Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2019 17:33 - БЕРТОЛД БРЕХТ /1898 - 1956/ - Презентация на доц. Гено Генов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 408 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

    Става известен в Европа като драматург, теоретик на епическия театър, поет, филмов режисьор и театрален постановчик. Бележи с творчеството си нов етап в развитието на модерния европейски театър. Въвежда в театъра “позицията на отчуждението”, благодарение на която зрителят се дистанцира преднамерено от актьора. Създава теорията на “неаристотеловата драма”, т.е. епическата драма, която му дава възможност да създаде нов тип драматургия. Той я завещава като особено ценно съкровище на немския театър. Много съвремени режисьори са повлияни от теоретичните му прозрения и новаторски мизансцени.

  Ражда се в семейството на производител на хартия. Учи литература през 1917 година, а по-късно медицина в университета на Мюнхен. Мобилизиран е по време на Първата световна война/1918/ и служи като болногледач. Травмата си от участието във  войната той изповяда в своята “Легенда за мъртвия войник”.

  Като юноша не се интересува от политика, но за известно време става член на един работническо войнишки съвет и е свидетел на смазването на Републиката на съветите в Бавария. Възмутен е от позицията, която заема немската буржоазия, сближава се с артистичната бохема на Мюнхен и с Карл Валентин, “метафизичният клоун”, чието влияние се усеща в създадената от Брехт пиеса “Сватбата на дребните буршжоа”. През 1919 година продължава следването си в Мюнхен, пише песни и балади, в които се усеща влиянието на Рембо и Франц Ведекинд, които издава по-късно в сборника “Домашни проповеди”/1927/.

  Героят на първата му пиеса “Баал”, започната през 1918 година е асоциален поет анархист, който отрича буржоазните нрави и добродетели. Вероятно авторът е приписал на протагониста в нея собствените си младежки убеждения. От 1921 година Брехт се установява в Берлин и действието във втората му пиеса “Барабани в нощта”/1922/ се развива в същия град.. В нея той описва завръщането на един войник от плен, който попада в Берлин, когато там избухва бунтът на спартакистите. Макар че се сблъсква със света на буржоата далавераджии, той няма смелост да застане на страната на въстанниците.

    През 1923 година става драматург на театъра “Камершпийл”/ Kammerspiel/ в Мюнхен. На следващата година вече работи в берлинския“Дойчес Театер” /Deutsches Theater/ на Макс Райнхард. Брехт дава израз на критичната си позиция спрямо съвременното общество и егоизма му в пиесата си “В джунглата на градовете”/1923/. Вдъхновен от експериментите на Ервин Пискатор той разработва своята концепция за епически театър, чийто ранен вариант намира сценичен израз в пиесата му “Човек за човека”.

  По онова време творчеството на Брехт пробужда оживена полемика и публиката трудно приема новаторството му. Той става известен едва през 1928 година, когато създава “Опера за три гроша”.Успехът на тази му творба се гради върху едно недоразумение: публиката не откликва на критическите оценки за обществото, а на завладяващата музика на Курт Вайл. За няколко месеца жалната изповед на Маки Ножът обикаля световните сцени и донася слава и пари на автора. Брехт не приема филма по пиесата създаден от режисьора Пабст в студиото на Метро Голдуин Майер. Той завежда дело срещу прочутата американска филмово компания, не успява да я осъди и се настройва враждебно спрямо “капиталистическото” кино. Следващата му пиеса “Величието и падението на град Махагони”, поставена през 1930 година, няма особен успех. Нацистата цензура настройва враждебно немската публика към създадената от “негроидния евреин” Курт Вайл “упадъчна” музика.

  Настъпилата криза във Ваймърнската република предизвеква радикализирането на политическите и естетически идеи на Брехт. Под влияние на философа Карл Корш и на икономиста Фриц Стернберг Брех се заема да изучи трудовете на Маркс. От този момент той започва да си служи с театъра като средство не само за представяне, но и за промяна на света. Той възприема диалектическия материализъм и го въвежда в пиесите си. Заедно с приятеля си Ханс Айслер, композитор възприел комунистическите идеи, той решава да въведе политиката в изкуството. Брех създава поредица “поучителни пиеси”, в които на сцената се представят ситуации разкриващи пагубните последствия ог погрешните политически решения. Той черпи вдъхновение от китайския театър и от японската театрална традиция “Но” и създава пиеси, които се приемат с резерви от тогавашните ортодоксални комунистически критици. Особено хладна е реакцията им след представянето на сцена на пиесата на Брехт “Решението” /1930/.

   След промяната на политическата ситуация в родината му следващите пиеси на Брехт срещат много препятствия от налагащите се в обществото националсоциалистически нагласи. През 1931 година, заедно с С. Дудов Кюле Вампе /Dudow Kьhle Wampe/, Брехт снима филм “Вледенени кореми”/?/, който е отначало забранен от цензурата, а после орязан. Във филма се представя мизерното съществуване на берлинските работници.  Пиесата ”Света Жана от кланницата”, сатира насочена срещу социалните неправди и капиталистическите порядки, е представена само в радиоверсия през 1932 година. По същото време Брехт призовава за създаване на антифашистки фронт в Германия. Поселната пиеса на Брехт играна в родната му страна преди 1933 година е една адаптация/1932/ на романа “Майка” на Горки. Ненавиждан от нацистите Брехт трябва да напусне Германия след като хитлер възхожда на власт /1933/.

