Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03 14:28 - ИНТЕРВЮ НА ДОЦ. ГЕНО ГЕНОВ В ИНТЕРНЕТ ПОРТАЛА liberta.bg
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 159 Коментари: 0 Гласове:
3



  Доц. Гено Генов: За духовния човек няма паника в гранични ситуации    Таня Анастасова 17.03.2020 17:48    Принтиране       image 1 / 1         „Пробивът в здравната ни система беше оставен при положение, че в Китай отдавна се вихри тази зараза и беше ясно, че ще пристигне и при нас. И сега трябва да залагаме на някакви ренесансови морални батерии, с които да заредим нашите медици. Дай Боже в тях да проговори този хуманизъм, дай Боже да не се озлобят, защото имат основание за това, поради факта , че към тях се отнасяха като рая, а не като достойни граждани на една демократична държава.“

Днес говорят военни, икономисти, хората с бели престилки, психолози, творци. Всички се опитваме да намерим стандартен отговор на нестандартното време, в което пребиваваме и макар, че не винаги успяваме, не се отказваме да го правим. В това интервю търсим отговор на въпроса: Какви ще са пораженията за духа, за морала и ценностната система на хората?; Кое е най-значимо в гранична ситуация, когато смъртта е ненавременна и съвсем наблизо, а някои си играят с нея на руска рулетка?; Има ли прилика с времето на Джовани Бокачо и неговия „Декамерон“ с днешното време?
За всичко това Liberta.bg потърси доц. Гено Генов - специалист по западноевропейска литература и преподавател в няколко наши университети - ВТУ, ПУ „Паисий Хилендарски“, ШУ „Константин Преславски“.  Посветил е 44 години от преподавателската си дейност във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където 16 г. завежда катедра „Западноевропейска литература“. Преподавал е „Културна история на Франция“ в специалност „Европеистика“.
И понеже не всичко се движи около световните финансови борси, отложените спортни прояви  и истерията, завладяла част от населението, нека погледнем към мъдростта на миналите векове и инструментариума им за съхранение.

-    Доцент Генов, сякаш изведнъж, само за седмици, се пренесохме в отминали времена, заради пандемията от COVID - 19, и времето на Джовани Бокачо и неговия „Декамерон“ май се повтаря. Кажете, ще издържи ли светът на предизвикателствата на  духовността и какви ще са пораженията в ценностната криза на човечеството?

-    Безспорно, имаме някаква аналогия. Тя не е толкова стабилна и убедителна. Епидемията от чума в 1348 година е възприета като рамка за стоте новели в сборника на Бокачо. Общото е, че чумата се явява като това, което по-късно един представител на екзистенциализма Жан-Пол Сартър казва, че в една гранична ситуация, когато хората са изправени пред самите себе си, пред някаква голяма заплаха, те стават много откровени и си споделят всичко, както от по-високия обществен, така и от своя интимен живот. Аналогията с Бокачо е следната: той поставя трима мъже и седем дами в една вила на Флоренция с цел да избегнат чумната епидемия, но тя присъства в съзнанието им и ги мотивира да говорят много откровено, за онези неща от живота, които не са били разрешени от църквата и ги освобождава от опасността да бъдат искрени в говоренето. В тези разкази хората са се научили как да се обичат извън каноните на църквата, с една любов, която едновременно засяга и духа, и тялото. В тази ситуация на предел, или гранична ситуация, би трябвало да ни откаже от някой волности, които в забързаното време и динамично общуване ние сме пренебрегнали. Като разсъждението за любовта и нейните аспекти, или сме прекалявали в хиперувеличаването на чувствения план на любовта. Бокачо е упрекван, че говори преди всичко за любовта като плътско изживяване. При нас би трябвало да протече точно обратният процес. Когато интимността между разделени влюбени и много трудна, би трябвало те да вървят към духовния аспект на това изживяване.

-    Тоест, да приемем ,че граничните ситуации са компенсаторни - подтиснатата  през Средновековието физическа любов избива в Ренесанса, замърсеният въздух над Китай се прочисти след тремесечната принудителна пауза на промишлеността и ред още факти и фактори?

-    Разбира се, че при такова напрежение по принцип имаме оттегляне в камерни пространства, но това не означава, че трябва да се изолираме един от друг и така, както поставяте въпроса, това не означава спиране на нашите контакти, особено при модерните средства за информация.

-    Показа ли слабост и лицемерие Европейският съюз в тази криза, отказвайки помощ на тежко засегнатата Италия и ще съумее ли тази институция да пребори егоизма си?

