Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2022 17:57 - АРТУР ШОПЕНХАУЕР - АФОРИЗМИ ЗА ЖИТЕЙСКАТА МЪДРОСТ /Прочит на доц. Г.Генов/
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9387 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 17.10.2022 17:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                    П ъ р в а     ч а с т


С. 27 Употребявам понятието „житейска мъдрост” само в същностния му смисъл, а именно като изкуството да прекараш живота си възможно най-приятно и щастливо, на което ни учи евдемонологията: следователно това са напътствия за щастлив живот... с. 30 ..Всичко се дължи на обстоятелството, че всяка действителност, тоест всяко осмислено настояще се състои от две половини: субект и обект, свързани тъй закономерно и тясно, както кислородът и водородът във водата. Затова когато обективната половина е напълно еднаква, а субективната – различна, както и в обратния случай, непосредствената действителност се оказва съвсем различна; и най-прекрасната и благоприятна обективна половина, съчетана с невъзприемчива, лоша субективност, дава лоша действителност и настояще; подобно на красива местност при лошо време или отразена от некачествена камера обскура... с. 31 ...За човека всичко, което съществува и става, всъщност съществува единствено в неговото съзнание и става в него; следователно определящо е как е устроено съзнанието и в повечето случаи всичко зависи повече от него, отколкото от образите, които му се явяват...Следователно животът на всеки човек, независимо от всички външни превратности, е белязан изцяло от неизменния му характер и може да се сравни с поредица от вариации на една тема. Никой не може да избяга от своята индивидуалност...Индивидуалността на човека определя априорно мярата на щастието, постижимо за него... ...Върховните, най-разнообразни и най-трайни наслади са духовните /колкото и да се заблуждаваме в това отношение на младини/. А те зависят от вродената мощ. Следователно от тук става ясно колко много зависи щастието ни от това, което сме,, тоест от нашата индивидуалност, докато обикновено в сметката включваме само онова, което притежаваме или представляваме. Ако един ден съдбата му се усмихне, вътрешно богатият човек не ще пожелае прекалено много от нея, докато глупакът ще си остане глупак, недодяланият пън - пън до края на дните си, ако ще да е в рая, заобиколен от хурии /хубави момичета – бел. на автора/. Затова Гьоте казва: Роб е той и победител, всепризнатият народ: и щастлив е всеки жител, щом е личност, а не скот. /Гъоте, Западно-източен диван, Книга за Зюлейка/ с. 32 ....По-специално здравето до такава степен е по-важно от всякакви външни благини, че здравият просяк действително е по-щастлив от болен крал. Един спокоен и ведър темперамент, породен от крепко здраве и силен организъм, един бистър, жив, проницателен и точен разум, една овладяна, добронамерена воля и съответстващата й чиста съвест – ето това са преимуществата, които нито рангът, нито богатството могат да заместят...Добрият, уравновесен благ характер се задоволява и с най-скромните условия; докато алчният, завистливият и злият не се насища въпреки цялото си богатство... с.33 ...Следователно в наша власт е единствено да извлечем възможните преимущества от дадената ни личност, като се устремим към целите, адекватни на нея и поемем по онзи път на развитие, който най й подхожда, заобикаляйки всички други; тоест да си изберем съсловие, занятие и начин на живот, които да й съответствуват... с. 34...Водещата роля на първата група ценности налага и извода, че е по-мъдро да съсредоточим усилията си върху укрепване на здравето и развиването на способностите си, вместо върху придобиването на богатство; не бива обаче да се прави погрешният извод, че следва да пренебрегваме необходимия минимум....И въпреки това хората влагат хилядократно повече усилия, за да трупат богатство, отколкото за формиране на духа си; а е напълно сигурно, че за щастието ни е далеч по-важно какви СМЕ, отколкото какво ИМАМЕ... И тъй най-същественото житейско щастие е какво представлява човекът САМ ПО СЕБЕ СИ. А то обикновено е обидно малко и затова повечето хора, надмогнали бедността, се чувствуват кажи-речи тъй нещастни, както и онези, които ще се борят с нея... с.35 ...