Постинг
22.11.2016 09:46 -
РОМАНИЗИРАНА АНАМНЕЗА НА НИМФОМАНИЯТА ИЛИ ХУДОЖЕСТВЕНА АНАТОМИЯ НА СКУКАТА
В интернет пространстовото вече се появи в пълен текст първият роман "В ГРАДИНАТА НА ЗМЕЯ" /100 стр./на ЛЕЙЛА СЛИМАНИ, която тази година спечели френската награда "Гонкур" за най-добър роман на годината - вторият й роман "НЕЖНА ПЕСЕН". В първата част на романа "В градината на змея" се проследява живота на семейната двойка Ришар /почитан от пациентите си и уважаван от колегите си лекар/ и Адел /разследваща журналистка, добре запозната с социалния и политически живот в Магреб/ в Париж, а във втората му част двамата съпрузи се заселват в нов дом, в малко френско провинциално градче, далеч от столицата, чиито динамичен и многолик живот в известна степен поражда радикалния срив в доверието между двамата съпрузи. В първите страници на тази творба доминират подробните описания, стигащи в някои ситуации до пределите на порнософт романа, на безчетните дръзки интимните авантюри на обзетата от задушаваща скука и разяждащата я постепенно депресия Адел. Невероятно прецизен е психологическият анализ на Слимани на моментните сексуални прищявки на неукротимото либидо и на съпътстващия неизменно тези бурни и, често, трайни адюлтерни авантюри страх, които буквално хипнотизират съзнанието на Адел. Вихрените чувствени пориви, които връхлитат постоянно възбудената от постоянната динамика на професионалния й живот омъжена жена, помитат както непрекъснато възраждащите се скрупули за съпружеска вярност, така и майчинските й обязаности към нейния син Люсиен - плод по-скоро на страстната любов на Ришар. Защото още в началото на любовната им връзка младежът от провинцията Ришар се оказва омагьосан и изцяло подвластен на красивата и жизнерадостна парижанка Адел. Въпреки настоятелните предупреждения на майка си Ришар, бързо покорен от чара на Адел, се устремява към брачната обвързаност с нея и се втурва да гради кариерата си с убеждението, че след раждането на Люсиен семейната хармония е естествена и извън съмнение даденост, неподвластна на изменение от динамиката на външния, столичен и професионален, живот. Връхлитана често от ужаса при мисълта, че многобройните й извънбрачни сексуални завоевания могат да бъдат разкрити, Адел си изработва една дълго време успешно сработваща с динамичните меандри на неудържимите й либидозни имппулси тактика в прикриването на прелюбодейните си авантюри от самоуверения й съпруг. В описанието на играта на криеница, която Адел успешно разиграва срещу мъжа си години наред, романистката Слимани включва някои криминални повествователни стереотипи, които кореспондират с динамичната приспособимост на разследващата журналистка Адел. Безукорната заблуждаваща стратегия на заробената от задълбочаващата се нимфомания съпруга като че ли започва да я удовлетворява като че ли много повече от неукротимите бесове на жадуващото й сексуални наслади тяло. И точно тогава, когато непрестанните страстни плътски удоволствия потъват в разтворената паст на постоянно дебнещия незаситим ЗМЕЙ НА СКУКАТА, Адел става все по-вяла и безгрижна, че би могла да загуби настървяващата я досега игра на криеница с нищо неподозиращия й самоуверен съпруг Ришар. Разкриването на двойствения живот на любимата му съпруга е като че ли желан от Адел етап в семейните й отношения. Тя отдавна се чувства все по-изчерпана от скриването на пораженията от необяснимата за нея патологична сексуалност върху съзнанието й, т.е. би могло да се приеме, че Адел се осъзнава бавно като неспасяема жертва на ЗМЕЯ НА ЛИБИДОТО, чието разкриване пред Ришар ще я спаси от изтощителното вътрешно напрежение. Във втората част на романа "В градината на змея" Лейла Слимани намира едно ново решение на внезапно връхлетялата и двамата брачни партньори деструктивна семейна дисхармония. Ако романистът-първоописател на едно продължително прелюбодеяние в едно набързо учредено френско семейство Гюстав Флобер /"Мадам Бовари"/19-те век/ "отвежда" затъналата в дългове прелюбодейка Ема до самоубийството с арсеник, младата, живееща във Франция/в Париж през 21-ви век/, романистка Слимани първоначално, чрез първия отривист порив на обезумелия Ришар, само напомня, но не остава на този етап, че възможният изход от преживялото дълбок разрив между съпрузите семейство е тоталния му крах, т.е. прогонването на нимфоманката Адел от дома и оставането на бащата с вече единствената грижа - любимия му син Люсиен. Повлияната най-вероятно от фройдизма романистка Слимани, днес вече притежателка на "Гонкур", представя в детайли разтоварващата многогодишното вътрешно напрежение изповед на Адел пред Ришар, който, укротен и осъзнал дълбоката си страстна привързаност към жена си, постепенно изоставя ангажиментите си на опитен хирург за да застане в обичайната за Фройд поза - "до кушетката на изповедите". Семейството се пренася в уединена къща-крепост в дълбоката френска провинция, Адел се отказва смирено от професията си и се отдава изцяло на грижите за сина си Люсиен и в обработването на цветната градина на семейната къща. Ришар пази ревностно и педантично от всякакви срещи и контакти с външни хора примирилата се с новата си участ на доброволна пленница негова съпруга. Но все по-често, макар че тя упорито го пъди от съзнанието си, Змеят на скуката я обладава и когато се налага, след смъртта на баща й, Адел да пътува до родния си дом в едно парижко предградие, останала сама една вечер попада отново в обятията на другия, непрестанал да тревожи мислите й змей - Змеят на либидото. След поредицата опити за бягства, след неуспешния слалом между двата ненаситни змея, потърсила успокоение в алкохола и дрогата Адел издъхва на пода на обществена тоалетна. С упояващи надежди остава в края на романа само неизменно влюбения в неговата "оздравяла вече" съпруга Ришар, който чака напразно жена си на перона на малката провиницална гара с опиянено от лъчезарни мечти за бъдещо семейно щастие въображение, недостъпно за набезите на двата Змея, подвластно само на възродилите се от младостта му спомени за първите му любовни срещи с прелестната Адел.
Доц. Гено Генов
Няма коментари
