Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2017 13:33 - РЕНЕ ДЕКАРТ - ПРАВИЛА ЗА РЪКОВОДСТВО НА УМА (Фрагменти) - подбор на доц. Гено Генов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1642 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Правило I

 Изследванията трябва да имат за цел да насочват ума така, че да му позволят да изказва сигурни и истинни съждения за всичко, на което се натъкне

 

Всеки път, щом открият някаква прилика между две неща, хората имат навика да приписват и на двете онова, което са познали като истинно само за едно от тях дори когато се касае за техни различия. Така, като сравняват погрешно науките, които всички без изключение почиват върху познанието на ума, с изкуствата, които изискват известно упражняване и предразположение на тялото, и като виждат освен това, че един и същ човек не може да изучи всички изкуства едновременно, но че оня, който се занимава само с едно изкуство, става по-лесно превъзходен майстор, защото едни и същи ръце не могат да се приучат да обработват нивите и да свирят на цитра или да вършат много, но съвсем различни работи от този род също тъй лесно, както една от тях, те са сметнали, че така стоят нещата и с науките. Разграничавайки ги една от друга според различните им обекти, те са помислили, че трябва да разработват всяка наука поотделно, без да се занимават с  всички останали. В това те без съмнение се заблуждават. Защото, като имаме предвид, че всички науки не са нищо друго освен човешката мъдрост, която остава винаги една и съща, колкото и различни да са изследваните от нея обекти, и в която тези обекти не пораждат по-голямо изменение, отколкото различните неща в осветляващата ги слънчева светлина, не е нужно да поставяме граници на ума: познанието на една истина не ни пречи да открием друга, а по-скоро ни помага в това. И наистина струва ми се учудващо, че почти всички изучават с най-голямо старание нравите на хората, свойствата на растенията, движенията на звездите, преобразованията на металите и други подобни обекти на изследване, докато почти никой не се замисля над здравия разум или над всеобщата мъдрост, макар че всъщност всички други неща трябва да се ценят не толкова сами по себе си, колкото поради това, че имат някакво отношение към тях. Затова ние не без основание поставяме това правило пред всички останали, защото нищо не ни отдалечава толкова от правия път на търсене на истината, колкото насочването на нашите изследвания не към тази обща цел, а към частни цели. Аз не говоря тук за лоши и осъдителни цели, като например суетната слава или позорното користолюбие, защото очевидно е, че измамата и хитростта, присъщи на низките умове, водят към тях по един много по-къс път, отколкото може да направи това твърдото познание на истината. Искам  обаче да говоря за честни и похвални цели, защото те често ни заблуждават по един по-незабележим начин, както например когато искаме да се занимаваме с полезни науки било поради житейските облаги, които извличаме от тях, било заради удоволствието, което изпитваме от съзерцаването на истината и което в този живот е почти единственото щастие, чисто и непомрачено от никаква скръб. Това са действително законни плодове, които ние можем да очакваме от заниманието ни с науките. Но ако мислим за тях по време на нашите изследвания, те често стават причина да пропуснем много неща, необходими за придобиването на други знания, защото на пръв поглед тези неща изглеждат или малко полезни, или маловажни. Затова трябва добре да разберем, че всички науки са тъй здраво свързани помежду си, че  е по-лесно да изучим всички едновременно, отколкото една отделно от останалите. Следователно, ако някой иска сериозно да познае истината, той не трябва да избере една частна наука, защото всички науки са в единство и зависят една от друга, а трябва да се грижи единствено да увеличи естествената светлина на своя разум, но не за да разреши една или друга школска трудност, а за да може разсъдъкът му при всякакви житейски обстоятелства да покаже на волята какво решение да вземе. И тогава скоро той ще се удиви, че е успял да напредне повече от онези, които се заемат с частни изследвания, и е постигнал не само всичко онова, което желаят да постигнат и останалите, но и по-добри резултати, за които те не могат да мечтаят.

