Персонажи:
Албрихт – джудже, ковчежник на принцовете Нибелунг и Шилбунг в страната на нибелунгите; надвивайки го Зигфрид се сдобива от него със съкровището на нибелунгите и с мантията невидимка.
Алдриан – баща на Хаген и Данкварт
Амелунги – наименование на войните на Теодерих и на населяващите неговото кралство.
Атила – хунски владетел /починал през 453 г./, син на Ботлунг, брат на Бледа, съпруг на Хелка, а след нейната смърт – на Кримхилда.
Балмунг – име на меча на Зигфрид, който Хаген си присвоява след убийството и с който Кримхилда посича Хаген
Ботлунг – баща на Атила и Бледа
Бургундия – страната на бургундците с престолнина Вормс на Среден Рейн, владение на Данкрат и първородния му син Гунтер.
Волфбранд и Волфин – двама от витязите на Теодерих
Гернот – бургундски княз, вторият син на Данкрат и Ута
Гизелхер – бургундски княз, най-младият син на Данкрат и Ута, сгоден за дъщерята на Рюдигер, чието име в епоса не се назовава
Готлинда- съпруга на маркграфа Рюдигер от Пьахларн, майка на годеницата на Гизелхер
Гунтер: 1/владетел на Бургундия, първороден син на Данкрат и Ута, брат на Кримхилда, Гернот и Гизелхер, съпруг на Брунхилда; 2/ син на Зигфрид и Кримхилда, кръстен на вуйчо си.
Данкварт – син на Алдриан, по-млад брат на Хаген, маршал рли бургундския цар и князете, погубен от Хелфрих
Данкрат – предишният владетел на Бургундия, съпруг на Ута, баща на Гунтер, Гернот, Гизелхер и Кримхилда
Екварт – бургундски маркграф, придружавал Кримхилда в Ксантен, а по-късно и в двора на Атила, предупреждава бургундците за подготвяното от Кримхилда отмъщение
Зиглинда – 1/ Съпруга на Зигмунд и майка на Зигфрид; 2/ едната от двете самовили, пророкували на Хаген
Зигмунд – цар на Долен Рейн с престолнина Ксантен, съпруг на Зиглинда и баща на Зигфрид
Зигфрид: 1/ син на ксантенския владетел Зигмунд и Зиглинда, съпруг на Кримхилда; 2/ син на Гунтер и Брунхилда
Изенщайн – замък на Брунхилда в Исландия, до който пътят по море е известен само на Зигфрид
Кримхилда – дъщеря на Данкрат и Ута, сестра на бургундските владетели Гунтер, Гернот и Гизелхер, съпруга на Зигфрид, а след убийството му - на Атила, погубена от Хилдебранд; неин син от Зигфрид е Гунтер, а от Атила – Ортлиб
Ксантен – крепост на Долен Рейн, престолнина на цар Зигмунд
Ландграф – благородническа титла между граф и херцог
Марка – погранична област, маркграфство
Нибелунг: 1/ баща на принцовете Шилбунг и Нибелунг, владетел на страната на нибелунгите, притежател на прочутото съкровище, което синовете му пожелали да си поделят; 2/ един от нибелунгските принцове, брат на Шилбунг
Нибелунги: в първата част на епоса име на изконните притежатели на нибелунгското съкровище и на техните поданици – легендарен народ с родина намираща се вероятно някъде по норвежкото крайбрежие, достижима обаче за три недели на кон от Вормс, сиреч не в Скандинавия, а северно от Рейн; във втората част на поемата – вариращо означение на бургундците
Ортлиб – син на Кримхилда и Атила, погубен от Хаген
Пасау – баварски град на Дунав, седалище на епископ Пилгрим
Пилгрим – епископ на Пасау, брат на Ута, вуйчо на Кримхилда, Гунтер, Гернот и Гизелхер
Пьохларн – град на Дунав, седалище на Рюдигер
Рюдигер – маркграф на Пьохларн, васал на Атила, съпруг на Готлинда, баща на годеницата на Гизелхер, като сватовник на Атила убеждава Кримхилда да се омъжи за хунския владетел
Теодерих /Веронски/ - някогашен /готски по произход/ владетел на Верона, крал на амелунгите, живеещ в изгнание при Атила, годеник на Херат
Троне – родно място на Хаген
Умба – изпъкналост в средата на щит
Ута – съпруга на Данкрат, майка на Гентер, Гернот, Гизелхер и Кримхилда, сестра на пасауския епископ Пилгрим
Фолкер – шпилман, наричан гусларя, родом от Алцай, васал на бургундските владетели
Франкония – по-точно Източна Франкония – областта на изток от Среден Рейн и по поречието на Майн.