-    Европейският съюз ще се обезмисли, ако не се справи с тази ситуация. Мисля, че не усещам пораженчески дух. Следя всички телевизии, които идват и от Италия, и от Франция, и от Обединеното Кралство, тъй като езиците им са ми познати, така че консолидация има, тя е много благородна и не е фалшива. Ако се върнем към Бокачо, всички говорят, че езикът е искрен, открит и така е открито говоренето и в Европейския съюз, който няма да изостави нито Франция, нито Италия, нито Германия.

-    Смятате ли за разумно /не казвам нормално/ поведението на британския премиер Борис Джонсън, който допуска масови събирания на хора на едно място, с мотива за изработката на „стаден имунитет“ и доколко това граничи с естествения подбор?

-    Аз първи разпространих това, защото прочетох в „Гардиън“ неговата безумна реплика. Преди да направи каквото и да било, той каза: „Трябва да свикнете да губите вашите близки! За политик това е едно харакири. По-късно, във вчерашния брой на "Гардиън" чета, че той се е постреснал и отказал от думите си. Тази либерална нагласа към думите не зная дали му носи някакви дивиденти, но мисля, че много скоро той докрай ще се осъзнае. Сега е на полу път, но много скоро ще прекрати тези събирания.

-    За това - как ще излезе светът от финансовата криза - нека да говорят финансистите, но от духовната криза как ще се спасим? И от менталната, заради изживяния уплах, стрес и ужас?

-    Аз наблюдавам нещо много приятно в говоренето на отделните партии по време на криза. Нещо, което е на път да ме разчуства /аз съм възрастен човек/. Забравили са партизанските страсти и това го виждаме и в другите страни. Например, Макрон говореше с дистанция пред своите съотечественици, а сега неговия стил е в най-високата степен на искреност и откритост, каквато виждаме и при нас. Тя при драматична ситуация просто се налага, логично произхожда и мисля, че държавниците ни овладяха тази откровеност. 

-    Макар да сте човек на духа, да ви питам: Срина ли се доктрината на неолиберализма и ще видим ли нови лидери на Стария континент с качества като храброст и визионерство?

-    Аз съм  преподавал не само западноевропейска, но и антична литература и там въпроса за мярата е много важен, така че, ако тази мяра не се овладее, не ни очаква добро. Аз не виждам тази доктрина на неолиберализма да е подяла чак толкова храбростта и моралните добродетели. Безспорно, че има някакви местни, локални залитания към свободията, но не трябва да се охулва, да се злоупотребява с либералното при такива ситуации. Не е много разумно.

-    Вие употребихте израза „държавници“ за управляващите и политиците у нас. Но мнозина смятат, че кризата оголи до кокал институциите и разкри доста нелицеприятия: опит за продажба на частни фирми на обдишващи апарати от Държавния резерв, стряскаща спекула, при това ненаказана, липсата на медицински кадри, която не е от вчера и пренебрежителното и неглижиране, дори санкции за онези, които отказват да работят в инфикциозна среда без да са подготвени за това. Доколко европейско съзирате във всичко това?

-    Много сте права. Тук сте мнаго права! Това удължаване на агонията на медицинските кадри и изобщо агонията на цялата система е един голям минус на политиците. И тук мога да ревизирам моето определение за тях като държавници. Този пробив беше оставен, при положение, че в Китай отдавна се вихри тази зараза и беше ясно, че ще пристигне и при нас, в Европа. И сега трябва да залагаме на някави ренесансови морални батерии, с които да заредим нашите медици. Дай Боже, в тях да проговори този хуманизъм, дай Боже, да не се озлобят, защото имат основание за това, поради факта, че към тях се отнасяха като рая, а не като достойни граждани на една демократична държава.

-    От вашите лекции, доц. Генов, сме учили първите уроци на етика, естетика, морал и човешки стойности, затова Ви питам: Когато смъртта е ненавременна и е много близо, кое е най-важното за човек?

-    Когато смъртта е наблизо, най-важното е човек да си направи една хубава равносметка и тогава няма да е обхващан от паника. За мен в паника попадат хора, които не са доволни от себе си, от досегашната си нравствена реализация. На такива хора наистина не завиждам. Но тези, които са следвали призванието си всеотдайно, с вътрешно задоволство, не бива да изпадат в паника в тази гранична ситуация и да се страхуват. Ако човек е наистина духовен, той няма право да изпада в паника. Ако обстоятелствата наложат, ти не можеш нищо повече да направиш, освен да затвърдиш тази преценка на духовен човек с равносметката.

-    Опираме пак до познатото - “Не си живял напразно“?

-    Точно така!

 



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 636879
Постинги: 543
Коментари: 49
Гласове: 275
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930