  Като изгнаник Брехт обикаля Прага, Виена, Цюрих и Париж преди да се засели в Дания. През този период той пише стихотворения, в които атакува политическото падение на родината си и  оплаква изгнаническата си участ. Когато се заговорва за поход на Хитлер на Запад  Брехт се заселва в Швеция /1938/, а по-късно се озовава във Финландия. През 1941 година заминава за САЩ и се установявава в щата Калифорния.

    В изгнанието си Брехт продължава да пише, макар че пиесите му нито могат да се играят, нито могат да бъдат публикувани. През 1936 година той завършва “Кръглоглавите и остроглавите” - пиеса, в която се разобличава нацистката теория за расите. Гражданската война в Испания го подбужда да напише пиесата “Пушките на госпожа Карар”/1937/, а жестокостите на фанатизираните националсоциалисти го подтикват да създаде “Великият страх и мизерия на Третия Райх”/1938/. Докато е във Финландия той създава най-значимите си пиеси: “Животът на Галилей”, “Удържимият възход на Артуро Хи”, “Добрият човек от Сечуан”, “Господарят Пунтила и неговият слуга Мати”, “Делото на Лукул”, “Майка Кураж и нейните деца” и “романа-хроника” “Делата на господин Юлий Цезар”.

   В Америка той работи върху романа/?/ “Швейк през Втората световна война”. “Чужденец, озовал се в Рая”, както самият той се определя, Брехт се опитва напразно да привлече вниманието на компаниите от Холивуд към неговите сценарии. В своя “Работен дневник” и в стихотворенията си той признава, че се чувства неудобно в Америка и не може да се приспособи към културата й. Брехт и известият филмов режисьор Фриц Ланг започват да работят над един проект за антифашистки филм с работното заглавие “Палачите също умират”, в който се представя съпротивата на чехите срещу фашизма. Двамата автори се скарват, тъй като споделят различни политически убеждения и отстояват своите естетически постановки. Брехт отказва да подпише създадената кинотворба.

  Заради връзките му с музиканта комунист Ханс Айслер  през 1947 година Брехт е призован в съда от американската комисия разследваща противодържавните съзъклятия. Брехт е принуден да напусне Съединените щати и след кратък престой в градчето Херлиберг, близо до Цюрих, избира да се засели в източната зона на Берлин.

  В столицата на бъдещата Германска демократична рупублика /ГДР/, където той се надява да допринесе за раждането на една “Нова Германия”, Брехт се отдава всецяло на създаването на една нова социалистическа култура. Въпреки острите критики срещу пиесите му, които не са съобразени с догмите на “социалистическия реализъм”, Брехт заедно със съпругата си Хелене Вайгел създава експерименталната театрална трупа “Берлинер Ансамбъл” /Berliner Ensemble/. Той отхвърля отривисто обвиненията на ортодоксалните марксически критици и постановките му “Майка Кураж и нейните деца” и “Кавказкият тебеширен кръг” имат невероятен успех. През 1953 година Брехт изповяда в открито писмо своята солидарност с режима на Валтер Улбрихт, който потушава с кървави репресии работническото въстание избухнало в източен Берлин. През 1955 година Брехт получава наградата “С т а л и н”. Той умира през 1956 година, когато работи върху постановката на пиесата си “Животът на Галилей”. Спазват педсмъртното му желание и го погребват в гробището Доротенфрендхоф / Dorotheenfriedhof/ , точно срещу гроба на прочутия немски философ Хегел.

Творчество:

   Еволюцията на стила на Брехт е тясно свързана с кризата в театъра и обществото, настъпила през неговата епоха - в културата и политикета на Германия междо двете войни. В теоретичните си писания той обосновава революцията, която той иска да внесе в съвременния театър. Чрез първите си пиеси / “Баал”, “Барабани в нощта”, “В джунглата на градовете”/ той критикува експресионистичния театър и господстващата в него патетика. Така например Брехт разобличава идеализма на драматурга Ернст Толер, наивната му вяра във възможността човекът да се промени отведнъж под въздействието на някакви абстрактни идеали. По-млад от експресионистите Брехт не споделя илюзиите им и противопоставя на мистицизма им един необременен от предубеждения нихилизъм, чиято върхува изява може да се отчете в неговите “Семейни проповеди“. Той отрича едновременно и натурализма с култа му към фактите и се бори за един театър, който може да помогне на зрителите да опознаят и променят механизма, по който се уреждат социалните взаимоотношения.