Начало:
Легенди стародавни – чудатости мълвят
На рицари преславни – по тягостния път.
Послушайте словата – за яростни борби,
За вопли и разплата – за пищни веселби.
В Бургундия растеше – пленителна мома,
Невиждана по хубост – във никоя страна.
Наречена Кримхилда – красавица бе тя,
Уви, на много войни – донесла гибелта.
Със своя чар девичи – разпалваше любов,
Жених да стане всеки – смел рицар бе готов.
Красива, благонравна, - с възхвала не една –
Достоен образец бе – за всякоя жена.
Закриляха я трима – прославени мъже;
цар Гунтер и княз Гернот, - изпитани добре,
и Гизелхер – най-млад, но – и той такъв храбрец;
Кримхилда бе сестра на – грижовния кръжец.
Владетели те бяха – от знатно потекло;
сърцати, щедри, силни – врази на всяко зло.
Бургундия страна бе – на техните деди.
Земята на Атила – им подвиг отреди.
Град Вормс на Рейн бе тяхна – престолна твърдина,
где рицари почтени – с достойни имена
на вярна служба бдяха – до сетния си час.
На две жени враждата – погуби ги тогаз.
Старица достолепна – бе Ута – майка им.
Баща им Данкрат, рицар – с характер несломим,
на младини сдобил се – със почести безброй
в наследство им остави – земи и трона свой.
...................................................................
ХІV епизод: Как цариците се охулват
Седяха на раздумка – цариците богати
за двамата герои, - витязи всепризнати.
“Би трябвало” – Кримхилда – подхвана – “моят мъж
да властва тук над всички – царства нашир и длъж.”
Брунхилда възрази й: - “Възможност друга няма,
освен да бяхте тука – единствено вий двама.
Могъл би над царствата – да властва той тогава,
но жив дорде е Гунтер, - и дума да не става.”
Кримхилда рече: “Ето, - вий виждате сега
юнаци как предвожда – таз царствена снага
подобно месечина – сияйните звезди!
Така честита нивга – не съм била преди.”
............................
Те срещнаха се двете – пред портата на храма.
Стопанката обзета – от злост необуздана,
разпореди Кримхилда – да я не изпреваря:
“Подвластната да следва – съпругата на царя!”
Криимхилда рече ядно, - наместо да се спре:
“Да бяхте си мълчали – било би по-добре.
Опозорили вие – сте себе си сама.
Държанка на васала – да е на цар жена!”
“Коя е тук държанка?” – царицата се смая.
“Това сте вий самата” – Кримхилда назова я. –
“Защото моят Зигфрид е любил първи вас.
От девството не Гунтер лишил ви е тогаз.
Каква е тази низост, - какъв е тоз морал?
Защо сте го приели, - щом той е ваш васал?
За ропота досаден – не виждам аз опора.”
Брунхилда вметна: С Гунтер – държа да поговоря.”
“Това не ме засяга. – Надменност ви подмами,
изкарвайки и мене – подвластна на рода ми.
Помнете, че за жалост – не мога вече аз
да проявявам вярност – и в тайните към вас!”
Брунхилда се разхълца. - Към нея без да зърва,
със свитата Кримхилда – прекрачи храма първа.
Тогава породи се - безжалостна омраза.
Помръкна поглед, влага – в очи се забеляза.
....................................
ХVІ епизод: Как Зигфрид бива убит
.........................................
Да се събличат бяха – ловците там видели
владетелят и Хаген – и сал по ризи бели
да хукват кат пантери – по китната морава.
При извора пак Зигфрид – пристигна пръв тогава.
Печелеше във всичко – той с преднина голяма.
Чевръсто щом свали си – и меча, и колчана,
а копието дълго – облегна на липата,
застана гостът царствен – изправен край водата.
