Прочетен: 675 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.02 13:09
През последните дни международната политика заприлича на фантастична приказка. Новият крал на Западните земи се зае да прави всичко, което най-старият враг на неговото кралство, царят на Московия, искаше от него. Предусеща и най-малките му желания, радва се като дете да му говори и мечтае да го срещне възможно най-бързо. Изглежда, че е жертва на магия. Как да си обясня тази дяволия?
Имам една хипотеза: Доналд Тръмп е измислен от Владимир Путин, след това търпеливо изкован, моделиран, полиран, за да стане негово създание. И това не е просто история за магия или шпионаж. Как да си обясним приравняването на новия американски президент към позициите на руския му колега? Подобно на Путин, Доналд Тръмп сега смята Зеленски за диктатор, обяснява, че именно той е започнал войната, че не трябва дори да се преструва, че се присъединява към НАТО и че би бил добре посъветван да изостави една пета от територията си на своя нашественик. Вашингтон и Москва дори гласуват заедно в ООН.
Ние знаем това от Rйgis Gentй, който е го е документирал перфектно в книгата си „Нашият човек във Вашингтон“. Тръмп в ръцете на руснаците (Grasset, 2024) – че Доналд Тръмп е „култивиран“ от съветските и руските тайни служби от края на 1970 г. Точно след посещението си в Москва през 1987 г., за да обсъдят изграждането на луксозен хотел срещу Кремъл, бизнесменът призова НАТО да спре финансирането на отбраната на европейските страни. Руската мафия в Ню Йорк, под контрола на КГБ и ФСБ, установи тесни връзки с него. Победоносната кампания от 2016 г. е обект на интензивна намеса, чиито следи новоизбраният президент ще направи всичко възможно да заличи.
Накратко, Доналд Тръмп може да е бил агент на Москва (и не само агент на недвижими имоти) от десетилетия. Владимир Путин обаче се справи още по-добре. Той измисли Доналд Тръмп. За да направи това, той първо разгърна визия за света, към която американецът щеше да се обърне. С любимия си инструмент, телевизията – която е и на Тръмп – Путин излъска имиджа си на безстрашен човек, говорещ истината, обожаван от тълпите и без страх да преобърне масата на либералната демокрация. Консерватор, обсебен от въпроса за пола, демонстриращ презрението си към европейския континент, Путин винаги е вярвал само в дискусиите между силите над главите на малките нации. Той е убеден в неизбежния колапс на западните демокрации в Хобсовия свят, където всеки се бори за ресурси и господство.
Затова руският президент разработи идеологическата рамка, в която другите лидери биха се оформили. Защото имиджът, който изгради за себе си, беше предназначен и за износ. За целта един ad hoc кандидат трябваше да бъде съблазнен, на свой ред, от путиновия мачизъм. Всичко, което трябваше да направите, беше да имате търпение и да насърчавате движението. Доналд Тръмп отговаряше на изискванията, за да поеме ролята. Руските тайни служби са много добри в измислянето на истории, за да огъват реалността. Това се нарича изграждане на легенда.
Шпионският писател Робърт Лител, в The Company (2002, 2003 за превод на френски), роман за ЦРУ, разказва за обучението на агент на КГБ. Шпионинът, предназначен да живее под фалшива самоличност, се научава, дори в начина, по който се чеше или прави любов, да се слива с личност, създадена от нулата: „Трябва да се настаниш в легенда, сякаш си в нова кожа.“ Важното е не да се преструваш, да криеш, а да направиш така, че нещо измислено да се случи в реалния живот. В случая, който ни засяга, беше необходимо да се ушие костюм на авторитарния президент и приятел на Кремъл, след което да бъде облечен от друг. Легенда за другите: страхотно изкуство!
Путин, в традицията на Достоевски, който населяваше работата си с (често дяволски) двойници, успя да изкове своето американско алтер его. Но искаше то да е карнавално, според израза на Михаил Бахтин. Изучавайки духа на карнавала през Средновековието, съветският литературен теоретик го описва като „триумф на нещо като временна еманципация от господстващата истина, […] на временното премахване на всички йерархични взаимоотношения, привилегии, правила и табута” (Творчеството на Франсоа Рабле и популярната култура през Средновековието и по време на Ренесанса, 1970 г.). И това наистина е гротескна версия на себе си, която Путин създаде: брутална, вулгарна, буфонска и необуздана. Това му позволява, напротив, да изглежда като строг, рационален и разумен лидер. И той, сега отново в концерта на нациите, е този, който води пътя.