   Впечатлен от постановките на Пискатор, който въвежда в спектаклите си географски карти, статистически данни и прожекции на откъси от филми, Брехт се заема да приложи своята концепция за “ефекта на отчуждаването” протичащ в две посоки: той приближава  зрителя до представяната интрига като пренася историческото действие в ежедневната, близко позната за възприемчика, сфера / В “Удържимият възход на Артуро Хи”, например, той уподобява завземането на властта в Германия от нацистите с машинациите на гангстерската банда на цветното зеле./; обратно, Брехт отдалечава протичащото действие от зрителя, за да го превърне в необичайно случване и да подбуди размисъл върху него, като използва нарочно схематичен декор и играта на актьори, които не се стремят да се идентифицират с персонажите, а ки наблюдават отстрани с критичен поглед. В подобна постановка в вече не драматичен, а “епичен” театър, Брехт използува всички похвати, които предразполагат зрителите да възприемат представлението като “сцени протичащи на улицата”. Той се повлиява и от китайския театър. По време на срещата му с трупата на Пекинската опера в Москва през 1935 година и с актьора Мей Лан Фанг, той е поразен от особения начин, по който се борави с пространството, с аксесоарите, макияжа и играта на актьорите, за да се внушава конкретно действието чрез сцената, а не проста да се представя на сцената. Брехт се заема също да въведе на сцената характерната за простолюдните панаири простодушна атмосфера на сцената, от която той се е въэхищавал като юноша на народните празненства провеждани често в Аугсбург.

    Брехт тръгва от убеждението, че представянето на колективната съдба е винаги по-важно от индивидуалната психическа нагласа на персонажите, която не би могла да бъде отделена от света, вкойто живеят те. С “Човека за човека”, където миролюбивият  работник Гали е превърнат в машина за убиване, се утвърждава убеждението на Брехт, че човекът е податлив на обработка и созциалните структури предопределят характера му. Брехт доизгражда теорията си за епическия театър в “Опера за три гроша” и “Величието и падението на град Махагони”. Той използва мелодиите на Курт Вайл с подчертаните им дисонанси, взаимствани от авангардата музика и джаза, разбива клишетата на класическата опера, пренесена сред света на просяците, крадците и проститутките. Той си играе възхитително с прекъсванията, сблъсъците и непрестанно провокира съзнанието и критическия усет на зрителя, когато той е предразположен да гледа транспонирани на сцената собствените му блянове. Класическата интрига е разрушена и нарочно направена трудно разбираема/ “В джунглата на градовете”/.

   Под натиска на политическите събития Брехт не престава да поставя акцент върху дидактичната и подпомагаща функция на епичния театър. Такъв е основният замисъл в “Света Йоана от кланниците”, но най-вече в пиесите “Полет над океана”, “Важността да си съгласен”, “Този, който казва да, този, който казва не”. Тези пиеси, истински дидактични упражнения, се опитват да пресъздадат чрез различните типове поведение взаимодействието между индивидуалното и колективното в представените ситуации. Относителната абстрактност на този тип представяне няма изобщо за цел да омагьосва зрителя, а се стреми да го накара да си поставя въпроси. По същия начин въздействат антифашистките пиеси на Брехт, писани в изгнание, “Кръглоглавите и остроглавите”, “Пушките на госпожа Карар”, “Величието и нищетата на Третия райх”. Чрез тях авторът въздейства върху политическото съзнание на зрителя като вписва варварските изстъпления на фашистите в историческия развой на европейската цивилизация.

     Най-добрите постижения на Брехт в прилагането на тезисите на епичния театър са пиесите му “Добрият човек от Сечуан”, “Животът на Галилей”, “Господарят Пунтила и неговият слуга Мати”, “Удържимият възход на Артуро Хи”, “Майка Кураж и нейните деца” и най-вече “Кавказкият тебеширен кръг”. В тях той много изкусно подбужда “ефекта на отчуждаването”, много логично разчленява и подчертава най-значимите събития в разказваната история и въвежда завладяваща поезия във фабулата и в алегоричните персонажи.

    Брехт притежава безспорен талант на поет, още като юноша е омагьосан от “вкуса” и “колорита” на думите. В лиричния му сборник “Буковски елегии” се проявява огромното му желание да постигне единение със света и солидарност с обитаващите в него хора.

         Поетическото си творчество Брехт започва с дръзки антибуржоазни сатири и улични балади в експресионистичен маниер, но под влиянието на Вийон, Рембо и Киплинг скоро задълбочава художественото си светоотношение и постепенно намира своя неповторим поетически глас. След Втората световна война стремежът му е да създаде поезия, която "да съответства на новите обществени отношения", каквито смята, че открива в ГДР. В последните години от живота си Брехт сам съставя известния сборник "Сто стихотворения" (1951), в който включва най-добрите си работи от всички творчески периоди.[1]. Публикува и последната си стихосбирка "Буковски елегии" (1953).

        През 1954 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

       Славата на Бертолт Брехт като поет и драматург несправедливо засенчва постиженията му в областта на прозата - той е също майстор на "притчовия роман" и социалния разказ. Във всеки Брехтов прозаичен откъс е вложено зрънце от онова богатство на идеи, образи, философски прозрения, житейски опит, ерудиция, които присъстват в драматургията и лириката му. Многообразното творческо дело на Бертолт Брехт продължава да оказва неизмеримо въздействие върху съвременната немска и световна литература.

В чест на поета родният му град Аугсбург учредява през 1995 г. литературната награда "Бертолт Брехт".

 

     




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075448
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031