Идеите на църковната Реформация навлизат скоро и в духовния живот на франкофонските държави. “Писмото до папата” на Мартин Лутер датира от 1518 година. През същата година епископ Брисоле се установява във френския град Мо и започва да разпространява учението на Лутер: “Може да се каже, че лутеранските идеи бързо обходили цяла Франция - твърди Пиер Микел, - намерили благоприятна почва в тези многобройни интелектуални общности, сформирали се около издателите и печатарите и просветените членове на духовенството.

  Скоро френските проповедници продължили делото на Лутер. Те разпространявали евангелистката доктрина в много райони: Пикардия, Нормандия, Парижкия район. Големите градове като Лион, Бурж, подобно на Париж и Мо, имали свои евангелистки кръгове. Навсякъде “изображенията”, рисунките и статуите, представящи Девата и светиите, били разкъсвани и унищожавани. По фасадите на множество църкви в Бри можело да се видят обезглавени светии или деви, чиито глави били удряни с чук. Реформаторите пеели псалми и химни, които им служели за призивни сигнали.”/П. Микел, стр.135/.

     Проповедник на идеите на Реформацията във френскоезичните региони на Западна Европа е роденият в Северна Франция /Ноайон/  Жан  Калвин.               През 1521 година Калвин получава бенефис от Църквата, отдава се на ревностно изучаване на литературата и философията в два престижни колежа на Париж - Марш /Marche/ и Монтегю /Montaigu/, а след това следва право в Орлеан и Бурж. Пристрастява се към теологичните дискусии и през 1533 година се приобщава към идеите на протестантската Реформация благодарение на братовчед си Оливетан и прочутите ренесансови ерудити Льофевр д’Етампл /Lefиvre d"Йtaples/, Гийом Бюде /Guillaume Budй/ и Никола Коп /Nicolas Cop/, ректор на Парижкия университет.

    Калвин взема участие в защитата на съчинението на сестрата на краля Франсоа І, Маргарита от Навара, “Огледало на греховната душа” , което е осъдено от Парламента след разлепването на Афишите.  С прочутите Афиши, разлепени на 18 октомври 1534 година из много френски градове, се оповестяват идеите на зародилата се в Германия Реформирана църква. След аферата с Афишите Калвин е принуден да търси убежище в Базел, където подготвя първата версия на съчинението си “Въведение в християнската религия”, което впоследствие нееднократно преработва. То е публикувано на латински през 1539 година, а малко по-късно, през 1541 година, излиза на френски. Пълното му издание, осъществено през периода 1559-1560 година, включва 80 глави.

     През есента на 1536 година, на път за Страсбург, Калвин минава през Женева, чийто Съвет на епископите малко преди това е взел решение да приеме протестантското вероизповедание. Нает за да разяснява идеите на Реформираната църква от Гийом Фарел, той полага много усилия, за да ги наложи сред местното население, но се сблъсква с многобройни трудности. По време на първия си престой в Женева Калвин създава трактата “Четири напътствия”. Първите трудове на Калвин са ориентирани към устройването и утвърждаването на догматиката и дисциплината на Реформираната църква в Женева.

   Строгостта и безкомпромисността на въведените от Калвин норми предизвикват враждебността на имотните женевски буржоа, които успяват да го прогонят от града си през 1538 година. По настояване на местния Съвет от 200-та първи граждани  Калвин заедно с Фарел са обречени на изгнание. Тогава именитият църковен реформатор заминава за Страсбург, където, през периода 1538-1541 година, помага на своя идеен събрат в този град Мартен Бюсер /Martin Bucer/. През 1540 година свързва живота си с овдовялата Иделет от Бюр.

    Поканен отново в Женева през 1541 година, Калвин живее до смъртта си в този град, където бързо си изгражда авторитета на мъдър проповедник и високо уважаван духовен наставник. По настояване един престижен кръг от влиятелни граждани той създава “Катехизиса на Женева” /1542/ и съчинява една задължителна изповед на вярващия, състояща се от 21 уверения. Неговите “проповеднически предписания” позволяват на Консисторията, съставена от пастори и миряни, да наложи строга духовна дисциплина на разнородното паство в големия град. Подкрепен от изселилите се от Франция протестанти Калвин успява да се пребори с опозицията на влиятелните женевски фамилии отстояващи католицизма.

