Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2020 12:26 - ВИКТОР ЮГО - ТИРАНЪТ
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 562 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Думата "тиран" предизвиква усмивка у редица благоразположени скептици.

"Можем ли да бъдем сигурни, че някога е имало тирани?" - възразяват те.

Тиранът всъщност е мастодонтът, който преди потопа се въргаля в изначалната кал, от която възниква земята. Бузирис е просто вкаменелост, както и Бегемот 1. Музеен експонат. Достатъчно е само дългите му кости да се окачат под някой свод и да им се постави табелка. Тиранът би трябвало да бъде описван само от Кювие 2. За него може да се говори само в някоя старинна научна книга. За да се разбере какво представлява той, човек би трябвало да бъде академик. Но да говорим сериозно. Има ли някакъв смисъл думата "тиран"? Дали Тацит е напълно сигурен, че Нерон е съществувал? 3 Историята и философията, но философията по-трудно от историята и поезията, а поезията по-трудно от философията, успяват да изследват под лупа троновете. Ювенал преувеличава, когато описва Месалина, Гишарден 4 прекалява, когато описва Борджия. При всички случаи, ако някога е имало тирани, днес те вече не съществуват. Тирания, тези четири срички все още се произнасят, но не са приложими към никаква действителност. Какво означават изявления от рода на "това е деспотизъм", "този е деспот"? Къде са днес господарите? Къде са робите? Ние сме доволни и щастливи. Това твърди непрестанно цяла една група от философи и поети. Тихо! Обръщам се към празните мечтатели. Три четвърти от трагедиите преповтарят стари истории. Разказвайте другиму приказката за Синята брада. Който иска да докаже твърде много неща, не успява да докаже нищо. Днешните ви шекспировци, с техните неправдоподобни ричардовци III, не улучват целта. Зачеркнете тези имена, тези твърде често повод за преувеличения. Нека оставим миналото. С Хенри VIII е свършено; Макбет е мъртъв.

Но Макбет е все още жив, Хенри VIII живее щастливо, сянката на Ричард III продължава да тъмнее над политическия живот. Цялото това минало е все още настояще. В кой рай мислите, че се намирате? Не е достатъчно да твърдите, че историята преувеличава мащабите, и да извинявате хидрата, под предлог че вече била изследвана под микроскоп и че всъщност драконът е само една акорида; по-добре се оттеглете по-назад, за да огледате това, което е пред самите вас; очите са само очи и виждат само по-едрите неща. Допустимо е да се оневинява оклеветеният Тиберий, да се оправдава мечката или Николай 5, да се търсят смекчаващи вината на тигъра обстоятелства, да се твърди снизходително, че черепът му бил плосък, да се спори относно количеството плът, останало по оглозганите кости, и относно подходящата степен свобода за народа, мечът да се назовава кухненски нож, а деспотизмът да се подменя с цезаризъм. Всичко това може да изглежда любопитно и ново, подобна туршия може да се харесва на някои преситени чревоугодници; но какво се случва след това? Тиранията отново изплува на повърхността, думата "тиран" отново запламтява. Уверявам ви, Макбет, Хенри VIII и Ричард III са все още живи!

Дали не е по-добре да се преструваме на глухи и слепи! Какво става около нас? Не чувате ли писъците? Но къде са фактите? Достатъчно е да вземем който и да е. Всяка империя си има купчина от ужасни престъпления, както всеки двор си има купчина боклуци. Аха! - казвате вие. - Господин Юго, доставете ни удоволствието да ни покажете някои от тираните! Е, добре, тогава слушайте:

