ОТ НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ СЪЗДАНИЯ
ПОТОМСТВО НИЕ ЖЕЛАЕМ
/Сонет I/
От най-прекрасните създания потомство ний желаем,
та розата на красотата никога да не изтлее,
но ако с времето по-зрелият си тръгва неспасяем,
в наследника му нежен споменът остава да живее.
А обручен с блясъка на собствените свои взори,
ти храниш свойта светлина със същностното си гориво,
като превръщаш в пустоши най-плодородните простори
и враг на себе си, наказваш себе си немилостиво.
Ти, който на света си сам сега украсата най-млада
и си единствен вестовой на пъстро пролетно цъфтене,
погребваш още в пъпката й собствената си наслада
и, нежен грубиян, прахосваш при самото си пестене.
Смили се над света, защото алчност е да присвоиш
за себе си и гроба туй, което на света дължиш.
Превод на Александър Шурбанов
СЛЕД ВСИЧКО ТУЙ
СМЪРТТА ЖАДУВАМ АЗ
/Сонет LXVI/
След всичко туй смъртта жадувам аз:
видях честта родена в нищета,
нищожеството – с накит от елмаз
и верността – в неверните уста,
и почестите златни – в безразбор,
и момината чистота – на търг,
и славата – превърната в позор,
и силата – подбита от недъг,
и на изкуството езика – спрян,
и глупостта – в надзор над сръчността,
и простичката правда – с глас презрян,
и добротата – пленник на злостта.
От всичко туй да бягам съм готов,
но кой ще брани моята любов?
Превод на Александър Шурбанов
ДА НЕ ИЗДИГАМ
ПРЕЧКИ И СТЕНИ
/Сонет СХVI/
Да не издигам пречки и стени
пред брака на сърцата. Обич не е
това, което времето мени
или със остарелия старее.
Любов – това е в бури греещ знак,
не гаснещ и в мъглите, вечно зрима
звезда е тя за бродещия в мрак,
чиято стойност е неизмерима.
На времето не е играчка тя.
И нека то коси със сърп цветята
от нашите чела, страни, уста –
тя трае вечно, преко времената.
Ако това тъй само ми се струва,
ни моят стих, ни обич съществува.
Превод на Владимир Свинтила
/Сонет СХVI/
Не ме оставяй да допусна пречките в годежа
с правилно разсъждаващите умове. Не е любов любовта
която се променя, когато открие промяна
или се съгласява да отстъпи с отстъпващия.
О, не, тя е издигнат завинаги морски фар,
който предизвестява бурите и никога не се олюлява,
а е пътеводна звезда за всяка скитаща из морето лодка.
Цената му е неизмерима, но височината му е измерена.
Любовта не е шутът на Времето, макар че по розовите му страни и устни
се появяват по наклонения сърп на циферблата на часовника.
Любовта не се променя с кратките часове и седмици
и човек често я носи в себе си до края на живота му.
Ако това се окаже грешка и върху мен се докаже,
ще значи, че никога не съм писал, а човекът никога не е обичал.
Буквален превод на доц. Гено Генов
ОЧИТЕ Й НЕ СА ЗВЕЗДИ,
НЕ МОЖЕ
/Сонет СХХХ/
Очите й не са звезди, не може
устата й с корал да се сравнят.
Тя няма бяла като перла кожа,
а гарванови плитки, смугла гръд.
Не бели рози – пищни и богати, -
не алени са нейните страни,
ухае тя, но с нежни аромати
едва ли би могла да се сравни.
Страните й не са като жасмини,
не бих сравнил челото й с цветя.
Не знам как шестват нежните богини,
но знам, че стъпва по земята тя
и буди по-сърдечни възхищения
от много други, лъгани в сравнения.
Превод на Владимир Свинтила
/Сонет СХХХ/
Очите на моята любима са нищо в сравнение със слънцето,
коралът е далеч по-червен от нейните устни,
за разлика от белия сняг нейните гърди са твърде мургави,
а косите й приличат на черни жици, които са прорасли по главата й.
Виждал съм оцветени в червено и бяло дамаски рози,
но по нейните бузи не съм виждал такива рози,
редица ухания предизвикват далеч по-голяма наслада
от миризмата на вонящия дъх на моята възлюбена.
Обичам да я слушам как говори, но все пак добре зная,
че музиката се състои от далеч по-приятни звуци.
Признавам, че никога не съм виждал какт върви богиня.
Когато върви моята любима тъпче като във паници.
И все пак, кълна се в Бога, мисля, че любовта ми е наистина необикновена,
защото моята любима може да опровергае лъжливите сравнения на всеки.