 

 

 Правило II 

Трябва да се занимаваме само с такива предмети, за които нашият ум изглежда способен да придобие сигурно и несъмнено познание

 

Всяка наука е сигурно и очевидно познание и онзи, който се съмнява в много неща, не е много по-учен от оня, който никога не е мислил за тях. Той даже ми се струва по-невежа от него, ако си е съставил погрешна идея за някои от тези неща. Затова по-добре е никога да не се занимаваме с изследване, отколкото да се занимаваме с толкова трудни предмети, че като не сме в състояние да различим истинното от неистинното, да трябва да приемем за сигурно онова, което е съмнително, понеже в такъв случай надеждата да увеличим своите знания е по-малка, отколкото рискът да ги намалим. По такъв начин чрез това правило ние отхвърляме всички познания, които са само вероятни, и решаваме, че трябва да одобряваме само онези, които са съвършено истинни и в които не можем да се съмняваме. Учените може би си представят, че тези познания са крайно редки, защото по силата на един недостатък, присъщ на всички хора, те не смятат за нужно да размишляват върху тях, смятайки ги за прекалено лесни и достъпни за всички. Аз обаче им заявявам, че те са много повече на брой, отколкото те си мислят, и че са достатъчни за сигурното доказване на множество положения, относно които досега те са могли да формулират само предположения. Но смятайки, че за един учен мъж е недостойно да признае, че не знае нещо, те са свикнали така да разкрасяват погрешните си доводи, че впоследствие сами са се убедили в тях и са започнали да ги представят за истинни.

Всъщност, ако спазваме строго това правило, твърде малко ще са онези неща, с изучаването на които бихме могли да се заемем. В науките наистина няма въпрос, по който учените често да не са били в разногласия. Но всеки път, когато върху един и същ предмет двама от тях са на различно мнение, сигурно е, че поне един от двамата се заблуждава и дори има изгледи нито един да не притежава истината. Защото, ако доводите на единия бяха сигурни и очевидни, той би могъл да ги изложи на другия по такъв начин, че в края на краищата да го убеди. Следователно виждаме, че за всичко, което дава повод за вероятни мнения, ние не сме в състояние да придобием съвършено познание, защото не можем, без да изпаднем във високомерие, да очакваме, че ще постигнем повече, отколкото другите. По такъв начин, ако нашето разсъждение е правилно, от всички досега известни науки остават само аритметиката и геометрията, към които ни насочва спазването на това правило.

Но това не ни дава основание да осъждаме начина, по който досега  се е разбирало философствуването, нито вероятните силогизми, които схоластиката използува като оръжия, защото така младите умове се упражняват и стимулират чрез известно съревнование, а по-добре е те да се образоват от такива мнения, колкото и несигурни да изглеждат в споровете между учените, отколкото да се предоставят напълно на самите себе си. Може би те наистина ще се сгромолясат в пропастта, ако останат  без ръководител, но ако старателно следват стъпките на своите възпитатели, те несъмнено понякога може да се отдалечат от истината, ала поне ще са уверени, че са тръгнали по един по-сигурен път, защото вече е бил изпитан от по-благоразумни. Самите ние се радваме, че някога също бяхме възпитани по този начин в училищата. Но сега,  когато сме освободени от задължението, приковаващо ни към думите на учителя, и сме станали най-после достатъчно зрели, за да измъкнем ръката си от неговата пръчка, ако искаме сериозно да си определим правила, благодарение на които да можем да се издигнем до върха на човешките знания, то между първите трябва да поставим безспорно настоящото правило, което ни предупреждава да не злоупотребяваме със свободното си време,  както правят мнозина, които пренебрегват всички лесни неща и се занимават само с трудни работи: те без съмнение са изобретателни в хитроумни предположения и съвършено вероятни разсъждения, но след много усилия най-после с голямо закъснение забелязват, че само са увеличили своите съмнения и не са придобили никакво знание.

А сега, след като по-горе казахме, че от вече известните науки единствени аритметиката и геометрията са лишени от неистина и несигурност, трябва по-внимателно да проучим защо това е така. В това отношение трябва да отбележим, че до познанието на нещата стигаме по два пътя, а именно: чрез опит и чрез дедукция. Освен това трябва да отбележим, че опитът често ни заблуждава, докато дедукцията, или чистото и просто извеждане на едно нещо от друго може без съмнение да е несполучливо, ако не бъде забелязано, но не би могло да бъде направено зле от разсъдък, който дори в най-малка степен е надарен с разум. Но с оглед на успеха ни в това отношение смятам, че веригите, чрез които диалектиците мислят да направляват човешкия разум, не са особено полезни, макар да не отричам, че са превъзходни за други цели. Наистина всички грешки, в които могат да изпаднат хората (а не животните, разбира се), никога не произтичат от лош извод, а единствено от това, че приемаме известни зле разбрани данни на опита или че изказваме прибързани и необосновани  съждения.