През 1860 година, по времето, когато във Франция съдят детеубиеца Льогро 6, Абдул Меджид, най-кроткият впрочем от своя род, заповядва да удушат детето на дъщеря му, собствения му внук. Сегашният млад шах на Персия, веднага след възкачването си на престола, при влизането му в един град, който продължително време не го признавал за върховен господар, получава като дар тридесет ливри извадени очи върху златен поднос. Така е в Азия. В Африка възкачването на престола на владетеля на Дахомей през 1861 година също се ознаменува с празник. Там изколват три хиляди негри, за да изпълнят според обичая едно малко езеро с човешка кръв, по което новоизбраният върховен вожд да може да се разхожда с лодка. В Америка робството разяжда като рак фасадата на републиката; там се търгува с хора, а жените са превърнати в собственост; ето една любопитна обява от четвърта страница на тамошен вестник, която съм преписал дословно: "Продават се две тлъсти прасета, четири места на пейка № 83 в източната половина на енориашката църква, един негър, зидар и дърводелец, негърка на четиринадесет години, конче с каручка на пружини и хамут. Обръщайте се към П. Къдър, живеещ на улица "Пазарска". В Америка девойката се купува като кобила; детето се продава на търг, отделно от майката; кърмачето се присъжда на един господар, а майката-кърмачка - на друг; републиканците в тази страна са настанени в тъмнични килии и в пищни дворци, в които всеки намира начин да се провъзгласи върху 100 квадратни туаза за цар или за султан; те поставят надписа "Свобода" на входната врата на тираничните си владения. Но защо ни занимавате с Дахомей, Персия, Америка, ах, по-добре отидете в Китай! Защо привеждате примери от толкова далече? Добре. Нека видим какво е положението по-наблизо. В Испания католическият крал осъжда на десетгодишна каторга всеки, който чете Библията; в Австрия се наказва с carcere duro всеки, който се провикне: Да живее Венеция!"; в Неапол, преди Гарибалди, все още се използуваше столът с горящи въглени върху седалката; в Рим все още се използува намордникът. Нима сред нашите съвременници в Европа няма един, който се казва Ейнау, и друг, който се казва Горчаков? 7 Изслушайте следното: по улицата преминава траурно шествие, след ковчега върви тълпа от хора, в ковчега е положен труп на жена; роднините и приятелите са в траурни одежди, мълчанието е дълбоко, скръбта е безутешна, всички оплакват едно семейство: жената е мъртва, мъжът е в изгнание. Сълзи! Нима е възможна подобна дързост! Облечени в траурни одежди, та това е бунт! Да се оплаква семейство, в което единият е изгнаник, означава обида спрямо върховния господар. Тази катафалка е трябвало да премине без шествие. Какво търси тук тази тълпа? Не трябва да се разгласява, че жената е мъртва, щом мъжът й е изгнаник. Редът е нарушен, най-важното сега е той да бъде възстановен. Шествието продължава напред, главите са сведени, в ръцете шапки, няма нито викове, нито речи, само молитви след ковчега. Изведнъж от една странична улица излиза в галоп кавалерийски полк с извадени от ножниците саби и  с камшици в ръцете. Сганта връхлита върху траурната процесия,крещи, богохулствува, обижда, тъпче, а камшичните удари се сипят върху хората, които плачат. Хората от кортежа скръстват ръце и падат на колене, други побягват, разпръскват се и сред врявата се чува нещо, което издава кухи звуци, това е ковчегът, който ехти под камшичните удари на войниците; мъртвата получава своя дял камшичен бой. Къде се е случило това? В Полша. В кой град? Във Варшава. Кой е този полк? Това е казашки полк. Коя е покойницата? Графиня Замойска. 8 Коя е годината? 1862. Кой е месецът? Ноември. Като че ли беше вчера. Австрия налага с камшици жените. Русия шиба с камшици ковчезите. Какво ще кажете за подобни примери? Сън ли е тиранията? Съществуват ли тирани, да или не? Не мислите ли, че Полша е твърде близо? Бихме могли, ако пожелаете, да заговорим за по-близки страни. Ето докъде е стигнало човечеството. Тук един погазва клетвата си, там друг граби, трети подлага на мъчения, четвърти преследва и прогонва в изгнание, пети обстрелва, бомбардира, разстрелва и коси с картеч, шести избива наред, седми коли. Няма съмнение, че ще е необходимо да си поемем малко дъх. Не намирате ли, че е дошло време да премахнем тези чудовища?

