Вървях, юмруци сврял в джобовете пробити

на своето палто – и то почти мечта.

Бях, Музо, твой васал, заскитал по света:

какви любови аз бленувах знамените!

С единствен панталон със кръпки украсен

бях Палечко, в мечти отронващ по следите

съзвучни рими. Все нощувах под звездите,

които нежен глас изпращаше към мен.

И слушах ги, седящ край пътя през ония

вечерни часове, готов да се напия

със капките роса по своето лице;

или римувах, сам помежду сенки дръзки,

за струни дръпнал от обувките си връзки,

за лира – крак опрял до своето сърце.

                                         Превод на ПЕНЧО СИМОВ