На сцената се появяват факирите, човеците риби, алунглите, чудовищата с глави на демони, божествените красавици, еднокопитните бозайници, аспиолите, еднооките чудовища, вампирите, кръвопийците, диакожините, вещиците, маскираните мъже, саламандрите, унголеките, змеиците, върколаците, вултите, троглодитите, умопобърканото множество от лунатици, едните, подскачащи само на един крак, другите, виждащи само с едното око, третите, мъже, но с конски копита, четвъртите полузмии и полужени; а след тях фалите, на които се молят безплодните девици, тараските, покрити целите със зелени водорасли, и дреите със скърцащите си фосфоресциращи зъби 177. Самовилата 178, крехка, неуловима и кръвожадна, спира преминаващия рицар и му обещава “избелена на лунна светлина риза”. Соломон, който почита Кемох, идол на аморейците, приема поздрави от Сатеб, рогатия бог на патагонците 179. Евайпомите скитат насам-натам; това са хора, чиято глава е на гърдите, а очите им са под ключиците. В дъното, по смъртно бледото небе, се забелязват кометите.

Позволете ни да употребим едно нова дума: “химеризъм”. Тя би могла да служи за общо название на всички теогонии. Различните теогонии, без изключение, представляват в едно отношение идолопоклонство, а в друго - философия. Цялата им философия, в която се съдържа тяхната истина, може да се предаде с думата “религия”; цялото им идолопоклонство, което се проявява в тяхната политика, може да се предаде с думата “химеризъм”.

След всичко, казано дотук, да продължим.

В готическия химеризъм човекът се превръща в животно. Животното, до което той се доближава, прави на свой ред крачка към него; то приема нещо човешко, което предизвиква безпокойството ни. Вълкът става господин Изенгрен, а бухалът доктор Сапиенс 180.

Срещата с тарантулата 181 предвещава нещастие. Връх Ревантон 182 гъмжи от тарантули. Те си правят леговища из дивия овес. Тарантулата има кула върху укреплението си, като барон, има копринени тапети по стените на леговището си, като придворна дама, а очите й светят като очите на тигър. Вратата й се затваря с резе. Вечер я отваря и свила се в първата извивка на тръбовидната си пещера, започва да дебне. Горко на онзи, който мине край леговището й! Онези, които ужили, се търсят, намират се, улавят се за ръце и започват да играят безкрайно хоро; краката им се изтъркват; но те продължават да танцуват на пищялките си; пищялките им се изтъркват, продължават да танцуват на коленете си; коленете им се изтъркват, продължават да танцуват на бедрените си кости; бедрените им кости се изтъркват, продължават да танцуват с тялото си, останало без крака; тялото им се изтърква и от танцуващите остават само главите им, които подскачат, като се държат за вратовете с остатъци от ребрата им, наподобяващи пипала; те заприличват на огромни тарантули; така паякът превръща хората в паяци. Хорото от глави изравя земята, изкопава в нея предизвикващ ужас кладенец и потъва в него. В Пиренеите тези кладенци се назовават ули (от olla), тенджера. Подобна ула има в Еас 183. Гаварни 184 е също ула.