Поразително нещо, тираните не се страхуват от гениите, докато са живи. Причината е, че те не ги забелязват. Тираните са нищожества, гениите са необхватни величини. Достойнствата на необхватните величини остават незабележими за нищожествата. Да пробудиш съвестта на някой тиранин, да го накараш да отстъпи, е по-трудно, отколкото да го впрегнеш завинаги в хомота на историята, както постъпва Тацит с Тиберий и Данте с Бонифаций VIII в епичната си поема 9. Който може да създаде нещо голямо, невинаги може да създаде нещо малко. Човек би учудил Бонифаций VIII и Тиберий, ако им посочи Данте и Тацит с думите: "Пазете се!" Преди малко напразно се опитвах да прогоня един микроскопичен паяк, паднал от не знам си къде върху листа, който препускаше пред писеца на перото ми. Този атом не ме забелязваше. Моите огромни размери му се изплъзваха, тъй като не съответствуваха на неговите. Можех да го смажа, но не и да го предупредя за опасността.

В същия ред на мисли не бива да пропускаме да споменем едно наскоро отправено любопитно обвинение срещу Тацит и Ювенал, дело на един новопосветен в критиката на историята автор. Изискването, което поставя споменатият новопосветен автор, е да предупреждаваме предварително тираните, преди да им отправим опустошителна си критика, трудно отправимо, като се имат предвид гореизложените причини, предупреждение. Рицарят, защитаващ Тиберий и Месалина, обвинява Ювенал, че представя като родоотстъпник Рим на Цезарите. Човек нямал правото да си отиде от този свят, възлагайки на следващите поколения изпълнението на толкова строги присъди. Тацит се заплашва със същото порицание. Поетът Ювенал и историкът Тацит допускат грешка. Те излизат с груби нападки, като изпод сянката, срещу господарите на света, а това е несправедливо. Подобни кочияши, управляващи колесницата с мълнии, би трябвало да предупреждават околните с "Пазете се!".

 

                                                            §   §  §

 

Душата понякога упражнява гнета си върху философа. Размисълът е, изглежда, нелеко задължение. Вглеждането в човека представлява трудно изпитание, още по-трудно е да го наблюдаваш, много по-трудно е да го изследваш внимателно, неизмеримо трудно е да вникнеш в него, а най-трудното безспорно е да го проумееш. Човек започва да се улавя, че завижда на безсъзнателните същества, чието развитие е естествено обусловено от непреходно логичните закони на Творението. Той започва да си мисли, че е по-добре да си бездуховно животно и да скиташ из горите. Вергилий възхвалява Август, но това е нищо, ако припомним как Лукиан възхвалява Нерон. Волтер е прогонен в изгнание, но не заради точните му, справедливи и дръзки изказвания, а заради много явно сторена подлост. Неумело поднасящият ласкателствата си не особено ласкаво е изхвърлен през вратата. Поради подобна причина е обречен на изгнание и Овидий. Забележителният военачалник Кромуел подписва смъртната присъда на Чарлз I, а после със същото перо, като шут, наклепва с мастило мустаците на Иретон 10. Холандските лекари успяват да предотвратят смъртта на Вилхелм Мълчаливия и да обрекат на изтезание Балтасар Жерар 11. Жюриьо като съперник на Бейл 12 го предава, изгнаникът на свой ред се опитва да прогони в заточение. Робеспиер убива Дантон. Карие лепва на републиката петното, с което Джефри опетнява кралското достойнство, а Инокентий III - Църквата 13. Работодателите ненавиждат работниците си; учениците от Краков натупват Сосини; учениците от Париж отсичат главата на Рамю 14. Жан-Жак е изгонен от Швейцария с камъни 15. Ареопагът е отвратителен, църковният събор е кръвожаден. Такива като Ений Силвий, които се възмущават от смъртната присъда срещу Сократ и крещят: "Cicuta horrenda", гласуват за изгарянето на Ян Хус на кладата 16. Благоволението на Цезар не може да се предвиди, показателен е случаят с Пертинакс, когото бързат да убият, а след това Дидий Юлианий заповядва на мима Пиладий да танцува из стаята, в която току-що са прерязали гърлото на стария император. В Содом Бог открива само един праведник, баща на няколко дъщери, но още щом излиза от обречения град, този човечец се отбива в първия крайпътен вертеп.

 

Там той пи,

стана нежен,

а после сам

си стана зет.

