Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2013 11:49 - ЕВРИПИД - Електра /Втора част/
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2640 Коментари: 0 Гласове:
1




ЕВРИПИД - Електра /Втора част/

И ти, до него /Орест/, ще убиеш майка си?

Електра: Да, с брадвата, посекла Агамемнона.

    Важно място в интригата заема сцената на разпознаването. В пиесата на Еврипид Орест е разпознат от Стареца, който някога е бил негов възпитател и знае, че още от дете синът на Агамемнон има белег до веждата. Той помни, че момчето е паднало, когато е гонило една сърна и едва не си е извадило окото.           Още в края на първи епизод Електра разкрива пред все още предрешения Орест, че тя се надява, че брат й ще бъде лесно разпознат:

Познал го /Орест/ би един човек от моите.

Орест: Кой, онзи, който го избавил някога?

Електра: Да, бащин възпитател, стар и немощен.

     Но като че ли по някакво озарение свише дъщерята на Агамемнон изповядва още тук твърде съкровени мисли пред “непознатия” странник:

За мене няма празници и сборове.

Девойка, бягам от жените, бягам аз

От Кастора, с когото, като сродници,

Преди да иде на небето, бяха ни

сгодили…

   Тя е най-вече потресена от изстъпленията на узурпатора Егист над гроба на баща й:

Обезчестен е гробът Агамемнонов:

ни клонче мирта, ни възлияния,

а пуста и без дарове е кладата.

Мълвят, че тоя славен мъж на майка ми

Пиян-залян бил скачал връз могилата,

замервал паметната плоча с камъни

и срещу нас така говорел дързостно:

“Къде е твоят син Орест? Той гроба ти

прекрасно пази!” Тъй сквернял изгнаника.

     Вълнението на Стареца в началото на втори епизод се явява в контраст с предшестващите реплики, в които Електра припомня нещастията на баща си и брат си и на Стареца. Приношенията, за които говори Старецът, са направени от Орест на гроба на Агамемнон, за да получи от него подкрепа в отмъщението срещу убиеца му Егист, който е узурпирал трона.

   Пред Електра той споделя откритието си:

На идване отбих се аз при гроба му /на Агамемнон/

И паднал ничком, плаках сред мъртвилото,

Развързах меха и възлях от виното,

Па наредих край гроба вейки миртови.

На кладата съзирам чернорунеста

Овца, току-що в жертвен дар принесена,

И кичури, орязани от рус човек. /т.е. Старецът намеква пред сестрата, че незнайният жертвоприносител е вероятно Орест/.

     Особено трогателен е начинът, по който възпитателят на Агамемнон се представя пред дъщеря му и демонстрира обичта си към нея чрез изреждането на скъпите за него дарове, които й поднася:

Старецът: Где е, где е господарката ми, младата

Девойка, щерката на Агамемнона,

Когото сам съм гледал? Колко стръмен път

За слабите нозе на старец немощен!

Но трябва да домъкна до приятели

Превит гръбнак и колене несигурни.

Дете – сега те зърнах тук, пред къщата, -

Донесох ти от стадото си агънце

Сукалче, изпод майка му отмъкнато,

Венец от цвете, грудка прясно сирене

И старо Дионисово съкровище

С прекрасен дъх…

       След като Старецът дава на Електра кичурите намерени при “злочестата могила бащина”, за да ги съпостави с нейните къдри, сестрата на Орест му отговаря с раздразнение:

Не правят чест на мъдър мъж словата ти,

Като допускаш, че от страх пред властника

Тук скритом би дошъл Орест, юначният.

Косите си приличат? Но едната е

на знатен мъж, възпитан от палестрите,

а другата е женска, с гребен ресана.

  В съзнанието на Електра брат й е останал като буйния, здрав и силен момък, възпитаван на палестрата, за който би било унизително да бъде съпоставян с гладко сресана девойка.