Причината за безбожното прахосничество, с което не една издънка на богат род пропилява голямото си наследство за невероятно кратко време, действително е само скуката, породена от току-що описаната духовна нищета и пестош... с. 36... Всичко зависи от това, какъв е човек и съответно какво му дава собственият му Аз: защото неговата индивидуалност го придружава неизменно навсякъде и обагря всичките му преживявания. Във всичко и при всичко той се наслаждава главно на самия себе си: така е дори при плътските наслади, а в още по-голяма степен – при духовните...Затова английският израз “to enjoy one’s self” /да забавляваш самия себе си/ е извънредно точен – например правилно казваме “he enjoy himself at Paris” /”той се наслаждава на СЕБЕ СИ в Париж”/, а не той се наслаждава на Париж...Тук се крие причината, поради която понасяаме с повече самообладание нещастието, връхлетяло ни отвън, отколкото онова, което сами сме си причинили; защото съдбата може да се промени, а собствената ни същност – никога... с. 37...Ала онова, което ни ощастливява най-непосредствено, е ведрият нрав: защото това добро качество мигом се ощастливява само. Който си е просто весел, винаги има основание за това: а именно, че е точно такъв...А е известно, че за веселостта най-малко допринася богатството, а найъ-много – здравето; ведри и доволни лица срещаме най-често сред нисшите, трудещи се, обработващи земята класи, а смръщени физиономии – сред богатите и издигнатите... с. 38 ...Не можем да останем здрави, ако всеки ден не се движим колкото трябва: за да протичат нормално, всички жизнени процеси изискват движение както на органите, така и на цялото тяло. Затова и Аристотел с право казва: „Животът се състои от движение и то е неговата същност”/За душата, І, 2/...А безброй хора водят заседнал начин на живот и напълно са лишени от движение, поради което възниква драстично и гибелно противоречие между външния покой и вътрешната динамика. Защото непрестанното вътрешно движение има потребността да бъде стимулирано от външното: а всяка диспропорция наподобява случаите, когато в резултат на някакъв афект отвътре ни кипва, а външно не бива да показваме нищо... с.39 ...Аристотел е много прав в своята забележка, че всички изтъкнати и изключителни хора, изглежда са меланхолици: „Всичко хора, които са се отличили във философията, в политиката, в поезията или изобразителните изкуства, изглежда са меланхолици” /Пробл. 30,1/.... с. 41...Ние виждаме как низшите класи постоянно се борят с нуждата, тоест те страдат, а богатите и аристократични слоеве водят непрестанна и понякога наистина отчаяна битка със скуката. /Бел. на автора, Номадският живот, характеризиращ най-низшата степен на цивилизованост, се появява отново в най-високата й степен чрез завладяващия всички ни туризъм. Първият е бил наложен от нуждата, вторият – от скуката./ с. 42...Именно от вътрешната празнота извира маниакалният стремеж към компания, развлечения, удоволствия и всевъзможен лукс, които тласкат мнозина към разточителство, а после – към мизерия. Нищо не ни предпазва тъй сигурно от този погрешен път както вътрешното богатство, богатството на духа; защото колкото повече достига върховната си степен, толкова по-малко простор оставя за скуката...От друга страна по-голямата интелигентност по условие предполага по-развита чувствителност и по-голяма сила на волята, тоест страстност; от обединяването й с тях се поражда далеч по-голямата сила на всички афекти и повишена чувствителност към духовните и дори към физическите страдания, както и по-голямо нетърпение пред всички препятствия или обикновени смущения; а за усилването на всичко това значително допринася произтичащата от развитото въображение живост на всички представи, следователно и на неприятните...Духовно богатият човек ще се стреми преди всичко към безболезненост, неуязвимост, покой и свободно време, тоест ще търси тих, скромен, но възможно най-необезспокояван живот и след като поопознае тъй наречените хора, ще избере уединението, а ако духът му е велик – дори самотата. Защото колкото по-знаъчителен е човек сам по себе си, толкова по-малко значат другите за него. Затова издигнатостта на духа води до необщителност... с. 43...Много вярна е мисълта на Сенека: „Всяка глупост страда от собствената си досадност” /Писма, 9, 22/, както и сдентенцията на Исуса, син Сирахов : „Живот на глупав е по-лошо от смъртта.” /22, 10/... ...Обикновените хора само се чудят как да прекарат времето, а човекът с талант се пита как да го използува. Умствено ограничените са най-податливи на скуката, защото интелектът им не е нищо повече от медиум на мотивите за тяхната воля... с. 45 ...