Чувайки контрастните реакции на европейските лидери на заплахата на Доналд Тръмп да наложи нови тарифи, стига да се противопоставят на плана му за анексиране на Гренландия, се сетих за философа Лео Щраус и неговата визия за „трите вълни“ на Модерността, от Макиавели до Ницше. И си помислих: може би, изправени пред противник като Тръмп, ще намерим ресурсите да се борим само като вървим срещу течението на собствената си история.

 Новата заплаха, отправена от Доналд Тръмп през уикенда, е „недвусмислена“, по негови собствени думи. Ако осемте европейски държави (Франция, Германия и Обединеното кралство, между другото), които се обявиха против предложеното анексиране или закупуване на Гренландия, продължат да действат, те ще се изправят пред тарифи до 10%, считано от 1 февруари... дори това да означава започване на търговска война.

 От европейска страна, под прикритието на твърд и единен отговор на „неприемлива“ заплаха, гласовете бързо станаха противоречиви относно вида на разглеждания ответен удар. Докато Еманюел Макрон предложи да се активира инструментът „против принудата“ – търговска „базука“, никога преди неизползвана, способна да блокира достъпа на американските компании до европейския пазар – Джорджия Мелони, макар и да нарича ответните мерки на Тръмп „грешка“, смята, че „има проблем с разбирателството и комуникацията“ между Европа и Съединените щати относно Гренландия. По подобен начин Европейската комисия призова за „диалог“, а не за „ескалация“.

 Накратко, докато малък брой обмислят установяването на открита борба за власт с Америка на Тръмп, други продължават да размахват идеята за „недоразумение“. Да не говорим за словашкия премиер Роберт Фицо, който по време на посещение в Мар-а-Лаго този уикенд изрази „пълното си съгласие“ с американския президент относно кризата в ЕС…

 Зад този спектър от противоречиви нагласи, вярвам, че откриваме трите основни концепции за политиката, които са оформили историята на съвременна Европа. Следвайки философа Лео Щраус (1899-1973), европейската модерност наистина е пресечена от три основни „вълни“, които той свързва с трима велики мислители. Първата, инициирана от Макиавели, произтича от идеята, че трябва да „понижим перспективата си“ в сравнение с идеалните градове, изковани от Платон и Аристотел: да се съсредоточим върху „действителната реалност“ на властовите отношения, да приемем, ако е необходимо, „влизане в злото“ и да решим да действаме решително, за да повлияем на хода на историята, за да запазим републиката срещу нейните противници. Тогава политиката се превръща в „техника“. Възприета от Хобс и Лок, тя ще доведе до формирането на модерни държави.

   Втората вълна на Модерността е въплътена, според Щраус, от Русо: дори когато идеята за закон и естествен разум е изгубена, тя търси в чувството за съществуване и естествената доброта на човечеството лост, за да се противопостави на покварата на търговията и войната на всички срещу всички, която тлее под повърхността на мира. Лишено от стандарт за измерване в природата, човечеството намира в общата воля критерия за справедливост. Само универсалното представлява закон... но изглежда безсилно. В крайна сметка идеята е, че диалогът и рационалната аргументация са единствените инструменти, с които човек разполага, за да бъдат признати неговите права.

Накрая, третата вълна е въплътена от Ницше, който с „историческо чувство“ открива, че всички ценности, естествени или универсални, в чието име човечеството се е борило... са исторически изобретения, относителни, остарели и крехки.

   Това са трите вълни, които са оформили Модерността, според Щраус: политическото и технологично завладяване на властта, което замества утопичния идеал на древните; търсенето на помирение чрез разум; и накрая, откриването на относителността и нередуцируемото множество ценности. Всяка от тях присъства в отношението, възприето днес от европейците към Тръмп: някои възнамеряват да действат решително, за да навредят на агресора; други апелират към разумна комуникация; докато трети вече се прекланят пред новия господар на момента. Но техните неподредени твърдения не произвеждат съгласуваност. Още по-лошо, те се самоунищожават.

Това вече беше така в модела, предложен от Щраус: всяка вълна сякаш е пометена от следващата: релативизмът на Ницше поглъща закона на Русо, който от своя страна поглъща политиката на Макиавели. Тъй като Доналд Тръмп подлага Модерността на нова криза, може би трябва да намерим начин да преартикулираме трите вълни, които са оформили нашата история, по нов начин. За да направим това, трябва да успеем да държим заедно идеите за власт, универсалност и множество. Трябва да възстановим политическото действие и присъщите му ограничения, без да заличаваме изискванията на закона и универсалността, като същевременно оставаме наясно, че сме повлечени от история, която никога няма да се подчини на Разума. И нека не забравяме, че ако не се слеят просто една в друга, трите вълни на Модерността могат да породят и бури. Както отбелязва Лео Щраус: „Теорията за либералната демокрация, подобно на тази за комунизма, произлиза от първата и втората вълна на Модерността; оказа се, че политическото импликация на третата е фашизмът.“