Футуризмът
Футуризмът е художествено направление, зародило се в Италия в началото на XX век, разпространило се в много европейски страни, най-вече в Русия.
Футуристите използват всички артистични форми за изява от литературата /поезия и драма/, през живописта до скулптурата, архитектурата, музиката, танца, фотографията и киното.
Още в първите години на ХХ век се появяват предизвестия за наближаваща художествена революция /Феручо Бузони, Наброски на нова музикална естетика, 1907/, приема се, че баща на футуризма е италианският поет Филипо Томазо Маринети, който оповестява художествената философия на направлението с „Манифест на футуризма” (1909), публикуван първо в Милано, а след това в парижкия ежедневник „Фигаро” /20, февруари, 1909/.
Принципите, които лансира в публичното пространство Маринети са:
Искаме да възпяваме любовта към опасността, привичката да се възхвалява енергията и дързостта. Същностните съставки на нашата поезия ще бъдат смелостта, дръзновението и бунта.
До днес литературата пресъздаваше всеотдайно мъчителната неподвижност, екстаза и бляна. Ние искаме да се екзалтираме /да възхваляваме/ пред агресивния устрем, трескавото безсъние, ритъма на бягащия, смъртоносния скок /il salto mortale/, шамара и юмрука.
Ние твърдим, че великолепието на света се обогатява с нова красота: красотата на скоростта. Състезателният автомобил, изпод чийто кожух на двигателя изпълзяват като змии с огнен дъх широки лъскави ауспуси, ревящият автомобил, който профучава като че ли бяга върху картеч е по-красив от скулптурата „Победата от Самотраки”.
Ние искаме да пеем химни на човека, който държи волана, чиято идеална ос е забита в Земното кълбо, натиска педала и ускорява до краен предел неговото въртене по орбитата му.
Нужно е поетът да се раздава щедро с плам, с блясък и великолепие, за да увеличи ентусиазираното усърдие на изначалните стихии /elementi primordiali/.
Днес красотата е само в борбата. Никое творение, което не притежава агресивен характер, не може да се превърне в шедьовър. Поезията трябва да се замисля като устремен щурм срещу непознатите сили, за да ги победи и да ги принуди да се проснат в краката на човека.
Ние сме на върха на полуострова оформен през предишните векове. Защо трябва да се оглеждаме назад, ако искаме да разбием загадъчните порти на невъзможното? Времето и Пространството ще умрат /издъхнат/ вчера. Ние живеем вече в абсолютното, след като вече създадохве вечната, вездеприсъстваща скорост.
Ние искаме да прославяме войната – единствената хигиена за света – милитаризма, патриотизма, разрушителния жест на освободителите, красивите идеи, за които се умира и незачитането на жената.
Ние искаме да разрушим музеите, библиотеките, академиите от всякакъв вид и да воюваме срещу морализма, феминизма и срещу всяка опортюнистична и утилитарна низост.
Ние ще възпяваме великите тълпи обзети от динамиката на труда, удоволствието и бунта; ще възпяваме многоцветните и полифонични шествия на революциите в модерните столици; ще възпяваме тръпнещото нощно усърдие на строежи и арсенали, възпламенени от ослепително ярките електрически луни; лакомите гари, поглъщащи пушещи змии; работилниците окачени за облаците с виещите се нишки на техните пушеци; мостовете, подобни на гигантски гимнастици, които подушват хоризонта и локомотивите с широки гърди, които се движат с тропот върху колела като огромни стоманени коне с юзди от тръби и плъзгащият се полет на аеропланите, чиято перка плющи от вятъра като знаме и като че ли аплодира като ентусиазирана тълпа.
Точно от Италия ние изпращаме към света този наш манифест на увличащото и опожаряващо пламенно усърдие, с който днес полагаме основите на ФУТУРИЗМА, защото искаме да освободим тази страна от нейната зловонна гангрена от професори, археолози, екскурзоводи /ciceroni/ и антиквари. Отдавна Италия се е превърнала в пазар за драскачи на редове. Искаме да я освободим от неизброимите музеи, които я покриваг цялата с гробища.
Филипо Томазо Маринети
В горния теоретичен текст Маринети излага накратко главните принципи на футуристите, които са обладани от страстна отврата от идеите на миналото, най-вече от художествените и политически традиции. Маринети и другите са обзети от обичта към скоростта, модерната технология и бруталното насилие. Автомобилот, самолетът и индустриалният град придобиват митични характеристики в творенията на футуристите, тъй като въплъщават технологичната победа на човека над природата.
Страстният полемичен хъс на Маринети веднага привлича около него няколко млади художници от Милано – Умберто Бочони, Карло Кара и Луиджи Русоло -, които се заемат да пренесат идеите на Маринети във визуалните изкуства /Русоло се изявява и като композитор и така въвежда футуристичните идеи в неговите музикални композиции/. Художниците Джакомо Бала и Джино Северини ще срещнат Маринети през 1910 година. Тези художници се изявяват през първия период на футуризма.
Художникът и скулптор Умберто Бочони (1882-1916) написва Манифест на художниците-футуристи през 1910 година, в който постановява: «Ние искаме да водим ожесточена борба с фанатичната, неосъзната и снобска религия отстояваща миналото, подхранвана от пагубното съществуване на музеите. Вдигаме се на бунт срещу възвишеното възхищение пред старите платна, пред старите статуи, пред старите вещи и срещу ентусиазма по повод на всичко онова, което е проядено, мръсно и износено от времето и преценяваме като несправедливо и престъпно обичайното незачитане на всичко, което е младо, ново и заредено с кипящ живот. »
Футуристите назовават увлечението по миналото "passatismo" /ревност по отживялото/, а неговите поддръжници "passatisti" /ревнивци по отживялото/, които по време на своите презентации и спектакли те нападат като си служат с физическа разправа. В други случаи, обратно, футуристите са нападани от възмутената публика, както се случва при представянето на прочутата „Реч против венецианците” на Маринети.
Идеологическата позиция на футуристите да прославят войната като израз на живототворния и пречистващ порив у човека, отстоявана с агресивен и убедителен национализъм, ги довежда след войната до установяването на по-скоро проблематична връзка с фашизма. На това тяхно увлечение се дължи културния остракизъм, на който е подложен футуризма в следвоенните годиниi, остракизъм, който постепенно отстъпва място на не толкова войствената, по-успокоена критическа позиция.
След смърта на Бочонио и Санта Елия, доброволци във Великата война, и след напускането на Кара и Северини, направлението навлиза в нов период, известен като Втори футуризъм /"Secondo Futurismo"/, който приключва със смърта на Филипо Томазо Маринети през 1944 година. Много футуристи продължават да се изявяват и през второта половина на ХХ век в различните изкуства. Смъртта през декември 2004 година на художника Освалдо Перуци се отбеляза като кончината на футуризма.
Направлениеато „футуризъм” оказва влияние върху много художествени движения появили се през ХХ век като Арт деко, Вортичизма, Конструктивизма и Сюрреализма. Макар че футуризмът изчезна като исторически феномен, неговата обвързана с машините образност поддържа представата за „метализацията на човешкото тяло” /"metallizzazione del corpo umano"/, която и до днес е жива в японската култура и се проявява, например, в анимацията /manga/anime/ и във филма на японеца Шиниа Тзукамото/Shinya Tsukamoto/.
Върму италианската евромонета от 20 сантима е изобразена скулптурата на Бочони „Уникални форми в непрекъснатостта на пространството” /"Forme uniche della continuitа nello spazio"/.
