Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04 13:57 - ПЕСЕН ЗА НИБЕЛУНГИТЕ - Превод на проф. Борис Парашкевов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 278 Коментари: 0 Гласове:
1



Персонажи:

 

Албрихт – джудже, ковчежник на принцовете Нибелунг и Шилбунг в страната на нибелунгите; надвивайки го Зигфрид се сдобива от него със съкровището на нибелунгите и с мантията невидимка.

 

Алдриан – баща на Хаген и Данкварт

 

Амелунги – наименование на войните на Теодерих и на населяващите неговото кралство.

 

Атила – хунски владетел /починал през 453 г./, син на Ботлунг, брат на Бледа, съпруг на Хелка, а след нейната смърт – на Кримхилда.

 

Балмунг – име на меча на Зигфрид, който Хаген си присвоява след убийството и с който Кримхилда посича Хаген

 

Ботлунг – баща на Атила и Бледа

 

Бургундия – страната на бургундците с престолнина Вормс на Среден Рейн, владение на Данкрат и първородния му син Гунтер.

 

Волфбранд и Волфин – двама от витязите на Теодерих

 

Гернот – бургундски княз, вторият син на Данкрат и Ута

 

Гизелхер – бургундски княз, най-младият син на Данкрат и Ута, сгоден за дъщерята на Рюдигер, чието име в епоса не се назовава

 

Готлинда- съпруга на маркграфа Рюдигер от Пьахларн, майка на годеницата на Гизелхер

 

Гунтер: 1/владетел на Бургундия, първороден син на Данкрат и Ута, брат на Кримхилда, Гернот и Гизелхер, съпруг на Брунхилда; 2/ син на Зигфрид и Кримхилда, кръстен на вуйчо си.

 

Данкварт – син на Алдриан, по-млад брат на Хаген, маршал рли бургундския цар и князете, погубен от Хелфрих

 

Данкрат – предишният владетел на Бургундия, съпруг на Ута, баща на Гунтер, Гернот, Гизелхер и Кримхилда

 

Екварт – бургундски маркграф, придружавал Кримхилда в Ксантен, а по-късно и в двора на Атила, предупреждава бургундците за подготвяното от Кримхилда отмъщение

 

Зиглинда – 1/ Съпруга на Зигмунд и майка на Зигфрид; 2/ едната от двете самовили, пророкували на Хаген

 

Зигмунд – цар на Долен Рейн с престолнина Ксантен, съпруг на Зиглинда и баща на Зигфрид

 

Зигфрид: 1/ син на ксантенския владетел Зигмунд и Зиглинда, съпруг на Кримхилда; 2/ син на Гунтер и Брунхилда

 

Изенщайн – замък на Брунхилда в Исландия, до който пътят по море е известен само на Зигфрид

 

Кримхилда – дъщеря на Данкрат и Ута, сестра на бургундските владетели Гунтер, Гернот и Гизелхер, съпруга на Зигфрид, а след убийството му - на Атила, погубена от Хилдебранд; неин син от Зигфрид е Гунтер, а от Атила – Ортлиб

 

Ксантен – крепост на Долен Рейн, престолнина на цар Зигмунд

 

Ландграф – благородническа титла между граф и херцог

 

Марка – погранична област, маркграфство

 

Нибелунг: 1/ баща на принцовете Шилбунг и Нибелунг, владетел на страната на нибелунгите, притежател на прочутото съкровище, което синовете му пожелали да си поделят; 2/ един от нибелунгските принцове, брат на Шилбунг

 

Нибелунги: в първата част на епоса име на изконните притежатели на нибелунгското съкровище и на техните поданици – легендарен народ с родина намираща се вероятно някъде по норвежкото крайбрежие, достижима обаче за три недели на кон от Вормс, сиреч не в Скандинавия, а северно от Рейн; във втората част на поемата – вариращо означение на бургундците

 

Ортлиб – син на Кримхилда и Атила, погубен от Хаген

 

Пасау – баварски град на Дунав, седалище на епископ Пилгрим

 

Пилгрим – епископ на Пасау, брат на Ута, вуйчо на Кримхилда, Гунтер, Гернот и Гизелхер

 

Пьохларн – град на Дунав, седалище на Рюдигер

 

Рюдигер – маркграф на Пьохларн, васал на Атила, съпруг на Готлинда, баща на годеницата на Гизелхер, като сватовник на Атила убеждава Кримхилда да се омъжи за хунския владетел

 

