ДЖОУЗЕФ КАМБЪЛ, Западна митология, Рива, С. 2005 г. /Фрагменти от прочита на доц. Гено Генов/
С. 193...В гръцкия свят насоката на мислене, която най-много напомня индийската, е линията на дионисиево-орфическото движение, което достига върха си през VІ век пр. Хр. във войнстващото пуританство на по-възрастния съвременник на Буда Питагор /ок. 582 – ок. 500 г. пр.Хр./. По-ранната орфическа система е възприела отрицателното отношение към света. Във великия орфически мит човекът е представен като смес от пепелта на Дионис и титаните. Душата /Дионисиевият фактор/ била божествена, но тялото /титаническият фактор/ я държал заключена. При това положение паролата била сома сема - “тялото, гроб”. И посветени учители преподавали на малки кръжоци от поклонници една изцяло паралелна на индийския аскетизъм система както на мислене, така и на практика. Казвало се, че привързана към колелото на прераждането, душата се връща многократно към живота /сравнете със санскритската самсара/. По пътя на аскетизма тялото може да се пречисти от своята шлака /санскритски нирджара – “отърсване”/ и душата да се освободи /санскритски мокса – “освобождаване”/. За това помагали също обредите, допринасящи за съзерцанието на божествения фактор /санскритски бхакти – “набожност”/. А когато най-сетне в състояние на унес /самадхи/ посвещаваният си пробие път до собственото си вродено същество /сасварупам/, той става божествен – Шивархарх = аз съм Шива...
С. 200 Майер нарича Заратустра “първата личност, която е работила творчески и формиращо в хода на религиозната лаборатория”. Фараонът Ехнатон, разбира се, го предшества, но неговият “слънчев монотеизъм не просъществувал”, докато, за разлика от метафизичните религии на Изтока, големите теми, прозвучали за първи път в диалозите на Бога на истината Ахурамазда с неговия пророк Заратустра от гатите, отекват отново и отново на гръцки, латински, иврит, арамейски, арабски и всички останали езици на Запада. Първият принос в радикално новото учение е, че то разглежда необяснимия характер и съдба на човеците и на света от чисто етична гледна точка...
С. 201...В новия митичен възглед на Заратустра светът, такъв, какъвто е, е покварен, но не по природа, а поради случайност и подлежи на обновление с човешки дела. Следователно мъдростта, добродетелността и истинността се състоят не в това да се оттеглиш, а в това да се включиш. И критичната граница на избора между крайното съществуване и несъществуване е етична. Защото светлината, мъдростта и истинността са били основни характеристики на сътворението, но там са навлезли в тъмнина, измама и лъжа и сега дълг на човека е да ги изкорени със собствените си добродетелни мисли, думи и дела.
Конкретно според това учение светът, в който живее човекът, се твори и поддържа от две противоположни сили: от едната страна стои Ахурамазда, Господарят на Живота, Мъдростта и Светлината, творецът на праведния ред, а от другата, неговият антагонист Ахриман, Демонът на лъжата, който, когато светът бил сътворен, покварил всяка частица на съществуването му. Обаче не и двамата са вечни, защото в края на времето Демонът на лъжата ще бъде победен и тогава ще възтържествува единствено истината. Така че тук освен основната новост – етичната постановка на зоастристката система, забелязваме и втора – нейният напредничав възглед за космическата история. Това не е старият, неспирно кръжащ цикъл на архаичните митове от Бронзовата епоха, а последователност, веднъж завинаги, на сътворение, падение и прогресивно изкупление, които достигат връхната си точка в решаваща, неоспорима победа на Единствения вечен бог на правдата и истината.
С. 230...Дарий І, господарят на целия Близък изток от 521 до 486 г. пр. Хр. е съвременник на Буда /563 – 483 г.пр. Хр./ и Конфуций /551 – 487 г. пр. Хр./ и може с пълно право да бъде изречен на един дъх с тях, като образ, наред с тях, на върховната духовна власт, с която е щяла да бъде белязана всяка митологична сфера след това – съответно близкоизточният деспот по Божия воля, индийският йога и китайският мъдрец. По собствените му думи Дарий е станал цар по волята на Ахурамазда...