 

През шестнайсети век един от главнокомандуващите кралската войска на Франция извършва четирикратно, последователно с четирите си дъщери, стореното от Лот. Джон II, крал на Англия, след като решава, че херцог Глочестър вече на му е нужен, го докарва до апоплектичен удар с помощта на притиснат върху устата му дюшек. Карл II, един толкова целомъдрен крал, че станал импотентен, ощавил с чаша врящ шоколад гърдите на едно момиче затова, че носело дълбоко деколте. Шапчицата на кардинал Алберони се показва от пробитата карета на Вандомския херцог 17. Молиер изработва величайшето ложе, в което Босюе призовава да полегне мадам Дьо Монтеспан 18. Един петнайсетгодишен крал на Франция, пред когото старците от парламента в Париж поднасят на колене прошението си, посочва с пръст поднесеното му прошение и се обръща към някой си Морпа с думите: "Скъсайте го!" 19 Още дълги години гняв ще изпълва душите на хората и ще им липсват епитети, когато си припомнят за старейшините, заседаващи в парламента на Турнел, които се отнасяли безкрайно жестоко към всички, които били под тях, и се държали безкрайно раболепно пред всички, които били над тях. Човек би казал "тигри с хлътнали кореми". Във всяка куха статуя на управителя на Севиля се изгарят по шейсет души наведнъж, статуите са четири: на Свети Лука, на Свети Марко, на Свети Йоан, на Свети Матей, по една на всеки един от четиримата евангелисти. Майката на краля на Франция, Луиза Савойска, наредила да откраднат от ковчежника Самблансе квитанциите за парите, които той й е изплатил, после отрекла, че е получавала пари от Самблансе, и ковчежникът бил обесен. Единият от съдиите, осъдили Самблансе, Жантий, бил крадецът на квитанциите. Ето как се стяга през седемнайсети век кралят на Испания и двете Индии. Когато Негово католическо величие отивал да спи с жена си, ако му се приискало, ставал, обувал си пантофите, закопчавал си над ризата къса наметка от Алкантра, слагал си метален нагръдник, надявал фенера на лявата си ръка, хващал щита си с нея, нарамвал на дясното си рамо златната верижка, на която било окачено нощното му гърне, грабвал с дясната си ръка изваден от ножницата си меч и поемал напред. Господин братът на Луи ХIV носел само броеницата си, която непрекъснато прехвърлял от едната в другата си ръка. Когато Луи ХIV марширувал церемониално, винаги пристъпвал в танцов ритъм под акомпанимента на четири цигулки, отмерващи такта, следван от целия двор, който повтарял танцовата стъпка на краля. Мадам Монтшеврьой споменава, когато описва същия Луи ХIV: "Кралят е толкова невеж, че учените са принудени да се държат като шутове пред него." Кристина Шведска, тъй като била много грозна, но с бял тен на тялото, посрещала посланиците напълно гола в леглото си, покрито с черно кадифе. Същата Кристина заповядва да убият пред очите й с кинжал Монаделки във Фонтебло 20, като изложила на всеослушание подбудите си: след като била обявена за кралица на всички, имала правото да убива всеки когато и където си пожелае, защото правото на кралете да убиват било узаконено от философа Лайбниц 21. Фридрих Пруски, прославил се по-късно, както всички млади хора си имал любовница; баща му, кралят, заповядал да арестуват момичето и да го предадат на палача, комуто било наредено да го разведе из улиците на Берлин, като спирал на всяко кръстовище, притискал главата на момичето между бедрата си, запрятал му полите и го налагал на голо с пъргавата си като камшик ръка; палачът трябвало да обходи целия град. Това продължавало цял ден. Катерина Медичи заповядвала на почетните си дами да поднасят ястията на масата, на която пирувала с Шарл IХ, облечени в къси до коленете поли, а по-късно обявила сина си, възмутил се от тази оргия, за палач на народа. Чарлз II, кралят на Англия, получавал пенсия от краля на Франция, а Луи ХV, кралят на Франция, получавал парична помощ от краля на Англия. На бал в Парижката опера гърбавият принц Конти се забавлявал, като мачкал и извивал грубо нослето на едно малко четиринадесетгодишно момиче пред очите на майка му, без някой да се осмели да му направи забележка, тъй като е принц. Прахът на Савонарола е разпилян незнайно къде, но пред главния олтар на дворцовата църква В Ескориал плочата, под която е погребан Филип II, е оградена с балюстрада. Най-прославеният между императорите на Русия, Александър I, се държал, сякаш не забелязвал, че са убили баща му 22.

