Където и да сте, момичета и момчета, завършили ВТУ, както и да сме, хайде да си кажем - да е честита Новата!

---

Първият истински сняг в Париж! Поне на мястото, където живея. И то на Атанасовден!

Събуждам се! Жив! И в... бяло! И пред очите ми - пъртини, крехкият сняг е набразден от ранобудни човешки стъпки, съседът тръгва на работа...

И започвам да пиша... Да видиш сняг в Париж, о, това си е цяло чудо!

В този миг се сепвам - виждам, че телефонът ми, готов за снимка, просветва - моят преподавател в Търновския университет Гено Генов ми е изпратил покана за приятелство - какво съвпадение, първи сняг, красива и бяла, смирена утрин... И полъх от моята младост. И "тръгване" към моя най-красив отрязък от живота ми - студентството във Велико Търново.

И се сетих за моите преподаватели и състуденти, за Света гора, за първия ми студентски празник във фабрика "Мавриков", за тавана ми на "Зеленка"-11, за кафе "Полтава", за ресторантите "Славяни", о, какви момичета-цветя танцуваха там на малкия дансинг, "Янтра", "Етъра", "Еделвайс", нима мога някога да забравя вкусните до изтръпване "тройка кебапчета с гарнитура и две филийки, ако може едната да е краещник..." в оная кръчма на метри от този ресторант, където доброто байче-сервитьор все ни даваше на вересия по цял бокал с резлива бира... Ами механите, ех, славните търновски механи, да, с ония шарени покривки и също шарени, пълни със зашеметяващо ни вино чаши, с неизменните по тях пръстени панички със сладка и, е, това наистина си заслужава отбелязване, безплатна мерудия, топнеш, хапнеш залъка и премрежваш очи, хайде глътка, хайде пак залък, полепнал с чубрица...

И около теб, и в теб - поезия, радост, красиви момичешки очи, блясък... После? Е, после по таваните, по извезаните като мъниста ъгли на калдъръмените улички...

Ех, Търново...

Защо ли се сещаш, Димо, тъкмо сега, при първия по-лаком сняг в Париж за онова градче на Янтра, за оная красота и оная сладост на очите и небцето, нима в Париж, в центъра на света, няма къде-къде по-красиви и сладки неща...

Остаряваш, човече, вдетиняваш се...

Или просто сега, да, в усещането си, пак си ти, да оня дългокос и къдрав до премала слаб млад мечтател, за който тогава покоряването на света бе... нищо работа, хайде бе, един свят, колко му е...

Да, колко му е.

Тръгваш и... покоряваш.

И ето, в Париж си, в центъра на света, но същевременно виждаш със сърцето си, че си там, в онова Търново, да, твоето, на сърцето Търново, оня свят, който ще е с нас и в нас, докато се... събуждаме. И докато има сняг... Където и да сме, нали?

Да е благословена Новата, високосната 2024 година, приятели, мои състуденти и преподаватели от любимата Алма Матер!

Благодаря и на проф. Гено Генов, моя, да, "страшния" тогава преподавател по западноевропейска литература, един от най-трудните изпити в онова време. Дойдеше ли той и секваше времето на кафетата и ресторантите, на целувките... Гено Генов бе безмилостен, красивата му асистентка Марияна Нинова мъничко стопляше неговата строгост, но така или иначе трябваше четене. То си бе чудо литература, голя-я-яма бездна, превъзходна, обичахме си я, ама много нещо, бе. Да, що четене, що радост за очите и душата, голямата литература, ей, Мечтата...

Париж и Търново, голямото, "студентското", да, и малкото, родното Търново...

Животът, моят живот...

Честит първи парижки сняг, приятели-читатели мои! И нека всеки, особено днес, на Деня на Атанас, да носи в сърцето си своето "Търново"!

Да ни върви по... сняг! И по..."западноевропейска", а и по нашата, родната българска класика, да, оная, литературата-вечната бездна, която държи винаги човеците да бъдат... човеци, а не партийни послушковци и манипулирано стадо!

Мислещи, усещащи, погалващи другия.

Да, като в ония години, студентските, годините, в които мечтаехме...

Димо Райков

18 януари 2024 г.