Теодерих /Веронски/ - някогашен /готски по произход/ владетел на Верона, крал на амелунгите, живеещ в изгнание при Атила, годеник на Херат

 

Троне – родно място на Хаген

 

Умба – изпъкналост в средата на щит

 

Ута – съпруга на Данкрат, майка на Гентер, Гернот, Гизелхер и Кримхилда, сестра на пасауския епископ Пилгрим

 

Фолкер – шпилман, наричан гусларя, родом от Алцай, васал на бургундските владетели

 

Франкония – по-точно Източна Франкония – областта на изток от Среден Рейн и по поречието на Майн.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Начало:

 

Легенди стародавни – чудатости мълвят

На рицари преславни – по тягостния път.

Послушайте словата – за яростни борби,

За вопли и разплата – за пищни веселби.

 

В Бургундия растеше – пленителна мома,

Невиждана по хубост – във никоя страна.

Наречена Кримхилда – красавица бе тя,

Уви, на много войни – донесла гибелта.

 

Със своя чар девичи – разпалваше любов,

Жених да стане всеки – смел рицар бе готов.

Красива, благонравна, - с възхвала не една –

Достоен образец бе – за всякоя жена.

 

Закриляха я трима – прославени мъже;

цар Гунтер и княз Гернот, - изпитани добре,

и Гизелхер – най-млад, но – и той такъв храбрец;

Кримхилда бе сестра на – грижовния кръжец.

 

Владетели те бяха – от знатно потекло;

сърцати, щедри, силни – врази на всяко зло.

Бургундия страна бе – на техните деди.

Земята на Атила – им подвиг отреди.

 

Град Вормс на Рейн бе тяхна – престолна твърдина,

где рицари почтени – с достойни имена

на вярна служба бдяха – до сетния си час.

На две жени враждата – погуби ги тогаз.

 

Старица достолепна – бе Ута – майка им.

Баща им Данкрат, рицар – с характер несломим,

на младини сдобил се – със почести безброй

в наследство им остави – земи и трона свой.

 

...................................................................

 

 

 

 

ХІV епизод: Как цариците се охулват

 

Седяха на раздумка – цариците богати

за двамата герои, - витязи всепризнати.

“Би трябвало” – Кримхилда – подхвана – “моят мъж

да властва тук над всички – царства нашир и длъж.”

 

Брунхилда възрази й: - “Възможност друга няма,

освен да бяхте тука – единствено вий двама.

Могъл би над царствата – да властва той тогава,

но жив дорде е Гунтер, - и дума да не става.”

 

Кримхилда рече: “Ето, - вий виждате сега

юнаци как предвожда – таз царствена снага

подобно месечина – сияйните звезди!

Така честита нивга – не съм била преди.”

............................

 

Те срещнаха се двете – пред портата на храма.

Стопанката обзета – от злост необуздана,

разпореди Кримхилда – да я не изпреваря:

“Подвластната да следва – съпругата на царя!”

 

Криимхилда рече ядно, - наместо да се спре:

“Да бяхте си мълчали – било би по-добре.

Опозорили вие – сте себе си сама.

Държанка на васала – да е на цар жена!”

 

“Коя е тук държанка?” – царицата се смая.

“Това сте вий самата” – Кримхилда назова я. –

“Защото моят Зигфрид е любил първи вас.

От девството не Гунтер лишил ви е тогаз.

 

Каква е тази низост, - какъв е тоз морал?

Защо сте го приели, - щом той е ваш васал?

За ропота досаден – не виждам аз опора.”

Брунхилда вметна: С Гунтер – държа да поговоря.”

 

“Това не ме засяга. – Надменност ви подмами,

изкарвайки и мене – подвластна на рода ми.

Помнете, че за жалост – не мога вече аз

да проявявам вярност – и в тайните към вас!”

 

Брунхилда се разхълца. - Към нея без да зърва,

със свитата Кримхилда – прекрачи храма първа.

Тогава породи се - безжалостна омраза.

Помръкна поглед, влага – в очи се забеляза.

....................................

 

ХVІ епизод: Как Зигфрид бива убит

.........................................

Да се събличат бяха – ловците там видели

владетелят и Хаген – и сал по ризи бели

да хукват кат пантери – по китната морава.

При извора пак Зигфрид – пристигна пръв тогава.

 

Печелеше във всичко – той с преднина голяма.

Чевръсто щом свали си – и меча, и колчана,

а копието дълго – облегна на липата,

застана гостът царствен – изправен край водата.