Буквален превод на доц. Гено Генов/
ОТ НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ СЪЗДАНИЯ
ПОТОМСТВО НИЕ ЖЕЛАЕМ
/Сонет I/
От най-прекрасните създания потомство ний желаем,
та розата на красотата никога да не изтлее,
но ако с времето по-зрелият си тръгва неспасяем,
в наследника му нежен споменът остава да живее.
А обручен с блясъка на собствените свои взори,
ти храниш свойта светлина със същностното си гориво,
като превръщаш в пустоши най-плодородните простори
и враг на себе си, наказваш себе си немилостиво.
Ти, който на света си сам сега украсата най-млада
и си единствен вестовой на пъстро пролетно цъфтене,
погребваш още в пъпката й собствената си наслада
и, нежен грубиян, прахосваш при самото си пестене.
Смили се над света, защото алчност е да присвоиш
за себе си и гроба туй, което на света дължиш.
Превод на Александър Шурбанов
СЛЕД ВСИЧКО ТУЙ
СМЪРТТА ЖАДУВАМ АЗ
/Сонет LXVI/
След всичко туй смъртта жадувам аз:
видях честта родена в нищета,
нищожеството – с накит от елмаз
и верността – в неверните уста,
и почестите златни – в безразбор,
и момината чистота – на търг,
и славата – превърната в позор,
и силата – подбита от недъг,
и на изкуството езика – спрян,
и глупостта – в надзор над сръчността,
и простичката правда – с глас презрян,
и добротата – пленник на злостта.
От всичко туй да бягам съм готов,
но кой ще брани моята любов?
Превод на Александър Шурбанов
ДА НЕ ИЗДИГАМ
ПРЕЧКИ И СТЕНИ
/Сонет СХVI/
Да не издигам пречки и стени
пред брака на сърцата. Обич не е
това, което времето мени
или със остарелия старее.
Любов – това е в бури греещ знак,
не гаснещ и в мъглите, вечно зрима
звезда е тя за бродещия в мрак,
чиято стойност е неизмерима.
На времето не е играчка тя.
И нека то коси със сърп цветята
от нашите чела, страни, уста –
тя трае вечно, преко времената.
Ако това тъй само ми се струва,
ни моят стих, ни обич съществува.
Превод на Владимир Свинтила
/Сонет СХVI/
Не ме оставяй да допусна пречките в годежа
с правилно разсъждаващите умове. Не е любов любовта
която се променя, когато открие промяна
или се съгласява да отстъпи с отстъпващия.
О, не, тя е издигнат завинаги морски фар,
който предизвестява бурите и никога не се олюлява,
а е пътеводна звезда за всяка скитаща из морето лодка.
Цената му е неизмерима, но височината му е измерена.
Любовта не е шутът на Времето, макар че по розовите му страни и устни
се появяват по наклонения сърп на циферблата на часовника.
Любовта не се променя с кратките часове и седмици
и човек често я носи в себе си до края на живота му.
Ако това се окаже грешка и върху мен се докаже,
ще значи, че никога не съм писал, а човекът никога не е обичал.
Буквален превод на доц. Гено Генов
ОЧИТЕ Й НЕ СА ЗВЕЗДИ,
НЕ МОЖЕ
/Сонет СХХХ/
Очите й не са звезди, не може
устата й с корал да се сравнят.
Тя няма бяла като перла кожа,
а гарванови плитки, смугла гръд.
Не бели рози – пищни и богати, -
не алени са нейните страни,
ухае тя, но с нежни аромати
едва ли би могла да се сравни.
Страните й не са като жасмини,
не бих сравнил челото й с цветя.
Не знам как шестват нежните богини,
но знам, че стъпва по земята тя
и буди по-сърдечни възхищения
от много други, лъгани в сравнения.
Превод на Владимир Свинтила
/Сонет СХХХ/
Очите на моята любима са нищо в сравнение със слънцето,
коралът е далеч по-червен от нейните устни,
за разлика от белия сняг нейните гърди са твърде мургави,
а косите й приличат на черни жици, които са прорасли по главата й.
Виждал съм оцветени в червено и бяло дамаски рози,
но по нейните бузи не съм виждал такива рози,
редица ухания предизвикват далеч по-голяма наслада
от миризмата на вонящия дъх на моята възлюбена.
Обичам да я слушам как говори, но все пак добре зная,
че музиката се състои от далеч по-приятни звуци.
Признавам, че никога не съм виждал какт върви богиня.
Когато върви моята любима тъпче като във паници.
И все пак, кълна се в Бога, мисля, че любовта ми е наистина необикновена,
защото моята любима може да опровергае лъжливите сравнения на всеки.
Буквален превод на доц. Гено Генов/
Изненадващо е, че в народ като нашия, в ...
Дейлиорманс джаста-праста политикан експ...