      По същото време в Женева намира убежище прочулия се испански теолог Мишел Сервет /Michel Servet/, осъден на смърт от Рим затова, че в писанията си отрекъл Светата Троица. За да докаже, че продължава да спазва основните християнски догматични норми, Калвин предава Сервет на Градския съвет, който постановява вероотстъпникът да бъде изгорен жив през 1543 година.  Отдал се на ревностна защита на духовната си мисия както като проповедник, така и като сътрудник на местната власт Калвин съдейства за прогонването на приятеля му Кастелион, директор на Женевския колеж /1541/, заедно с неговите идейни съмишленици. Това начинание утвърждава окончателно авторитета му сред женевските граждани.

        Калвин успява бързо да преустрои религиозния живот в столицата на Швейцарската конфедерация в съответствие с основните разпоредби /о р д о н а н с и/ на Реформираната църква. Той прекроява протестантския катехизис, увеличава облагородяващата му мощ като нравствено поучителен текст и подрежда по нов начин молитвите и кантиките в литургията, за да открои и засили емоционалния им ефект. Главната амбиция на църковния реформатор Жан Калвин, която вдъхновява проповедническата  и книжовната му дейност, е да превърне Женева в град-емблема и град-крепост на Протестантската църква. С помощта на Консисторията /Протестантският църковно административен съвет/ той успява да наложи пълен контрол над социалния и моралния живот в града. Неговите усилия срещат отпора на местните магистрати,  потомствените женевски аристократични фамилии, замогналите преселници от съседна Франция и простолюдието.

  Въпреки всичко, благодарение на Калвин, Женева се превръща в своеобразен митичен град, който продължава славата на Витемберг /градът на Лутер/ като духовна крепост на протестантизма. Оттам се разпространяват из европейските страни протестантските теологически съчинения. В създадения от Калвин през 1559 година Женевски университет се подготвят и се изпращат из целия свят като протестантски пастори студентите завършили образованието си в него.

     По същото време усилията на Калвин се насочват към сближаването на различните протестантски Църкви. Той организира срещи между теолозите, които пропагандират идеите на Реформираната църква във Франкфурт през 1539 година, във Вормс – 1540 година, и в Ратисбон - 1541 година. Калвин приема радушно идеите заложени в съчинението на Меланхтон  “Аугсбургското вероизповедание” /1530/, в което се утвърждават принципите на лутеранството. Благодарение на нарасналия му авторитет той оказва силен натиск върху английския крал Едуард VІ. Този английски владетел спомага много за сближаването на англиканската религия с калвинизма.

    Както за протестантските теолози, така и за Калвин Библията представлява идейният стожер, върху който се крепи вярата. Като тях той признава само две тайнства: Кръщението и Тайната вечеря. Калвин отрича реалното Божие присъствие в евхаристията  /хляба и виното/. Твърди, че това присъствие е духовно и се осигурява благодарение на намесата на Свети дух. Както Лутер преди него Калвин поддържа тезата, че християнинът може да бъде спасен само от Божията милост /Божията грация/, но поставя акцент върху преобразяващата мощ на тази Милост. Според него вярващият отстоява честта на Бога - стремеж, който го подтиква да поема отговорности и да се ангажира с ефективни действия в областта на етиката и политиката. Калвин изиграва важна роля в утвърждаването на модерната цивилизация чрез приноса си в изграждането на новите й нравствени /разводът/ и икономически /заемът носещ лихва на заемодателя/ норми.

