КУЛТУРА И ИЗКУСТВО НА РЕНЕСАНСА В ИТАЛИЯ, НИ, С. 1986

                                      Венеция през вековете

С. 76  ...Два от градовете, запазили независимостта си, са от най-голямо значение за цялата история на човечеството: Флоренция, градът на вечното развитие, който ни е оставил сведения за всички мисли и намерения на отделния човек и на всички като цялост, взели участие в това развитие в продължение на цели три века; след това Венеция, градът на привидния застой и политическо мълчание. Това са най-ярките противоречия, които може да си представи човек, а и двете, от друга страна, не могат да се сравнят с нищо друго на света...

...Съществува един мит за тържественото основаване на града: на 25 март 413 г. по обед преселниците от Падуа положили основния камък на Риалто, за да стане едно непревземаемо място на свободата и разкъсаната от варварите Италия...

с. 77...Грижата за човека изобщо е отличителна черта за венецианеца по време на мир и по време на война, когато грижите за ранените, дори за тези на неприятеля, са били предмет на учудване  за другите. Всичко, което носи името обществено заведение, може да намери своя образец във Венеция; пенсионното дело било изградено систематично дори по отношение на наследниците. Богатство, политическа сигурност и познание на света допринасят размишленията върху тези въпроси дда достигнат пълна зрялост...

с. 79...Причината за непоклатимостта на Венеция се крие по-скоро в общото въздействие на редица обстоятелства, които иначе не се срещат никъде в такова съчетание. Като град, неподдаващ се на нападение, Венеция приемала открай време външни връзки само след най-хладнокръвно обмисляне, сключвала съюзите си само с оглед на някои преходни цели и по възможност на най-висока цена. Ето защо основният тон на венецианската душевност е тон на горда, дори изпълнена с презрение изолираност, затова пък на толкова тясна вътрешна сплотеност, за което допринася и омразата на цяла останала Италия...Смао чрез спокойствие и сговор вътре в държавата можело да бъде запазено такова изкуствено създадено предимство – това чувствала положително по-голямата част от населението; ори само по тая причина тук нямало добра почва за съзаклятници; а и дори да имало недоволни, то поради разделението на благородници и граждани между тях се поддържала дистанция, която затруднявала всяко сближение. А на ония от средата на аристокрацията, които евентуално можели да станат опасни, именно на богатите, чрез големи търговски сделки и пътувания и чрез участие в непрестанно повтарящите се войни с турците, бил пресечен главния източник на всички заковори – безделието..

с. 80...А ако понякога завистта и честолюбието се нуждаели на всяка цена от удовлетворение, то се намирала официална жертва, власт и законни средства. Моралните мъки, на които бил подложен дожът Франческо Фоскари /+ 1457/ пред очите на цяла Венеция, са вероятно най-страшния пример за едно отмъщение, възможно само там, където съществуват аристокрации. Съветът на Десетте, включващ в себе си и инквизиторите, се месел във всичко и притежавал абсолютното право върху живота и смъртта, върху касите и командването на армиите...Но колкото и дейността на известни венециански власти да била подмолна и насилническа, истинският венецианец не бягал, а се предавал не само защото републиката имала дълги ръце и можела да го залови и вместо него да измъчва семейството му, но и защото в повечето случаи постъпвали така поради конкретни основания, а не от кръвожадност. Изобщо надали една държава е упражнявала някога по-голяма морална власт над своите поданици в чужбина...

с. 82...Една власт с основи, толкова комплицирани, с дейност и интереси, разпрострели се върху толкова широка сцена, не би била мислима без обстоен цялостен обзор, без постоянен баланс на силите и тежестите, на приливите и отливите. Венеция би имала основателно право да се смята за родно място на модерната статистика, наред с нея може би и Флоренция, а на второ място – по-развитите италиански княжества...Флоти, войска, политически натиск и политическо влияние, всичко това се записвало просто в търговските книги под рубриките “да дава” и “да взема”. Едва в италианските градове последиците от пълното политическо съзнание, образецът на мохамеданската администрация и прастарото, силно развитие на производството и на самата търговия се сливат в едно,  за да се сложат основите на истинската статистика...

с. 83...Във Венеция...крайната цел е наслада от властта и живота, по-нататъшно развитие на унаследеното от дедите, натрупване на най-доходните индустрии и откриване на все по-нови пътища към пазарите.

...Узнаваме, че през 1422 година населението на града е възлизало на 190000 души...

с. 84...Къщите във Венеция били оценени на 7 милиона дуката и носели от наем половин милион приход. Имало 1000 благородници с доход от 70 до 4000 дуката – на друго място редовният държавен приход за същата година /1423 г./ се изчислява на 1100000 дуката...

...Венеция е най-ранният представител на една важна страна от модерното държавно устройство, но затова пък изостанала до известна степен назад в онази култура, която по онова време се ценяла най-високо в Италия. Тук липсва изобщо литературно увлечение, особено пък опиянението от класическата древност...още през 1495 г. Георги Трапезундски поднесъл на дожа латинския превод на Платоновата книга за законите и бил назначен като учител по филология със 150 дуката годишна заплата; той посветил на Синьорията и своята “Реторика”...като се има предвид значението на града през ХV век твърде бедно е застъпен и хуманизмът, с изключение на Ермолао Барбаро и Алдо Мануцио!!! Библиотеката, завещана от кардинал Бесарион на града, могла с големи усилия да се запази да не бъде разпиляна и унищожена...Дори художествения дух на Ренесанса Венеция приела отвън и едва към края на ХV век започнала да плува с пълна пара в собствени води...

с. 85...Самата държава обаче, след като погълнала църквата повече от всякъде другаде, тук притежавала някакъв вид духовнически елемент, а държавният символ, дожът, изпълнявал при дванадесет големи шествия (andate) полудуховническа функция. Това са все празненства в чест на политически възпоминания, които съперничели с големите църковни празници; най-блестящото между тях, прочутото бракосъчетание с морето, се чествало винаги на Възнесение.