След близо три години ежедневни волни сутрешни разходки из любимия ми Търновград днес Фортуна ме срещна на тесен тротоар с ДС-резидента Благовест /бившия ректор на ВТУ Иван Харалампиев/, който от упор, изненадващо за мен, вместо поздрав ми изсъска „ГЛУПАК“ и отмина. Баговест е типична креация на БКП/ДС /вербуван е още като ученик в гимназията на Кюстендил/. Отгледан е грижливо от бившите БКП-номенклатурни ректори на ВТУ /Дим.Фил. и Гео. Дан./, от резидента на ДС във ВТУ полк. Ник. Дим. и от Научна ръководителка /ДС-професор от София/. В номенклатурната си кариера той рядко е имал лична позиция, а университетските хора без лична позиция никога не са ме впечатлявали, нито пък респектирали. Така че този постинг не е творение на ЕДНА лична обида, а по-скоро кратък опис на МНОЖЕСТВОТО възможни предположения относно мотивите за тротоарната ярост на едно подследствено ДС-ченге:

1.     ДС-Благовест е може би вече притиснат от месец /след съдебната ваканция/ от разследването на ВТ-Следствието, разпоредено от Окръжна прокуратура – ВТ /малко вероятно предположение, но все пак се задава надежда за СПРАВЕДЛИВОСТ!?/

2.     ДС-Благовест, тъй като работеше винаги „на четири очи“ и с „подкупи под масата“ удовлетворяваше молбите на загрижени студенти и родителите им, с тази си триумфална обида по-скоро известява на „глупака“- наивник : „Никой не може да ми вземе присвоеното, защото играч като мене е неуловим!“ /твърде вероятно предположение/.

3.      ДС – Благовест е разгневен, че е оповестен официално като ДС-резидент, защото пред мен и във ВТУ той се огласяше като „ревностен антикомунист“, а всъщност аз бях един от преките свидетели как той, с коварство и интриги, потуши Първата студентска стачка във ВТУ /1991/ твърде вероятно предположение, защото БКП и ДС измекярите по принцип на обичат „връщанията“ в близкото минало/.

4.     ДС – Благовест като всички дългогодишни БГ – ченгета, вместо да се разкае, триумфира с импулсивната си обида над всички нас, че десетилетия наред ни е „пасал“ като „глупаци“ - всички във ВТ и ВТУ / твърде вероятно предположение, ако си припомним за поведението на други далеч по-бележити от него БГ-ДС-доносници/.

5.       ДС – Благовест с озлобление „пере съвест“ /ако изобщо я притежава/, защото аз по стечение на обстоятелствата бях в бар-масовката от колеги в университетското кафене „Под аулата“, пред която малко преди Промяната /1989/ ДС-полковникът Ник. Дим. провеждаше „приятелските“ си срещи с онези ДС-сътрудници, които наистина, след оперетната Промяна в РБ, бяха „изстреляни“ на ръководни декански или ректорски позиции във ВТУ /това предположение е наглед абсурдно, но в случая е ангажирана колективната историческа памет, а, според моето може би оспоримо убеждение, нейните все по-чести „връщания назад“ озверяват все повече официално оповестените ДС-сътрудници/

6.     ДС – Благовест се оказа на средищна и ключова позиция между тримата последователни ДС – ректори на ВТУ /Вл. Попов и Пл. Легкоступ/, а точно по време на тези изгладнели БКП-матросовци се получи най-голямата и почти фалитоносна пробойна в бюджета на ВТУ / Дано това последно мое много логично предположение предизвика разследващите от Окръжна прокуратура да проведат съвестно, професионално и независимо РАЗСЛЕДВАНЕТО на ректорските финансови своеволия за ИЗЧЕЗВАНЕТО В НИЩОТО на 6-те милиона от държавния бюджет на ВТУ, изложили на стресов риск моите колеги-преподаватели и студенти!/.

     Надеждата на „глупаците“ с честна и открита позиция винаги умира последна!