До извора клокочещ – положи си пък щита.
Със своята любезност – той будеше възхита:
ни глътка преди царя – не пи, макар и жаден.
С неблагодарност сетне – от Гунтер бе предаден.
Водата бе прохладна – и бистра, а отпреде,
до извора дотичал – цар Гунтер се наведе
и – жажда утолил – наново се изправи.
Туй същото и Зигфрид – понечи да направи.
Добрите си обноски – тогава заплати.
Лъка и меча Хагеен – отнесе настрани,
при копието сетне – завърна се и знак
по дрехата на Зигфрид – подири с поглед пак.
От извора дордето – отпиваше, в миг сгоден
бе с копието Зигфрид – през кръстчето прободен.
До ризата на Хаген – кръвта избликна чак –
подобно зло дано не – извършва друг юнак!
Оставил острието – в сърцето му забито,
на бяг удари Хаген – стремглаво, страховито,
незнаещ що е бягство –пред никой досега.
Със смъртна рана Зигфрид – на своята снага
от извора отскочи, - напрегнал сила мъжка,
в сърцето със стърчаща – от копието дръжка.
Лъка си или меча – да стиснеше кален,
достойно щеше Хаген – да бъде възмезден.
Щом меча не намери, - оставаше му щита –
да удря с него щеше – героят да опита.
От извора го грабна – и хукна подир Хаген,
Догонвайки на Гунтер – боеца безпощаден.
Макар със смъртна рана, - заудря толкоз силно,
че камъни безценни – наоколо обилно
от щита захвърчаха; - строши се и обковът.
Жадуваше разплата – по мяра гостът ловък.
Ръката му могъща – бе Хаген повалила,
от удари ехтеше – поляната с все сила,
ала да го погуби – не можеше за жалост;
без меча яростта му - отиваше нахалост.
Ликът му побледнял бе, - нозете не държаха
и силите телесни – полека се топяха –
личеше вече как е – белязан от смъртта.
Красавица го сетне – оплаква в самота.
Кръвта шуртеше буйно – от раната грамадна.
Съпругът на Кримхилда – посред цветята падна
и в сетния си напън – започна да проклина
замислилите смърт за – доверен свой роднина.
“Каналии злощастни” – обреченият каза, -
“с услугите към вас ли – аз породих омраза,
та верността си с гибел – ще заплатя в тоз спор?
Какъв вий на рода си – докарахте позор!
Потомците ви вече – вовек са опетнени,
загдето вий гнева си, - изпитван спрямо мене,
превърнахте тъй жалко – в необуздана мъст.
На рицари презрени – носете своя кръст!”
.........................................
Краят:
“Към моето имане – отнесохте се зле,
то нека си възвърна – аз оня меч поне,
що носен бе от Зигфрид – при нашата разлъка.
Вината ви към него – мен потопи ме в мъка!”
От ножницата меча – изтегли тя, без Хаген
да може да предварди – кроежа й коварен.
Повдигна го и мигом – главата му отсече.
При гледката Атила – стъписано изрече:
“Проклятие! Посечен – да падне от ръка на
една жена тоз рицар – със слава по-голяма
от всеки носил щита – и влизал в бой юнак!
Мен жал ми е за него, - макар да бях му враг.”
А Хилдебранд добави: - “Постъпка ней такава
не ще да е от полза, - каквото ще да става!
Макар че и на мене – бе застрашил живота,
ще отмъстя за война – от Троне аз с охота.”
Къмто Кримхилда скочи – витязът разгневен,
замахна и стовари – връз нея меч кален.
Пред Хилдебранд усети – уплаха тя огромна,
ала пронизващ писък – дори не й помогна...
Сега лежаха всички – обречени на смърт.
Не бе и Хилдебранд към – Кримхилда милосърд.
И сродници, и войни – Атила заоплаква
и Теодерих горчиво – в неволята еднаква.
Угаснала и мъртва – бе толкоз чест и слава,
че всички люде почна – печал да обладава.
На царя веселбата – несрета увенча я,
страданието както – на любовта е края.
Насетне зная само – оръженосци, дами
и рицари как горко – ридали са, събрани
на все непрежалими – момци над гроба пресен.
Така завършва тук – таз нибелунгска песен.
К р а й