 Оттук се вижда ясно защо  аритметиката и геометрията са много по-сигурни от другите науки: то е, защото те единствени имат един твърде чист и прост предмет и затова не са принудени да приемат абсолютно  нищо, което опитът би могъл  да направи несигурно, и защото се състоят изцяло от една верига от следствия, получени по пътя на рационалната дедукция. Следователно те са най-лесни и най-ясни от всички други науки и предметът им е такъв, какъвто ние го желаем, защото освен по невнимание в тях изглежда невъзможно да се допуснат грешки. Обаче не трябва да се учудваме, че много умове спонтанно са се посветили на други изследвания или на философията. Всъщност причината за това е, че всеки си позволява по-смело да прави догадки относно един неясен, отколкото относно един очевиден предмет и че е много по-лесно да изказваме предположения  по някой въпрос, отколкото да стигнем до истината по един въпрос, колкото и лесен да е той.

От всичко това обаче не следва, че трябва да изучаваме единствено аритметика и геометрия, а само това, че онези,  които търсят правия път на истината, не трябва да се занимават с никакъв обект,  за който не могат да имат сигурност, равна на сигурността на доказателствата на аритметиката и геометрията.

 Правило III

Относно предметите, които възнамеряваме да изследваме, трябва да търсим не какво други са мислили за тях или какво самите ние предполагаме, а онова, за което можем да имаме ясна и очевидна интуиция или което можем да изведем със сигурност,  защото знанието не се придобива другояче

 

Произведенията на древните трябва да се четат, защото за нас е голямо предимство, че можем да се ползуваме от трудовете на толкова много хора както за да узнаем онези ценни неща, които някога са били открити, така също и да разберем какво още остава да се открие във всички науки. Има обаче опасност някои грешки, произтичащи от прекалено старателно четене на техните произведения, да се промъкнат незабелязано в ума ни въпреки всички наши усилия и всички предпазни мерки. И наистина  всеки път,  когато поради сляпа доверчивост писателите са вземали страна по някой спорен въпрос, те са били естествено склонни да желаят винаги да ни убедят в своето заключение чрез  най-хитроумни аргументи, докато, напротив,  когато са имали щастието да намерят нещо сигурно и очевидно, те никога не са го излагали без всевъзможни заобикалки, страхувайки се  без съмнение да не би простотата на доказателството да намали достойнството на откритието или дори защото от ревност не разкриват истината в цялата яснота.

Но даже ако биха били съвсем искрени и откровени и никога не ни натрапваха като истини съмнителни неща и чистосърдечно ни излагаха всичко,  въпреки това ние не бихме знаели на кого да вярваме,  защото почти няма изказване на някой от тях, което да не е станало причина друг да поддържа противното. И съвсем безполезно е да броим гласовете, за да следваме онова мнение, което има най-много привърженици, защото, ако се касае за труден въпрос, по-вероятно е, че истината е могла да бъде открита само от малцина,  а не от много хора. Впрочем дори ако всички биха били единодушни, тяхното учение пак не би било задоволително, защото ние никога не ще станем например математици,  даже знаейки наизуст всички доказателства, дадени от други, ако нашият ум не е способен на свой ред да реши проблеми от всякакъв вид. И ние никога не ще станем философи, ако сме прочели всички разсъждения на Платон и Аристотел, но не сме в състояние да изкажем твърдо съждение по даден въпрос. Всъщност по такъв начин ние ще сме научили не знания, а исторически сведения.

