Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2013 11:52 - ЕВРИПИД - Е л е к т р а /Трета част/
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2044 Коментари: 0 Гласове:
1




ЕВРИПИД - Е л е к т р а /Трета част/

     
При Софокъл развръзката е особено драматична, тъй като неговата Електра е безмилостна към майка си и е твърдо решена да й отмъсти. В трагедията му Клитемнестра бива убита преди Егист и само се предвещава, че и той ще бъде сполетян от същата участ.  При Есхил в “Орестията” Клитемнестра е убита, а по - нататъшната участ на Егист остава неизяснена за зрителите.

 

 Персонажи:   “Най-високото достижение на Еврипидовата трагедия остава човекът – твърди проф.Богданов. В никой друг автор на гръцката класика няма такова разнообразие на характери и човешки състояния. Също като неговите сюжети героите на Еврипид са преоблечени съвременни типове.” /1, с.145/.

       “Гледната точка на атическата трагедия е едномерна. Събитията стават за централния герой и, общо взето, жанрът не допуска да се моделират успоредно няколко геройни съдби…Взетият от традицията висок герой представя в своята съдба принципно съдбата на една общност.” /2, 171/. В трагедията на Еврипид дъщерята на цар Агамемнон и царица Клитемнестра Електра е главното действащо лице /протагонист/, което най-активно допринася за очистването на родния Аргос от злото. Тя се откроява сред общността на персонажите с идеала й за справедливост и с твърдата й воля да отмъсти за убития баща. Моралната й сила е обусловена от чистотата на идеала и решителността на волята й.

     В трилогията си “Орестия”,  Есхил отрежда второстепенна роля на сестрата на Орест, оплаква преди всичко участта й на обречена от Егист на робско смирение девойка. В трагедията си “Електра” Софокъл придава на дъщерята на Агамемнон величието на героиня, която е обзета от справедлива ненавист към майка си, убийцата на мъжа си Клитемнестра. При първия атически трагедиограф Електра се себеукорява заради непримиримата ненавист, която изпитва към убийците на баща й. При Софокъл аргоската принцеса не иска да слуша доводите на влюбената си майка, тъй като е изцяло във властта на омразата си към нея.

    Еврипид отдава предимство на угризенията и чувството за вина, които се загнездват в ума на Електра. В началото на трагедията му героинята е обзета от горчиви съжаления, че съдбата й е отредила толкова злощастия:

Моят град ме нарича тъй:

бедна, клета Електра!

Ах, нечовешки теглила,

ах, омразен живот

   В края на творбата си Еврипид представя главната си героиня разкъсана и сломена от разкаянието при повторната раздяла със скъпия й брат:

Електра: Прости, роден град,

простете, съгражданки мои навеки!

Орест:Моя вярна сестрице, отиваш си ти!

Електра:Да, отивам си, в сълзи са моите очи!

  Орест е синът на цар Агамемнон и царица Клитемнестра, който е единствената опора на Електра и единственият източник на нейната мощ. Според тълкуванието на Еврипид той е миролюбиво настроен младеж, чиято единствена мечта е да постигне щастие в живота. Орест е представен като безволев млад човек, жертва на постоянни страхове, осъзнаващ своята уязвимост и немощ пред силите, които го превъзхождат. Изгубил правата си над трона той е изгубил и надеждата, че може някога да победи, тъй като е убеден, че узурпаторите са в повечето случаи непобедими.

    Преди Еврипид Есхил вече е създал сред атинската публика представата за сина на Агамемнон като обречен от боговете да убие майка си младеж. В неговата трилогия “Орестия” братът на Електра е обзет от вцепеняваща силата му нерешителност, тъй като актът на отмъщението го ужасява.

    Въздигащият в култ могъщата мъжка воля Софокъл показва на сцената Орест като на решителен и самоуверен принц, който се завръща в царството си с ясни цели - да се възкачи на трона и да отмъсти за убития баща.

   Следвайки традиционната представа на древните гърци за Егист  тримата първи трагедиографи на Древна Елада през класическата епоха /Есхил, Софокъл и Еврипид/ го представят в амфитеатрите като тиран узурпатор, който получава трона от жена си Клитемнестра, чиито любовник и съучастник в престъплението - убийството на Агамемнон - е бил. Още в пролога на трагедията на Еврипид Егист е описан от Селянина като страхлив, мнителен и коварен властник. По-късно Електра дава израз на хорската мълва и със злъчна ирония съобщава на брат си, че “славният мъж на майка ми”, обхванат от болезнената си мнителност “пиян-залян бил скачал” по гроба на Агамемнон и “замервал с камъни паметната плоча”.

