
Прочетен: 615 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2022 13:06

Диктатора не ни дължи отговори
Една сутрин, когато се опитвах да запазя самообладание пред атакуващите ме с клишета и тлъсти порции лъжи за разцвета и благоденствието ни министри и съпартийци на Амин Дада..., пардон на Диктатора наш роден и обичан, ми хрумна нещо. Месеци наред медиите се занимаваха с изтеклите в публичното пространство снимки и видео на Диктатора в неговата спалня. Виждаше се голото му тяло, проснато напреко на спалнята. До дясната му ръка имаше отворено чекмедже, пълно с пачки евро и златни кюлчета. Отгоре, до нощната лампа, кротуваше пистолет. Фигуралната композиция предизвика небивал интерес и всеки се е надявал на някакъв отговор. Отговор нямаше. Докато някой не измисли сюжета с промъкналата се тайно в спалнята на Диктатора Мата Хари, която май, може би, обаче, бе композирала въпросните предмети и тяло, за да злепостави него. Той опита да преразкаже това съчинение по картинка, но явно тази дисциплина не му беше по силите и се получи словесен буламач.
Във въпросната сутрин ме осени мисълта: Ама той не дължи никакво обяснение никому, камо ли на медии и население. Кой е той – балканският Амин Дада, само дето не е станал канибал, не разфасова противниците си в хладилника и не си ги готви с дафинов лист и чер пипер. Той решава какво да каже и какво – не. Ако реши, ще ни озари с нещо гениално. Но и ние трябва да заслужим неговото благоволение. Защото е император. Кралят Слънце. Диктаторът. Толкова ли е трудно да го проумеем?
Колкото до Мата Хари, за мозина не е тайна кой се крие зад това име – жената на негов близък другар. Как така, това не е морално – ще речете, може би, а тумба гербери ще се втурнат да ме колят, че скверня образа на техния кумир, иконата и дори Божия син, но и това е малко – самия негов баща!... Тия идиоти в ГЕРБ са същите като онези от младата болшевистка смяна в СССР, които, докато гледали филма „Комунист“ (реж. Юрий Райзман, 1957 г.), плакали, когато главният герой работил честно и самоотвержено, плакали, когато се влюбил, и плакали накрая, когато се споминал. След филма, с мокри от сълзи бузи, си купили бутилка водка от гастронома на ъгъла и се занитили от вълнение по своя герой. Но има разлика, да знаете. Онези може и да са вярвали на младия комунист, че е морален, честен, силен и въобще супергерой, докато герберите знаят истината за своя партиен вожд, но въпреки това го превъзнасят или си траят подличко и го избират, за да им е мирна главата, да въртят някаква далаверка с хора от или до властта, а ако може, и те да се закачат някъде на по-мазна хранилка. Ах, какви подлеци! И те гледат в очите с укор, сякаш защитават някакъв светец. Когато Вождът каза: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“ – това имаше предвид, че той и те са си едно. Не е прост чичо на село, който с труд и някакви умения си изкарва прехраната, а нощем някакви изроди го нападат и пребиват. Прост и прости са Диктатора и армията му, които са бездарни, неуки, коварни, подли и зли и не могат да защитят чичо и леля на село. Нещо повече: не им дреме за чичо и леля, за баба и дядо. Онези през 50-те години, дето ронили сълзи на „Комунист“, се напили с водка, защото така е поискала душата им в онзи период. Но тук принудиха хората да търсят в ракията изход от мрачностите на деня и живота. Но ракията не е път, тя е тъмната, сладка пропаст, която коварно те зове. „Вие сте прости, и аз съм прост...“ Това, уважаеми читателю, е тежко престъпление.
А за успокоение на мъжа до тази, която Диктатора нарече Мата Хари, не само той е бил прецакан. През спалнята на демократичния балкански крал са минали доброволно и не толкова доброволно съпругите, гаджетата и дъщерите на много негови приятели и партньори. В това отношение той води на Амин Дада, защото със сигурност не знае броя на жените, задоволявали „човешките му нужди“, нито имената на децата, които са се родили от креватните вакханалии на Нереза. Сюжетът с чекмеджето и Мата Хари е само щрих от неговия живот като Нерез, крал на малка и бедна европейска държава, който се слага на Великите сили по всякакъв начин и мечтае да управлява света. Той наистина вярва, че подобно нещо му се полага. И какво тук значи някаква си фуста, на която той се стоварил между краката с всичките си 130 килограма? Той наистина не проумява какъв е проблемът, защото вярва, че това, да е Нерезът на държавата, е титла, която му се полага, както му се полага служебна кола. По-ла-га му се на изрода! А вие, вие трябва да го харесате и обичате. Както го обича „простата кърджалийска п...а“ – въпреки всичко, напук на всички и защото така трябва. Всички вие, които го държите на раменете си, сте прости кърджалийски п...и, които се прекланят пред Нереза с развързан кочан в панталона. Звучи ви грубо? Ако чуете той как ви нарича вас, щяхте да разберете, че думите, които си поволявам тук, са нещо като музиката на Чайковски в „Лебедово езеро“ в сравнение с неговия език и словесно съдържание... Имам съмнения, че подозирате това, но не го признавате, за да не се сгромолясате в собствените си очи. Късно е – вече летите надолу. Щастливо пропадане. Без вас ще бъдем една по-добра България.
Прекалено съм вулгарен? Не сте чели Чарлз Буковски и Педро Хуан Гутиерес. Един от своите герои Гутиерес нарича „тропическо животно“, което е всеядно по отношение на жените и пиячката, но ние тук отгледахме истинско политическо животно с инстинкти на убиец, хитър и зъл звяр, който, за да не хаби сили и енергия в ловуване, ни принуди да му принасяме себе си под формата на плячка, готова да бъде изядена. Нещо като Хензел и Гретел, но доброволци.
Освен това Тиранът наш бе комунист, бе толкова предан на партията, че отказа да предаде партийния си билет и напусна МВР. Сега е десен политик, водач на дясна партия от бивши комунисти, който ходи в Брюксел и пали свещи в офисите на Европейската народна партия. Какъв Буковски, какъв Гутиерес, по-брутална вулгарност от тази не мога да си представя.
Отново си представям лицата на партийците край Титана от Банкя и приемащите „и вие сте прости“, вглеждам се в тях и не откривам ни радост, ни храброст. Знаеха ли тези хора колко са ощетявани ден след ден? Не ги мразя, не им се сърдя, но ме е яд, че виждаме едно и също, а реагираме различно. Колко много ни липсва днес някой като Дядо Вазов, под чийто прозорец да се съберем българите и да чуем думите, които ни трябват. Днес, ако споделя това открито, ще получа подигравки и презрение. Но знам, че съм прав. Вашият идол ви научи да мислите, че светът е останал в прегръдките на пропагандата и през прозореца на джипката ви показва китни картини и магистрали, както княз Потьомкин радвал очите на Екатерина II с нарисувани на големи табла китни селски къщи край пътя, зад които руските селяни газели кал до колене и се кръстели подир поредния ковчег.
Не знам как да го кажа, но ми се струва, че сме гара и чакаме влак, който е минал отдавна и повече няма да го видим и стигнем. Висим на перон, който не фигурира в графика на сегашното време, и чакаме влак, който е брат на Годо... Идеалната почва за всеки доморасъл Диктатор