Човек в нито едно отношение не бива да очаква много от другите, и изобщо отвън. Онова, което той би могъл да даде на останалите, е твърде ограничено: в крайна сметка всеки остава сам и тогава решаващото е кой е останал сам. И тук важи онова, на което Гьоте е дал обобщен израз в „Поезия и истина” /ІІІ част, стр.474/, чбе във всички неща човек накрая е оставен сам на себе си...Аристотел е съвършено прав да твърди: „Щастието принадлежи на онези, които са си самодостатъчни” /Евдемова етика, VІІ, 2/.... с. 46 ...Хораций казва в писмо до Меценат: „Голяма глупост е да губиш вътрешни ценности заради външните”, тоест заради блясък, ранг, разкош, титла и почести да се откажеш напълно или отчасти от своето спокойствие, свободно време или независимост... с. 48...Можем да изследваме методично доминиращите човешки способности като започнем от корените на всички човешки прояви на енергия, т.е. от трите основни физиологични сили...И така първо насладите на репродуциращата сила: те се състоят в ядене, пиене, храносмилане, отмора и сън. Второ, насладите на дразнимостта: те се състоят в странствуване, скачане, борба, танци фехтовка, езда и атлетични иигри от всякакъв род, като и в лова и дори в битките и войната. Трето, насладите на чувствителността: те се състоят в съзерцание, мислене, изживяване, писане, ваяне, музициране, учене, четене, медитиране, изобретяване, философстване и т.н. с. 50 ...Човекът, в който преобладават духовните сили, има способността и дори потребността да се ангажира искрено само по пътя на чистото познание, без всякаква намеса на волята. Тази причастност го пренася в сфера, където болката е непозната, досущ като в атмосферата на блажено живеещите богове... с. 51...Чистото безделие, тоест незадвиженият от волята интелект, не е достатъчен; изисква се истински излишък от сила; само той ни прави способни на необслужващо волята, чисто интелектуално занимание, докато „свободното време без духовно занимание означава за човека смърт, значи да си погребан жив” /Сенека, Писмо 82/...Подобен интелектуален живот ни предпазва не само от скуката, а и от гибелните й последици. Той се превръща например в предпазно средство срещу лошите компании и множеството опасности, нещастни случаи, харчове и разточителства, в които човек изпада, когато търси щастието си само в реалния свят. Така например моята философия никога не ми е носила печалба; ала тя ми е спестила твърде много... с. 52 ...Нашите нравствени добродетели ползват главно другите, а интелектуалните – преди всичко нас самите: затова първите ни спечелват всеобщите симпатии, а вторите – омраза. с. 53...Свободното време на всеки човек е толкова ценно, колкото ценен е самият той. „Щастието изглежда се крие в свободното време” - казва Аристотел /Никомахова етика, Х,7/, а Диоген Лаерций съобщава, че Сократ възхвалявал свободното време като най-прекрасното имане...В „Политика” /ІV, ІІ/ Аристотел заявява: „Да можеш необезспокояван от нищо да упражняваш своите заложби, независимо какви са те, това е истинското щастие”, а то съвпада със сентенцията на Гьоте във „Вилхелм Майстер” /І книга, 14/: „Който е роден с дарбата да бъде даровит, ще открие в нея цялата радост на битието.”... с.56...Филистерите много страдат от това, че идеалните ценности не им предлагат забава и че за да прогонят скуката, винаги имат нужда от реалности. Те обаче бързо се изчерпват, като вместо да забавляват, уморяват, а и носят всякакви беди; докато идеалните ценности за разлика от тях са неизчерпаеми и сами по себе си невинни и безвредни... с. 57 Правилно и хубаво е разделил човешките потребности в три групи големият учител по блаженство Епикур. Първо, естествените и необходимите: онези, които, ако не бъдат задоволени, причиняват болка. Следователно тук са само храната и облеклото. Те лесно се удовлетворяват. Вторите, естествени, но незадължителни: потребността от задоволяване на половия нагон, макар че Епикур, според твърдението на Диоген Лаерций, не споменава за това...Тази потребност е малко по-трудна за задоволяване. Третите не са нито естествени, нито необходими: лексът, разкошът, величието и блясъкът: те са необозрими и трудно се задоволяват... с. 58...