Освен това ще напомним, че не трябва да примесваме абсолютно никакво предположение към съжденията, които изказваме относно истината за нещата. Тази забележка е доста важна, защото  истинската причина, поради която в обичайната философия никога не е намерено нещо достатъчно очевидно и сигурно, за да не подлежи на спор, е преди всичко това, че учените, неудовлетворени от познанието на ясни и сигурни неща, се осмеляват да изказват също и неясни и непонятни твърдения, до които стигат единствено чрез вероятни предположения, а след това постепенно започват напълно да им вярват и безогледно смесвайки ги с истинните и очевидните неща, стигат дотам, че не са в състояние да направят нито един извод, който да не изглежда зависим от някое неясно положение и следователно да не е несигурен.

За да не изпаднем впоследствие в същата грешка, тук ще изброим всички действия на нашия разсъдък, чрез които можем да стигнем до познание за нещата,  без да се страхуваме, че ще сгрешим. Има само две такива действия: интуицията и дедукцията.

Под интуиция разбирам не изменчивите свидетелства на сетивата или измамното съждение на едно въображение, което построява безразборно своя обект, но схващането на един здрав и внимателен ум, схващане тъй лесно и тъй очевидно, че не остава никакво съмнение относно това, което разбираме; или, което е същото, твърдото схващане на един здрав и  внимателен ум, което се поражда единствено от светлината на разума и поради своята простота е следователно по-сигурно от самата дедукция, макар че последната също не може да бъде неправилно построена от човека, както отбелязах по-горе. Така чрез интуицията всеки може да види, че съществува, че мисли, че триъгълникът се определя само от три линии, а кълбото само от една повърхност, и други подобни истини, които са далеч по-многобройни, отколкото се струва на повечето от хората, защото те смятат за недостойно да насочват ума си към тъй лесни неща.

Впрочем опасявайки се, че някой може евентуално да се смути от новата употреба на думата интуиция, а също и от други думи, които впоследствие ще се принудя да употребявам в смисъл, различен от обикновения, тук ще заявя изобщо, че съвсем  не се интересувам по какъв начин тези изрази са били употребявани в последно време в училищата, защото би било много трудно да си служим със същите думи, за да изразим съвършено различни идеи. Но аз обръщам внимание само на значението, което всяка такава дума има на латински, за да мога, ако липсват подходящи думи, да придам свой собствен смисъл на онези,  които ми се струват най-удобни за такава употреба.

Но интуицията трябва да притежава тази очевидност и тази сигурност не само при прости твърдения, но също и при разсъждения от всякакъв вид. Така например, щом е вярно, че 2 и 2 правят толкова, колкото и 3 и 1, чрез интуицията трябва да видим не само че 2 и 2 правят 4 и че 3  и 1 правят също 4, но още и това, че третото положение произтича необходимо от първите две.

Може би  някой вече се е запитал защо към интуицията прибавих тук и един друг начин на познание, който се състои в дедукция, представляваща операция, чрез която ние схващаме всичко, което се извежда необходимо от други, сигурно познати неща. Но трябваше да постъпя така, защото много неща са ни познати със сигурност, макар че сами по себе си те не са очевидни, стига само да са изведени от истинни и известни начала чрез едно последователно и непрекъснато движене на мисълта, която да има ясна интуиция за всяко нещо. Именно по такъв начин ние знаем, че последната халка на една верига е свързана с първата, дори ако не обхващаме с един поглед всички халки между тях,  от които зависи тази връзка, стига да сме ги проследили последователно и да си спомним, че всяка една, от първата до последната, е свързана със съседните. Следователно тук ние различаваме интуицията от сигурната дедукция по това, че в последната установяваме едно движение и известна последователност, каквито не виждаме в първата. Освен това дедукцията не се нуждае от действителна очевидност, както интуицията, а тя по-скоро получава своята сигурност в известен смисъл от паметта. Оттук следва, че относно положенията, които следват непосредствено от първи начала, може да се каже, че според различния начин на разглеждане ние ги познаваме както чрез интуиция, така и чрез дедукция. Обаче самите  първи начала могат да бъдат познати единствено чрез интуиция и, напротив, далечните следствия могат да бъдат познати само чрез дедукция.

Ето двата пътя, които най-сигурно водят към знанието, и що се отнася до разума, той не трябва да допуска повече, а всички други трябва да бъдат отхвърлени като съмнителни и изложени на заблуди. Това обаче не ни пречи да вярваме в божиите откровения като в едно още по-сигурно познание, защото вярата, която винаги се насочва към смътни неща,  е дейност не на разума, а на волята, и ако има основи в разсъдъка, те могат и трябва да бъдат намерени чрез единия или другия от посочените пътища, както може би някой ден ще покажем това по-пълно.

