П а р ц и ф а л /Pierre-Franзois Kaempf/, с.1150-1154
С.1150 Митът за Парцифал се вписва в обширния корпус от текстове посветени на търсенето на Граал. Той притежава две забележителни характеристики – автономност и самодостатъчност. За разлика от участта на Ланселот неговата съдба не изисква каквото и да било “продължение” от някой Галахад. Един необичаен мит, който освен това придобива авторитет като истински литературен мит, мит запазен като писан текст. Неговите “бащи” Кретиен дьо Троа и Волфрам фон Ешенбах всъщност се самолишават от авторитета на негови съчинители и приписват създаването му на предходен автор, който е изложил легендата преди тях в своя книга. Почти безспорно е, че както авторът, така и книгата са измислени от самите тях. Така откъснат от всякаква референция разказът за Парцифал се представя като оригинален мит на средновековието.
Оттогава Парцифал се превръща в персонаж-фар, който въплъщава, посредством разказ-образец, цяла една цивилизация. На първо място той се създава като контрапункт на другия велик митичен образ на епохата – Тристан, и възниква по същото време – втората половина на ХІІ век. Тези два образа представят двете крайни позиции, които е възприето да се заемат по отношение на двете мощни сили, под чието въздействие се оформя структурата на обществото: силата на любовта, която се асоциира с ухажването, и Божията мощ, неотделима от силите на времето, които се развихрят в двора на феодалния владетел.
С.1151 Тристан и Парцифал изучават и усвояват живота на Средновековието като се вплитат в един разказ за любов и власт, но в който ударението не е поставено върху едни и същи стойности. От една страна, любовната страст, която прекрачва нормите, в края ще почне да не зачита значението на преходната земна власт и я изключва от света, в който тя обитава. От друга, търсенето на Граала, което е всъщност завладяване на властта, допуска между другото хармонията на света да се осъществи /пренесе/ в брака като законна версия на любовта. Пътешествието на Парцифал, което не изключва с такава решителност една сфера от човешката дейност, е по този начин осмислено като прогресивно придвижване към божественото.
В началото на “възпитателния роман” Парцифал е онзи глупав и невеж младеж, който изоставя майка си, оставя я да умре, за да тръгне да открива света. Без да знае в началото името си – макар че по произход е благородник – той ще опознае, след това първо разкритие /откровение/, последователните етапи на едно възпитание. Един възрастен мъж, Горнемант /Gornemant/, го посвещава в боравенето с оръжията и в куртоазията, която наставлява да се защитават дамите. Все пак срещата с избранницата не го удовлетворява. Желанието да опознае хармонията на този свят го тласка да извърши единственото завоевание, което е достойно за човека с най-високите амбиции: завоеванието на Граал. Този загадъчен символ – по произход нехристиянски, но превърнал се в следващите текстове в свещен потир – го подвежда, по странен начин, да се откаже в началото от служенето на Бог за да осъществи завоеванието. Едно последно посвещаване, усвояването на разкаянието и смирението в името на Христос, ще му бъде необходимо, за да придобие право да владее над Граал, свързан с Бланшфльор, законната съпруга, която му дава християнската си вяра.
Така се смята, че Парцифал отразява съвършения образ на средновековния човек: успял да овладее страстите на плътта, да надмогне мистериите на един приказен свят – светът на горите претрупани от непознати чудеса и опасности – той върви към божественото завладяване на властта, което е неговата съдба. Той следва жизнената линия на Избрания вървящ сред ярка светлина към света на превъзходството, запазен за чистите. Човек не би могъл да измисли по-съвършена антитеза на мита за Тристан, който е разказ за бурното море и си остава почти чужд на всякаква трасцендентност.
Тази почти янсенистка строгост на мита, смесена с изявеното влечение към чудесното, не пробужда въпреки всичко интерес през века на класицизма. Ще трябва да се изчака ХІХ, много по-любопитен към Средновековието, за да се възроди модното увлечение по Парцифал, което е тясно свързано с личността на Вагнер, великият будител на митове.