Богатството е като морската вода – колкото повече пиеш от нея, толкова по-ожадняваш. А същото важи и за славата. Фактът, че като загубим богатството или благосъстоянието си и надмогнем началната болка, настроението ни се вдига до предишния градус, се дължи на обстоятелството, че след като съдбата е намалила размера на нашата собственост, ние сами сме съкратили в същата степен и размера на своите претенции... с. 60 ...Родените в бедност хора с ума, но и със сърцето си се осланят прекалено на съдбата, както и на собствените си способности, които вече са ги избавяли от нужда и бедност и затова за разлика от родените в охолство не смятат, че бездните са бездънни, а си мислят, че като опрат дъното, пак ще бъдат оттласнати нагоре. С тази човешка особеност може да се обясни защо жени с бедно детство често са по-претенциозни и разхитителни от онези, които са донесли богата зестра; както обикновено богатите моми за разлика от бедните носят не само състояние, а и стремеж, едва ли не вроден инстинкт за неговото опазване... с. 61...Неоценимо преимущество е да получиш от родителите си достатъчно, за да можеш поне като ерген, несемеен, да живееш в пълна независимост, тоест да си осигуриш конфорт, без да работиш: това означава да се освободиш и да си имунизиран срещу оскъдицата и неволите, обременяващи човешкия живот, тоест да си еманципиран от всеобщата ангария, този природен жребий на земните чеда... Наследственото богатство придобива най-голяма стойност, когато се падне на човек, надарен с природни заложби от по-висш ранг и преследващ цели, които не се съчетават особено с гоненето на печалба; защото тогава той е двойно дарен от съдбата и може да се отдаде на своя гений; а на човечеството той ще отдаде стократно дължимото, като създаде онова, което на никой друг не е способен и сътвори нещо от полза за всички, а и за негова прослава... с. 62...Волтер казва: „Животът ни трае само два дни: не си струва да гие прекарваме в пълзене пред жалки негодници.” ...Не причислих жената и децата към онова, което човек притежава; защото в много по-голяма степен той им принадлежи. По-скоро могат да се споменат приятелите, ала и тук притежаващият трябва в същата степен да принадлежи на другия. с. 63...От наша гледна точка е препоръчително чрез разумни анализи и правилно преценяване стойността на благата да се усмирява по възможност тази свръхчувствителност към чуждото мнение, било то ласкателно или обидно: защото и двете имат общ корен. Освен това човек става роб на чуждото мнение и хорските приказки: Хораций, Писма, ІІ, І: „Колко леко, колко дребно е това, което спазва или възрадва жадуващия похвали.” с. 64... да отдаваш голямо значение на хорското мнение, значи незаслужено да му отдаваш чест. Твърде оскъден е резервоарът на онзи, който търси щастието си не...не в действителната си стойност, а в чуждата преценка за нея. Защото основата на същността, а съответно и на щастието ни, е нашата животинска природа. Затова здравето е най-важно за нашето добруване, а заедно с него и средствата за оцеляването ни, тоест осигурената прехрана. ..Затова наистина ще се усетим по щастливи, ако своевременно усвоим простата истина, че всеки живее преди всичко и истински в собствената си кожа, а не в очита на другите и следователно нашето реално, индивидуално състояние, определено от здравето, темперамента, способността, доходите, жената, децата, приятелите, дома и т.н., е сто пъти по-важно за щастието ни, отколкото да спечелим сърцата на другите... с. 65...Да надценяваш мнението на другите е масова заблуда: независимо дали се корени в самата ни природа или е плод на обществото или цивилизацията, тя несъмнено оказва огромно и гибелно за щастието ни влияние върху цалостното ни поведение, което можем да проследим от страхливото и робско съобразяване с qu’en dira-t-on /Какво ще кажат хората?/ до там, където забива камата на Виргиний в сърцето на дъщеря му или тласка човека да жертвува заради посмъртната слава спокойствие, богатство и здраве, та дори и живота си... с. 66...В действителност значението, което отдаваме на чуждото мнение, както и постоянната ни тревога за него, по принцип надхвърля всякаква разумна цел, така че може дае бъде разгледана като масова или по-скоро вродена мания....Суетата се наблюдава най-ясно при французите, тъй като им е напълно присъща и често избликва в най-долнопробно честолюбие, смехотворен национализъм и безсрамно самохвалство; а така предизвиква обратен резултат, като ги прави за смях пред другите нации и им е донесла прякора grande nation… с. 68 ...