 Правило IV

 Методът  е  необходим  за  издирване на истината

 Смъртните  са обладани от едно тъй сляпо любопитство, че често насочват своя ум по непознати пътища без никаква надежда за успех, но само за да видят дали не ще срещнат онова, което търсят. Така те приличат на човек, който гори от такова безумно желание да открие съкровище, че непрекъснато кръстосва пътищата с надежда да намери случайно нещо, което някой пътник е загубил. По този начин работят почти всички химици, повечето геометри и мнозина философи. Наистина не отричам, че понякога, вървейки наслуки, те са достатъчно щастливи да намерят някоя истина. Но това обаче не може да ме накара да призная, че те са по-способни, а само, че са по-щастливи. Въпреки това много п за предпочитане е никога да не търсим истината за каквото и да било, отколкото да правим това без метод. Защото няма съмнение, че такива безредни изследвания и тъмни разсъждения помрачават  естествената светлина и заслепяват ума. Всички онези, които по такъв начин са свикнали да вървят в мрака, изгубват до такава степен остротата на зрението си, че по-сетне не могат вече да понасят силната светлина. Това се потвърждава и от опита, понеже доста често виждаме, че онези, които никога не са изучавали усърдно науките, съдят  много по-основателно и ясно за нещата, отколкото онези, които цял живот са прекарали в училищата. Но под метод аз разбирам сигурни и лесни правила, благодарение на които всички, които ги спазват строго, никога не ще смятат за истинно това, което е погрешно, и без да се изтощават в безплодни усилия, ще стигнат, постоянно увеличавайки своето знание, до истинното познание за всичко, което могат да познаят.

Тук обаче трябва добре да се отбележат две неща, а именно че никога не трябва да приемаме за истинно онова, което е погрешно, и че трябва да стигнем до познание на всички неща. Защото, ако не знаем някое от онези неща, които можем да знаем, причината е само тази, че или не сме открили път, който да ни доведе до това познание, или че сме изпаднали в обратното заблуждение. Но ако методът обяснява правилно как трябва да си служим с интуицията, за да не изпаднем в заблуда, противоположна на истината, и как трябва да правим изводи (dеductions), за да стигнем до познанието на всички неща, струва ми се, че от него не се иска нищо друго, за да бъде познанието пълно. Защото никакво знание не може да се достигне по друг път освен чрез интуиция или дедукция, както вече казахме. Всъщност не можем да очакваме от метода да ни научи как да извършваме самите тези действия, защото от всички те са най-простите и първите и следователно, ако разсъдъкът ни не е можел вече предварително да ги извърши, той не би могъл да разбере никое от предписанията на самия метод, колкото и лесни да са те. Що се отнася до другите действия на ума, които диалектиката се мъчи да ръководи с помощта на първите две, тук те са безполезни или по-скоро те трябва да бъдат считани за пречки, защото нищо не може да се прибави към чистата светлина на разума, което да не я затъмни по някакъв начин.

Понеже ползата от този метод е толкова голяма, че да се отдадем на научни изследвания без него е, изглежда, повече вредно, отколкото полезно, убеден съм, че отдавна най-великите умове са имали известна представа за него, като са се ръководели без съмнение просто от самата природа. Човешкият ум притежава действително нещо божествено, в което са били хвърлени първите семена на полезните мисли, така че често, колкото и изоставени и задушени  да са били от вредни изследвания, те са раждали плодове от сам себе си. Доказателство за това ни дават най-лесните науки: аритметиката и геометрията. Защото ние откриваме, че древните геометри са си служели с анализ, който са разпростирали към решението на всички проблеми, но който ревниво са скрили от потомството. И днес съществува един особен вид аритметика, наречена алгебра, в която върху числата се извършват същите действия, които древните са извършвали върху фигурите. Тези две науки не са нищо друго освен естествени плодове, родени от вродените начала на този метод. Впрочем не се учудвам, че по отношение на съвършено простите обекти на тези две науки споменатите плодове досега са се развивали по-сполучливо, отколкото в другите науки, в които по-големи пречки обикновено ги задушават. Обаче и тук, стига само да се отглеждат с най-голяма грижа, те могат без съмнение да стигнат до съвършена зрелост.