     Електра упреква малодушния Егист, че е бил под властта на майка й. Тя стига до обобщението, че една жена, която вече е мамила първия си мъж, ще мами и следващите. Дали чрез това обобщение Еврипид не демонстрира твърде невъздържано своето пословично женомразство?

   Като че ли за да заглуши хорската мълва Егист се показва в управлението на Аргос като тиран с твърда ръка. Той следва преди всичко волята на любовницата си-царица, но хората не обичат нито него, нито нея. Този митологичен персонаж  като че ли е предопределен от тримата атически трагически поети да изпълнява само една роля на орхестрата - да стане жертва на отмъщение от децата на Агамемнон.

  Клитемнестра е съпругата на царя Агамемнон, която сама се “обрича” на вдовство. Тя се натоварва с двойно престъпление - изневерява на мъжа си и го убива заедно с любовника си Егист. Според легендата тази жена живеела с постоянния страх, че синът й ще се завърне и ще бъде бързо увлечен от отмъстителните амбиции на дъщеря й Електра. Еврипид представя жената на Агамемнон преди всичко като мнителен човек, който се страхува най-много от собствените си деца. На преден план в образа е изнесено безмерното унижение на занемарилата потомството си майка.

   Клитемнестра обича да се представя като безутешна майка, сломена от принасянето в жертва на първата й дъщеря Ифигения. Тя е изградена от драматурга Еврипид като сложен персонаж, който се опитва да отхвърли вината си, но не успява, а още повече се натоварва с антипатията на отвратените от егоизма и себичността й зрители. Електра многократно я разобличава като невярна съпруга, но я обвинява в края и като изменница на роднината:

И зная, ти една сред всички елинки

се радваше на успеха на троянците,

помръкваше, когато те загубваха.

Мъжът ти да се върне ти не искаше!

     В трагедията на Есхил “Хоефорите”, преди да издъхне от смъртоносните удари на сина й, изменницата на достойния мъж Агамемнон произнася тържествено страховито предупреждение: “ Нима, о чедо, ще убиеш майка си?…Помни гнева на майчините кучета /Ериниите, бел. Г.Г./.  Акцентът в тази пиеса е поставен върху съня на Клитемнестра и майчиното й въздействие върху Орест, който не отстъпва пред заплахите на неверницата: “Не аз, а ти сама убиваш себе си.”

    В трагедията си “Електра” Софокъл показва Клитемнестра на сцената като жена, която е измъчена от кошмарите, в които я е заплело двойното й престъпление.. Изпълнена със страх от живите, тя се опитва да постигне примирение с мъртвите. При вестта за смъртта на сина й Орест бившата жена на Агамемнон се опитва да скрие радостта си, но облекчението взема връх. Тя оповестява, че занапред ще живее в спокойствие. Въздадена е справедливост на този, който е правил живота й непоносим. Тя се надява, че скоро и Електра ще бъде наказана от неумолимата Съдба.

  “В “Електра” Еврипид извежда на сцената Селянинът, съпруг на Електра, представител на това добро средно съсловие, образец на честност и на здрав разум.” /1, с.144/ Той сам се представя пред нас в пролога, където излага една впечатляващо приземена философия за живота:

…………………………….Наистина

микенци-кореняци са предците ми –

това не ми оспорва никой. Знатен съм

по род, ала бедняк по положение,

та от това погива благородството:

ншщожен мъж – нищожни опасения!

   Но същият този самоподценяващ се “нищожен мъж” доказва още в първи епизод пред “странника” Орест своето вродено благородство чрез гостоприемството си:

Внесете вътре вещите им, спътници!

Недейте възразява, при приятел сте,

Приятели. Бедняк съм аз наистина,

но низък нрав у мен не ще откриете.

  Синът на Агамемнон е покорен от този мъж, който “не е велик”, “не се надува с именити прадеди”, но “той, макар и прост, излиза доблестен”. По повод на гостоприемния Селянин той произнася фраза, която звучи като мъдра поговорка:

………………Предпочитам бедния,

но приветлив стопанин, пред богатия.

