Четвърта глава: Как да се повярва в бога

251

Другите религии, например езическите, са по-популярни,защото имат само външен израз; те обаче не подхождат на умните хора. Една чисто духовна религия би съответствувала по-добре на тях, но не би била полезна за народа. Единствено християнската религия е подходяща за всички, тъй като представлява съчетание от външни обреди и съкровени чувства. Тя издига народа до дълбоко прозрение, а принизява горделивеца до външно преклонение: и не е пълна, ако не са налице  и двата елемента, защото е необходимо народът да разбере смисъла на догмата, а умният да  се подчини.

252

Трябва да се опознаем добре. Всеки от нас е колкото дух, толкова и автомат. На това се дължи, че доказателството не е единственият способ за убеждение. Колко малко са доказаните неща?! Доказателствата убеждават само ума. Най-силните и непоклатими доказателства са изградени от навика; той подвежда автомата, който на свой ред неусетно увлича ума. Кой е доказал, че утре ще бъде ден или че ще умрем? А има ли нещо, в което да вярваме по-твърдо? Навикът ни е убедил: на него се дължи, че има толкова много християни, той е създал мохамеданите, езичниците, занаятите, войниците и пр. (Не бива да се забравя вярата, която християните получават при кръщение, нещо, което липсва на езичниците.) До него трябва да прибегнем, след като умът е видял истината, за да се проникнем дълбоко от нея, защото е много трудно да имаме винаги пред очите си съответните доказателства. Убеждението се усвоява по-лесно чрез навика, който без усилие, без умение, без доводи ни кара да вярваме какво ли не и подвежда всичките ни способности, така че и душата се поддава най-естествено. Не е достатъчно да вярваме в нещо само по силата на убеждението, ако автоматът у нас е склонен да вярва противното. Трябва да накараме и двете ни съставки да повярват: ума, чрез доводите, които е достатъчно  да види само веднъж в живота си, и автомата, чрез навика, като не му позволяваме да кривне в обратно направление. Inclina cor meum, Deus."Наклони сърцето ми, господи" (Псал. 118, 36).

Разумът действува бавно, като се опира на много съображения и принципи, които винаги трябва да бъдат налице, затова често се уморява или заблуждава, ако някой принцип липсва. Чувството не действува така: то се проявява мигновено и е винаги готово. Затова трябва да вложим вярата си в чувството; иначе тя винаги ще бъде колеблива.

282

Не само чрез ума, но и чрез сърцето стигаме до истината; чрез него именно стигаме до първоначалата. Разсъждението, което няма никаква заслуга за това, напразно се опитва да ги обори. Това е единствената цел на пиронистите, но усилията им са напразни. Знаем, че не бленуваме; колкото и безпомощни да сме да го докажем чрез разума, нашето безсилие свидетелствува само за слабостта на ума ни, а не за несигурността на всичките ни познания, както те твърдят. Познанието на първоначалата като например съществуването на пространство, време, движение, число е не по-малко сигурно от познанията, придобити чрез разсъждение. Умът трябва да се опира на познанията на сърцето и инстинкта и да ги използува като изходна точка на доводите си. (Сърцето чувствува, че пространството има три измерения и че има безброен ред от числа; а разумът доказва после, че никога едно число на квадрат не може да бъде двойно по-голямо от друго число на квадрат. Принципите се предугаждат, твърденията се доказват; и едните, и другите са еднакво несъмнени, макар и да сме стигнали до тях по различен път.) И еднакво излишно и смешно е умът да иска от сърцето да докаже тия първоначала, за да ги приеме, както би било смешно сърцето да иска от ума интуиция за доказателствата, до които е стигнал, за да може то да ги приеме.

Тази безпомощност трябва само да внуши смирение на ума, който би желал да съди за всичко, а не да разколебава увереността ни: не само чрез ума можем да се образоваме. Бог да даде, напротив, той никога да не потрябва и да овладеем всички познания чрез инстинкта и чрез сърцето си! Но природата ни е отказала тази благодат; напротив, тя ни предлага много малко такива знания; всички останали можем да придобием само по пътя  на разсъждението.

Ето защо хората, които бог е дарил с вяра, внедрена в сърцата им, са много щастливи и напълно основателно са убедени в съществуването на бога. Но хората, лишени от интуитивна вяра, не могат да стигнат до нея освен чрез разсъждение, очаквайки бог да им дари вяра по чувство, защото в противен случай вярата е само земна и не може да допринесе за вечното ни спасение.