   През целия си живот Калвин води борба с погрешните интерпретации на Реформацията и с философите хуманисти, които започват да подлагат на съмнение авторитета на Светото писание.  Калвинистката духовност е подчертано сурова, избягваща сантименталностите, приема като най-здрава основа на вярата почитта към Божията слава, насърчава рационалната организация и разумното структуриране на обществените институции. Калвин полага много усилия, за да противодейства на погрешните тълкувания на протестантската доктрина от страна на анабаптистите и спиритуалистите. Води полемика с отрицателите на две важни постановки в учението му - Предопределението и Тайнството на Светото причастие.

    Калвин отдава предимство на Божията прослава и на спасението на ближния пред свободата на мнение. Той ревностно увещава женевските граждани да заживеят според наставленията на Божията мъдрост. Благородната му амбиция е да превърне града им в Нов Ерусалим, да издигне авторитета му като Протестантски Рим, в който да се установи пълна хармония между ценностите на реформирания религиозен морал и гражданските добродетели. Привлекателното излъчване на Женева като духовно средище на реформираната християнска вяра нараства през периода 1540 - 1564 година, когато в него се заселват около хиляда семейства, бягащи от преследванията срещу иноверците в католическа Европа.

    През първата половина на ХVІ век, когато Женева се превръща в бастион на калвинизма, Франция се оказва благодатно опитно поле за проверка на идеите на Мартин Лутер. Благодарение на бързото развитие на книгопечатането в тази страна съчиненията му, преведени на френски, изиграват голяма роля за конституирането на първите протестантски общности в градове като Страсбург и Базел. След 1520 година духът на Реформацията поражда повишен интерес към посланията на Светото писание и в останалите градове на френското кралство. През периода 1536 - 1546 година влиянието на протестантската доктрина нараства с изключителна динамика сред гражданската класа във Франция.

      Калвин изиграва важна роля за обединяването на духовните въжделения на френските протестанти, охранява доктрината на Реформираната църква от модните сектантски /грубо популяризаторски или прекалено езотерични/ интерпретации и съдейства за организирането на църковните братства от ревностни евангелисти. Към 1550 година идеите на Реформацията се възприемат, след дълги колебания, от старата аристокрация, която започва да ги внедрява сред неграмотните, консервативно настроени, селски маси. Към края на 1561 година във Франция съществуват повече от 670 църкви, в които службата се води по каноните на протестантското богослужение.

    След като среща Жан Калвин в Страсбург негов ревностен следовник става френският теолог и хуманист Себастиан Кастелион (1515 - 1563). Той последва своя духовен кумир в Женева, където става директор на местния колеж /1541/. Кастелион придобива известност като преводач на Библията на латински (1551) и на френски (1555).

     Самият Калвин и сподвижниците му са уплашени от изключително бързото разрастване на авторитета и влиянието на Реформираната църква сред простолюдието. Според някои историци повече от една четвърт от населението на Франция възприема и изповядва протестантската вяра през втората половина на ХVІ век. През 1559 година в Париж се учредява първия Национален синод на реформираните френски църкви, който до 1571 година изработва нормите на хугенотското изповедание в страната и ги оповестява през същата година в богослужебния сборник “Вероизповеданието от Ла Рошел”. Със своята ревностна проповедническа и пламенна организаторска дейност Калвин подвежда тенденцията към политизиране и милитаризиране на френската Реформирана църква. Не без основание някои френски историци го сочат като главен подбудител на Религиозните войни /1562 -1598/ - поредица от кръвопролитни сблъсъци между хугенотите/френските протестанти/ и католиците, сред които се откроява с мрачната му слава зверското клане в нощта на Свети Вартоломей /24 август 1572 г./.

   Реакцията на Римокатолическата църква на разпространението на Реформацията се решава на Събора в Тренто, където католическите прелати заседават през периода 1545 – 1563 година. През същия период се правят опити за постигане на разбирателство между калвинистите и католиците. Това става в навечерието на Религиозните войни, които избухват из цяла Западна Европа през втората половина на ХVІ век. Един такъв опит е свиканият през 1561 година в Поаси Колоквиум, на който участниците обсъждат разпалено проблема за Евхаристията.