След като би шумно камбаните на бунта, след като изживя дни на слава и борба, романтизмът загуби част от силата и обаянието си, изостави дръзкогероичната поза и скептичен, изпълнен със здрав разум, потъна в общото безличие. В похвалния, но жалък опит на парнасистите той вкуси измамна надежда за обновление, но накрая като вдетинен монарх се остави да бъде детрониран от натурализма, на който може да се признае само едно сериозно достойнство – че протестира основателно, но не, както трябва, срещу блудкавите крайности на няколко модни тогава романисти.

    Ето защо едно ново художествено явление ставаше желателно, необходимо, неизбежно. Дълго мътено, то най-после излезе наяве. И всички безобидни смехории на веселяците от пресата, всички тревоги на дълбокомъдрите критици, цялото лошо настроение на публиката, смутена в овчето си бездушие, с всеки изминал ден все повече утвърждават жизнеността на настоящето движение във френската литература; движение, което прибързани съдници по някакъв необясним парадокс нарекоха декаданс. Забележете обаче, че декадентската литература се оказва доста яка, жилава, плаха и сервилна; всички трагедии на Волтер например са белязани с декаданс. И в какво може да бъде упрекната, в какво упрекват новата школа? В премного стилово великолепие, в необичайни метафори, в нов речник, в който съзвучията се комбинират с цветовете и линиите – признаци, характерни за всяко възраждане.

    Ние вече предложихме името символизъм като единствено способно да обясни актуалните тенденции на творческия дух в изкуството. Това име може да остане.

..................

     Враг на поученията, на декламациите, на фалшивите чувства, на обективното описание,  с и м в о л и ч н а т а  п о е з и я  се стреми да придаде на Идеята осезаема форма, която обаче сама по себе си не е нейната цел и в служенето на изразяването на Идеята, тя й остава подвластна. На свой ред Идеята не трябва да съблича великолепните одежди на аналогиите с външния свят. Защото съществена особеност на        с и м в о л и ч н о т о  и з к у с т в о  е да не стига до затварянето на Идеята в самата нея. Ето защо в това изкуство природните картини, човешките действия, всички конкретни явления не могат да се проявяват сами. Това са осезаемите страни на нещата, чието предназначение е да представят     е з о т е р и ч н а т а  им връзка с първозданните Идеи.

...................

   Символизмът се нуждае за точно предаване на синтетичността му първично чист и комплексен стил; неомърсени слова, редуване на извития в арк бутан /подпорна дъга в готическата архитектура, бел. на преводача/ период с периода на меките преходи, изразителните плеоназми, загадъчните елипси, висящият анаколут /израз, в който има синтактична неправилност, бел. на Г.Г./, всичко извънредно дръзко и много разнообразно. И накрая хубавият език – възцарен и осъвременен, хубавият, цветист и жив френски език от преди разните теоретици като Вожла и Боало.../ Клод Фавр, сеньор дьо Вожла /1585 – 1650/ - френски езиковед, автор на „Бележки за френския език” /1647/; Никола Боало /1636 – 1711/ - френски литературен теоретик, автор на манифеста на френския литературен класицизъм „Поетическото изкуство” /1674/,                                  бел. на Г.Г./

...Ритъмът: съживена е старата метрика, вещо организирано е някакво безредие, римата, светло искряща и изкована като щит от злато и пиринч, стои до рима с енигматична флуидност; александринът е с многобройни и раздвижени паузи, използвани са някои начални числа – седем, девет, единадесет, тринадесет – в различни ритмически комбинации, на които се явяват сбор.

В. Фигаро, 18.ІХ. 1886 г.                                 Превод на Марта Савова