1.

Страстта е странна – зная аз.

Страстта ще разбере

тоз, който бил е в нейна власт -

той само най-добре.

За да я срещам ден след ден –

о, роза беше тя! -

към къщата й устремен

препусках през нощта,

в луната взрян над тъмен клон,

в простор далечен взрян.

Летеше бързо моят кон

по този път желан.

Градината й щом видях,

щом хълма изкачих,

луната слезе с блясък плах

над онзи покрив тих.

И като в сън, и като в блян

през нежна тъмнина

препусках с поглед прикован

във бавната луна.

Внезапно спря се моят кон,

възправи се в искри.

Над покрива зад тъмен клон

луната в миг се скри.

През влюбения ум лети

капризно мисълта.

- О, Господи, над Люси бди!

Нима издъхва тя!

2.

Край девствен път, край извор бял

далеч-далеч оттук

не бе я никой друг видял,

не бе я любил друг.

Зад камък с мъх тя сякаш бе

цветец, прикрит едва.

Блестеше в голото небе

като сама звезда.

О, никой, никой не узна,

че Люси спи в пръстта.

Почива тя във тишина,

във мен почива тя.

3.

Пътувах през света голям

сред чужди, но тогаз,

родино, можех ли да знам

как с теб съм свързан аз?

Отмина тоя сън. Смутен,

не мога твоя бряг

да изоставя – всеки ден

с любов ме свързва пак.

Дали ще срещна радостта

сред планините аз?

С чекрък я виждам през нощта –

преде до късен час.

В дома й грее твоят ден,

притулва го твой мрак.

Тя гледа с поглед вледенен

към хълмите ти пак.

                                        Превод на Кръстю Станишев