Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06 13:44 - РЕНЕСАНСЪТ КАТО ИСТОРИЧЕСКА ЕПОХА /Уводна лекция на доц. Г. Генов/
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове:
0



 

А. Градовете в Западна Европа през Ренесанса:  

   В страните на Западна Европа не се стига до крайно изостряне на конфликта между губещата позициите си в социалния живот феодална аристокрация и жънещата успехи в икономическата сфера гражданска класа. Замогналите се буржоа, поради нарасналата си икономическа мощ, не са толкова склонни да се противопоставят на западащата поземлена аристокрация, колкото да се приобщават към традиционните й морални ценности и да възприемат характерното й съсловно самочувствие.

     През тази епоха “наред с феодала-воин възниква в Западна Европа един друг социален тип – гражданинът търговец и индустриалец”. “Поражда се една нова социална класа, буржоазията, с нови настроения, нови апетити и интереси, нови идеали, нови културни нужди – и особено с един върховен копнеж: да си извоюва пълната гражданска и лична свобода, за да може да даде безграничен размах на своите търговски и финансови операции...”/38, с. 47/.

   В обществения живот през Ренесанса “на мястото на наследствената аристокрация встъпва паричната, капиталистическата – плутокрацията”. “Първо място при това държат банкерите, които в началото бяха, както казах, най-обикновени сарафи и лихвари /такива бяха и Медичите/. Когато почнаха да вършат гешефти на едро, банкерите не забравяха стария си лихварски занаят...”/38, с.54/.

    Естествено през тази епоха в градовете се предприема радикално обновление на управленчески апарат. В него се въвеждат по-високо ерудирани кадри произхождащи от замогналата се гражданска класа. Старата военна аристокрация губи бързо интелектуален престиж сред градското население и позициите си в обществения живот. Средновековните кралски наместници и чиновници трудно се приспособяват към бързите промени, които протичат в тези завладени от протестантството страни. Владетелите в тях имат нужда от нов тип, просветени и предприемчиви, администратори, юристи, теолози и военачалници.

Б. Укрепване на държавите в Западна Европа през Ренесанса:    

      Най-често се сочат двете най-важни промени, които се извършват в уредбата и живота на западноевропейските държави през Ренесанса: преходът от ерата на големите средновековни империи /например на Плантагенетите и Капетингите/  към  епохата на средните по размери държави и относителното отслабване на военната мощ и авторитета на градовете държави, макар че те допринасят в най-голяма степен за усъвършенстването на държавната уредба в новоучредените монархии.

     Главните характеристики на новоучредените ренесансови държави са естествено зародилото се национално патриотично чувство, новопоявилите се самобитни политически теории, възникването на абсолютната монархия като най-надеждната форма за укрепване на авторитета на държавата, нарастването на ролята на външната политика в нея, появата на престижни държавни чиновнически служби и раздаването им срещу заплащане от монарха, новосъздадената войска от платени наемници, първите сблъсъци между охраняващата феодалните традиции аристокрация и новаторски настроената гражданска класа, точно определените граници и изградените по тях митници.           

    Историците на Ренесанса са категорични, че тласъкът за обновлението на държавния апарат и държавническата стратегия идва от Италия. Отчитането на безспорната роля на древното римско право за консолидацията на държавата,  утвърждаването на приоритета на икономиката за оцеляването й, увеличаването на авторитета на административните й служби и кадри, регламентирането на продажбата на държавните служби и изработването на нова концепция за влиянието на дворцовата аристокрация в създаването на престижа и мощта й в европейския контекст  са най-важните предпоставки за обновлението на държавата през тази епоха, които най-рано се експлоатират и остойностяват от владетелите и управителните съвети на италианските градове държави.

     Именно там, в Италия, възниква, макар и в началото като смътна интелектуална постройка   идеята  за  държавата  като задължителен образец, в съответствие с който организират управленческата си стратегия  всички западноевропейски монарси през следващите векове. Моделът на държавата с централизирано еднолично /често авторитарно/ управление се утвърждава през втората половина на ХV и през ХVІ век. В началото на този период на политическата сцена като образци се налагат италианските градове-държави, а като влиятелни европейски държави се изявяват новосформираните иберийски княжества. През ХVІ век нараства бързо авторитета в Европа на средно могъщите държави - Франция и Англия, в които едновременно с възникването национално самочувствие у хората от народа се утвърждава авторитарния тип монархия.

         Консолидацията на държавата през Ранния ренесанс се затруднява от пълното безразличие на селските отрудени маси, обременени от грижите за оцеляването си в делниците, към глобалните социални проблеми, от враждебността на градското население, чиято участ също се  утежнява от многобройните данъци, към властващите монарси. Западащата дребна аристокрация е често в основата на размириците в държавата, тъй като бързо губи позиции в социалния живот и постоянно недоволства от бързото оскъпяване на нивото на живота. Към тежки вътрешни социални размирици се прибавят центробежните тежнения на някои региони и борбата на някои бързо развиващи се в стопанско отношение градове за административна и икономическа независимост.

        През първата половина на ХVІ век в Западна Европа възникват първите впечатляващи с могъществото си монархии, ръководени от амбициозни и високо ерудирани владетели. През средата и втората половина на същия век се формират останалите западни кралства със скромна по размери територия, които се ръководят от сюзерени със сравнително по-умерени амбиции, т.е. загрижени да утвърдят авторитета си най-вече сред подвластните им вътре в страните им поданици.