Ето следователно каква е главната цел, която си поставих в този трактат. Не бих придавал наистина голямо значение на тези правила, ако бяха предназначени да решават единствено празните проблеми, с които имат навик да се забавляват изчислителите и геометрите в свободното си време. В такъв случай бих смятал, че съм успял единствено да се занимая с безсмислици може би по-остроумно от другите. Но макар че тук ще трябва да говоря за фигури и числа, защото от никоя друга наука не могат да се вземат толкова очевидни и сигурни  примери, който внимателно вникне в мисълта ми, лесно ще забележи, че тук аз нямам предвид обикновената математика, но че излагам една друга наука, на която тя е по-скоро обвивка, отколкото част. Тази наука трябва да съдържа първите  начала на човешкия разум и достатъчно е тя да се развие, за да разкрие истината за който и да било предмет. И, откровено казано, аз съм убеден, тя е за предпочитане пред всяко друго познание, което сме научили от хората, понеже тя е неговият извор. Но като споменах за обвивка, това не значи, че имам желание да увия това учение и да го скрия, за да отстраня тълпата от него, а по-скоро да го облека и разкрася, за да стане още по-достъпно за човешкия ум.

 Когато започнах да изучавам математиката, отначало прочетох почти всичко, което обикновено се преподава от авторите в тази област. Особено старателно се занимавах с аритметиката и геометрията, понеже те бяха смятани за най-прости и се разглеждаха като път, който води към останалите науки. Но нито в едната, нито в другата не попаднах на автори, които напълно да ме задоволят. Наистина у тях прочетох много неща относно числата, които, след като направих изчисления, намерих за верни. Дори по отношение на фигурите те някак си ми показваха нагледно доста истини, които извличаха от известни начала. Но струваше ми се, че те не даваха възможност на ума да види достатъчно ясно защо това е така и как са били открити тези истини. Затова не се учудвах, че след като са вкусвали от тези науки, повечето талантливи и умни хора веднага са ги пренебрегвали като детински и празни или, напротив, още от самото начало са се ужасявали от мисълта, че трябва да ги изучат, толкова те са трудни и объркани. Защото наистина няма нищо по-безсмислено от това да се занимава човек с празни числа и въображаеми фигури и да си дава вид, че намира удовлетворение в познанието на подобни дреболии. Също така няма нищо по-безсмислено от това да се увличаме до такава степен по тези повърхностни доказателства, които се откриват най-често случайно, а не чрез метод и които се обръщат повече към очите и въображението, отколкото към разсъдъка, че да отвикнем някак си да си служим със самия разум. Същевременно няма нищо по-сложно от това чрез подобен метод да разплитаме новите мъчнотии, които са скрити в бъркотията на числата. Но след това, като се замислих защо някога първите философи не са искали да допуснат да изучава мъдростта оня, който не е знаел математика, сякаш тази наука им се е струвала най-лесната и най-необходимата, за да се възпитат и подготвят умовете за разбирането на другите, по-висши науки, стигнах до идеята,  че те са познавали някаква математика, която  е била съвсем различна от обикновената математика на нашето време. Съвсем не смятам, че те са я познавали в съвършенство, защото неудържимата им радост и жертвоприношенията, които са правели по повод на някакви незначителни открития, показват колко малко са били напреднали. Това мое мнение не може да бъде разколебано от няколкото машини, които те са изобретили и които историците обсипват с похвали,  защото, макар тези машини да са били без съмнение съвсем прости, те лесно са могли да бъдат издигнати в чудеса от невежествената и възхитена тълпа. Обаче аз съм убеден, че първите семена на истината, които природата е посадила в човешкия ум, но които ние задушаваме в нас, всекидневно  четейки и слушайки толкова всевъзможни заблуди, са имали такава сила в онази сурова и проста древност, че с помощта на същата тази светлина на ума, която им е разкривала, че трябва да предпочитат добродетелта пред удоволствието и честността пред ползата, макар да не са знаели защо това е така, хората са имали истинни идеи за философията и математиката, въпреки че съвсем не са разбирали самите тези науки в съвършенство. Всъщност струва ми се, че следи от тази истинна математика  могат все още