     Впечатляващи са мъдрите добронамерени напътствия, които семейният възпитател на Атридите /Агамемнон и Менелай са синове на царя на Аргос и Микена Атрей, бел. Г.Г./ дава на Орест, който го разпитва как би трябвало да накаже “убиеца и майка си, участница в брачното безчестие”. Синът, който е убеден, че трябва да отмъсти настойчиво пита:

С кого да тръгна? В нощен мрак ли, денем ли?

Кой път да хвана срещу враговете си?

  Старецът мъдро отговаря:

 Дете, не чакай в мъката приятели.

Голяма радост е да найдеш някого,

Та с него да делиш тегло и щастие.

Загинал си за своите приятели

от корен, безнадеждно. Чуй съвета ми:

в ръката ти и в случая е вложено

да си възвърнеш бащин дом, отечество...

      След като Електра се озовава отново до любимия си брат /”Ето, пак сме заедно!”/ решителността й на дъщеря възмездителка нараства многократно:

Егист ще трябва да загине, казвам ти.

Че паднеш ли сразен от удар гибелен,

и аз умирам, няма ме сред живите,

ще поразя със остър меч главата си!

Ще вляза вътре да приготвя меча си

И ако дойде радостно известие,

Ще възликува този дом, но паднеш ли,

Ще бъде нещо друго. Туй е, казах ти.

……………….

Трябва мъж да бъдеш доблестен.

След като Старецът и Орест напускат сцената, Електра, напрегната, в очакване на вест за отмъщението на брат й над убиеца на баща им, се обръща към хора. Решителността й е прераснала в готовност за пряка физическа намеса в съдбовното събитие:

Жени, а вие вярно известете ми

глъчта на тази битка. И ще чакам аз

тогава с меч в ръката. Победят ли ме,

аз няма жива да се дам и никога

не ще ме жива позорят вразите ми!

     В трагедията си   Еврипид “обрича” на смърт първо Егист. В началото на трети епизод зрителите научават от пратеник, че той е бил убит от Орест по време на жертвоприношение на боговете???

Вестителят: Девойки от Микена, победителки,

Орест надви, вестя на вси приятели!

Егист, убиецът на Агамемнона,

Лежи прострян! Редете реч молитвена!

 

   След като благодари на “правдата зряща” Електра настоява пред Вестителя да каже нещо повече за смъртта на отцеубиеца й както и “за начина, по който бе извършено убийството”. Тогава последва пространен разказ на свидетеля за принасянето в жертва на бика и за бързо извършеното родовото отмъщение:

Егист се взира в жертвената вътрешност:

Там няма дроб, а жилите и злъчният

мехур вещаят ужас на гадателя.

Той свъси взор, а господарят – пита го:

“Какво ти е?” – “Страхувам се от вънкашна

засада, госте. А за мен, за моя дом

е смъртен враг синът на Агамемнона.”

Пък той му казва: “Как, че от изгнаник ли

се плаши царят? Но да се гощаваме!

Затуй ми донесете не дорийски нож,

А фтийски, за да разсека гърдите му.”

Той удря с ножа, и Егист внимателно

Разглежда вътрешностите, навежда се.

Орест на пръсти приближи, удари го

по прешлените и пресече ставите

гръбначни. Мигом се затресе тялото

и се замята във предсмъртни гърчове.

     Вестителят предава по трогателно въздействащ начин реакцията на изпадналите в паника след убийството на Егист слуги в дома на Агамемнон, чийто син и отмътител им се разкрива с внезапната молба: ”Не ме убивайте

вий, стари таткови слуги!”:

……………………………При тая реч

те свалят своите копия. Познат бе той

от някакъв служител стар в палатите.

И в миг с венец окичиха челото му,

възрадвани, ликуващи…

    Като кратка ударна сентенция звучи мъдрото обобщение на свидетеля на последните издихания на царя-узурпатор Егист: “Кръв за кръв е заплатил с горчива лихва мъртвият.”

