Постинг
08.02.2017 11:51 -
КОНЧИНАТА НА ЦВЕТАН ТОДОРОВ - ШАПКИ ДОЛУ!
ШАПКИ ДОЛУ! В ОТВЪДОТО СЕ ПРЕСЕЛИ БГ-ГЕНИЙ ИЗГНАННИК /Спомени и размисли по повод
кончината на ЦВЕТАН ТОДОРОВ/
През периода 1970 - 1978 г. Бг-номенклатурните академични кадри от ВТУ все още се плашеха от Запада и все още, като червени туземци с промити мозъци, не ламтяха за специализации или командировки в чужбина, пък и старите БКП-кримки не знаеха западните езици. Бях приет като асистент по Западноевропейска литература във ВТУ в края на 1969 г.,след шест неуспешни конкурса по тази фундаментална филологическа дисциплина. Прие ме като свой асистент тогава всеуважавания, тогава още доц. Богдан Богданов, който още на следващата годиина спечели конкурс в катедрата "Класически филологии" на СУ и се пресели в родната си София. БКП-мандарините от тогавашната ВТУ-управа ме одобриха последователно за две специализации в Сорбоната - първата от 6 месеца /1972/ в Сорбоната, за да подготвя лекционен курс по Западноевропейска л-ра, втората, пак от 6 месеца /1976/, за да подготвя дисертацията си върху драматургията на любимия ми Виктор Юго. Тези два относително продължителни престоя в Париж, Града на Просвещението, радикално прекроиха мирогледа и философията ми на изчучил се при социализма конвеирен интелектуален легхорн. Ходех на всякакви лекции като зажъднял за знания соцтийнейджър. Между първите ми влудяващи духовни авантюри бяха редовните ми посещения на лекциите на Реймон Арон, философ, съратник на Сартър, в "Колеж дьо Франс" и на Ролан Барт, филолог, философ-културолог, в "Екол практик дьо От -з- Етюд". Цикълът лекции на Арон беше посветен на неизбежния крах на комунизма и на разпада на Съветската империя. А магьосникът Барт разсъждаваше пред хипнотизираните си студенти, проснати на пода, до самите му крака, върху новата си есеистична книга "Фрагменти от дискурса на любовта". При Барт срещнах по-ранната /от Цветан/ наша гениална принудена невъзвръщенка Юлия Кръстева, високоерудирана интелектуалка, фройдистка, следовница на Жак Лакан и, според гравитиращите около Барт студенти, негова платонична "Дама на сърцето". Беше наистина като интелектуалка - хипнотизираща, а като много красива и изящно подържаща се жена - изумителна. Както очаквах моите изследователски "мъки" около Юго малко я вълнуваха и срещата ни премина протоколно, особено след поздравите, които й предадох от наша обща позната тогава - проф. Людмила Стефанова, преподавателка в СУ по модерна френска литература, теснолинейна БКП-интелектуалка. От Цветан Тодоров, БОГ ДА ГО ПРОСТИ, имам малко по-детайлни спомени, защото го помолих да ме включи в магистърския си курс, мисля в Сорбона 4, посветен на естетическите възгледи на немския поет-романтик Новалис. Тогава Тодоров явно се беше поддал на силното влияние на Барт, т.е. считаше, че най-честният литературен анализ е препрочита на класиката, с плътно прилепване на коментара към текста, т.е. детайлно и обективно "озвучаване чрез внимателен прочит" на лит-посланията на съответния автор - "създаващият почерка". И тук идват най-горчивите размисли: естествено е Цветан Тодоров /разбирах го!/ да ме приеме като полуфабрикат /легхорн/ на лицемерната, велеречива и стандартизираща индивидите като "единици от колектива" соцсистема. Как можех да му кажа и да го убедя, чу никога не съм "бил теманета" нито на "другари" от БКП, нито на ченгета от ДС? Просто приех с уважение скромния му и сдържан словесен ритуал на общуване с мен в някои от почивките. Този гениален невъзвращенец сякаш беше неизлечимо заразен от коварно култивираната в соцБългария, удобна за всеки авторитарен режим, хладна и заредена с подозрения алиенация. Просто беше наплашен и за мен беше страшно подтискащо да слушам от катедрата един блестящ ерудит, изказващ се на изящен френски език, а да усещам как се терзае в дъното на душата си от зловещото си и мракобесно минало честен човек, мой съотечественик. И наистина от позицията на гражданин на една свободна Франция, люлка на европейската цивилизация, е изтощително да носиш в ядрото на характера си една обременена младост - от БКП-лицемерни лозунги, от липса на свобода, от страх, че всеки трети "твой приятел" е може би "ухо" на ДС, от изфабрикувана дамга, че си "враг" на народа. Вече е смешно да крия, че след двете ми специализации в Сорбоната аз се върнах тук като "гражданин без илюзии" на соц НРБ. Връхът на мрачния комизъм витаещ навсякъде в Живкова България беше привикването ми "натясно" от едно, като че ли също без илюзии, ченге. То ми пусна един раздрънкан магнетофон "Тесла", в един приземен мрачен "офис" на търновското МВР, и започна да ме разпитва монотонно с една натрапчива милиционерска мантра: "Бил ли си на емигрантските сбирки на Г.М. Димитров? С кои българи-подривни невъзвръщенци се среща?" Как да му река на късочелото БГ-ченге, че през шестте месеца в Париж единствена дружка ми беше Свободата и единствено вдъхновение примера на двама преуспяли, почитани единодушно от духовния елит на Париж, достойни българи? БОГ ДА ТЕ ПРОСТИ ЦВЕТАНЕ! И дано в отвъдното никога не разбереш, че последният ти приятел, чест твой гост в парижкия ти дом и най-ревностен твой популяризатор в РБ след Промяната /1989/, е бил дълги години ревностен доносник на комунистическата Държавна сигурност, вече официално огласен. Всички негови колеги се догаждахме, че "не му е чист косъма", защото той още в трети курс на "Френска филогогия" отиде "да специализира" цяла година в Лозана, Швейцария. Срам ме е да оглася името му /С.А. известен с прякора си Стуци/, а и най-вече да не би да смутя ВИХРЕНИЯ ТИ ПОЛЕТ НАГОРЕ, ПРЕЗ ЛЪЧЕЗАРНИЯ ТУНЕЛ със земни, мъгливи и тъжни, спомени! ШАПКИ ДОЛУ! И ДА ПОМНИМ, ЧЕ ЗА ИСТИНСКИТЕ ГЕНИИ СМЪРТТА НИКОГА НЕ Е БИЛА КРАЕН ПРЕДЕЛ! Доц. Гено Генов
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
