Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2023 11:15 - ПРОФ. ИВАН МЛАДЕНОВ - ЕДИН ОБИКНОВЕН ДЕН
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1548 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.03.2023 11:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Заревото лъсва като прясна рана върху счупена глава и денят зачегъртва със сини иглички по купола на нощта. Скоро ще успее и фантастичните, разкадровани фигури от картина на Пикасо ще се наместят в успокоени, импресионистични петна, докато се утаят в светлите лъчи на соцреализма, боцкащи през войнишкото одеяло от смог, метнато върху българския ден. Изпод одеялото българският перчем страхливо наднича към единствения проблем в днешния свят, войната между цивилизацията и варварството. С този увод губя: убогите, за които дървото е дърво, останалото е боб; джвакащата маса русолюбеци, за които бобът е борш. Кукуригащите, за които денят е рожден на някого, който казал, че дървото има клони и от това светът е поумнял. Мъдрите, които напомнят, че в основата на дървото са корените и там е проблемът. Оригиналничещите, за които бобът трябва да се лисне през балкона преди да се изяде. Зовящите за съпротива срещу разлистването на дървото като извор на нежелани ефекти. Онези, за които ефектите са желани срещу неефективност. Мога вече спокойно да продължа в своята си компания. С извода, после ще дойдат аргументите.
Българското общество гние и процесът е необратим. Потъването е като в тресавище, вече всяко движение е грешно и води до още метри надолу. Всички причини са верни, нито една мярка не е спасителна. Потъването не може да бъде спряно. Някога, дори над нашето полупросветено общество се носел дух спасителен, който го обгръщал както атмосферата земята и макар невидим, го пазел от гибел. Това е духът на колективния разум, който честитите общества най-първо произвеждат. Каквото и да сторят после, каквито и погрешни решения да взимат понякога, колективният разум невидимо ги коригира и съществуването честито продължава. Така е с всички цивилизации. Така е и до днес
. А чувството, че над главите невидим щит бди, се превръща в навик и дава сигурност. Но както навсякъде, оказало се, че има и слаби общества, чиито похлупак от колективен разум в един миг изчезнал като духнат от северния вятър. И те лъснали голи с незащитените си срамотии и крехки кожи, изложени на игличките от войнишкото одеяло, което наметнали вместо разумния щит. И тръгнали да гинат. Няма надежда. Под краката е джвакащата маса, в която затъват. И пак всички причини са верни, аргументи за измъкване няма. Освен един, който да дойде като блага вест от бойното поле на войната за разум. Тогава торфената маса под краката ще се вкамени както лавата от Помпей и колективната общност ще произведе нов предпазен щит. Здрав. От фибри разум.

ДЕНЯТ ПУКНА!,.. 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1074971
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031