да се видят у Пап и Дифант, които макар и да не спадат към ранната древност, все пак са живели много векове преди нас. Не ми е трудно да повярвам, че поради зла умисъл тези автори сами са я скрили по-късно, защото както много занаятчии без съмнение скриват своите изобретения, така и те може би са се уплашили да не би техният метод, който е бил извънредно лесен и прост,  да изгуби стойността си, след като веднъж бъде разгласен. И за да ни накарат да им се възхищаваме, те са предпочели вместо това да ни дадат като плодове на своя метод по-скоро няколко безплодни, но изкусно изведени истини, отколкото да ни запознаят със самия метод, което би могло да премахне нашето възхищение. Най-после в нашия век имаше велики умове, които се опитаха да възродят истинната математика. Защото именно това, а не нещо друго представлява, както изглежда, методът, наречен с чуждото име "алгебра", стига само да успеем да го очистим от многобройните цифри и от забърканите фигури, с които е претоварен, за да притежава занапред онази висша яснота и леснина, които, както казахме, трябва да се срещат в истинната математика. Тези мисли ме отклониха от отделното изучаване на аритметиката и геометрията към едно общо изучаване на математиката. Най-напред се опитах да узная какво точно разбират всички под тая дума и защо за части на математиката се смятат не само двете споменати вече науки, но също така и музиката, оптиката, механиката и много други. В дадения случай не е достатъчно да се разгледа само етимологията на думата, понеже, тъй като  терминът "математика" означава просто наука, останалите науки не биха имали по-малко право от самата геометрия да се наричат математика. Впрочем няма човек, колкото и малко да е ходил на училище, който да не може лесно да разбере кои неща се отнасят към математиката и кои към другите науки.  И ако по-внимателно се замислим върху това, ще забележим в края на краищата, че към математиката се отнасят само онези неща, в които се изучават редът и мярката  независимо от това, дали тази мярка се търси в числата, фигурите, звездите, звуците или някакъв друг обект. По такъв начин ще забележим, че трябва да съществува някаква обща наука, която да обяснява всичко онова, което можем да изследваме относно реда и мярката без оглед на някакъв частен предмет. Тази наука не трябва да се нарича с чуждо име, а със старото и вече влязло в употреба име "всеобща математика", защото тя съдържа всичко онова, благодарение на което другите науки се наричат части на математиката. По своята полезност и яснота тя далеч превъзхожда останалите науки, които зависят от нея. Това се вижда от обстоятелството, че тя се занимава не само с всички неща, с които се занимават и те, но освен това и с много други и че всички трудности, съдържащи се в нея, се срещат и в останалите науки, в които обаче те се придружават освен това от много други трудности, произтичащи от техните особени предмети, но липсващи в нея. Но сега, когато всички знаят името и разбират какъв е нейният предмет дори без да се занимават с нея, защо повечето от хората се стремят да изучат другите науки, които зависят от нея, докато никой не си дава труд да изучи нея самата? Това, разбира се, щеше да ме учуди, ако не знаех, че всички  я смятат за извънредно лесна и ако отдавна вече не бях забелязал, че човешкият ум оставя настрана всичко, което смята, че може лесно да постигне, и с всички сили се стреми към новите и по-възвишени неща.

Но аз лично, съзнавайки своята слабост, реших в издирването на истината да спазвам такъв ред, че да започвам с най-простите и най-лесните неща и никога да не преминавам към други, преди да съм се убедил, че няма какво повече да се извлече от първите. Именно затова досега разработвах, доколкото беше по силите ми, тази всеобща математика, така че занапред смятам, че мога да се занимавам и с науки, които стоят малко по-високо, без това да се дължи на преждевременното усърдие. Но преди това ще се опитам да обединя и подредя всичко, което  счетох достойно за внимание в предишните ми изследвания, както за да мога, ако стане нужда, лесно да го намеря в тази книга, когато с напредването на възрастта паметта ми отслабне, така и за да мога още сега да разтоваря паметта си и да се насоча към други неща с по-свободен ум.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075661
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031