    В началото на четвърти епизод Орест донася при Електра трупа на отцеубиеца им с излъчващи дълбоко отвращение думи:

…………..За да може всеки гражданин

да ти повярва, аз ти нося мъртвия,

когото можеш да дадеш на хищници,

на птици, поколение на въздуха,

за плячка, прикован на кол. Твой роб е той,

когото преди малко цар наричаха.

  С гневни думи дъщерята на Агамемнон се нахвърля и излива яда си върху мъртвото тяло на Егист, което брат й е проснал в краката й:

Погуби ме, направи мен и брата ми

Сираци. Що ти сторихме? Ти майка ми

Позорно взе, като уби съпруга й,

владетелят на гърците под Илион,

където ти не бе. Глупец, ти вярваше,

че майка ми ще бъде твоя примерна

жена, след като си осквернил постелята

на татко! Но когато съблазнителят,

принуден, взема за съпруга чуждата

жена, е жалък: мисли, че към него е

почтена непочтената към другия.

И не разбра как жалък е животът ти.

Ти знаеше, че взе жена безнравствена,

а тя – че с мъж порочен се е свързала.

      В дългата тирада на Електра впечатляват афористично звучащото й обобщение относно поведението на веднъж изневерилата на законния си мъж жена. Не по-малко поразяващи със зрелостта си са изказаните на глас от героинята размисли за съотношението богатство и морал в живота на човека:

А ето най-горчивата илюзия:

че представляваш нещо чрез парите си.

Но те са кратковременни приятели.

Че трайното е нравът, не богатството.

Че той надмогва всяко изпитание.

Нечестното богатство на негодника

В миг цъфне, па изхвръкне из ръцете му.

  Във финала на гневната тирада на Електра се появява една съвсем кратка апология на застигащата винаги престъпниците Правда:

Проклет да бъдеш! Не позна съдбата си,

и ти получи своето, престъпнико!

И нека онзи, който стори първата

успешна стъпка, не реши, че Правдата

е победена, нека чака свършека

на своя път и края на живота си!

Сентенциозното обобщение от изстрадала жертва на Егист е подкрепено от Хора: “Страшна мощ е Правдата”.

    В същия четвърти епизод Електра установява разтревожена, че след като вижда майка си Орест се развълнува, готов е “да се смили” и е видимо разколебан да следва първоначалното си решение: “Възможно ли е да убия майка си?” Той се страхува, че над съвестта му “ще тегнат кърви майчини”. Тогава дъщерята на Агамемнон напомня на брат си, че с убийството на Клитемнестра ще бъде отмъстен докрай баща им. И тук, за да бъде убедителна, тя прибягва отново до фраза-афоризъм: “Баща да пренебрегнеш е безчестие!”

     След последвалото настойчиво увещание на Електра “Не бивай слаб, не падай в малодушие!”, Орест пристъпва към осъществяването на втората част от плана си да възстанови поруганата чест на Агамемнон:

Отивам. Почва страшна служба, страшна е

задачата ми. Ала с воля божия –

да бъде! Сладък и горчив е подвигът.

     При първата й поява на сцената Клитемнестра веднага напомня на Хора за “своето погубено дете” – принесената в жертва от мъжа й Ифигения. Жертвоприношението на Ифигения е първия довод на съпругата-прелюбодейка срещу първия й съпруг /Агамемнон/:

… той подмами дъщеря ми, каза й,

че ще я жени за Ахил, отмъкна я

в безветрена Авлида. Там, връз кладата,

посече мойта бяла Ифигения.

  Вторият й довод е предполагаемата от нея “изневяря” на мъжа й с хубавата Елена:

…..Той доведе изстъплената

менада /Елена, бел.Г.Г./, взе я в ложето си, две жени

в една и съща къща обладаваше.

Жената е сластолюбива, казвам го.

И щом изневери мъжът, отблъсквайки

леглото й, жената следва примера

на своя мъж, намира си любовници.

И после върху нас се сипят хулите,

а никой не кори мъжа, виновника!

