Постинг
10.06.2018 09:02 -
Липов дъжд
Той се канеше вече от няколко дни.
Вдига облачни кули, часовете души.
Над града метна клуп и качулка от зной,
и вещаеше въздухът непоръбен порой.
Вдига облачни кули, часовете души.
Над града метна клуп и качулка от зной,
и вещаеше въздухът непоръбен порой.
Той ни лъга. Размина се. Пак придойде.
Натежалото обедно ниско небе
се разпука, продъни и се строполи
и се втурнаха буйни небесни реки.
Заваля от сърце, заваля от душа -
дълго пазени тайни на мълчана вода,
дълго сдържана радост, дълго чакан порой
за потопа напомни, за библейския Ной.
Дъжд за чудо и приказ. Топъл, силен, красив.
Дъжд желан и повикан. Дъжд до капка щастлив.
Като мокра кокошка плясках с мокри крила.
Липов дъжд, липов душ. Как плющя над града!
8 юни 2017
Търсене
За този блог
Гласове: 11647
Блогрол