Какво прави Доналд Тръмп, когато чете на глас бележка, дискретно дадена му от Марко Рубио, когато прекъсва същата среща, за да отиде до прозореца и да се възхити на строящата се бална зала, или когато имитира дълго щангисти, издавайки тихи звуци и показвайки език? Или е опиянен от скорошния си успех във Венецуела, или губи разсъдъка си, или се прави на глупак. Това е „хипотезата за Хамлет“.
Американският президент попада в заглавията не само защото се отдава на всяка своя прищявка повече от всякога, давайки воля на фантазиите и инстинктите си. Докато се чудим дали Доналд Тръмп не прилага на практика империалистическата си програма в навечерието на първата годишнина от встъпването си в длъжност, той свири дванадесеттонна мелодия. След като натисне клавиша за Венецуела, той го пуска, може би защото просто не е помислил какво следва. След това натиска клавиша за Колумбия, след което го изоставя. Докато трескаво удря клавиша за Гренландия, внезапно прескача до Куба и Иран.
Целият свят се мъчи да следва тази зловеща музика, защото нищо няма да го спре да накара всички да забравят провалите му със следващия ход. Но може би се прави на глупак, като Хамлет. В пиесата на Шекспир принцът научава, че баща му, кралят на Дания, е бил убит от чичо си, който е имал здравия разум да се ожени за съпругата на монарха. Тъй като единствената му информация идва от призрака на баща му, той „счита за мъдро да поеме мантията на глупостта“. Ето как той се преструва на луд, появявайки се пред Офелия, младата жена, която обича, „с разкопчан жакет, без шапка и разкопчани чорапи“ или бъркайки Полоний – камерхерът и баща на Офелия – със сводник или плъх. „Лудост, но не без метод“, казват някои. Защото под прикритието на безразсъдство Хамлет провежда разследването си, за да разкрие убиеца на баща си и да му отмъсти. Той изпитва околните, като играе с двусмислието на думите си и изрича скандални изявления, наблюдава онези, които подозира, и използва театрална фикция, за да разкрие виновника. Хамлет е „луд само когато духа северозападен вятър“, когато му е удобно.
Може ли Доналд Тръмп да е нашият нов Хамлет? Изправен пред Китай, той се страхува – според гадния израз, приложен към него: Тръмп винаги се страхува (Тако) – и отстъпва. Когато започва операция в Каракас, той се преструва, че не е обмислил последствията. Той е гръмогласен с по-малките държави, но малодушен с Путин. Той заплашва Иран, преди да предложи преговори. Дълбоко в себе си, други империи може би си мислят, че той ускорява упадъка на Съединените щати повече, отколкото се бори с тях. Той потапя страната си в гражданска война, вместо да я обедини и спаси. Но, подобно на Хамлет, той може би има скрит план. Той знае, че изгряващата сила е Китай и че ако страната му иска да запази водещата си позиция, тя абсолютно трябва да я отслаби. Затова той крие картите си и жестикулира, преструвайки се, че не пречи на възхода на Поднебесната империя.
Какво всъщност прави? Елиминира съюзниците на Русия, най-добрите поддръжници на Пекин, един по един. След Хамас и Хизбула, след Башар Асад, той сваля Москва и съюзника на Пекин в Латинска Америка. Възможно е да последва примера му с Куба. Наскоро дори успя да умилостиви беларуския диктатор Лукашенко. Ако Иран на мулите падне, ще изчезне още един много близък съюзник на Москва. Тогава Тръмп ще трябва отново да се занимава със Северна Корея, за да завърши работата си по подкопаване: „Добре казано, стара къртица!“ (Хамлет)
Целта му, която крие зад маската на мегаломанско, обрасло пиле, въоръжено с картечница, би била да се подготви най-добре за единствената конфронтация, която наистина има значение за Вашингтон, тази срещу Пекин. Но в крайна сметка „хипотезата за Хамлет“ трудно издържа на по-внимателен анализ. Разбира се, Тръмп атакува съюзниците на Китай и Русия. Но в същото време ги укрепва. Той използва същите методи като тях със своята „специална военна операция“ във Венецуела. Той използва същата реторика, макар и по-груба, за да твърди, че целият американски континент е неговата сфера на влияние. Той засилва китайското и руско схващане, че Съединените щати са изпаднали във фарсов упадък.
Възрастните на световната сцена сега са Си и Путин. Нещо повече, дори докато атакува съюзниците си, Тръмп остава слаб с руския лидер и е възприел неговата интерпретация на агресивната война в Украйна. Накрая, като все по-енергично атакува европейските демокрации и върховенството на закона, той се обединява с Китай и Русия. Подобно на тях, той мечтае за победа на популистките партии във Франция, Германия или Обединеното кралство, убеден, че те биха били най-отстъпчивите им клиенти.
Британски журналист пред Такър Карлсън: ...
Защо Орбан бе свален?
