ЯКОБ БУРКХАРТ

 КУЛТУРА И ИЗКУСТВО НА РЕНЕСАНСА В ИТАЛИЯ,
                                 НИ, С. 1986

                                  Флоренция след ХІV в.

С. 86 В историята на Флоренция намираме съчетани в едно най-висша съзнателност и най-голямо богатство от форми на развитие; в този смисъл Флоренция заслужава наистина да бъде наречена първата модерна държава в света. Тук цял народ върши това, което в княжеските държави е дело на едно семейство. Прекрасният флорентински дух, едновременно проницателен и творчески деен в изкуството, преобразява непрестанно политическото и социалното положение, но също така и непрестанно го описва и подлага на критика. Така Флоренция става родина на политическите доктрини и теории, на експериментите и скоковете, но наред с Венеция и родина на статистиката, а сама и преди всички други държави в света – родина на историческото изложение в по-нов смисъл...

  Около 1300- г. Дино Кампаньи описал градските борби на своето време. Политическото положение на града, вътрешните двигатели в партиите, характерите на водачите, с една дума, цялата мрежа от по-близки и по-далечни причини и въздействия тук е така описана, че човек долавя асно превъзходството на Флоренция в общата преценка и описание...

С. 87...Ала мислите на Данте се разпростират върху цяла Италия и света и ако агитацията му за империята, както той я схваща, не е нищо друго освен заблуда, все пак трябва да се признае, че при него младежките съновидения на едва родения политически размисъл се отличават с поетическо величие. Горд е, че пръв поема по този път, воден наистина от ръката на Аристотел, но по свой начин, твърде самостоятелно. Неговият идеал за император е един справедлив, човеколюбив върховен съдия, зависим единствено от Бог, наследник на римското световно владичество, одобрено от правото, от природата, от промисълта Божия...В своите писма Данте е един от най-ранните публицисти, може би първият неспециалист, който издава от свое име тенденциозни съчинения в епистоларна форма. Започнал навреме с тях; още след смъртта на Беатриче издал един памфлет за положението във Флоренция “До властелините на това земно кълбо”, а и по-късните отворени писма от времето на изгнаничеството му са отправени все до императори, князе и кардинали...

  На двамата Вилани – Джовани и Матео – дължим не толкова важни политически разглеждания, колкото свежи, практически преценки и основата на статистиката на Флоренция заедно с важни данни за други държави...

С. 89...Филипо Брунелески, който изровил от земята старата архитектура, и Лионардо Аретино, секретар на републиката, извикал за нов живот античната литература и красноречие; накрая и общото общото благосъстояние на още спокойния град и щастието на Италия, освободила се от чуждите наемни войски;...Венеция владееле отдавна вече с корабите си моретата, когато Флоренция изпратила /1422/ първата си собствена галера /за Александрия/...

Запознаваме се приблизително с имуществото и сделките на първите първите Медичи; за подаяния, обществени строежи и данъци те са изразходвали от 1434 до 1471 година не по-малко от 663755 златни гулдена, от които повече от 400000 се падали само на Козимо, а Лоренцо Великолепни се радвал, че парите се изразходвали толкова добре...

С. 90..Във всеки случай и тук проличава оная държава, в която умиращи бащи умоляват в завещанието си държавата да глоби синовете им 1000 гулдена, ако не упражняват някакъв редовен занаят.

С. 91...И накрая в своите “Флорентински истории” /до 1492 г./ Макиавели схваща родния си град като живо създание, а хода на развитието му като природосъобразно, съответстващо на неговата индивидуалност явление; той е първият между модерните, съумял да стори това...

С. 92...Когато сравнява Флоренция, заета непрекъснато с промени в конституцията си, с болен, сменящ непрекъснато положението си, за да избегне болките, Данте отбелязва една постоянна основна черта в живота на тази държава. Голямата модерна заблуда, че може да се “направи” конституция, да се претвори в нов вид чрез изчисления на наличните сили и насоки, се появява всеки път отново във Флоренция в смутни времена, а също и Макиавели не е могъл да се освободи от нея. Израстват творчески одарени държавници, които чрез изкуствено разместване и разпределяне на властта, чрез майсторски филтрирани изборни форми, чрез привидни служби и други подобни създават трайно състояние и задоволяват еднакво и големи, и малки или пък искар да ги заблудят...

С. 93...От всички обаче, които смятали, че могат да изградят една държава, Макиавели е несравнимо най-великият. За него наличните сили са винаги живи, активни, той поставя правилно и със замах алтернативите и не се опитва да измами нито себе си, нито другите. У него няма нито помен от суетност или желание да се себеизтъква, при това не пише и за публиката, а или за властта и князете, или за приятели. Опасността за него не се крие в някаква псевдогениалност, не и в погрешно тълкуване на понятията, а в буйната му фантазия, която успява да обуздае явно само с усилие. Наистина, политическата му обективност е понякога ужасна в своята откровеност, но тя е възникнала по време на най-голяма неволя и на опасности, когато хората и без това не можели да повярват лесно в правото, нито пък да допуснат, че съществува справедливост...Изобщо Макиавели е патриот в най-точния смисъл на думата, въпреки че трудовете му...са лишени от всякакъв явен ентусиазъм и самите флорентинци накрая гледали на него като престъпник. Колкото и да бил разпуснат в нравите и приказките си – подобно на повечето свои съвременници – благоденствието на държавата било въпреки всичко негова първа и последна мисъл...Положението на нещата било вече напреднало и напълно разклатено, а предлаганите средства и пътища – не всички морални: крайно интересно е обаче как той се надява да види като наследница на Медичите републиката, и то една средна демокрация. Не можем да си представим по-изкусна сграда от концесии на папата, на неговите специални привърженици и различните флорентински интереси; на човек му се струва, че наднича в сложен часовников механизъм...

С. 94...тази единствена по рода си република Флоренция, която, в сравнение с малките тогавашни републики, била далече най-важната творческа работилница за създаването на италианския, дори нещо повече – на модерния европейски дух изобщо...

С. 95...Генуа почти не спада към кръга на нашето разглеждане, тъй като преди времето на Андреа Дория тя не взема почти никакво участие в целия Ренесанс, поради което в Италия се смятало, че ривиерецът презирал всяко  по-весше образование. Борбите между партиите тук  показват толкова необуздан характер и били придружени от такива бурни колебания през цялото си съществуване, че човек не може да проумее как след толкова революции и окупации генуезците са успявали да постигнат отново известно поносимо положение. Може би това им се удавало, защото всички участници в държавния организъм почти без изключение били същевременно търговци...