Пирандело е известен в Европа като драматург, автор на новели и романист. Издал е повече от 200 новели, 4 сборника с поезия, 7 романа и 2 тома с есета. В пиесите му реалистичното представяне е прекъсвано от фантастични сцени и персонажи. Изследва с натрапчиво усърдие проблематиката на социалните роли. Интересуват го заплахите, пред които е изправена личностната идентичност озовала се в прицела на погледа на другите. Проучва взаимодействията между реалната действителност на живота и фикционалната действителност на театъра, който прониква в изпълнените със загадки зони на утопията, мита и несъзнателното.
Животът на Пирандело:Пирандело се ражда на 28 юни 1867 година в Агридженто. След като изучава литературата на Европа в Палермо, Рим и Бон се установява в Рим през 1893 година. Написва реалистичния роман “Изгнаницата от обществото”, в който проследява съдбата на една жена несправедливо обвинена, че е извършила прелюбодеяние. Тя си възвръща предишното социално положение едва след като извършва наистина простъпката, за която е обвинена. Първият сборник с новели на Пирандело “”Любовни авантюри без любов” е публикуван през 1894 година.
През 1898 година Пирандело учредява театъра “А р и е л”, в който се появява първата му пиеса, озаглавена в началото “Епилогът”, а по-късно “Менгемето”. След “Разумът на другите” Пирандело се връща към романа: в романа “Покойният Матиа Паскал”/1903/ един мъж се преструва, че е умрял с намерението да започне нов живот след инсценираната си смърт, но се завръща отново в своето семейство; в романа “”Старите и младите” /1909/ той пресъздава сблъсъка на поколенията в Сицилия веднага след обединението й.
След 20-годишна литературно творческа дейност, през 1910 година, той дава за представяне на сцена първите си две пиеси “Менгемето” и “Китрите /плодовете на кедъра/ на Сицилия”.
От 1903 година започват да се проявяват признаци на тежко психическо разстройство у жена му Антониета, която ще бъде приета в приют за душевно болни едва през 1919 година. Тя умира през 1959 година.
През 1911 година Пирандело адаптира за сцена новелата си “Дългът на лекаря”, която ще бъде представена едва през 1913 година в Рим.
През 1915 година Пирандело публикува романа си “”Снима се”, който ще бъде преиздаден през 1925 година под новото заглавие “Серафино Губио, кинооператорът”. Той е посветен на света на киното и анализира декомпозирането на реалността чрез окуляра на камерата.
През 1516 адаптира на сицилиански диалект новелата си “Пази се от себе си, Джакомино”. Признават таланта му като драматург едва след представянето в Милано на пиесата му “Разумът на другите”/?/.
След провала на пиесата му “Шест лица търсят автор” драматургът Пирандело постига истински триумф със същата творба в Милано /1921/.
След един първи гастрол през 1923 година в Париж и Ню Йорк италианската трупа “Театро д’арте ди Рома”, чийто ръководител е Пирандело, представя “Приношение на кораб на бога” в Германия, Великобритания и Франция. “Диана и Туда” е създадена в Цюрих през 1926 година. Докато е в чужбина Пирандело създава през този период много значими пиеси, които ще се играят за първи път на сцена извън Италия. Това са “Лазар”:/ Худерсфийлд - 1929/, “Тази вечер се импровизира” /Кьонигсберг - 1930/, “Когато човек е важна особа”/ Буенос Айрес - 1933/, “Притчата за подменения син”/ Германия - 1934/, “Човек не знае как” /Прага -1934/.
През 1934 година Пирандело, след като става със широка разгласа члена на фашистката партия, макар че не приема лозунгите й, получава Нобеловата награда за литература.
Много от пиесите на Пирандело са филмирани още докато той е жив: “Но това е за смях!”/1920/, “Покойният Матиа Паскал” /1925/, “Хенрих ІV” /1926/. Филмовата адаптация на новелата му “Безмълвно/Мълчешком/” е първият произведен в Италия говорящ филм. През 1930 година американската компания “Метро Голдуин Майер” филмира “Както ме искаш” с участието на Грета Гарбо. Докато в Рим се снима “Пази се от себе си, Джакомино”, Пирандело пише диалога за новата филмова адаптация на романа му “Покойният Матиа Паскал”.
Пирандело развива тежка пневмония по време на снимките и умира на 19 декември 1936 година.
