Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04 14:13 - УЙЛЯМ ШЕКСПИР /1564 – 1616/ - в неговия ПРАЗНИК
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 91 Коментари: 0 Гласове:
2



 

ОТ НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ СЪЗДАНИЯ

ПОТОМСТВО НИЕ ЖЕЛАЕМ

/Сонет I/

 

От най-прекрасните създания потомство ний желаем,

та розата на красотата никога да не изтлее,

но ако с времето по-зрелият си тръгва неспасяем,

в наследника му нежен споменът остава да живее.

А обручен с блясъка на собствените свои взори,

ти храниш свойта светлина със същностното си гориво,

като превръщаш в пустоши най-плодородните простори

и враг на себе си, наказваш себе си немилостиво.

Ти, който на света си сам сега украсата най-млада

и си единствен вестовой на пъстро пролетно цъфтене,

погребваш още в пъпката й собствената си наслада

и, нежен грубиян, прахосваш при самото си пестене.

 

Смили се над света, защото алчност е да присвоиш

за себе си и гроба туй, което на света дължиш.

 

                            Превод на Александър Шурбанов

 

 

СЛЕД ВСИЧКО ТУЙ

СМЪРТТА ЖАДУВАМ АЗ

/Сонет LXVI/

 

След всичко туй смъртта жадувам аз:

видях честта родена в нищета,

нищожеството – с накит от елмаз

и верността – в неверните уста,

и почестите златни – в безразбор,

и момината чистота – на търг,

и славата – превърната в позор,

и силата – подбита от недъг,

и на изкуството езика – спрян,

и глупостта – в надзор над сръчността,

и простичката правда – с глас презрян,

и добротата – пленник на злостта.

 

От всичко туй да бягам съм готов,

но кой ще брани моята любов?

 

                            Превод на Александър Шурбанов

 

ДА НЕ ИЗДИГАМ

ПРЕЧКИ И СТЕНИ

/Сонет СХVI/

 

Да не издигам пречки и стени

пред брака на сърцата. Обич не е

това, което времето мени

или със остарелия старее.

Любов – това е в бури греещ знак,

не гаснещ и в мъглите, вечно зрима

звезда е тя за бродещия в мрак,

чиято стойност е неизмерима.

На времето не е играчка тя.

И нека то коси със сърп цветята

от нашите чела, страни, уста –

тя трае вечно, преко времената.

 

Ако това тъй само ми се струва,

ни моят стих, ни обич съществува.

 

                               Превод на Владимир Свинтила

 

 

/Сонет СХVI/

 

Не ме оставяй да допусна пречките в годежа

с правилно разсъждаващите умове. Не е любов любовта

която се променя, когато открие промяна

или се съгласява да отстъпи с отстъпващия.

О, не, тя е издигнат завинаги морски фар,

който предизвестява бурите и никога не се олюлява,

а е пътеводна звезда за всяка скитаща из морето лодка.

Цената му е неизмерима, но височината му е измерена.

Любовта не е шутът на Времето, макар че по розовите му страни и устни

се появяват по наклонения сърп на циферблата на часовника.

Любовта не се променя с кратките часове и седмици

и човек често я носи в себе си до края на живота му.

 

Ако това се окаже грешка и върху мен се докаже,

ще значи, че никога не съм писал, а човекът никога не е обичал.

                                Буквален превод на доц. Гено Генов

 

 

ОЧИТЕ Й НЕ СА ЗВЕЗДИ,

НЕ МОЖЕ

/Сонет СХХХ/

 

Очите й не са звезди, не може

устата й с корал да се сравнят.

Тя няма бяла като перла кожа,

а гарванови плитки, смугла гръд.

Не бели рози – пищни и богати, -

не алени са нейните страни,

ухае тя, но с нежни аромати

едва ли би могла да се сравни.

Страните й не са като жасмини,

не бих сравнил челото й с цветя.

Не знам как шестват нежните богини,

но знам, че стъпва по земята тя

 

и буди по-сърдечни възхищения

от много други, лъгани в сравнения.

 

                                Превод на Владимир Свинтила

 

 

 

/Сонет СХХХ/

 

Очите на моята любима са нищо в сравнение със слънцето,

коралът е далеч по-червен от нейните устни,

за разлика от белия сняг нейните гърди са твърде мургави,

а косите й приличат на черни жици, които са прорасли по главата й.

Виждал съм оцветени в червено и бяло дамаски рози,

но по нейните бузи не съм виждал такива рози,

редица ухания предизвикват далеч по-голяма наслада

от миризмата на вонящия дъх на моята възлюбена.

Обичам да я слушам как говори, но все пак добре зная,

че музиката се състои от далеч по-приятни звуци.

Признавам, че никога не съм виждал какт върви богиня.

Когато върви моята любима тъпче като във паници.

 

И все пак, кълна се в Бога, мисля, че любовта ми е наистина  необикновена,

защото моята любима може да опровергае лъжливите сравнения на всеки.