  Еврипид веднага противопоставя на трескавите излияния на съпругата-убийца категоричната позиция на Хора, която следва непосредствено след тирадата с “доводите”:

Да, право е, но срамна ти е правдата.

Разумната жена отстъпва винаги

на своя мъж. Която мисли иначе,

не влиза в моите разсъждения.

     След опровержението на Хора Електра прави обстоятелствена равносметка на далечното минало, с която тя като пренебрегната дъщеря срива измислените доводи на порочната си майка:

…Елена доброволно бе отвлечена,

а ти уби героя пръв на Гърция

със довода, че заради детето си

погуби своя мъж. Не знаят хората:

преди да се реши смъртта на щерка ти,

едва напуска твоят мъж палатите,

а ти коси гласиш пред огледалото!

Жена, която в мъжово отсъствие

за хубост мисли, е порочна, махай я!

   В развоя на разобличителната тирада ожесточението на Електра прераства в директна заплаха срещу пренебрегналата майчинските си задължения прелюбодейка:

И щом кръвта се мие с кръв, ний двамата

с Орест ще те убием, отмъщавайки.

Онази твоя правда среща нашата.

Глупец е, който заради съкровища

И род жена порочна взема. Скромният,

но честен брак ощастливява къщата.

     В отчаянието си, разобличена от Хора и Електра, Клитемнестра признава вината си с кратката самосъжалителна реплика “Уви, нещастни мои намерения!

Аз тласнах към чрезмерен гняв съпруга си!”, която предизвиква у раздаващата справедливо възмездие дъщеря само горчивия лаконичен отговор: “Ти стенеш късно, няма изцеление.”

        В антистрофата на ІV стазим Хорът отдава дължимото на възцарилата се Правда:

Но Правдата войде, потекла наназад,

и нея/Клитемнестра, бел.Г.Г./ примамва, че тя погази брак;

своя съпруг злочест, едва дошъл

след толкоз време в своя дом

и сред циклопските стени високи,

тя с остро оръжие, с брадва уби! Нещастна!

Съпруг бе – каквото и зло да бе й сторил!

   Явно е, че трагическият поет е загрижен за правдоподобието и държи често да припомня на зрителите провинението на Клитемнестра според легендата.

   В екзода на трагедията “Електра”от Еврипид братът и сестрата заедно убиват Клитемнестра след като Електра имитира, за да заблуди майката - престъпница, раждане. Хорът е покрусен, защото една майка “я убиват децата й”, но уточнява, за да разведри зрителите, че “клетницата е сторила безчовечно зло на мъжа си”. Той мъдро разсъждава пред зрителите, че когато “настане часът бог раздава правдата”.

   В трета строфа на екзода Орест сам пресъздава ужаса на майцеубийството:

Тогава метнах плаща връз очите си

и с меча всичко свърших аз:

прободох майчиния врат.

   Електра напомня на Орест, че не го е изоставила в отмъщението над майка им, към която тя признава преди това, че е изпитвала “яростна злоба”:

И аз тогаз те насърчих,

И с тебе хванах твоя нож!

   Хорът като безпристрастен съдник не е в състояние да успокои вярната дъщеря на престъпно погубения Агамемнон: “Ах, ти извърши най-страшното дело!” Жесток към себе си, Електра и Клитемнестра е в последните си думи и отмъстителят Орест, когато сестра му покрива трупа на майка им: “Убийците си ти роди!”

     Във финала на трагедията на Еврипид отмътителят-убиец Орест сам предусеща бъдещата си нерадостна участ:

Аз напущам палата на своя баща

и пред чужди съдии за майчина кръв

ще давам ответ!

    След като благославя брачния съюз между сестра му и най-верния му приятел Пилад Орест отправя сам горчив съвет към самия себе си:

Тях сватба ги очаква. А ти замини

Към Атина, избягай от кучките /Ериниите, бел.Г.Г./! Виж,

те се втурват към тебе с ужасни нозе

и със змии в ръце, и с черни тела,

те събират плода на страхотната скръб.

 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1071867
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031