    Старецът , възпитател на Агамемнон, проявява респект към дъщеря му Електра. Той напомня за Педагога от трагедията на Софокъл, макар че не се знае дали Софокъл е написал своята пиеса преди или след Еврипид. Старецът е сходен като образ с Дойката в трагедията на Есхил “Хоефори”.

     В античните трагедии ритъмът на действието се определя от коментарите на Хора, предвождан от Корифея, който в края на всеки епизод, в стазимите, произнася дълги тиради. Той коментира предшестващите трагедията събития, случванията на орхестрата и предстоящата участ на действащите лица. Есхил, Софокъл и Еврипид винаги включват в сценичните си творби Хора като персонаж, но всеки от тях му придава специфични функции и различна активност. “Еврипид довършил тенденцията, която изтикала хора от драматичното действие – пише проф. Богданов. Той вече служел за общ фон, дори за музикален антракт между интелектуално наситените диалози. Еврипид разнообразил тези антракти. Близък до всички новости на времето, той прибавил нови инструменти към лирана и флейтата в музикалния съпровод и използувал още по-широко ариите, въведени от Софокъл…” /1, с.144/.

    В “Електра” на Еврипид Хорът на аргоските девойки известява на дъщерята на Агамемнон в парода /въвеждащата му песен/, че в града е пристигнал “човек от Микена”, “планинец, отхранен с мляко”, т. е. Старецът, семеен възпитател в дома на Атридите. Този Старец по-късно ще свърже Електра с Орест и ще му вдъхне смелост сам да се заеме с отмъщението за смъртта на придобилия слава край Троя негов баща.

     В четвърти епизод на трагедията Хорът разобличава перфидната Клитемнестра, че обвиненията й срещу покойния и съпруг Агамемнон са неоснователни и мъдро я поучава: “Разумната жена отстъпва винаги на своя мъж”. Аргоските девойки, свидетелки на убийството на Клитемнестра, напомнят на справедливо ожесточената срещу майка си Електра, че въпреки всичко, от обективната гледна точка на общоприетия морал, тя е извършила “най-страшното дело”. Хорът разведрява в края зрителите на пиесата с поучителната реплика, че “човек може да се радва”, само ако “бъде далеч от злото”.

      У Еврипид откриваме често мъдри сентенциозни изводи от морален разред, които вероятно са повлияни от поученията на софистите Протагор и Продик. Поставя се, например, въпросът дали благородството на ранга съответствува на благородството на душата / І епизод/:

Уви,

Не съществува знак на доблест! Виждал съм

нищожни синове на благородници

или от прости люде рожби доблестни.

Една духовна нищета в богатия

и светла мисъл в тялото на бедния.

С какво мерило ще отсъдиш правилно?…

   “В крайна сметка  в “Електра” си остава напълно осмислена чисто човешката реакция на персонажите пред ударите и обратите на съдбата: страданията на унизената Електра и отмъстителното й тържествуване над трупа на Егист; героичната решителност на Орест да се разправи с узурпатора на бащиния му престол и страхът му пред майцеубийството; и накрая искрената скръб на брата и сестрата след гибелта на Клитемнестра. Макар че митологическият разказ изгубва вътрешния си смисъл, не се изгубва мотивировката на човешкото страдание” – обобщава руският класицист Ярхо /5, с.284/.      

Вярвания и представи на гръцката Античност:

    Боговете играят важна роля в древногръцката митология. Те непрекъснато поддържат страх у земните хора със заплашващи тяхната участ кроежи. Митът за Електра е отклик от постоянния конфликт между хората и боговете, който започва от провинението на Тантал, което напомнихме в началото. Обитателите на Олимп най-често наказват извънмерните амбиции на хората, които ги подвеждат да вършат най-зловредните безумия.

    В често съпоставяните пиеси на Есхил, Софокъл и Еврипид посветени на нещастията в дома на Атридите Аполон, чрез посредничеството на оракула си, заповядва на Орест да отмъсти за убийството на баща си. При Есхил синът на Агамемнон извършва отмъщението, защото се осъзнава по-скоро като послушно оръдие на боговете. При Софокъл синът на Агамемнон отмъщава ръководен от усета си за справедливост.

