Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2020 14:50 - ПОЕЗИЯТА В ЗАПАДНА ЕВРОПА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО - презентация на доц. ГЕНО ГЕНОВ
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1814 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                               КУРТОАЗНАТА ЛИРИКА ВЪВ ФРАНЦИЯ 

     Съхранени са ръкописи от 500 трубодура и трувера. Имената на 40 от тях са ни известни. Прославените трубадури на Прованса са  Жауфре Рюдел, Гас Брюле, Конон дьо Бетюн, Ги дьо Куси, Бертран дьо Борн /1140-1215/, Пейре Видал/1175-1215/

   Ги, кастеланът на Куси от Пикардия, творил между 1186 - 1203 г. е взел участие в Третия кръстоносен поход и е загинал по време на Четвъртия. Безспорно е даровит поет, но не се издига над средното равнище на куртоазната поезия, защото дава израз на типови чувства и преживявания:

Гласът на славея в зелената дъбрава,

до мен дочуван в дневна светлина и в мрак,

сърцето ми услажда и успокоява

и аз желая да подхвана песен пак;

запявам я със жар, защото тя е знак

за тази, чийто герб е моя чест и слава.

Сърцето ми щастлив момент ще изживява,

ако зовът ми долети до нея чак.

 

В сърцето ми лъжа, непостоянство няма

към тази, от която аз съм запленен;

обичам я отдавна с нежност най-голяма,

но премълчавам туй пред нея всеки ден,

понеже хубостта й буди трепет в мен

и аз оставам ням, ако сме с нея двама;

и във страха си от раздяла с тази дама

не смея да я гледам и стоя смутен.

 

Дано ми позволи и занапред небето

в сърцето ми да не прониква порив нов -

дори Тристан - мъжът, погълнал питието,

не е достигал тази нежност в своя зов.

На всичко аз - дори на лудост - съм готов,

залагам си ума, душата и сърцето;

боя се да не ме срази смъртта, догдето

не съм заслужил нея, нейната любов.

 

Ала ще бъда най-щастлив от всички хора,

ако заради нея смърт ме помете;

по хубост и по ум не съществува втора;

обичам моите очи, загдето те

успяха да я изберат между стоте;

когато я съзрях, загубих в миг опора

и оттогава любовта ми, без умора,

със всеки нов изминал ден безспир расте.

 

 

Отивай, песен, вест носи от мен веднага,

където все не смея да отида сам,

понеже ревността над мен ръка протяга

дори преди любов да взема и да дам

 - дано проклет да бъде този алчен плам!

Измъчва други ревността - на мен предлага

в сравнение със тях жестоката облага:

против желанието си да бъда ням.

                                    Превод на Пенчо Симов

 

  По време на войните с албигойците /1209 - 1229/ културата на “ланг д’ок” се разпространява из Северна Франция /регионът на “ланг д’оил”/.

Канцона

Сирвента

Плента/жалба/

Алба /утинна песен/

Серена /вечерна песен/

Тенсона /песен-диспут/

Пасторела

Балата

Концепция за любовта

а/ любовта е служене на Дамата на сърцето

б/ любовта е винаги дисциплинирана от разума

в/ любовта е извор на добродетели и на усет за истината

г/ любовта е истинска, когато е изстрадана

 

 

Лириката на минезингерите

Валтер фон дер Фогелвайде /1160 - 1230/ С.Хаджикосев: “Валтер фон…е гениален новатор, който съумява да обедини в лириката си фолклорното и куртоазното начало, като ги облъхне с дъха на личностното преживяване.”/с.236/ Валтер фон …е един от най-пламенните защитници на императорската власт. Той е за силна императорска власт, но се люшка между Отон ІV и Фридрих ІІ.

  По всяка вероятност е роден в Южен Тирол. Не е изключено, според някои тълкувания на името му,  да е зависел от лова на птици или пък да е безимотен и волен както птиците под небето.

Под липите                                           Вземи, госпожо, този венец

 

Под липите,                                         Вземи, госпожо, този венец:

на ливадата,                                         тъй рекох на една хубава девойка;

която беше ложе на двама ни,           Ти украсяваш танца

още можете да намерите,                с красивите цветя, които носиш на главата си

както и ние,                                          Ако имах скъпоценни камъни,

помачкани цветя и трева.                   Те щяха да красят главата ти,

Покрай гората в долината -                възхвала за тебе,

Тандарадей!,                                        Повярвай ми, сериозен съм със тебе.

Как сладко славеят запя.                       Превод на С.Хаджикосев

 

Хартман фон дер Ауе /1170 - 1210/ - швабски рицар, владетел на замъка Ауе, превел на немски романите на Кретиен дьо Троа  “Ерек” и “Ивейн”. През 90-те години на ХІІ век създава повестта в стихове “Бедният Хайнрих”. В нея болният от проказа Хайнрих се излекува благодарение на любовта си към обикновена девойка.

                                    Песен на неудоволствието

 

                                     С жените аз се държа така:

                                     каквито са те с мене, и аз съм с тях.

                                     Така че аз си прекарвам времето

                                     с бедни жени.

                                     Не ми е трудно да ги намирам

                                      и сред тях се среща по някоя,

                                      която да ми радва сърцето.

                                      Защо да си поставям недостижими цели?

                                                            Превод на С. Хаджикосев

 

Волфрам фон Ешенбах /1170 - 1220/ е немски минезингер, чието най-значимо произведение е романът “Парцифал”/1210/.

Готфрид от Страсбург / ? - ок.1220 г./ - представител на светската тенденция в немската средновековна поезия. Единствената му творба достигнала до нас е романът му в стихове “Тристан и Изолда”.

Сцената след изпиването на вълшебното питие:

 

И ето почувстваха двамата,

че всеки за другия стана

по-прозрачен, по-чист от кристал.

Едно сърце у тях заби,

и болката ги съедини.

От едно те страдаха и двамата.

Една душа той носеше със свойта дама.

Но, измъчвани от един и същ недъг,

те криеха се един от друг.

 

Когато и на двамата им ясно стана,

че Любовта с магия ги е обхванала,

и свързала сърцата им навсегда,

не ги уплаши тежката беда,

а успокои ги, направи ги дръзки.

Сега без страх от страшна развръзка

те гледаха се право във очите.

Съдбата им събра в щастието душите.

След мъката, в постелята

за Любовта настъпи блаженството.

Целувка нежна запечата

съюза вечен на душите и телата.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1130130
Постинги: 667
Коментари: 49
Гласове: 373
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031