 

До извора клокочещ – положи си пък щита.

Със своята любезност – той будеше възхита:

ни глътка преди царя – не пи, макар и жаден.

С неблагодарност сетне – от Гунтер бе предаден.

 

Водата бе прохладна – и бистра, а отпреде,

до извора дотичал – цар Гунтер се наведе

и – жажда утолил – наново се изправи.

Туй същото и Зигфрид – понечи да направи.

 

Добрите си обноски – тогава заплати.

Лъка и меча Хагеен – отнесе настрани,

при копието сетне – завърна се и знак

по дрехата на Зигфрид – подири с поглед пак.

 

От извора дордето – отпиваше, в миг сгоден

бе с копието Зигфрид – през кръстчето прободен.

До ризата на Хаген – кръвта избликна чак –

подобно зло дано не – извършва друг юнак!

 

Оставил острието – в сърцето му забито,

на бяг удари Хаген – стремглаво, страховито,

незнаещ що е бягство –пред никой досега.

Със смъртна рана Зигфрид – на своята снага

 

от извора отскочи, - напрегнал сила мъжка,

в сърцето със стърчаща – от копието дръжка.

Лъка  си или меча – да стиснеше кален,

достойно щеше Хаген – да бъде възмезден.

 

Щом меча не намери, - оставаше му щита –

да удря с него щеше – героят да опита.

От извора го грабна – и хукна подир Хаген,

Догонвайки на Гунтер – боеца безпощаден.

 

Макар със смъртна рана, - заудря толкоз силно,

че камъни безценни – наоколо обилно

от щита захвърчаха; - строши се и обковът.

Жадуваше разплата – по мяра гостът ловък.

 

Ръката му могъща – бе Хаген повалила,

от удари ехтеше – поляната с все сила,

ала да го погуби – не можеше за жалост;

без меча яростта му - отиваше нахалост.

 

Ликът му побледнял бе, - нозете не държаха

и силите телесни – полека се топяха –

личеше вече как е – белязан от смъртта.

Красавица го сетне – оплаква в самота.

 

Кръвта шуртеше буйно – от раната грамадна.

Съпругът на Кримхилда – посред цветята падна

и в сетния си напън – започна да проклина

замислилите смърт за – доверен свой роднина.

 

“Каналии злощастни” – обреченият каза, -

“с услугите към вас ли – аз породих омраза,

та верността си с гибел – ще заплатя в тоз спор?

Какъв вий на рода си – докарахте позор!

 

Потомците ви вече – вовек са опетнени,

загдето вий гнева си, - изпитван спрямо мене,

превърнахте тъй жалко – в необуздана мъст.

На рицари презрени – носете своя кръст!”

.........................................

 

Краят:

“Към моето имане – отнесохте се зле,

то нека си възвърна – аз оня меч поне,

що носен бе от Зигфрид – при нашата разлъка.

Вината ви към него – мен потопи ме в мъка!”

 

От ножницата меча – изтегли тя, без Хаген

да може да предварди – кроежа й коварен.

Повдигна го и мигом – главата му отсече.

При гледката Атила – стъписано изрече:

 

“Проклятие! Посечен – да падне от ръка на

една жена тоз рицар – със слава по-голяма

от всеки носил щита – и влизал в бой юнак!

Мен жал ми е за него, - макар да бях му враг.”

 

А Хилдебранд добави: - “Постъпка ней такава

не ще да е от полза, - каквото ще да става!

Макар че и на мене – бе застрашил живота,

ще отмъстя за война – от Троне аз с охота.”

 

Къмто Кримхилда скочи – витязът разгневен,

замахна и стовари – връз нея меч кален.

Пред Хилдебранд усети – уплаха тя огромна,

ала пронизващ писък – дори не й помогна...

 

Сега лежаха всички – обречени на смърт.

Не бе и Хилдебранд към – Кримхилда милосърд.

И сродници, и войни – Атила заоплаква

и Теодерих горчиво – в неволята еднаква.

 

Угаснала и мъртва – бе толкоз чест и слава,

че всички люде почна – печал да обладава.

На царя веселбата – несрета увенча я,

страданието както – на любовта е края.

 

Насетне зная само – оръженосци, дами

и рицари как горко – ридали са, събрани

на все непрежалими – момци над гроба пресен.

Така завършва тук – таз нибелунгска песен.

 

                                          К р а й




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 771341
Постинги: 589
Коментари: 49
Гласове: 302
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031