Няма никаква причина, която може да ни попречи да съкратим поредицата примери от този род, които всеки би могъл да си припомня и да разказва, докогато си поиска. Като имаме предвид миналото, нека се вгледаме в настоящето. Колко мъчително е да установиш, че мъките продължават! Съпричастният наблюдател изстрадва мъките на всички хора. Робството поражда размирици в две републики. В Швеция изпращат в изгнание и конфискуват имуществото на всеки, който приеме католическата вяра; в Испания осъждат на каторга всеки, който чете Библията. Възкачилите се на трона жени разрешават, т.е. заповядват, да се окачват жени на бесилката. Белегът на почит към владетелите е оттеглянето заднишком, без да им се обръща гръб. По земята все още съществуват страни, в които се раздава правосъдие в името на някакво престъпление, успяло да се провъзгласи за върховен господар. Така е в Мексико по време на управлението на Санта Ана. Подобно е положението и в редица други страни. Жестокостта на човека е заредена с такива възможности, че винаги е способна да измисли нещо нечувано. Една рускиня, крепостна селянка, носела пълен самовар, край нея минавало детето на господарката й, графиня..., блъснала я, самоварът паднал, врящият чай ощавил детето; графинята заповядала да доведат най-малкия син на прислужницата и изляла върху невинното дете същото количество вряща вода. По време на неотдавнашните кланета в Ливан бедрото на една жена послужило за дръвник, върху който отсекли главата на невръстното й дете. Сетили се все пак, че трябва да бъдат човечни, и излекували в болница раната от брадвата върху бедрото.

И най-великите народи са разяждани от рака на бедността. Навсякъде по света бедността е дъщеря на паразитизма. Нищо не би могло да се сравнява с италианската голота, ако я нямаше английската дрипавост. Под свъсеното зимно небе прогизналият от дъждове ирландски недоимък предизвиква ужас. В Англия чуваме сърцераздирателната песен на шивашката игла. Във Франция таваните на Руан и мазетата на Лил предизвикват покъртителна тъга. Рубекс, Лион, Лийдз, Манчестър, Бирмингам, Нюкасъл-он-Тайм – това са градове, в които въглекопачът яде въглища, за да залъже глада си, своеобразни центрофуги, отделящи материални блага, са всъщност огнища на бедност. В тях няма нито въздух, нито светлина, нито хляб; хората живеят в тях като кучета. И всичко това се случва в една процъфтяваща, цивилизована страна. В някои индустриални градове промискуитетът сред бедните е толкова разпространен, че прелюбодеянието вече не се възприема като грях; изправени пред съда като престъпнички, бременните момичета не знаят дали са заченали от братята си или от баща си. Ешафоди, войни, бедствия. Начело на народите, с избодени очи, крачи невежеството. И към всички тези факти прибавете някои характеризиращи нравите подробности: всеки за себе си е щастливец, твърде малко загрижен за страдащите; най-светлият човешки съюз, бракът, е превръщан твърде често в парична сделка, т. е. в обикновена, предохраняваща се проституция; молитвите придобиват обратен смисъл и всъщност объркват Бог; един известен съдия преди смъртта си казал: "Раздавах справедливост по време на четири правителства"; насладата е превърната в цел; любовта, волята и вярата са отпратени на втори план; материалният интерес замества мисленето; прогресът се осмива, принципите са поставяни под въпрос, героизмът и добродетелите се нанизват по нишката на иронията; подлеците  помъдряват, възвисилите се  оглупяват; моралното достойнство е почти задушено; мъжът става от ден на ден все по-малко мъжествен, жената става все по-развратна; страхът от истината, от правдата и свободата предизвиква бръчки по бронираното чело на егоизма; корупцията става невъзмутимо самоуверена; съвестта се превръща в проститутка; мъжете се държат като Месалини; безчестните се възгордяват, деградиралите се усмихват, продажните са хвалят самодоволно, за да предизвикат завист, сами определят цената си, сами градят гордостта си според обстоятелствата, гордеят се със срама си; презрените си присвояват правото да се държат пренебрежително с другите; настъпва зловещо слънчево затъмнение, което напомня за агонията на човешката душа, сломена, обляна в сълзи; сред цивилизования свят се разпространява зловеща миризма, която се разнася при разлагането на душата, изтощена от живота и от мрачните си мисли. О, колко радостни са морските птици, които се реят из облаците!