    В трагедията “Електра” на Еврипид Орест е подвластен преди всичко на омразата си към майката прелюбодейка и любовника узурпатор, т.е. у третия тратически поет на Древна Елада много често над волята на боговете се надграждат невъздържаните емоционални въжделения на земните хора. Наистина в драматургията му намесата на боговете често се омаловажава. “В творчеството на Еврипид прозвучават крещящи дисонанси. В “Електра”братът и сестрата убиват собствената си майка и извършват това, следвайки повелята, дадена от Аполон. Но в края на трагедията от устата на Диоскурите чуваме критика, отхвърляща заповедта на бога като немъдра /към Орест/: “Мъстта бе права, не и твойто действие. Че Феб…ах,Феб – но млъквам, той е царят ми…Мъдрец е, но не мъдър е съветът му.” /Репликата е вмъкната тук от Г.Г./…в случая ясно е отразен разривът между митическата традиция и Еврипидовия начин на мислене.” /4, с.267-268/.

    В края на трагедията на Еврипид се упоменават Ериниите. В древногръцките трагедии това са богините, които охраняват установения ред и отмъщават на всички, които го смущават или нарушават. В трагедията на Еврипид  “страшните Еринии” са упоменати в дългата тирада на Кастор /единият от Диоскурите/, където се утвърждава представата, че тези богини преминават “през отвор вдън земята”, където се намира тяхното “почитано, свещено прорицалище”. В същата тирада майцеубиецът Орест е заплашен и с “ужасните, кучеоки богини Кери”, които според легендата са черните деца на Нощта, които грабват човешките души в мига на тяхното отделяне от тялото.

     В края на своите пиеси Есхил и Софокъл също упоменават богините отмъстителки, които преследват Орест като майцеубиец и престъпник. В третата част /”Евменидите”/ на трилогията си “Орестията” Есхил предвещава, че Орест ще бъде съден от Ареопага, който ще го оправдае. Тогава Ериниите ще се преклонят пред присъдата на съдиите и ще се превърнат в Евмениди /Доброжелателките или Благосклонните богини/.

Призоваването към отмъщение: Древните елини отправят молитвите си към боговете за отмъщение като се съобразяват със значимостта на положението им в Олимпийския пантеон. Тук трябва да се припомни, че Зевс е праотец на Атридите, че Хера е била покровителка на Микена, градът владенние на Атридите, в който е издигнат храм /Херайон/ в нейна чест,

   Според античните представи престъпно убитият Агамемнон представлява разгневена жертва и поради това могъща и опасна както всички мъртъвци. Затова в трагедията се призовават и другите  герои загинали пред Троя. В екзода на трагедията, след като появилият се от небесните висини Кастор предупреждава Орест “Мъстта бе права, не и твойто действие”, той предвещава, че земята трябва да се отвори и през отвора й ще преминат “страшните Еринии”.

    Древните елини когато отправяли молитвите си се съобразявали с  вертикалната подредба на боговете: те молели първо боговете от Горе, а после се обръщали към боговете от Долу. Молещите се били на колене, пляскали земята с ръце и постепенно нагнетявали възбудата в себе си. Този забързващ се ритъм се усеща в призивите за отмъщение: ???

 

Гостоприемството: Според античните представи преминаващият гост се дарява с даровете на гостоприемството (xenia), които са богати, ако той е богат, скромно ядене, ако е беден - вино, агне, прясно сирене и венец. В “Електра” на Еврипид прихождащият гост, Старецът, дарява обичната дъщеря на бившия си господар с “агънце сукалче”, “венец от цвете”, “грудка прясно сирене” и “старо Дионисово съкровище” /вино/. /ІІ епизод/.

     Когато Егист прави жертвоприношение на боговете, Орест, прикриващ самоличността си, минава край имението му. Според представите на тогавашните елини жертвоприносителят е задължен да  покани преминаващия странник:

“Днес вие /Орест и Вестителят/ ще сте мои сътрапезници

в гощавката. Принасям тия бикове

на нимфите. На ранина ще станете

и пътя ще подемете. Да влизаме!” / ІІІ епизод/.

  Като помага при жертвоприношението Орест става гост на жертвоприносителя Егист. Странникът става гост като измие ръцете си с вода от дома и започне да помага на господаря му:

Орест:…ако трябва да помагат странници,

готови сме, Егисте, не отказваме.

   Трябва да се отбележи, че в началото Егист посреща странниците с ритуалните въпроси: “Какви сте вий? Отде сте? От коя земя дохождате?”, но в динамиката на ситуацията новодошлите, като че ли случайно, забравят да отговорят, т.е. да се конституират според обичая като гости в дома на аргоския тиран.