   Еволюцията на западноевропейските държави през ХVІ век преминава през  три  етапа. През периода 1490 - 1530 година сред държавите в Западна Европа доминират все още империите, между които се откроява, благодарение на успешния й отпор срещу ислямското нашествие в Западна Европа, Бургундско-австро-иберийската империя на Карл V. Тези империи подбуждат великото обновление на европейския континент като насърчават изследователските експедиции и вдъхновяват конквистадорите си  за колонизацията на Новия свят и островите из Южните морета.

    През периода 1540-1570 година историческият контекст в Западна Европа се променя изключително динамично. Докато испанската и португалската колониални империи се стабилизират благодарение на  династичната воля на владетелите им да подчинят изцяло на волята си многостепенната държавна администрация, държавите със средна териториална площ от Северозападна Европа се възползват от богатствата, които постъпват от отвъдморските им владения, и увеличават икономическата си мощ. Постепенно бързо развиващите се в стопанско и културно отношение през Ранния ренесанс/ХІV-ХV век/ средиземноморски държави губят престижа си на “първооткривателки” през средата на “века на Ренесанса”.

       Европейските държави като все още крехки, но бързо усложняващи се конструкции преживяват през “века на Ренесанса” поредица от сътресения, предизвикани от обновителните трансформации. Изправени пред тези трансформации хората откликват с моралните ресурси на стария си средновековен манталитет. В социалните взаимоотношения първостепенно значение придобиват отношенията между хората като  личности със самобитни нравствени принципи.

          Докато бил непълнолетен френският крал през ХVІ век пътувал непрекъснато, срещал се с много от бъдещите си поданици и опознавал още необременен от придворните ритуали  широк кръг от хора. Империята на испанския крал Карл V се изгражда до голяма степен върху концепцията за властта като фамилно притежание и води политика, в която са активно намесени семейните /брачните/ интереси. Честта, все още най-вече княжеската чест, продължава да предопределя политическите реакции на властващите сюзерени.  Държавният мъж, озовал се на престола през ХVІ  век, вече е способен да прави широко обхватни стратегически обобщения и да замисля амбициозни по размах начинания, макар че често се оказва жертва на благородническата си самоувереност и на импулсивността на властническия си темперамент.

          През периода 1570 - 1610 година държавите от северозападния регион на Стария континент /Франция и Англия/ придобиват водеща роля в стопанския и културния му живот. Те разширяват териториите си, утвърждават независимостта си и се включват в надпреварата за придобиване на авторитета на световна сила. Само след като се отчетат тези радикални промени  в облика и функционирането на западноевропейските държави може да се оцени правилно  динамиката на обновлението в културната сфера, което протича през Ренесанса в Западна Европа.                  

В. Колониалната експанзия на Западна Европа през Ренесанса:

    В никоя друга, предшестваща Ренесанса епоха културната, икономическата, научната и религиозната сфери не са разширявали така бурно и не са заливали с такава мощ нови страни и континенти. Никога до този момент водещите европейски държави не са се втурвали така устремно в реорганизацията на вътрешната си уредба и в завладяването на нови територии, благодарение на които метрополията придобива нов културен, икономически и политически авторитет не само в Европа, но и в света.

        През “века на Ренесанса” /ХVІ/ в Европа избухва истински демографски взрив, който  допринася за разселването на огромни маси от хора из неизследвани до този момент региони на земята и за налагането на хегемонията на континента върху света. Ренесансът може да се определи като епоха на демографска еуфория. В Европа, Китай, Индиите и мюсюлманския свят населението се увеличава с невероятна динамика - от 40 до 100 % според региона.

       През 1492 година завършват петвековните войни /Реконквистата/, по време на които иберийските племена отвоюват Пиринейския полуостров от арабските нашественици/маврите/. През същата година италианският мореплавател Кристофоро Коломбо открива Новия свят /Америка/. Малко след това, в началото на ХVІ век, се предприема опит за завоюването на Стария континент от Изток, откъдето нахлува друго изповядващо Исляма племе - турците. През 1521 година турците превземат Белград и така налагат господството си на целия Балкански полуостров. През 1522 година те покоряват и остров Родос, а през 1526 година присъединяват към тяхната бързо разширяваща се империя и по-голямата част от Унгария.

      Откриването на двете Америки и на южните морета от иберийските мореплаватели дава тласък на колониалната експанзия, на завоевателните експедиции на испанските конквистадори. От европейския свят към новооткритите територии през ХVІ век се изселват около 500 000 емигранти. Около 20 % от мъжете в Португалия, например, се отправят към Новия свят с надеждата да  открият и завладеят плодородни земи и да разработят доходоносни плантации.

   Професор Шишманов свидетелства, че “Лисабонското пристанище  побирало в ХІV век от 400 до 500 кораба. А и откриването на Америка е плод на стопанското разширение на Европа...През ХІV век имало не по-малко от 65 митници само на река Рейн, 35 на Елба, 77 на Дунав /и то само в Долна Австрия/.” /38, с. 51/.

       Трябва непременно да се отбележи, че завладяването и експлоатацията на плодоносните земи на Новия свят се осъществяват  от европейците, а не от изселници от азиатските народностни общности - китайци, индийци или мюсюлмани. Успехът на европейците и провалът на азиатците в покоряването на Новия свят могат да се обяснят с бързия технически прогрес, който е открояващият се  процес в обществения живот на тогавашна Европа, и с тясната специализация /например, разработването на широко обхватни напоителни системи/, която се наблюдава тогава в големите азиатски страни, чиито основни поминъци са земеделието и скотовъдството. Още през Средновековието Европа изпреварва Азия в овладяването и използването за стопански нужди на енергията на вятъра, мощта на водата и  теглещата сила на впрегатните домашни животни.             

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 770124
Постинги: 589
Коментари: 49
Гласове: 302
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031