Тацит казва: „Мъдреците също се освобождават най-късно от славолюбието... ...Изключително благотворното въздействие, което животът в усамотение упражнява върху душевния ни покой, се дължи най-вече на това, че той ни откъсва от непрекъснатото съществуване пред очите на хората, тоест от непрекъснатото съобразяване с изменчивото им мнение и ни възвръща към самите нас... с. 69...В отговор на безсрамието и безочието на повечето хора, надареният човек трябва да съзнава и изтъква своите възможности; защото онзи, който скромно ги потулва, се смесва с бездарниците, като че наистина им е равен и те скоро започват да вярват в това...Обявяването на скромността за добродетел е измишльотина, изгодна за лумпените: защото задължава всеки да говори за себе си така, сякаш и той е от тях, което така прекрасно приравнява всички, че энакраяь до един се оказваме лумпени. От друга страна, най-пошлият вид гордост е националната гордост. Защото чрез нея човек издава липсата на индивидуални качества, с които би могъл да се гордее – как иначе би посегнал към нещо, разпределено на няколко милиона люде... с. 70...Немците не притежават национална гордост, така че с основание ги смятат за честни; обратното доказват обаче ония измежду тях, които симулират подобно чувство и по най-смешен начин го разпалват у другите; особено активни са „немските братя” и демократите, които ласкаят народа, за да го заблудят...А Лихтенберг се пита: „Защо чожвек от неголемите нации, като реши да се представи за нещо по така, рядко сеи обявява за германец, а най-често – за французин или англичанин?”...По-скоро общочовешката ограниченост, грубост и порочност се проявява във всяка страна под различна форма и тя се обозначава като национален манталитет. Отвратен от някой от тях, ние хвалим другия, докато и към него изпитваме същото. Всяка нация се подиграва с другите – и всички са прави. с. 71....Значително по-трудно и пространно от въпроса за ранга е анализирането на честта. Първо, трябва да я дефинираме. Ако воден от това намерение кажа: честта е лицето на съвестта и съвестта е душата на честта – това може и да доипадне на мнозина, ала ще бъде по-скоро бляскаво, отколкото ясно и изчерпателно определение. Затова ще кажа: честта, обективно погледнато, е мнението на другите за нашата стойност, а субективно – нашият страх от това мнение. Последното й свойство упражнява често целебно, макар и в никакъв случай – нравствено въздействие – чрез „мъжа на честта”. с. 72....Най-обширна е сферата на гражданската чест: тя изисква да зачитаме безусловно правата на всеки и никога да не извличаме изгода с несправедливи или незаконни средства...Гражданската чест води наистина названието си от гражданското съсловие: но тя е валидна за всички прослойки, без разлика, като не се изключват дори и висшите; никой не може да й се изплъзне, тя е сериозно нещо и човек не би трябвало да се отнася лекомислено към нея... с.73 Честта, в известен смисъл, има негативен характер, противоположно на славата, която има положителен смисъл. Защото честта не е мнение за някакви изключителни качества, присъщи единствено на дадения субект, а по правило изхожда от абсолютно задължителните добродетели, които не бива да липсват и у него...Славата трябва да се завоюва, а честта просто не бива да бъде загубена...Честта може да бъде нападната отвън чрез клеветата: единственото отбранително средство е достатъчно гръмкото й опровергаване и разобличаване на клеветника. с. 74...Професионалната чест е общото мнение на другите, че човекът, който заема даден пост, притежава наистина всички качества, необходими за това и във всички случаи изпълнява стриктно служебните си задължения... с. 75...Сексуалната чест по естеството си се разпада на женска и мъжка чест и от двете страни представлява добре осъзнат esprit de corps. Първата е далеч по-важната от двете; защото в живота на жената сексуалността е основното нещо...Женският род изисква и очаква от мъжкия всичко, тоест онова, което той желае и му е нужно; мъжкият изисква от женския главно и пряко само едно. Затова е трябвало нещата да се подредят така, че мъжкият пол да получава онова единствено нещо само срещу поемането на грижата за всичко, както и за появилите се от връзката деца: на тази институция почива благополучието на целия женски род...



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075218
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031