 

                          Буквален превод на доц. Гено Генов/

 

 

ОТ НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ СЪЗДАНИЯ

ПОТОМСТВО НИЕ ЖЕЛАЕМ

/Сонет I/

 

От най-прекрасните създания потомство ний желаем,

та розата на красотата никога да не изтлее,

но ако с времето по-зрелият си тръгва неспасяем,

в наследника му нежен споменът остава да живее.

А обручен с блясъка на собствените свои взори,

ти храниш свойта светлина със същностното си гориво,

като превръщаш в пустоши най-плодородните простори

и враг на себе си, наказваш себе си немилостиво.

Ти, който на света си сам сега украсата най-млада

и си единствен вестовой на пъстро пролетно цъфтене,

погребваш още в пъпката й собствената си наслада

и, нежен грубиян, прахосваш при самото си пестене.

 

Смили се над света, защото алчност е да присвоиш

за себе си и гроба туй, което на света дължиш.

 

                            Превод на Александър Шурбанов

 

 

СЛЕД ВСИЧКО ТУЙ

СМЪРТТА ЖАДУВАМ АЗ

/Сонет LXVI/

 

След всичко туй смъртта жадувам аз:

видях честта родена в нищета,

нищожеството – с накит от елмаз

и верността – в неверните уста,

и почестите златни – в безразбор,

и момината чистота – на търг,

и славата – превърната в позор,

и силата – подбита от недъг,

и на изкуството езика – спрян,

и глупостта – в надзор над сръчността,

и простичката правда – с глас презрян,

и добротата – пленник на злостта.

 

От всичко туй да бягам съм готов,

но кой ще брани моята любов?

 

                            Превод на Александър Шурбанов

 

ДА НЕ ИЗДИГАМ

ПРЕЧКИ И СТЕНИ

/Сонет СХVI/

 

Да не издигам пречки и стени

пред брака на сърцата. Обич не е

това, което времето мени

или със остарелия старее.

Любов – това е в бури греещ знак,

не гаснещ и в мъглите, вечно зрима

звезда е тя за бродещия в мрак,

чиято стойност е неизмерима.

На времето не е играчка тя.

И нека то коси със сърп цветята

от нашите чела, страни, уста –

тя трае вечно, преко времената.

 

Ако това тъй само ми се струва,

ни моят стих, ни обич съществува.

 

                               Превод на Владимир Свинтила

 

 

/Сонет СХVI/

 

Не ме оставяй да допусна пречките в годежа

с правилно разсъждаващите умове. Не е любов любовта

която се променя, когато открие промяна

или се съгласява да отстъпи с отстъпващия.

О, не, тя е издигнат завинаги морски фар,

който предизвестява бурите и никога не се олюлява,

а е пътеводна звезда за всяка скитаща из морето лодка.

Цената му е неизмерима, но височината му е измерена.

Любовта не е шутът на Времето, макар че по розовите му страни и устни

се появяват по наклонения сърп на циферблата на часовника.

Любовта не се променя с кратките часове и седмици

и човек често я носи в себе си до края на живота му.

 

Ако това се окаже грешка и върху мен се докаже,

ще значи, че никога не съм писал, а човекът никога не е обичал.

                                Буквален превод на доц. Гено Генов

 

 

ОЧИТЕ Й НЕ СА ЗВЕЗДИ,

НЕ МОЖЕ

/Сонет СХХХ/

 

Очите й не са звезди, не може

устата й с корал да се сравнят.

Тя няма бяла като перла кожа,

а гарванови плитки, смугла гръд.

Не бели рози – пищни и богати, -

не алени са нейните страни,

ухае тя, но с нежни аромати

едва ли би могла да се сравни.

Страните й не са като жасмини,

не бих сравнил челото й с цветя.

Не знам как шестват нежните богини,

но знам, че стъпва по земята тя

 

и буди по-сърдечни възхищения

от много други, лъгани в сравнения.

 

                                Превод на Владимир Свинтила

 

 

 

/Сонет СХХХ/

 

Очите на моята любима са нищо в сравнение със слънцето,

коралът е далеч по-червен от нейните устни,

за разлика от белия сняг нейните гърди са твърде мургави,

а косите й приличат на черни жици, които са прорасли по главата й.

Виждал съм оцветени в червено и бяло дамаски рози,

но по нейните бузи не съм виждал такива рози,

редица ухания предизвикват далеч по-голяма наслада

от миризмата на вонящия дъх на моята възлюбена.

Обичам да я слушам как говори, но все пак добре зная,

че музиката се състои от далеч по-приятни звуци.

Признавам, че никога не съм виждал какт върви богиня.

Когато върви моята любима тъпче като във паници.

 

И все пак, кълна се в Бога, мисля, че любовта ми е наистина  необикновена,

защото моята любима може да опровергае лъжливите сравнения на всеки.

 

                          Буквален превод на доц. Гено Генов/




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 757980
Постинги: 582
Коментари: 49
Гласове: 299
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930