Френската революция - 1789 г.
Френската революция е революция във Франция, продължила от 1789 до 1799, при която абсолютната монархия е премахната и, след кратко републиканско управление, е заменена с диктатурата на Наполеон Бонапарт. Тя оказва силно въздействие върху обществения живот в Европа, стимулирайки либералните движения на континента. Една от причините за революцията е,че през 1789г. френското общество все още се деляло на съсловия.Съсловие на духовенството, което обхващало 100 000 души; съсловие на аристокрацията (благородниците)- 400 000 души и съсловие на народа, това били всички останали (около 23 млн. души). Съсловията на духовенството и на аристокрацията не плащали данъци и се радвали на ред привилегии, а в съсловието на народа имало много замогнали се манифактуристи и финансисти, които искали да се включат във властта. Това довело до конфликт между буржоазията и аристокрацията. Друга причина за революцията била и финансовата криза във Франция. Луи XV направил опита да изведе страната от кризата, като обложи съсловията на духовенството и аристокрацията с данъци. През 1789г. във Залата за тенис във Версай, депутатите от третото съсловие (съсловието на народа) се заклели да не се разпускат, докато не бъде приета Конституция; така било създадено Учредителното събрание. На 26 август 1789г. била приета Декларация за правата на човека и гражданина, с която французите се обявили за равни в своите права за свобода, собственост и сигурност. През май 1789 г. се свикват Генералните Щати, а началото на революцията е на 14 юли 1789 г. Условно, Революцията може да се раздели на два етапа - първи етап(от 1789-1792г.) и втори етап(от 1792-1794г.). През първият етап се премахват феодалните превилегии и църковният десятък. През август 1789 се създава декларация "Правата на човека и гражданина", а през 1791 се гласува конституция. С издаването и Франция става Конституционна монархия. Според конституцията, краля може да налага вето над законите и да сформира правителство. Още нещо ново е и създаването на свободен съд. Вторият етап е белязан от гилотенирането на Луй XVI и успешното отблъскване на антифренската коалиция, а именно Прусия, Испания и Австрия.
Наполеон Бонапарт
Наполеон I
император на Франция
Роден: 15 август 1769
Аячо, Франция
Починал: 5 май 1821
Света Елена
Наполеон Бонапарт (на френски: Napolйon Bonaparte), или накратко само Наполеон (15 август 1769 г. — 5 май 1821 г.) е действащият владетел на Франция след 1799 г. и първият френски император с титла „Наполеон I Велики“ (Napolйon I le Grand) от 18 май 1804 г. до 6 април 1814 г. и повторно между 20 март и 22 юни 1815.
В течение на малко повече от десетилетие Наполеон установява контрол чрез завоевания или съюзи над почти цяла континентална Западна и Централна Европа до поражението си в Битката на нациите край Лайпциг през октомври 1813. По-късно той успява да осъществи краткотрайно завръщане, известно като Стоте дни (les Cent Jours), преди да бъде окончателно победен в Битката при Ватерло на 18 юни 1815. Малко след това той е пленен от британците и изпратен на остров Света Елена, където умира.
Освен с военните си успехи, Наполеон е известен с установяването на Наполеоновия кодекс, както и като един от просветените владетели. Наполеон поставя още няколко членове на фамилията Бонапарт на няколко трона в Европа. Макар че те не надживяват поражението му, един негов племенник, Наполеон III управлява Франция през втората половина на 19 век.
Семейство и детство на Наполеон
Наполеоне Буонапарте (на корсикански Nabolione или Nabulione) е роден в град Аячо на о-в Корсика. По-късно е възприето френското произношение на името му - Наполеон Бонапарт. Първото известно съобщение за него се появява в официален доклад от 28 март 1796.
Неговото семейство е от дребната корсиканска аристокрация. Неговият баща, Карло Буонапарте, адвокат, е назначен за представител на Корсика в двора на Луи XVI в 1778, където той остава доста години. Доминиращо влияние върху детството на Наполеон оказва и неговата майка, Мария Летиция Рамолино. Дисциплината, налагана от нея, донякъде възпира темпераментното момче, наричано Рабулионе ("вмешател" или "разрушител").
Наполеон е приет във френско военно училище в Бриен льо Шато, малко градче, близо до Троа, на 15 май 1779. Той трябвало да се научи да говори френски език, преди да влезе в училището. Той говори френски език с ясно изразен италиански акцент през целия си живот и не пише правилно.
В Бриен той получава високи оценки по математика и география и сносни по другите дисциплини. След завършване на училището там, през 1784 Бонапарт е приет в елитната Кралска военна школа в Париж, където завършва двегодишния курс на следването само за една година. Въпреки че първоначално търси морско назначение, във военната школа той учи артилерия. При завършването през септември 1785 той е назначен като 2-ри лейтенант на артилерията и поема своите нови задължения през януари 1786 на 16-годишна възраст.
Офицерска и държавна кариера
Наполеон на Императорският престол
Наполеон като млад офицер, служи в гарнизоните във Валанс и Оксон до избухването на Революцията в 1789 (въпреки че прекарва почти две години в отпуск в Корсика и Париж по време на този период). Той прекарва повечето от следващите няколко години в Корсика, където сложната тристранна борба между монархисти, революционери, и корсикански националисти е вече завършила. Бонапарт поддържа якобинците и получава поста подполковник на полк от доброволци. След конфликт с все по-консервативният националистически лидер Паскал Паоли, Бонапарт и неговото семейство били принудени да се изселят във Франция през юни 1793 г.
През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове.
На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия.
През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения.
По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат.
През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии.
На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул.
На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция.
През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.).
През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова.
Наполеон начело на френската армия прекосява Алпите. худ. Жак-Луи Давид (1748-1825)
През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска.
През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно.
През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години.
През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на остров Елба.
През пролетта на 1815 г. напуска остров Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло Наполеон е заточен на остров Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.
След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от остров Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението
