Цялата ми професионална реализация / 44 години/ премина  в преподаване от катедра на лекции по ЗЕЛ във Великотърновския университет /ВТУ/, с чиито две радикално разминаващи се стратегии – официалната и неофициалната _  съм достатъчно добре запознат, дотолкова че през 2013 година БСП–ДС–ръководството на вуза ме „изведе” от него като ПЕРСОНА НОН ГРАТА и като че ли непредвидено генерира в съзнанието на преподавателската му общност неоснователния според мен ИМИДЖ НА ДИСИДЕНТ, но ефективен и заплашителен към евентуалните по–сетнешни колеги, които биха изявили несъгласие със скандалния му идеологически профил на застойно консервативен БСП– ДС–УНИВЕРСИТЕТ.

Под абревиатурата ВТУ подмолно „работи” от 5 десетилетия  старата сюбверсивна стратегия на Столетницата и на зловещата й полускрита прислужница – Държавна сигурност: разпространяване на полезно и общодостъпно образование за децата на народа /официална стратегия/, но под пълния контрол на старата БКП–номенклатура като единствен идеен наставник и чрез подмолния идеологически корективен натиск от смехотворно „законспирираните” в лоното на преподавателския колектив ДС–полковник Димитров и ДС–капитан Георгиев. Тази уж нелегална двойка /”будния страж на Партията”/ надзираваше неотстъпно ВСИЧКИ ВИСШИ КАДРОВИ ИЗБОРИ във ВТУ от Промяната /1989/ до края на първото десетилетие на новия век, т.е. от основаването си ВТУ неизменно се ”радва” само на режисирани от ДС „избори” – ВТУ–традиция разпростираща се до днес:

НАПРИМЕР:

Днешен ректор е Бон Джоивов, който влезе във ВТУ през курсовете  на РАБФАКА, наставляван е и е вербуван в  продължение на 15 години от ДС–полковник Димитров;

Днешен зам–ректор по официалната учебна стратегия /Стобур/ е „специализирал” /1976/, по волята на ДС, една година в братския за БКП Виетнам, досието му – „изчезнало”, волята му да служи – несъкрушима, пенсионирането му – отложено безсрочно;

Днешният Предс едател на ОС на ВТУ / Радостен Радев/, нееднократно е ”наставляван” като асистент от ДС–полковника Димитров, станал под крилото на Чудовището „нашето момче”;

Днешният Декан на ФФ /Безценка Йованова/ е вдовица на  МВР–следовател отпреди Промяната, след Промяната публично известна /но толерирана от ДС/ плеймейтка във Великотърновския театър;

Днешният омбусман на ВТУ е оповестения ДС–резидент ПЕТРОВ, вж. Списъка на 37–те оповестени ченгета във ВТУ в началото на този блог.

Извадката е само на част от ръководещия днес ВТУ „ДС–ЕЛИТ”!!! Но зад тези неколцина сегашни неуморими измекяри на Чудовището ДС се влачи зле прикривана вече една задушаващо застойна, антипродуктивна и антикреативна, научна и  педагогическа стратегия, която хлъзгаво, по червен йезуитски маниер, се ПОДПЛЪЗВА ПОД И ПОДПЛЪТЯВА ОТ неизменно бодряческите лозунги /напомнящи за трафаретните БКП–мантри отпреди 1989/:

Икономически стабилитет /т.е. запълнили сме бюджетната „дупка”  изкопана от предишните 3–ма ДС–ВТУ ректори /;

„Блестяща” акредитация – /ВТУ е дори пред СУ???/

Изобилие от фейк вести за просперитета на ВТУ, които СМЕХОТВОРНО се мъчат да упоят с „вяра в Бъдещето”/преекспониран по времето наТ. Живков БКП–лозунг/ студенти и преподатели изнемогващи под наплъстената духовна депресия нагнетявана от БСП/ДС пропагандата, задушаваща свободата и кретивността във ВТУ, може да се каже, от обявяването му за Университет /1971/ та до днес:

Университетът се „помпи” от велеречиви „официални спонсори” с плътно окултирана и трудно предвидима стратегия, в която шаблонът за „Светлото бъдеще” вече отдавна „не работи”;

Умните и  аналитични студенти ежедневно се разочароват от евтино популярните  лекции на недоузрели БСП–професори;

Интелигентните и съвестни, заслужили професорската си титла, преподаватели са обречени ежедневно да изстрадват през професионалната си съвест си хилавите „тройки”, които са принудени да раздават на студентите, приети във ВТУ с „двойки”, за да се запълни ВУЗ–бюджета;

   ВТУ в продължение на 44 години беше моята всестранно и мъчително изстрадвана СЪДБА, защото още като асистент и екзаминатор бях нарочен от  вузовския Комитет на БКП като престараващ се титуляр на една БАРИЕРНА ДИСЦИПЛИНА, белязана, според червените идеолози, със стигмата ФАВОРИЗИРАЩА КУЛТУРНАТА ДИВЕРСИЯ ОТ ЗАПАДНА ЕВРОПА!? Червените вузовски мандарини във ВТУ  десетилетия наред завиждаха и сюбверсивно подяждаха преподавателския ми авторитет заради неизменно препълнените ми лекционни зали.

СЛАВА БОГУ, след 6–месечната ми специализация в парижката СТАРА СОРБОНА, след десетките лекции, които следях в елитния КОЛЕЖ ДЬО ФРАНС, посветени на френската философия, социология и литература, аз наистина се РАЗПОИХ, отцепих се /дисиденствах се, т.е. вътрешно се усещах вече като убеден НЕКОНФОРМИСТ/, разколебах се окончателно след поредицата лекции на блестящия РЕЙМОН АРОН /съратникът на САРТР/, в която още през 1972 г., той предизвести РАЗПАДЪТ НА СССР и краха на авторитарната комунистическа система.

Удовлетворението от безкопромисния НОНКОНФОРМИЗЪМ ме изпълни спонтанно през лятото на 2013 г., когато оповестих на РЕКТОРА НА ВТУ /ДС–явочникът Оазис/Пламен Легкоступ/ чрез Интернет, че ерата на вузовските отвисоко парашутирани ДС –ченгета вече отминава чрез фразата  „РЕКТОРЪТ НА ВТУ Е ГОЛ!” /която подпечата новия ми статус /ПЕРСОНА НОН ГРАТА/в любимия ми Университет.

Ще ми е много мъчно, ако сред сегашните колеги във ВТУ не се отърси и изкочи от БЛАТОТО НА КОНФОРМИЗМА някой  честен и смел ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ, който да оповести високо пред ускоряващия се декаданс на Университета: ДС–РЪКОВОДСТВОТО НА ВТУ Е ВЕЧЕ НАПЪЛНО ГОЛО И ОБРЕЧЕНО НА ЗАСЛУЖЕН ГРАЖДАНСКИ ОСТРАКИЗЪМ!!!

УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ: „Всички хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. Само онзи човек може да бъде свободен, който знае как да възприема истината. Който не може да възприема истината, той е роб на условията.”