Мои европейски съотечественици,

Вашата привлекателна покана ме трогна. Не мога да присъствувам на вашия конгрес. Съжалението ми е голямо. Но позволете ми да ви изпратя написано това, което щях да ви кажа от трибуната.

Във времето, в което живеем, войната наскоро извърши едно разрушително дело 1, което отново поставя под въпрос цивилизацията. Някаква безпределна омраза изпълва бъдещето. Моментът изглежда неподходящ да се говори за мир. И все пак никога думата Мир не е била произнасяна с толкова ползотворен отзвук както днес. Мирът е действително неизбежната цел. Човешкият род крачи непрестанно към мира, дори посредством войната. Що се отнася до мен, аз още отсега виждам отчетливо през царуващата всеобхватна неприязън свързващото всички братство. Съдбовните времена са светопропускаема преграда и не могат да попречат на Божието излъчване да премине през тях.

През последните две години се случиха важни събития. Франция преживя две премеждия: едното, щастливо - нейното освобождение, другото, печално - нейното разпокъсване. Бог я лекува едновременно с щастие и с нещастие. Ефикасен, но твърде суров лечебен метод. Премахването на империята представлява триумф. Отнемането на Елзас и Лотарингия представлява катастрофа. Във всичко това има някаква необяснима смесица от възраждане и провал. Ние се чувствуваме горди, че сме свободни, и унизени, че вече сме по-малко. При това положение Франция трябва да остане свободна, но да възвърне величието си. Противоударът, стоварил се върху нашата съдба, ще засегне цялата цивилизация, защото това, което се случи на Франция, сполетя целия свят. Оттам възниква всеобщото безпокойство, това поражда безкрайното очакване. Оттам пред всички народи застава неизвестността.

Хората се страхуват от тази неизвестност. Така е, но аз смятам, че се страхуват неоснователно.

Вместо да се страхуват, те трябва да се надяват.

Защо?

Ето защо.

Франция, както вече казах, беше освободена и разкъсана. Нейното разкъсване наруши европейското равновесие, нейното освобождение постави основите на републиката. Опасно разпокъсване на Европа. Но с всяко разкъсване върви някакво лекарство.

Обяснявам думите си.

Нарушеното равновесие на континента може да се възстанови само чрез промени. Тези промени могат да се извършат като напредък или връщане назад, по пътя към доброто или злото, чрез приближаване до изгрева или връщане в мрака. Главната дилема се очерта. Отсега нататък за Европа са възможни два начина да навлезе в бъдещето: да стане Германия или Франция, искам да кажа, да се изгради като империя или да се преобрази в република.

Всичко това беше предсказано с учудваща точност от онзи предопределен от съдбата самотник на остров Света Елена, който преди петдесет и две години, без да предполага, че ще бъде косвен радетел за това преображение, предрече, че ще има Втори декември, за да се отежни положението след Осемнайсети брюмер 2, един погром при Седан, който ще бъде далеч-далеч по-съкрушителен от погрома при Ватерлоо, и един малък Наполеон, който ще разруши славата на Наполеон Велики.

Единствената разлика е, при положение че зловещата страна на неговото пророчество се изпълни, че вместо Европа, поробена от казаците, както предвиждаше той, ние скоро ще видим Европа, поробена от вандали.

Европа като империя или Европа като република. Една от тези две форми на бъдещето е вече минало.

Може ли да се съживи миналото?

Очевидно не.

Следователно ще имаме републиканска Европа.

Как ще я изградим?

Чрез война или чрез революция?

Чрез война, ако Германия принуди Франция да я поведе.

Чрез революция, ако кралете принудят народите да въстанат. Но едно е сигурно, ние ще осъществим това велико дело, Европейската република.

Ние ще изградим наши велики Европейски щати, които ще увенчаят Стария свят така, както Съединените американски щати увенчават Новия. Ние ще превърнем завоевателния дух в откривателски. Ние ще основем благородно братство на народите, което ще премахне хищническото братство на императорите. Ние ще си изградим отечество без граници, бюджет без паразитизъм, търговия без митници, движение без прегради, образование без ограничения, младежи без казарми, смелост, без да се бием, правосъдие без ешафод, живот, без да се избиваме, гора без тигри, рала от мечовете, слово без наставления, съвест без хомот, истина без догма, Бог без проповедници, рай без ад, любов без омраза, цивилизацията ще свали унизителните окови, кошмарният провлак, разделящ двете морета, Човечеството и Щастието, ще бъде прокопан. Светът ще бъде залян от вълната на просветата. А какво ще представлява просветата? Тя представлява свобода. А какво представлява свободата? Тя е, която носи мира.

БЕЛЕЖКИ:

1. Юго напомня за Френско-пруската война (19 юли 1870 - 28 януари 1871 г.).

2.2 декември 1851 г. - денят, в който Луи Бонапарт с преврат завзема властта във Франция; 18 брюмер (9 ноември) 1799 г. - денят, в който Наполеон Бонапарт е обявен за главнокомандуващ френската войска.