 

                                                                               ПРЕВОД: Доц д-р ГЕНО ГЕНОВ

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. Бузирис - вж. бел. 103 към "Полуостровът на бляновете"; Бегемот - вж. бел. 30 към "Полуостровът на бляновете".

2. Жорж Кювие (1769-1832) - прочут френски учен, естественик.

3. Публий Корнелий Тацит (55-120) - римски историк, в чиито "Анали" е описан императорският период на Рим от смъртта на Октавиан Август до падането на Нерон от престола.

4. Ювенал (60-140) - римски поет-сатирик, разобличил в своя сатира развратния живот на Валерия Месалина, съпруга та император Клавдий; Франческо Гишардини (Гишарден, фр.) (1483-1540) - италиански историк и политик, отразил разочарованието си от политическите нрави във Флоренция в своите "Граждански и политически възпоминания" (1525).

5. Вж. "Анали” на Тацит.

6. Съдят детеубиеца Льогро - Юго има предвид съдебен процес, който не е споменат във френската енциклопедия Ларус (10 т.).

7. Юлиус Ейнау (1783-1853) - австрийски генерал; Пьотър Дмитриевич Горчаков (1790-1868) - руски генерал, участвувал в сражения срещу армията на Наполеон през периода 1812-1813 г.

8. Графиня Замойска - става дума за съпругата на Ладислав Замойски (1803-1868) - полски граф, емигрант в Париж от 1831 г., организатор на полското съпротивително движение във Франция.

9. Вж. Данте, "Ад", ХIХ песен.

10. Хенри Иретон (1611-1651) - английски генерал, близък саратник на Кромуел, действувал в Ирландия.

11. Балтазар Жерар (1558-1584) - убиецът на Вилхелм Мълчаливия, известен престъпник, за чиято глава крал Филип II обявява специална награда.

12. Пиер Жюриьо (1637-1713) - френски теолог, прочул се като изкусен полемист; Пиер Бейл - вж. бел. 5, Шекспир- II част, Втора книга. В продължителна полемика (1690-1693) с Жюриьо Бейл надделява.

13. Жан-Батист Карие (1756-1794) - член на Конвента по време на Френската революция (1789), гилотиниран като "предател на Републиката"; Джордж Джефри (1648-1689) - английски магистрат, прочул се като несправедлив и жесток съдник, проявил нелоялност спрямо крал Джеймс II; Инокентий III - римски папа (1198-1216), воювал срещу Филип Август и Джон Безземни, организирал Четвъртия кръстоносен поход.

14. Лелио Сосини (1525-1562) - италиански протестант, отричал Светата троица; Рамю (1515-1572) - френски философ, противник на аристотелизма.

15. Вж. Жан-Жак Русо, "Изповеди", I част, Книга първа (1712-1719).

16. Ений Силвий (IХ в. пр. Хр.) - римски летописец; cicuta horrenda (лат.) - ужасният бучиниш; Ян Хус е изгорен на клада през 1415 г.

17. Джулио Алберони (1664-1752) - италиански кардинал, министър в съвета на испанския крал Филип V; Луи-Жозеф дьо Бурбон, Вандомски херцог (1654-1712) френски военачалник, прочул се с победата си при Вилавициоза (1710), с което допринася за укрепването на трона на Филип V.

18. Жан Бенин Босюе (1627-1704) - френски прелат, прочул се като оратор и писател, поддържащ активно религиозната политика на Луи ХIV; Маркиза Дьо Монтеспан (1640-1707) - фаворитка на Луи ХIV, от когото придобива осем деца.

19. Юго припомня епизод от началото на управлението на Луи ХIV.

20. Кристина - кралица на Швеция (1632-1654); маркиз Дьо Монаделки - фаворит на Кристина Шведска, убит по нейна заповед във Фонтенбло през 1657 г.

21. Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716) - немски философ, чиито идеи за властта са развити в труда му "Теодицея" (1710).

22. Става дума за бащата на Александър I, руския император Павел I, убит през 1801 г. от заговорници.

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075162
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031