Жертвоприношение на Нимфите: Според античния обичай приносителят трябва да заколи най-чистото животно, т.е. то трябва да бъде бяло, без никакво петно. Този ритуал се изпълнява, за да да се отбележи раждането на дете или за да се предугади бъдещето. Най-напред жертвоприносителят се пречиства с чиста, течаща вода, която отмива делничната нечистотия. После се изсипва ечемик върху олтаря, изгарят се косми взети от главата на бяло животно и едва тогава се коли жертвата. Така е описан ритуала в дома на Егист от Вестителя:

……………….Взе нож от кошника

Егист, отряза кичур бича козина

и в огъня свещен я хвърли, в рамото

прониза бика….

 Ако животното било малко и леко, то се донасяло до жертвения олтар на рамене. Рогцата на жертвеното животно били украсявани с цветя, а понякога и със злато. Кръвта му се събирала в потир.

Гадаене по вътрешностите на жертваното животно: Според античните представи дясната част на дроба съдържа предзнаменования, които засягат самия жертвоприносител. В старогръцкия оригинал на “Електра” Егист констатира с ужас, че липсва десния лоб от дроба на жертвания бик. По лявата част на дроба се отгатвала участа на неприятелите.

   Ако гадаенето по вътрешностите не бъдело внезапно прекъснато, церемонията  трябвало да завърши с угощение, на което се поднасяло месото на жертваното животно. В трагедията на Еврипид /ІІІ епизод/ жертвоприношението се изражда, тъй като жертвоприносителят бива в следващия миг жертвопринесен.

Ритуалът при раждане  Древните елини обикновено окачвали на вратата маслинов венец, който напомня на момчето за гражданския живот, и вълнена лента, която напомня на момичето женските трудови дейности. Забранено е да се ражда в светилищата, тъй като кръвта отделяна с плода се счита за нечиста. Тя трябва да се пречисти след раждането. Практикуват се пръскането с осветена вода, изгарянето на тамян или сяра,  принасянето в жертва на прасенце.

  В някои области на Древна Елада на петия или седмия ден след появата на новороденото се провеждат тъй наречените Амфидромии /надбягвания в кръг/: бащата поема новороденото в ръцете си и го разхожда около централното огнище, а след това го оставя на земята. Това означава, че той го признава като свое чедо.

    На десетия ден се урежда пиршество на членовете на семейството. Едва на четиринадесетия ден майката се приема за окончателно пречистена. Когато имитира раждане пред Клитемнестра, Електра намеква за това. Тя приканва майка си след като й обявява свойто “раждане”:

Та вместо мене – че не зная обреда –

ти жертва принеси, на десет дена е

детето. Аз не зная, първескиня съм.

  На тази заръка от дъщеря й Клитемнестра отвръща както повелява ритуала:

Добре ще ида. За дете на десет дни

ще жертвам на боговете.

Заупокойните ритуали: В Древна Елада те били добронамерени и отмъстителни. Когато били добронамерени и омиротворяващи, жертвата се принасяла от старец. Принасяното животно било украсявано с клонки от мирта и било обливано с вино, към което можело да се добавя вода, мляко и мед.

  Когато били с отмъстителни намерения, жертвоприносителят бивал обикновено млад и силен мъж. Според обичая тогава се жертвала овца с черно руно. Вярването е, че нейната кръв би могла да помогне на мъртвите да оживеят отново /черното се поднасяло от древните елини на всички хтонични божества/.

Още във втори епизод синът на Агамемнон моли “властната” Земя  да подкрепи в отмъщението него и сестра му като дойде при тях заедно “със мъртвите съратници” на прославения му баща воювали срещу Троя.                            

                                                              

Библиография:

1.Богданов, Б. От Омир до Еврипид, НП. С. 1971

2.Богданов, Б. История на старогръцката култура, НИ. С. 1989

3.Богданов, Б. Старогръцката литература /Исторически особености и жанрово многообразие/, П. 1992

4.Лески, А. Към проблематиката на психологичното у Еврипид, ст. В сб.Традиция.Литература.Действителност /Проблеми на старогръцката литература в световното литературознание/, НИ. С. 1984

5.Ярхо, В. Драматургия Эсхила и некоторые проблемы древнегреческой трагедии, Худ. Литература, М. 1978

 

 

 

 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1071876
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031