие сами са се убедили в тях и са започнали да ги представят за истинни.

Всъщност, ако спазваме строго това правило, твърде малко ще са онези неща, с изучаването на които бихме могли да се заемем. В науките наистина няма въпрос, по който учените често да не са били в разногласия. Но всеки път, когато върху един и същ предмет двама от тях са на различно мнение, сигурно е, че поне един от двамата се заблуждава и дори има изгледи нито един да не притежава истината. Защото, ако доводите на единия бяха сигурни и очевидни, той би могъл да ги изложи на другия по такъв начин, че в края на краищата да го убеди. Следователно виждаме, че за всичко, което дава повод за вероятни мнения, ние не сме в състояние да придобием съвършено познание, защото не можем, без да изпаднем във високомерие, да очакваме, че ще постигнем повече, отколкото другите. По такъв начин, ако нашето разсъждение е правилно, от всички досега известни науки остават само аритметиката и геометрията, към които ни насочва спазването на това правило.

Но това не ни дава основание да осъждаме начина, по който досега  се е разбирало философствуването, нито вероятните силогизми, които схоластиката използува като оръжия, защото така младите умове се упражняват и стимулират чрез известно съревнование, а по-добре е те да се образоват от такива мнения, колкото и несигурни да изглеждат в споровете между учените, отколкото да се предоставят напълно на самите себе си. Може би те наистина ще се сгромолясат в пропастта, ако останат  без ръководител, но ако старателно следват стъпките на своите възпитатели, те несъмнено понякога може да се отдалечат от истината, ала поне ще са уверени, че са тръгнали по един по-сигурен път, защото вече е бил изпитан от по-благоразумни. Самите ние се радваме, че някога също бяхме възпитани по този начин в училищата. Но сега,  когато сме освободени от задължението, приковаващо ни към думите на учителя, и сме станали най-после достатъчно зрели, за да измъкнем ръката си от неговата пръчка, ако искаме сериозно да си определим правила, благодарение на които да можем да се издигнем до върха на човешките знания, то между първите трябва да поставим безспорно настоящото правило, което ни предупреждава да не злоупотребяваме със свободното си време,  както правят мнозина, които пренебрегват всички лесни неща и се занимават само с трудни работи: те без съмнение са изобретателни в хитроумни предположения и съвършено вероятни разсъждения, но след много усилия най-после с голямо закъснение забелязват, че само са увеличили своите съмнения и не са придобили никакво знание.

А сега, след като по-горе казахме, че от вече известните науки единствени аритметиката и геометрията са лишени от неистина и несигурност, трябва по-внимателно да проучим защо това е така. В това отношение трябва да отбележим, че до познанието на нещата стигаме по два пътя, а именно: чрез опит и чрез дедукция. Освен това трябва да отбележим, че опитът често ни заблуждава, докато дедукцията, или чистото и просто извеждане на едно нещо от друго може без съмнение да е несполучливо, ако не бъде забелязано, но не би могло да бъде направено зле от разсъдък, който дори в най-малка степен е надарен с разум. Но с оглед на успеха ни в това отношение смятам, че веригите, чрез които диалектиците




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 770153
Постинги: 589
Коментари: 49
Гласове: 302
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031